Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 72
гр.Пловдив, 25.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесет и девети
януари…през…две хиляди и двадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Александър Стойчев
при участието на
секретаря……Златка Стойчева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №797 по
описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №82/01.07.2019г.,
постановено по търг. д. №353/2018г. по описа на окръжен съд Пазарджик, по
предявен иск правно основание чл.694 ал. 2
т.1 от ТЗ от Н. а. за п., гр.С., е признато по отношение на ответника „И.Т.“
ЕООД, /в несъстоятелност/, ЕИК…, по отношение на синдика на дружеството А.Н.Н.
и по отношение на всички кредитори на несъстоятелното дружество, че Н… има вземане в общ размер 39 970,66лв., в
т.ч.главници в размер на 27 176,32лв. дължими за периода от 2011г. до 2016г. включително
и начислени лихви в размер на 12 794,34лв., начислени до 15.06.2018г., за
притежаваните от „И.Т.“ ЕООД имоти, декларирани с подадени в О. Б. декларации
по чл.14 от ЗМДТ, с вх. №…/…г., вх. №…/…г. и вх.№…/…г., които вземания са
включени от синдика в списък на неприетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под №… по
партидата на „И.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност, одобрен без изменение с
Определение №890/12.12.2018г., постановено по т.д.№153 по описа за 2011г. на
Окръжен съд Пазарджик. „И.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност е осъдено да заплати ДТ
в размер на 390,71лв. и деловодни
разноски в полза на Н. а. за п. в размер на
850лв.
Така постановеното решение е обжалвано от ответника „И.Т.“
ЕООД – в несъстоятелност. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е
недопустимо и евентуално – неправилно,
поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Недопустимостта на
решението се аргументира с подаване на иска по чл.694 ал.2, т.1 от ТЗ след
изтичане на преклузивния 14-дневен срок по чл.694 ал.6 от ТЗ. На следващо място,
като процесуално нарушение, жалбоподателят се позовава на противоречие в
интереси между представител и представляван, тъй като управителят на дружеството
– в несъстоятелност – С. Б., е едновременно с това и кредитор на дружеството с
прието вземане, признато с решение №285/24.10.2018г. по в.т.д. №394/2018г. по
описа на ПАС. Като процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд се
сочи и невръчване на постъпилия от синдика отговор на исковата молба и отговор
на допълнителната искова молба на всички останали страни в процеса, включително
и на ответника. Като процесуално нарушение
се сочи отъждествяване качеството на синдика с качеството на ответник, смесване
на процесуалните качества на синдика и ответника в производството по иска по
чл.694 от ТЗ. Това процесуално нарушение се сочи като накърняващо правото на
участие на ответника в първоинстанционното производство. Позовавайки се на т.4
от ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ВКС, ОСКГТК и на нарушено право на
участие в първоинстанционното производство, предявява възражение за погасяване
вземането на ищеца за данъци за недвижими имоти по ЗМДТ за 2011г. и 2012г. по
давност и моли то да бъде разгледано във въззивното производство. При условието
на евентуалност се навеждат доводи за неправилност на извода на окръжния съд,
че синдикът не разполага с правото да предявява възражение за погасителна
давност. Наведени са доводи за неправилност на изводите на съда за
основателност на иска по чл.694 ал.2, т.1 от ТЗ, обосновани с приложението
чл.164 ал.5 от ТЗ. Иска се първоинстанционното решение да бъде обезсилено и
производството по делото – прекратено или върнато на първоинстанционния съд,
евентуално – да бъде отменено, като се отхвърли предявеният установителен иск.
Претендират се разноски по делото.
Решението е обжалвано и от синдика – А.Н.. Счита
същото за неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че синдикът няма право
да релевира възражение за погасителна давност досежно публичните вземания за
2011г. и 2012г. Изложени са подробни съображения в тази насока. Поддържат се и
възраженията, че публичните вземания за 2012г. – 2016г. не са установени с
влязъл в сила акт, тъй като Актът за установяване на задължения по чл.107 ал.3
от ДОПК е обжалван от синдика и не е влязъл в сила. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът по чл.694 ал. 2 т.1
от ТЗ да бъде отхвърлен.
Ответник - жалбата Н.
а. за п., в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК по подадената от длъжника
и от синдика въззивна жалба, оспорва изцяло същите.
Подадените от длъжника и от
синдика в производството по несъстоятелност въззивни жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от
надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271
от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен от Н. а. за п. срещу „И.Т.“ ЕООД – в несъстоятелност
положителен установителен иск по чл.694 ал.2, т.1 от ТЗ за съществуване на публично
вземане – общо в размер 39 970,66лв., в т.ч. главинца и лихви, включено от
синдика в списъка на неприетите предявени вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под №…. С
определение №890/12.12.2018г., постановено по т.д. №153/2011г. по описа на
окръжен съд Пазарджик, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение
депозираното от Н… възражение срещу списъка на неприетите предявени вземания.
Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ на същата дата под №…. Вземането се
обосновава със следните твърдения: Касае се за публични вземания - в общ размер
39 970,66лв., от които главници в размер
на 27 176,32лв. и начислени лихви в размер на 12 794,34лв., дължими за периода
от 2011г. до 2016г. включително за притежаваните от „И.Т.“ ЕООД имоти,
декларирани с подадени в О. Б. Декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№…/…г., вх. № …/…г.
и вх. №…/…г. за периода от 2011г. до 2016г. включително, както следва: 1.Декларация
по чл.14 от ЗМДТ с вх. № …/…г., въз основа на данните от която са определени
задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци за
периода от 2012г. до 2016г. включително
в размер на 79,09лв., от които главници в размер на 56,32лв. и начислени към
15.06.2018г. лихви в размер на 22,77лв.; 2.Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №…/…г.,
въз основа на данните от която са определени задълженията за данък върху
недвижимите имоти и за такса битови отпадъци за периода от 2012г. до 2016г.
включително в размер на 29 431,72лв., от които главници в размер на 20 905лв. и
начислени към 15.06.2018г. лихви в размер на 8 526,72лв.; 3.Декларация по чл.14
от ЗМДТ с вх. №…/…г., въз основа на данните от която са определени задълженията
за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци за 2011г. включително
в размер на 10 459,85лв., от които главници в размер на 6 215,00лв. и начислени
към 15.06.2018г. лихви в размер на 4 244,85 лв. Изложени са подробни
съображения за характера на публичните вземания, законовата им регламентация и
изискуемост, както и относно произтичащите от тях акцесорни задължения за
лихви. Искането, с което е сезиран съдът е да бъде признато за установено съществуването
на предявените от Н. а. за п. публични вземания за данък върху недвижимите
имоти и за такса битови отпадъци в общ размер на 39 970,66лв., от които главници
в размер на 27 176,32лв., дължими за периода от 2011г. до 2016г. включително и
начислени лихви в размер на 12 794,34лв., начислени до 15.06.2018г., за
притежаваните от „И.Т.“ ЕООД имоти, декларирани с подадени в О. Б. Декларации
по чл.14 от ЗМДТ с вх.№…/…г., вх.№…/…г.и вх.№…/…г., които вземания са включени
от синдика в списък на неприетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под №… по
партидата на „И.Т.“ ЕООД, в несъстоятелност, одобрен без изменение с
Определение №890/12.12.2018г., постановено по т.д.№153/2011г. на Окръжен съд
Пазарджик.
Ответникът „И.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност, не е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.367 ал.1 от ГПК и не е изразил становище
по иска.
Синдикът А.Н. – задължителен участник в производството
– съгласно чл.694 ал.4, изречение първо от ТЗ, в срока по чл.367 ал.1 от ГПК е
депозирал отговор-становище по иска, с който оспорва изцяло същия. Релевирал е
възражение за погасяване на вземанията за данъци и такси за 2011г. и 2012г. по
давност, позовавайки се на разпоредбата на чл.171 ал.1 от ДОПК. Изразено е
становище, че към момента на изготвяне на списъка предявяваните от Н… публични вземания
за 2012г. – 2016г. не са били изрично установени по основание и размер с влязъл
в сила акт. Акт за установяване на вземанията по чл.107 ал.3 от ДОПК № …/…г. е
бил отменен по жалба на синдика с решение №…/…г. на о. Б.
При така посочените твърдения и възражения на участниците
в първоинстанционното производство, въззивната инстанция намира за установено
следното:
Предпоставките за допустимост на установителния иск по
чл.694 ал.2, т.1 от ТЗ са: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика
по реда и в сроковете по чл.685 ал.1, респективно – сроковете и по реда, предвиден
в чл.688 ал.1 и ал.3 от ТЗ; да е налице произнасяне на синдика - неприемане на
вземането; в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ да е направено възражение срещу отказа
да бъде прието предявеното вземане; възражението да е разгледано по реда на
чл.692 от ТЗ и да е спазен 14-дневният срок по чл.694 ал.6 от ТЗ за предявяване
на иска.
При посочените предпоставки за допустимостта на
установителния иск по чл.694 ал.2, т.1 от ТЗ, възраженията на жалбоподателя „И-Т“
ЕООД – в несъстоятелност по допустимостта на иска, съответно – доводите за
недопустимост на обжалваното решение, са неоснователни. Налице са
предпоставките за съществуването и надлежното упражняване правото на иск по чл.694 от ТЗ, тъй като видно от данните по
делото, както и вписванията в ТРРЮЛНЦ по партидата на „И-Т“
ЕООД – по отношение на същото е обявена
неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност с
Решение №131/21.11.2011г., постановено по т. д. №153/2011г. на Окръжен съд
Пазарджик, по реда на чл.630 ал.1 от ТЗ. Решението е вписано в ТРРЮЛНЦ на
28.11.2018г. под № …. Вземането на кредитора Н… е
предявено по реда на чл.688 ал.3 от ТЗ с молба от 05.10.2018г., включено от синдика в списък на неприетите предявени по
чл.688 ал.3 от ТЗ вземания, обявен в ТР на 25.10.2018г., под №…. С определение
№890/12.12.2018г., по т. д. №153/2011г. на окръжен съд Пазарджик, постановено
по реда на чл.692 ал.3 от ТЗ, е оставено без уважение възражението на кредитора
Н. а. за п. срещу списъка на неприетите вземания. Определението е обявено в
ТРРЮЛНЦ на 12.12.2018г. под № …. Исковата молба е заведена в деловодството на
окръжен съд Пазарджик на 28.12.2018г., но видно от извършеното надлежно
отразяване, същата е получена по пощата, с клеймо, с дата на изпращане
21.12.2018г., с каквато дата на изплащане е и клеймото, поставено върху
приложения пощенски плик. Следователно, няма съмнение, че с оглед разпоредбата
на чл.60 ал.5 от ГПК, съгласно която, срокът, който се брои на дни, се
изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът и изтича в
края на последния ден, както и съгласно разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК,
съгласно която, срокът не се смята за пропуснат, когато изплащането на молбата
е станало по пощата, исковата молба е подадена в предвидения от чл.694 ал.6 от ТЗ преклузивен 14-дневен срок, изтекъл на 26.12.2018г. В този смисъл доводите
на жалбоподателя, че установителният иск е предявен след изтичане на
предвидения от закона преклузивен срок не намират опора в процесуалните норми.
Разпоредбата на чл.125 от ГПК, дефинираща понятието „предявяване на иска“ в
процесуален аспект на сезиране на съда, не е нито в противоречие, нито изключва
регламентацията на чл.62 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.60 от ГПК.
Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя „И.Т.“
ЕООД – в несъстоятелност за допуснати процесуални нарушения, основано на доводи
за противоречие в интереси между представител и представляван, тъй като
управителят на дружеството – в несъстоятелност – С. Б., е едновременно с това и
кредитор на дружеството с прието вземане. Разпоредбата на чл.29 ал.4 от ГПК,
регламентираща особеното процесуално представителство при противоречие в
интереси между представляван и представител, според систематичното й място –
гл. Пета „Страни. Представителство“ и според вложения от законодателя смисъл,
по недвусмислен начин сочи, че този институт се прилага при противоречие в
интереси на участници в исковия процес - страни, имащи срещуположна легитимация
в този процес. В исковия процес по чл.694 от ТЗ и в конкретния случай С. Б. не
участва като страна, в качеството си на кредитор на несъстоятелното дружество.
Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя „И.Т.“
ЕООД за допуснати процесуални нарушения, възпрепятстващи правото му на участие
в процеса. Вярно е, че становището на синдика, чието участие е задължително в
процеса, е оформено като „отговор на исковата молба“. Фактът, че този „отговор“
е връчен на ищеца, не опорочава процеса. На самия жалбоподател, в качеството му
на ответник, с изрично регламентирани права в производството по чл.694 от ТЗ, е
изпратен препис от исковата молба, ведно с приложенията, със съответните
указания по чл.367 от ГПК, връчени на 16.01.2019г. Ответникът не е подал
отговор на исковата молба, като преценката за процесуалното й поведение,
принадлежи на самата страна. Препис от допълнителната искова молба също е
връчен на дружеството- жалбоподател – на 11.03.2019г. Независимо че юридическото
лице е обявено в несъстоятелност /вписване №… в ТРРЮЛНЦ/, в специалното производство
по чл.694 от ТЗ, същото се представлява от управителния си орган и има
самостоятелно участие, което право на участие не е упражнено от страна на
ответника – същият не е депозирал отговор на исковата молба, редовно призован,
не е представляван в ОСЗ, но това не може да се окачестви като допуснато
процесуално нарушение от страна на съда. Вярно е, че в определението по чл.374
от ГПК, като „отговор на ответника“ съдът е отразил становището по иска,
изразено от синдика, но тази техническа неточност не може да се приеме, като
„смесване на процесуалните качества на синдика и ответника“, а още по-малко
може да се отчете като процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на
участие в производството на ответника. Ето защо не може да намери приложение
цитираната във въззивната жалба т.4 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г.
на ОСГТК и заявеното с въззивната жалба възражение за погасавяне на публичното
вземане за 2011г. и 2012г. не може да бъде разгледано за пръв път във
въззивното производство. Възражението за погасяване вземането, претендирано от
ищеца по давност, е възражение по основателността на иска. С оглед ранната
преклузия на чл.370, във вр. с чл.367 от ГПК, възраженията по основателността
на иска следва да бъдат изчерпани в указаните от разпоредбата преклузивни
срокове. Това именно е постановеното и с цитираното ТР - възраженията
на ответника срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока за отговор
на исковата молба, поради което не могат да се направят за първи път пред
въззивния съд.
При наличие на предпоставките за съществуването и надлежното упражняване
правото на иск по чл.694 от ТЗ, следва да се посочи, че според предметните
предели на подадената от „И-Т“ ЕООД – в несъстоятелност и от синдика въззивна
жалба, очертаните спорни въпроси са два и те са с правен характер. Страните
не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение, като не е спорен и характерът на оспорените вземания на публични
такива, както и техният размер, а страните спорят по направените от съда правни
изводи.
Първият спорен въпрос е разполага ли
синдикът - задължителен участник в производството по чл.694 от ТЗ, с правото да
релевира възражение за погасяване на оспореното вземане по давност – с оглед
изразеното становище на синдика в първоинстанционното производство и поддържано
във въззивната жалба, че публичните вземания за 2011г. и 2012г. са погасени по
давност. Исковете по чл. 694 ал.1, ал.2
и ал.3 от ТЗ са специални установителни искове, предоставени в полза
на кредиторите и на длъжника, за защита на правото им да искат включване или
изключване на вземане от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността. Целта е
да бъдат установени по съдебен ред съществуването или липсата на конкретно
задължение на длъжника към конкретен кредитор. Исковото производство по чл.694 от ТЗ, макар и да подлежи на
разглеждане от съда по несъстоятелността /разглеждан от друг състав на съда/,
представлява допълнително производство, което има обслужващо предназначение по
отношение на основното, същинско производство по несъстоятелност. Касае се за
установителен иск относно съществуването или несъществуването на релевантно за
несъстоятелността вземане. Този иск е под режима на общия исков процес и по
отношение на него важат правилата на състезателното исково производство.
Разпоредбата на чл.694 ал.4 от ТЗ въвежда изискването за задължителното участие
на синдика в това производство. Но в това производство синдикът не участва като
страна по материалното правоотношение. Законодателят е предвидил задължителното
участие на синдика в това производство не като необходимост от защита на
изразената от синдика позиция по приемане или неприемане на вземането, а като
необходимост от действие на синдика в защита на общия интерес на всички
участници в производството по несъстоятелност и конституирането му в това
исково производство е проявна форма на правомощието му по чл.658 ал.1, т.10 от ТЗ – да уточнява кредиторите на длъжника. Съгласно изричната разпоредба на чл.635
ал.3 от ТЗ, длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице,
извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия в
производството по иск по чл.694 от ТЗ – т.е. – законът предвижда самостоятелно
участие на дружеството – длъжник, макар и с открито производство или обявено в
несъстоятелност. Именно то е страната по материалното правоотношение, на която
е осигурено и участието на страна в процеса и в този смисъл – на страна,
единствено разполагаща с правото да релевира правопогасяващото възражение за
погасяване на вземането по давност. Синдикът не е страна по материалното
правоотношение и в производството по иск по чл.694 от ТЗ той не упражнява представителните
функции по чл.658 ал.1, т.1 и т.7 от ТЗ. В този смисъл за него са изключени
процесуалните правомощия на главните страни по делото – признание или отказ от
иска, както и да упражнява правата на страната по материалното правоотношение –
да упражнява като процесуален способ за защита възражение за погасяване
вземането по давност. В това производство синдикът не е и подпомагаща страна в
процеса, отново с оглед защита на общия интерес. Касае се за особен вид страна,
със специфично процесуално положение, несъвпадащо и с хипотезата на необходимо
другарство – допълнителен аргумент за липсата на процесуална възможност за
синдика да релевира възражение за погасяване вземането на длъжника по давност.
/Впрочем това не би могло да бъде и основание за неприемане на вземането,
доколкото според разпоредбата на чл.120 от ЗЗД давността не се прилага
служебно, тя е предоставена като процесуален способ за защита на страната по
материалното правоотношение в исковото производство/. Ето защо правилна е
преценката на първоинстанционния съд, че синдикът не разполага с процесуалната
възможност в исковото производство по чл.694 от ТЗ, в което производство е
законово осигурено правото на участие на длъжника в самостоятелно качество, да
релевира възражение за погасяване вземането на длъжника по давност.
Вторият спорен въпрос може да се изведе по следния
начин: отразява ли се на „съществуване“ на вземането по смисъла, вложен в
чл.694 от ТЗ, фактът дали публично вземане е установено с влязъл в сила акт, с
оглед доводите в двете въззивни жалби относно приложението на чл.164 ал.5 от ДОПК. Данните по делото в тази насока от фактическа страна не са спорни и
сочат, че с Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №…/…г., издаден
от оправомощен орган по чл.4 ал.4 от ЗМДТ, е установен размер на задължения за
2012г. – 2016г. Този акт е отменен /по жалба от синдика/ от органа по чл.4 ал.5
от ЗМДТ, с мотиви, че за задължението, установено със същия, е издаден
предходен Акт - №…/…г. Връчен на синдика, последният акт също е обжалван с
жалба, с входяща дата 26.11.2018г., т.е. – не е влязъл в сила. Видно от
мотивите на Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №…/…г.,
/както и отменения Акт №…/…г./, същият е издаден на основанието по чл.107 ал.3,
изр.3, пр. последно от ДОПК – задължението не е платено в срок. /„При извършена
проверка се установи, че не са внесени дължимите суми“. В чл.164 от ДОПК е
регламентиран редът за събиране на публичните вземания в производството по
несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл.164 ал.4 от ДОПК, в случай че
вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в
списъка на приетите от него вземания така, както е предявено, а съгласно ал.5 –
в случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила /какъвто е
настоящият случай/, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика
вземания и се удовлетворява по реда на чл.725 ал.1 от ТЗ, освен ако в закон е
предвидено друго. Разпоредбите на чл.164 ал.4 и ал.5 от ДОПК, които са специални,
приложими само по отношение на вземанията с публичен характер, по недвусмислен
начин сочат, че това, дали акт за установяване на публично вземане е влязъл в
сила или е невлязъл в сила акт, не рефлектира върху преценката за съществуване
на вземането, а само върху начина на приемане на публични вземания. Хипотезата
на чл.164 ал.4 от ДОПК – при влязъл в сила акт, обвързва синдика с това незабавно
да включи вземането в списъка на приетите от него вземания така, както е
предявено /като е отнета възможността за оспорване на вземането по реда,
предвиден за оспорване на вземанията в производството по несъстоятелност/. При
хипотезата на чл.164 ал.5 от ДОПК, предявеното публично вземане също се включва
в изготвения от синдика списък на приетите предявени вземания, но под условие,
с последиците на чл.725 ал.1 от ТЗ, които настъпват едва при разпределението на
осребреното имущество.
Ето защо и тъй
като в настоящето производство, както и в първоинстанционното производство, не
са въведени други възражения по отношение на оспореното вземане с
публичноправен характер, предявеният положителен установителе иск по чл.694
ал.2, т.1 от ТЗ, се явява основателен. Като е постановил решение в същия
смисъл, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт и същият следва да бъде потвърден.
При този изход на делото на основание чл.694 ал.7 от ТЗ в тежест
на жалбоподателя – „И-Т“ ЕООД – в несъстоятелност, следва да се присъди
дължимата се ДТ за въззивно обжалване – в размер на 199,85лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №82/01.07.2019г., постановено по търг. д. №353/2018г.
по описа на окръжен съд Пазарджик, с което, по предявен иск по чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ от Н. а. за п., гр.С., е
признато по отношение на ответника „И.Т.“ ЕООД, /в несъстоятелност/, ЕИК…, по
отношение на синдика на дружеството А.Н.Н. и по отношение на всички кредитори
на несъстоятелното дружество, че Н… има
вземане в общ размер 39 970,66лв., в т.ч. главници в размер на 27 176,32лв.
дължими за периода от 2011г. до 2016г. включително и начислени лихви в размер
на 12 794,34лв., начислени до 15.06.2018г., за притежаваните от „И.Т.“ ЕООД
имоти, декларирани с подадени в О. Б. декларации по чл.14 от ЗМДТ, с вх. №…/…г.,
вх. №…/…г. и вх. №…/…г., които вземания са включени от синдика в списък на
неприетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под №… по партидата на „И.Т.“ ЕООД - в
несъстоятелност, одобрен без изменение с Определение №890/12.12.2018г., по
т.д.№153/2011г. на Окръжен съд Пазарджик; „И.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност е
осъдено да заплати ДТ в размер на
390,71лв. и деловодни разноски в полза на Н. а. за п. в размер на 850лв.
ОСЪЖДА „И.Т.“ ЕООД, /в несъстоятелност/, ЕИК… да
заплати в полза бюджета на съдебната власт 199,85лв. –
държавна такса за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: