Р Е Ш Е Н И Е
№ 4429/9.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XXXIX - ти състав, в публично
съдебно заседание проведено на девети октомври през
две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13769 по описа за
Производството по делото е образувано по повод
предявен от З.К.И. с ЕГН **********
с адрес: ***; Г.Н.С. с ЕГН ********** с адрес: ***; К.Н.И. с ЕГН ********** с
адрес: *** и М.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, всички със съдебен адрес:***,
офис3, чрез пълномощника им адв. Д.А. ***, представлявана от кмета А. Т. осъдителен иск с правно основание чл. 108
ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на реална част от 563 кв.м. от недвижим имот, находящ се
в землището на гр. Бяла, представляващ поземлен имот с идентификатор
07598.305.106 по КККР на град Бяла, одобрени със Заповед РД-*/* г. на ИД на АК,
с адрес гр. Б., п.к. * „Л.”, с площ по КК * кв.м., при съседи: *; *; *, номер
по предходен план *, квартал * парцел *, с площ * кв.м., при граници и съседи: изток УПИ *, кв. *,
запад-улица; север улица, юг УПИ * в кв. * и улица, по плана на гр. Б.,
утвърден със Заповед № */* г., която реална част от * кв.м. е разположена
до източната граница на имота,
означена в син цвят на скицата, приложена на л. 40 от делото, както и за
осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху така описаната
реална част от имота.
Ищците основават активната си материалноправна
легитимация по иска за собственост, основана на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба: понастоящем като
наследници на В.Н.Г., п. на * г., се легитимират като собственици на целия
недвижим имот, част от който е и спорната част, на основание реституция по реда
на ЗСПЗЗ, постановена в полза на наследниците на бившия собственик с Решение № */*
г. на ПК, гр. Б. в стари реални граници – нива от * кв.м. и постановление за
възлагане от * г. по изпълнително дело №*/* г. на ДСИ при ВРС. Ищците се
снабдили и с констативен нотариален акт за собственост №* том * д. №*/*г., като до
месец май * г. необезпокоявано владели целия имот с площ от * кв.м.. По
регулационен план, одобрен със Заповед №*/* г. на Кмета на Община Б., * кв.м от
имота им били отредени за улица. По подадено от ищците заявление до
Кмета на Община Б. по реда
на пар.* ал.1 от ПР на ЗУТ във вр. с чл. 208 и 134 ал.1 ЗУТ да
бъде променена регулацията на имота, като границите, в които е възстановен и се
владее, бъдат нанесени като регулационни линии, е постановен мълчалив отказ,
който е отменен от ВАдмС по адм. дело № */* г.. Въпреки горното ответникът е
започнал да извършва трасиране и други действия свързани с изграждане на
уличната инфраструктура в района без да е проведена отчуждителна процедура. Ответникът
упражнява понастоящем фактическа власт върху спорната реална част от имота, без
да имат правно основание за това. Ето защо молят за разрешаване на възникналия
спор за собственост със сила на пресъдено нещо между страните и положително
произнасяне по предявения иск.
В рамките на
предоставената му възможност в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, обективиращ изявлението му, съобразно което оспорва
изцяло насочения срещу него иск по същество като неоснователен. Оспорва твърдението на ищците, че са собственици на имот с
площ * кв.м.. Твърди, че имот
* е с площ * кв.м., а за остатъка от * кв.м. е проведена отчуждителна процедура
по реда на ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ /отм./. Навежда доводи за нищожност на решението
на ПК – гр. Б, доколкото не е подписано
от Председателя на ПК /г-н С./. Твърди се, че решението е издадено на
03.05.1995 г., т.е. след влизането в сила на плана за регулация, одобрен със
заповед №*/* г. на Кмета на Община Б., с която е приета дворищна регулация на
м. „Б.изток", като при влязъл в сила регулационен план, ПК Бяла е следвало
да изиска и приложи по реституционната преписка удостоверение по чл. 13 от
ППЗСПЗЗ, че в имота няма части в улици, което не е сторено. Поради сочените
нарушения, решението е нищожно, тъй като липсвали предпоставките за
възстановяване на имота в стари реални граници. Оспорва, че владее спорните *
кв.м. Твърди се, че Община Б. в изпълнение на решение № */* г. на ВАдмС, с
което е отменен мълчалив отказ за изменение на регулационния план, с протокол №*
от * г. е постановила отказ по заявлението на ищците, тъй като исканото
изменение би довело до нарушаване на уличната мрежа и градоустройствения облик
на населеното място. Постановеният отказ не е оспорен по административен ред.
Сочи се, че с влизане в сила на заповед №*/* г. на Кмета на Община Б. е приета
дворищна регулация на м. „Б. изток" и на това основание е започнала
отчуждителна процедура с решение */* на Общинския съвет на Община Б., която към
настоящия момент е завършила и не е оспорена. С протокол №*/*г. са оценени
маломерни части от недвижими имоти попадащи в уличната регулация по
регулационния план на община Бяла и е взето решение по отношение на
обезщетенията на наследниците на В.Г., а именно: * кв.м. да се отнемат безвъзмездно
на основание чл.262, ал.1 от ППЗПСУ /отм./, а на основание чл.52а от ЗТСУ
/отм./ и чл.262, ал.2 от ППЗТСУ /отм./ са определени обезщетения на
наследниците на В.Г. за придадени части на други собственици - общо * кв.
Навеждат се доводи, че на осн. чл. 110 от ЗТСУ/отм./ с влизането в сила,
дворищно регулационния план има директен вещноправен ефект и придадените към
съседни парцели части от недвижим имот се считат отчуждени от деня на влизане в
сила на плана, като регулацията е приложена. Ето защо счита
насочения срещу него иск за собственост за неоснователен и моли за
постановяване на решение, с което същия бъде отхвърлен.
В хода на проведените
по делото съдебни заседания страните, чрез процесуални представители поддържат
заявените с исковата молба и отговорите по нея становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение за наследници на В.Н.Г. изх.№*/* г.,
издадено от Община Б. се установява, че същият е починал на * г.
и е оставил за свои наследници – К. Г. – син; М.Г. – дъщеря и П.Г. – син, и
тримата починали към настоящия момент.
От
Удостоверение за наследници /л.14/ се установява, че наследниците на П.Г. също
са починали – К.Г. – брат и М.Г. – сестра.
От Удостоверения
за наследници /л.15 и 16/ се установява, че наследници на К.Г. са – М.Д.Г. –
съпруга; В.К.Г. – дъщеря и З.К.И. – дъщеря. От своя страна В.Г., след като на *
г. е починала, е наследена от своята майка М.Г..
От
Удостоверение за наследници /л.17/ се установява, че Н.Г.И. е починал на * г. и
е оставил за свои наследници З.И. – съпруга; Г.С. – дъщеря и К.И. ***.г, председателствана от П.С.,
на наследниците на В.Н.Г. е възстановено правото на собственост в съществуващи
стари реални граници на следния имот: нива от 1.291 дка, шеста категория,
находяща се в строителните граници на гр. Б. в местност Ш. имот № *, кв.* от
кадастрален план изработен *г., при граници и съседи: имот * на И.М.; * на Щ.Г.;
* на К.С.; * на Г.П., заявен с пореден №* от заявлението и установен със Скица
№ */*г.
С Нотариален акт №*, том *, дело №*/* г. на PC Варна, наследниците на В.Г.са признати за собственици на имот, придобит
по реда на чл.18 ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, представляващ пл.№ *, находящ се в кв.* по
регулационния план на община Б., целия с площ * кв.м., от които включени в
парцел *
кв.м., при граници: от двете страни път, пл. № * Г.П.; пл. № * К.С., пл.№ * Щ.Г..
С влязло в сила Постановление за възлагане от * г., вписано в том * под №* на * г. на АВ В., на З.И. е
възложен ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ пл.№ *, находящ се в кв.*по
регулационния план на община Б., целия с площ * кв.м., от които включени в
парцел * * кв.м., ведно с построените в него едноетажни постройки, при граници
на имота: от двете страни път; пл № *; *; *.
От
ответника е представена отчуждителна преписка по отношение на имот *, кв.*, от
която е видно, че е взето решение за откриване на производство за отчуждаване
на части от имоти, попадащи в трасето на проектни улици. С протоколи № */* г.;
№ */*г.; № */* г. и № */*г. е определено обезщетението, което следва да бъде
заплатено на правоимащите за отчуждените части от имота им.
С оглед изясняване на спора от фактическа страна и
изследване на релевантни за изхода му обстоятелства, в хода на делото са
ангажирани специални знания посредством проведената СТЕ, в заключението си по
която вещото лице установява следното: от процесния имот * кв.м. попадат в
уличната регулация. Предвидено е да бъдат отчуждени – 316 кв.м. се отнемат
безвъзмездно на осн. чл.262, ал.1 ППЗТСУ /отм./, * кв.м. на основание чл.52а
ЗТСУ /отм/.. Вещото лице не е открило заповед за отчуждаване и определяне
начина на обезщетение, като се е запознало само с решението № */* г. на Общинския
съвет за започване на отчуждителна процедура. С влизане в сила на Заповед № */*
г. на Кмета на Община Б. е приета дворищна регулация на „Б. изток“, като на
това основание е започнала отчуждителна процедура с Решение */*г. на Общинския
съвет на Община Б. Процедурата е завършена с последващи протоколи за оценка на
имоти в улична регулация, която не е оспорена. Обезщетенията са определени от
лицензиран оценител и приети с решения на Община Бяла, които не са обжалвани и
са влезли в сила и се дължат от собствениците на прилежащите парцели. Съгласно
протокол № 6/22.05.2001г., наследниците на К.П. дължат на наследниците на В.Г. *
лева за отчуждени * кв.м. Съгласно протокол № */* г., наследниците на Д.К.
дължат на наследниците на В.Г. * лева за отчуждени * кв.м. Съгласно протокол № */*
г., наследниците на В.Д. дължат на наследниците на В.Г. * лева за отчуждени *
кв.м. Съгласно протокол от * г., наследниците на И.М. дължат обезщетение в
размер на * неденоминирани лева за отчуждени * кв.м. от имота на наследниците
на В. Г., като в протокола е отбелязано, че сумата е получена и сметките по
регулация са уредени. Съгласно протокол № */* г., * кв.м. се отнемат
безвъзмездно на основание чл.262, ал.1 ППЗТСУ /отм./. От месец май * г. до сега кадастралният и
регулационен план на „Б.изток“, гр. Б. не е изменян в обхвата на *, кв.*.
Границите на * по кадастралния и регулационен план съвпадат с тези на ПИ * по
КК на община Б., одобрена със заповед № РД*/* г. на ИД на АК. В с.з. вещото
лице заявява, че уличната регулация е приложена.
В хода на делото са ангажирани и гласни доказателства от ищеца, за
установяване факта на упражняваната фактическа власт върху спорната реална част
от страна на ответника.
Св. Д.М. заявява, че
познава ищците. Нает е да строи в имота им в гр. Б. Около имота имало направен
път. Вътре в имота имало електрически стълб. В останалата си част свидетелските
показания не установяват релевантни за правния спор факти.
От заключението по допусната СГЕ се установява, че подписът положен за
председател в Решението на ПК от * г. не е изпълнен от П.С., за който е
посочено, че е заемал длъжността председател.
От писмо изх.№1106-54/17.08.2015 г. на Министерство на земеделието и
храните с приложено Удостоверение №КO02-252/17.08.2015 г. за щатния състав на
Поземлена комисия гр.Б., обл.В., към дата * г. е видно, че длъжността
председател е незаета.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Основателното провеждане на реивандикационния иск е
обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите
от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 ЗС, а именно: право
на собственост на ищеца, придобито именно на твърдяното основание, упражнявана
фактическа власт от ответниците върху спорния имот с намерение за своене, както
и липса на правно основание за това.
В разглеждания случай, систематичният анализ на
изложената по делото фактическа даденост, съпоставена с предприетото от
страните процесуално оспорване и доказване, налага правния извод за
недоказаност на активната материалноправна легитимация на ищците по иска за собственост,
предвид следните съображения:
От заключението на СТЕ се установи, че от процесния
имот * кв.м. попадат в уличната регулация. Уличната регулация е приложена. С
влизане в сила на Заповед № */* г. на Кмета на Община Б. е приета дворищната
регулация на „Б.изток“ и е започнала отчуждителна процедура, като е предвидено
316 кв.м. да се отнемат безвъзмездно на осн. чл.262, ал.1 ППЗТСУ /отм./ и 234
кв.м. на основание чл.52а ЗТСУ /отм/..
По отношение на отредените за улица 316 кв.м. съдът намира
следното:
Към датите на назначената
комисия и взетите от нея решения ЗТСУ
и ППЗТСУ не са били в сила. След
отмяната и на двата нормативни акта не съществува възможност за отстъпване на
имот за улица и свързана с провеждането й компетентност на административен
орган да оценява и да определя размер на обезщетения, защото ЗУТ, отменил ЗТСУ
и актовете в неговото приложение не я предвижда. Не е открито производство по
чл.205 и чл.206 ЗУТ, които предвиждат отчуждаването да става по реда на ЗДС и
ЗОС. По отношение на останалите * кв.м. от имота регулацията следва да се счита
приложена по смисъла на дадените в ТР № 3/1993 г.
на ОСГК на ВС указания, тъй като има данни за заплащане на придадените към
парцелите на съседни имоти части.
Наведено от ищците
придобивно основание е реституция по реда на ЗСПЗЗ, постановена в полза на наследниците
на бившия собственик с Решение № */*г. на ПК, гр. Б. в стари реални граници –
нива от * кв.м. и постановление за възлагане от * г. по изпълнително дело № */*г.
на ДСИ при ВРС.
Едва с молба от * г. /л.194/ ищецът сочи и други
придобивни основания - Решение № */* г. на ПК гр. Б., както и изтекла в тяхна
полза придобивна давност, като поради настъпила преклузия за въвеждане на нови
основания, които по същество представляват нови искове, съдът не следва да ги обсъжда.
Ищците са се
позовали на постановеното решение № */*г. на ПК, гр. Б., подписано от
председателя П.С., твърдейки възстановяване на собствеността в лицето на техния
наследодател.
Към дата *г., П.С.
обаче не е бил председател на ПК-Б., но дори и да е бил, положеният от негово
име подпис не е изпълнен от него, съобразно заключението на СГЕ.
Съгласно трайно
установената на ВКС практика и предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 6 ЗАП
/отм., но действала към * г. и до * г./ когато органът е колективен, актът се
подписва от председателя и секретаря на този орган. ПК представлява колективен
орган. Следва да носи поне подписа на председателя си и секретаря, за да се
приеме, че е издаден от компетентните лица. В случая решението с което се
възстановява правото на собственост в стари реални граници на наследниците на В.Г.по
отношение на имот № * с площ от * кв.м. не е издадено от компетентния орган,
доколкото лицето положило подпис от името на председател, няма качеството
председател на ПК-гр. Б. към * г.
Ищците не се
легитимират като собственици с решение на ПК-гр. Б. от * г.
Съдът намира за необходимо да изложи и следното досежно
статута на имота:
Въз основа на
събраните доказателства съдът прави извода, че към датата на влизане в сила на
ЗСПЗЗ *г., още от 1993г., процесният имот нива с площ от * дка и с пл.№ * е
попадал в строителните граници на гр.Б. Още тогава в регулационния план от * г
са били отразени улици.
Съдът служебно по пътя на косвения съдебен контрол е необходимо да
изследва дали лицата, които заявяват, че са съсобственици на соченото
придобивно основание – реституция, действително са носители на такива права.
Затова се поставя въпросът дали процесната земя е подлежала на реституция по
реда на ЗСПЗЗ, след като към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ не е
представлявала земеделска.
Възстановения на ищците имот се намира в строителните
граници на гр. Бяла. В решението на ПК е посочено, че по КП от 1932г., имотът
се намира в строителните граници на града, като е отбелязано, че за същия е
налице ограничение на ползването, а именно имота да се стопанисва съгласно ЗТСУ.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие
постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в
границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по
чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от правилника.
В конкретния случай не са налице доказателства в
преписката компетентния орган по реституцията да е събрал доказателства в тази
връзка и да извърши служебна проверка за наличието на пречки за земеделска
реституция доколкото възстановения имот попада в строителните граници и в
обхвана на регулационния план на населеното място. В тази връзка не е изискано
преди постановяване на решението по чл.14, ал.1
ЗСПЗЗ, удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 и чл.13а от ППЗСПЗЗ,
което органа по реституцията е следвало да изиска служебно от общината преди да
постанови решението си.
В случаите, когато поради настъпилите промени в
статута на земята бившата земеделска земя е попаднала в строителните граници
(след приемане на Закона за устройството на територията (ЗУТ), ДВ, бр. 1 от
За установяването на посочените правнозначими факти
са необходими специални знания, поради което законът е възложил издаването на
удостоверителните документи по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ на техническата
служба на общината. Решението на същата служба, с което се определя
застроената/незастроената част от имота, предмет на искане за реституция, се
одобрява със заповед на кмета на общината, която е приключващият производството
по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ акт. Именно въз основа на решението по чл. 11, ал. 4 и
издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ органът по
поземлена собственост постановява решението си за реституция. Скицата и
удостоверението установяват само една част от релевантната за възстановяването
на собствеността информация – дали върху земите е извършена строителна дейност,
дали под, през или над имота са изградени съоръжения по смисъла на § 1в от ДР
на ППЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяването на правото на собственост,
каква е площта, необходима за обслужване на изградените сгради и съоръжения
съобразно нормативната уредба, действаща към датата на издаване на заповедта на
кмета на общината, както и ограниченията на правото на собственост.
По
делото не само, че не се установи, П.С. към онзи момент да е бил упълномощен
да издава Решения за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ, но се
установи и че същият не е подписал решението от * г.. Т.е. по реда на косвения
съдебен контрол за законосъобразността на административните актове, които се противопоставят
на ответната страна, която не е участвала в административното производство, съдът
приема този индивидуален административен
акт за нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Като такъв той не поражда
никакви правни последици или те са приравняват на липсата на акт. Отделно от
горното, процедурата по издаване на решение за възстановяване на собствеността
на наследниците върху имота, попадащ в строителните граници на селото се явява
опорочена, а решението издадено без удостоверение по чл. 13, ал. 4, ал.5 и ал.
6 ППЗСПЗЗ и в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1 ППЗСПЗЗ се явява
незаконосъобразно.
Следователно, отново няма надлежен акт, който да легитимира
съсобствениците.
Не се установи и че
ищцата З.И. е придобила повече от това, което е описано в Постановлението за
възлагане от * г., а именно повече от включените в парцел * * кв.м.
Изложените
съображения по същество на спора, обуславят извод за непринадлежността на
правото на собственост върху спорните реални части на ищците на твърдяното
основание реституция по реда на ЗСПЗЗ, постановена в полза на наследниците на
бившия собственик с Решение № */* г. на ПК, гр. Б.
В случая не е и
установено, че фактическата власт върху цялата спорна реална част от имота се
упражнява от ответника.
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора
и релевираното от ответника искане за присъждане на реализираните в хода на
делото съдебно деловодни разноски до приключване на устните състезания по него,
подкрепено с ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност на
искането в доказаните параметри, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
З.К.И. с ЕГН ********** с адрес: ***; Г.Н.С. с ЕГН ********** с адрес: ***; К.Н.И.
с ЕГН ********** с адрес: *** и М.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявана от кмета А. Т. осъдителен
иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на
реална част от 563
кв.м. от
недвижим имот, находящ се в землището на гр. Б., представляващ поземлен
имот с идентификатор * по КККР на град Б., одобрени със Заповед РД-*/* г. на ИД
на АК, с адрес гр. Б., п.к. * „Л.”, с площ по КК * кв.м., при съседи: *; *; *,
номер по предходен план *, квартал * парцел *, с площ * кв.м., при граници и съседи:
изток УПИ *, кв. *, запад-улица; север улица, юг УПИ * в кв. * и улица, по
плана на гр. Б., утвърден със Заповед № */* г., която реална част от * кв.м. е разположена до източната граница
на имота, означена в
син цвят на скицата, приложена на л. 40 от делото, на основание реституция по
реда на ЗСПЗЗ, постановена в полза на наследниците на бившия собственик с
Решение № */* г. на ПК, гр. Б., както и за осъждане на ответника да предаде на
ищците владението върху така описаната реална част от имота, като
неоснователен.
ОСЪЖДА З.К.И. с ЕГН ********** с адрес: ***; Г.Н.С. с ЕГН **********
с адрес: ***; К.Н.И. с ЕГН ********** с адрес: *** и М.Д.Г. с ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Б. сумата
от 1000 лева /хиляда лева/,
представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за депозит за
вещо лице и за защита и съдействие от
един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: