№ 240 / 27.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.М., 27.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., втори наказателен състав
в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря…Пепа Илиева……, като разгледа
докладвано от съдия Семов АНД № 880 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С
Наказателно постановление № АН-02-11/19.06.2020г. на Д. Р. з. и. /РЗИ/ М. на
П.Г.П. с посочен съдебен адрес xxx чрез адв.Г.Г. от МАК е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева на основание
чл.215а, ал.1 от ЗЗ за нарушение по чл.61, ал.8 от ЗЗ вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ
вр. със Заповед № РД – 01 – 150/25.03.2020г. на МЗ.
Недоволна от наказателното постановление П. чрез пълномощник моли да бъде отменено заради допуснати нарушения на
закона.
Въззиваемата страна РЗИ М., чрез процесуален представител пледира за
потвърждаване на НП.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка
с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок. Жалбата
е подадена чрез електронна поща, което по разбиране на настоящия съд е
допустимо, с оглед условията на пандемия COVID 19 и поради това, че няма
забрана в ЗАНН жалбата да бъде подадена чрез електронна поща. Жалбата макар и
подадена чрез електронна поща, е надлежно подписана, като към нея е приложено и
изискващото се пълномощно.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На
11.05.2020г. екип от инспектор и лаборант от Дирекция Надзор на заразните
болести от РЗИ - М. посещава П.Г.П. на адрес xxx където лицето е поставено под
домашна 14 /ЧЕТИРИНАДЕСЕТ/ дневна карантина, като контактно на потвърден случай
на СОVID – 19. П.П. е информирана, че подлежи на изследване за СОVID - 19, но е
отказала да й бъде взета проба за извършване на изследване, което е
документирано в собственоръчно написана декларация за информирано съгласие от
11.05.2020г.
За
установеното нарушение по чл.61, ал.8 от ЗЗ вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ вр. със
Заповед № РД – 01 – 150/25.03.2020г. на МЗ, на 12.06.2020г. спрямо П. бил
съставен АУАН № АН – 02 – 11/12.06.2020г. от св.Е.Х.Т. - инспектор дирекция
„Надзор на заразните болести” в присъствието на нарушителя П. и св.Н.И.С.. На
15.06.2020г. последвало писмено възражение от П. състоящо се в следното:
възразявам по Акт № АН – 02 – 11, тъй като се притеснявах за здравето си при
вземането на проба, а и нямах симптоми на СОVID – 19. На 09.05.2020г. ми бе
казано, че няма да ме изследват, а на 11.05.2020г., че мога да откажа теста.
Заради възражението на П., последвало до Д. РЗИ – М. при упражнено
правомощие по чл.52, ал.4 от ЗАНН, писмено становище от св.Т., съгласно, което:
на 09.05.2020г. на лицето П.Г.П., беше съставено и връчено предписание за
поставяне под 14-дневна домашна карантина, като контактно на потвърден случай
на СОVID-19. Лицето беше уведомено, че изследване СОVID - 19 ще се проведе,
след съгласуване с директора на РЗИ - М. и лабораторията, извършваща
изследването. В телефонен разговор на 11.05.2020г. уведомих г-ца П., че ще бъде
посетена на адрес от лаборант и инспектор за провеждане на изследването, като
уговорихме и час за посещението. Около 30 минути по-късно получих обаждане от
същото лице, че не желае да му се вземе материал за изследване за СОVID - 19.
Същото е декларирано и в декларация за информирано съгласие от 11.05.2020г.
Жалбоподателката заявила в телефонния разговор със св.Т., че няма да коментира
причините за отказа и и, че няма как да бъде убедена, че трябва да се изследва.
Жалбоподателката първоначално настоявала да бъде изследвана за СОVID – 19, но
впоследствие отказала. Инспектор - св.С. заедно с лаборант посетила на
11.05.2019г. домът на П.П., където била карантинирана,
тъй като имала контакт с
потвърден случай на СОVID – 19, при което П. отказала РСR текст за СОVID – 19 и
удостоверила отказа си в декларация.
Въз
основа на АУАН, и след проверка на писмените възражения на П. съгласно чл.52,
ал.4 от ЗАНН, било издадено процесното наказателно постановление на основание
чл.215а, ал.1 от ЗЗ.
Съгласно чл.61, ал.8 от ЗЗ – „Контактните
лица по ал.2 и 3 не може да откажат извършването на изследване с цел
установяване на носителство на заразна болест по ал.1 или 3.” По силата на
чл.63, ал.1 от ЗЗ – „При непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61,
ал.1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява
извънредна епидемична обстановка.” Санкционната разпоредба на чл.215а, ал.1 от
ЗЗ (Нов – ДВ, бр.28 от 2020г., в сила от
13.03.2020г.) (1) (Изм. – ДВ, бр.44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г.) предвижда – „Контактно лице по чл.61,
ал.8, което откаже извършването на изследване с цел установяване на
носителство на заразна болест, се наказва с глоба от 50 до 500 лв.
Като се имат предвид доказателствата по
делото, правилно е бил определен субекта на АНО в лицето на жалбоподателката
П.Г.П., като настоящия съд не споделя доводите наведени в тази насока от
жалбоподателката чрез пълномощник. Настоящият съд не споделя и останалите
доводи относно неправилното приложение на закона, тъй като счита, че правилно е
приложен закона, както по отношение на субекта на АНО, така и по отношение на
основанието за приложението й. Съдът споделя изцяло посоченото от св. Е.Х.Т. и
св.Н.И.С., като показанията й внасят яснота относно правилното ангажиране АНО
спрямо жалбоподателката. Към 11.05.2020г., към момента на издаване на
обжалваното НП, а също и към настоящия момент, извършеното от П. е съставлявало
и съставлява административно нарушение по смисъла на чл.61, ал.8 от ЗЗ, респ.
чл.215а, ал.1 от ЗЗ. Изм. с бр.44/2020г., в сила на от 14.05.2020г. касае
чл.63, а не чл.61, ал.8 от ЗЗ. Не изпълнението на задължението по чл.61,
ал.8 от ЗЗ, не зависи от волята на конкретното лице, още повече от това дали
контактното лице се чувства добре или има симптоми на СОVID – 19. Св.Т. и св.С.
са категорични, че не са казвали на П., че има право да откаже изследване за
СОVID – 19.
АНО е спазил и изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е наложил около минимално предвиденото административно наказание по
чл.215а, ал.1 от ЗЗ /максималното административно наказание е глоба в размер на
500 лева/. Не са представени доказателства на настоящия съд за изменение на НП
чрез намаляване на наложената глоба при минимума от 50 лева, поради и което
настоящия съд не измени НП. Не са налице и условията на чл.28 от ЗАНН, имайки
предвид завишената степен на обществена опасност на защитените обществени отношения
по ЗЗ, свързани с пандемията СОVID – 19. Правилно АНО не е приложил чл.28 от ЗАНН, по мотиви изрично посочени в НП, към които в допълнение следва да се
отбележи - обществената опасност на извършеното нарушение е значителна,
свързана с опазване на собственото и на околните здраве, която по разбиране на
настоящия съд изключва приложението на чл.28 от ЗАНН. Заради пандемията по
повод СОVID – 19 се въведе извънредно положение в РБ, преустанови се свободното
предвижване на хора, взеха се поредица от мерки – здравни и социални, за да се
защити в максимална степен здравето на гражданите на РБ, а поведението на П.
очевидно е не само осъществило административно нарушение, но е и застрашило
здравето на околните.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
АН-02-11/19.06.2020г. на Д. РЗИ - М., с което на П.Г.П. с посочен съдебен адрес
xxx чрез адв.Г.Г. от МАК е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер
на 100 /сто/ лева на основание чл.215а, ал.1 от ЗЗ.
Решението може да се обжалва пред АС – М. в
14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: