Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. К., 07.02.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд,
наказателна колегия, трети наказателен състав, на седми февруари, две хиляди и двадесета
година в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТОДОРОВ
при участието на секретаря М. И.,
разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВ гражданско дело № 2088 по описа за 2019 година на Казанлъшкия
РС
Производството е образувано по искова
молба от Д.Б.И., ЕГН **********, с адрес: *** против Н.М.И., ЕГН **********, с
адрес: ***.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили
граждански брак на 24.12.1987 год. в град К., който е втори за него.
От брачното си съжителство нямат деца.
Сочи, че повече от десет години отношенията им не са такива, каквито трябва да
бъдат. Последно живеели с ответницата в негова наследствена къща в с. Т., ул.
„П.“ ., което било тяхно семейно жилище. Твърди, че през месец октомври 2016
година ответницата по нейно желание се е изнесла от семейното им жилище в с. Т.
и е отишла да живее в с. Д. С. и оттогава са във фактическа раздяла. Твърди, че оттогава не поддържали контакти. Счита,
че съвместно съжителство било невъзможно, поради настъпилото между тях пълно
отчуждение един към друг, обусловено от дългогодишната им раздяла. Моли съда,
предвид изложените обстоятелства, да образува съдебно производство, в което
след като се убеди в истинността на гореизложеното, да прекрати брака между
страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса
за вината.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по делото Н.М.И.,
чрез адв. Т.Д., с който заявява, че не
оспорва иска и изнесените обстоятелства в него са верни.
В отговора ответницата, чрез адв. Т.Д. заявява, че с
ищеца са сключили граждански брак на 24.12.1987 г. в град К., който брак бил
първи по ред за нея. Заявява, че почти от десет години с ищеца не се разбират и
не живеят като съпрузи. От месец юли 2016 год. се е изнесла от семейното им жилище, находящо се в
с. Т., ул. „П.“ № . и се е установила в
неин имот в с. Д. С.. Твърди, че отчуждението между тях е трайно и необратимо,
а брака им е дълбоко и непоправимо разстроен.
Моли съда да прекрати брака им като дълбоко и
непоправимо разстроен, без да се третира въпроса за вината. Не претендира
ползването на семейното жилище, находящо се в с. Т., ул. „П.“ № ... Желае след
постановяване на развода да носи брачното си фамилно име – И..
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за сключен
граждански брак на Община К., издадено въз основа на Акт за граждански брак № 0490/24.12.1987
г., страните по делото са сключили граждански брак на 24.12.1987 г. в гр.
Казанлък, като съпругата е приела фамилното име на съпруга си И..
По делото бяха събрани гласни
доказателства. Свид. Д. Г. Т. заяви, че с ищеца се познавали отдавна и че от
2016 г. не живеят заедно с ответницата. Не я била виждала в Т. много години,
поне четири. Според свидетелката не биха могли да възстановят брачните си
отношения и е добре брака им да приключи.
Свид. Г.И.А. заяви, че с ищеца Д.И. са
приятели от четири, пет години и горе долу оттогава са разделени с ответницата.
Почти не е виждал съпругата му в селото, не откакто е напуснала дома им от 2016
г., а и преди това доста рядко я виждал. Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Безспорен е
фактът, че страните от дълги години се намират във фактическа раздяла. През този период не са положили усилия за
заздравяване на брачната връзка, което е довело до
отчуждение. Всеки от тях има свой собствен личен живот. Бракът им е изпразнен от духовното
съдържание, предписвано от нормите на закона и морала. Установените по делото
обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и
непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК. Отношенията между
съпрузите не съответстват на правните принципи, установени в Семейния кодекс.
Брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за
съпрузите, нито за обществото. При
това положение запазването на брака не създава нормални условия за живот на
съпрузите и искът за прекратяване на брака следва да се уважи като съдът не се
произнася по въпроса за вината, каквото е и желанието на ищеца.
С оглед заявеното от ответницата съдът счита, че след
прекратяване на брака тя следва да носи
брачното си фамилно име – И..
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и чл.
6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съдът определи окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на
50,00 лв., платима поравно от страните по делото, а именно по 25,00 лв. в полза
на съда.
По
изложените съображения, Районен съд-Казанлък
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Д.Б.И., ЕГН **********,
с адрес: *** и Н.М.И., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, за който е
съставен Акт
за граждански брак № 0490/24.12.1987 г. на Община К., поради дълбокото му и
непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА, на осн. чл. 53 от СК, след развода съпругата Н.М., ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име – И..
ОСЪЖДА Д.Б.И., ЕГН **********, с адрес: *** заплати в полза на РС-Казанлък,
сумата от 25,00 лв., представляваща окончателна държавна такса по допускането
на развода.
ОСЪЖДА Н.М.И., ЕГН **********,*** да заплати в полза на РС-Казанлък,
сумата от 25,00 лв., представляваща окончателна държавна такса по допускането
на развода.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ОС Ст. Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: