Р Е Ш Е Н И Е № 19
гр.Силистра, 11.06.2020
година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена
Чернева
при
секретаря Анета Тодорова и с участието прокурор при ОП-Силистра Г.В., като
разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД
№136 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение №329/01.10.19 г., постановено по АНД №553/2019 г., Силистренският районен
съд е потвърдил Електронен фиш серия „К“ № 2762203 на ОД МВР гр.Силистра, с който
на С.Н. Л., в качеството му на законен представител на „ГРУП-7“ ЕООД гр.С., на
основание чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.1 т.2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, е наложено
административно наказание по вид „глоба“, в размер на 50.00 лева.
Производството е образувано по касационна жалба на С.Н.Л.,
в качеството му на управител на „ГРУП-7“ ЕООД гр.С., подадена чрез представител
по пълномощие адв.Б. ***, обективираща искане за отмяна на съдебния акт и, след
решаване на делото по същество от касационната инстанция, за отмяна и на процесния
пред въззивния съд ЕФ. Оспорването почти буквално възпроизвежда Решение
№1412/24.06.19 г. на АС гр. Пловдив, постановено по КАНД № 1253/2019 г.,
развитите съображения в което обаче, са ирелевантни за настоящия спор. Един от
акцентите в настоящата жалба е поставен върху несъобразяването от съда на
разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредба
№8121з-523/12.05.15 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/Обн.ДВ,бр.36/15 г., изм.ДВ,бр.6/16.01.2018 г./, при отсъствие на главния съставомерен
факт - релевираното нарушение да е установено с мобилна АТСС във време на
движение. Такъв факт дори и не се твърди от касатора. Оплакването е, че не бил
установен режимът на работа на мобилното техническо средство, а това само по
себе си, налагало обсъждането на горния нормативен текст, което като не
направил въззивният съд, бил нарушил закона. Втората група оплаквания са
свързани с твърдения за допуснати нарушения на Наредба №18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци,
която обаче, не се намира в никаква връзка с процесния пред СРС юрисдикционен
акт. Още повече, че пространните съображения в касационната жалба са изцяло
базирани на чл.7 /отм./ от Наредба №8121з-532/15 г., налагащ местата за контрол
с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се
обозначават с пътен знак Е24 и да се оповестяват чрез сайта на МВР, чиято ал.3
е изисквала поставяне на допълнителната табела Т2, указваща дължината на
контролирания участък. Целият нормен състав на чл.7/ал.1, ал.2 и ал.3/, е отменен
изрично с ДВ,бр.6/16.01.18 г., което сочи, че към датата на процесното
нарушение окончателно е отпаднало изискването мястото за контрол да се
обозначава с преносим пътен знак Е24 и разположението му да се документира със
снимка. Ето защо, още на този етап, следва изцяло да бъде ирелевирана частта от
жалбата, свързана с горното оплакване, като такава без връзка с фактите по
делото и приложимия закон, както правилно е приел и СРС.
Развити са и съображения по
принцип - относно компетентността на издателя на ЕФ, неговото допустимо издаване
посредством мобилно техническо средство, доказателствената стойност на заснетия
клип, съгласно чл.189 ал.15 ЗДвП и др., които не са спорни в процеса. Относим
към повдигнатия и разгледан административнонаказателен спор е единствено
доводът, че в оспорения ЕФ липсвало описание на санкционираното нарушение, в
ракурса на фактическото обвинение - какво точно изпълнително деяние бил
извършил касаторът, за да бъде субсумирано под релевираните правни разпоредби. Поради
всичко това се настоява за отмяна на процесния съдебен акт и произнасяне от
настоящата инстанция по съществото на спора, с отмяна и на първоначално
оспорения електронен фиш.
Ответникът по касация - Областна дирекция на МВР гр.Силистра,
не се представлява в производството и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че обжалваното решение на СРС е
законосъобразно, а жалбата неоснователна. Дава заключение за потвърждаване на
съдебното решение.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд, след обсъждане на
жалбата и доказателствата по делото, прие следното: Касационни основания, от кръга на нормативно посочените в чл.348
ал.1 НПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, които да са заявени с жалбата, практически
няма, освен посоченото по-горе оплакване, че липсвало фактическо обвинение,
което да попълва хипотезата на приложения чл.21 ал.1 ЗДвП, довело до санкциониране
на касатора, в качеството му на управител на ЕООД - собственик на МПС, с което
е извършено някакво нарушение за скорост. Ето защо касационният контрол ще се
извърши на терена на последното и в пределите на задължителната проверка от чл.
218 ал.2 АПК.
Силистренският районен съд е установил вярно
фактическата обстановка по делото, въз основа на събраните доказателства. Базирайки
процесуалната си дейност на принципите от чл.13 и чл.14 НПК, е анализирал
задълбочено събраните в процеса доказателства и е извел законосъобразно
фактическите си изводи. Предмет на касационната проверка е решението на
районния съд, а не Електронния фиш /както счита касаторът/, като контрол за
приложението на материалния закон, настоящата инстанция извършва и служебно, въз
основа на установените факти от СРС, предвид нормативната забрана за нови
фактически установявания от чл.220 АПК.
Процесът пред районния съд е
иницииран от касатора против Електронен фиш /ЕФ/ серия „К“ №2762203, с главно
възражение за приложимост в случая на чл.39 ал.4 ЗАНН, както и посредством
оспорване техническата годност на използваното мобилно АТС, което компрометирало
извода на АНО за допуснато превишение на разрешената скорост за движение в
проверявания участък от пътя от 50 км/ч. Съдът е установил, че на 02.05.2019 г.
в 15.24 часа в гр.С., по улица „ .“ № ., в посока към с.Калипетрово, е било
заснето движение с превишена скорост на лек автомобил „Дачия Дъстер“ с рег.№ .,
собственост на „ГРУП-7“ ЕООД С.. На посоченото място е бил поставен
автоматизираният технически уред ARH CAM S1, с
фабричен №11743bd (тринога), засичащ
скорост на движещите се ППС в посока към с.Калипетрово. Същият е типичен за
групата „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“, видно от приложените
Правила на л.22-л.25 АНД/СРС, както и от становището на АНО, съпътстващо
изпращането на административнонаказателната преписка. Уредът е
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации, като по дефиниция е автоматизирано
техническо средство съгласно §6 т.65 ДР ЗДвП. Измерва скоростта и разстоянието
на преминаващите МПС само в автоматичен режим на статив (тринога) или конзола в
патрулен автомобил в стационарно положение. Следователно, използваният в случая
уред няма технически възможности да измерва скорост извън стационарното му
позициониране, т.е. при движение на средството върху което е поставен, в
ракурса на разпоредбите на чл.11 ал.1-ал.3 от Наредба № 8121з-532/15 г. По вида
и функционалните характеристики на АТС не се е спорило и същите са правилно
установени и обсъдени от районния съд в обжалваното решение. Този извод обаче,
изцяло ирелевира главните оплаквания от касационната жалба за неустановеност на
вида контрол за скорост, осъществен на процесната дата и място.
Нещо повече, от снимка №1174380/0034580 към клип
№7918, извлечена от файловете, генерирани от процесното АТС на 02.05.2019 г.,
се установява с точност мястото на проверката и констатираното нарушение. Това
е така, защото освен адреса/ местоположението на контролния уред: гр.Силистра,
ул.“Петър Бояджиев“ №101, са налични и подробни GPS координати, които позволяват с пълна точност да се
установи спорното място.
Възраженията на жалбоподателя пред СРС са били
свързани главно с годността на автоматизирания уред да отчита правилно
скоростта на движение на попадащите в обхвата му на действие МПС. На същите, с
процесния пред настоящия съд съдебен акт, е даден законосъобразен отговор, след
задълбочена преценка на доказателствата по делото. Съдът е установил, че с
Протокол за проверка №73-С-ИСИ/29.10.2018 г. на Българския институт по метрология,
надлежно индивидуализираният по делото преносим уред за контрол на скоростта /с
посочен по-горе фабричен номер/, е удостоверена неговата техническа изправност
и следователно, пълна функционална годност да контролира скоростта като
одобрено за използване „средство за измерване“ - вписано в Регистъра на
одобрените за използване типове СИ, под №5126.1 /л.14/. Освен изложеното до тук
съдът е приел още, че процесният пред него ЕФ съдържа всички реквизити от
чл.189 ал.4 ЗДвП, което прави неприложими правилата от ЗАНН, вкл.в релевираната
част на чл.39 ал.4 ЗАНН. Атакуваният пред него електронен фиш е по образец и
със съдържание, съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП. Спазено е изискването и на чл.16
ал.5 от Наредба №8121з-532/15 г., като е приспадната максимално допустимата
грешка за процесния вид АТС, посочена в чл.755 ал.1 т.3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол /Обн.ДВ,бр.98/03г., посл.изм.ДВ, бр. 86/27.10.17г/, като отчетената
от техническото средство скорост от 65 км/ч е намалена с 3 км/ч и приетата за
съставомерна, респ. наказуема, е посочена в ЕФ - 62 км/ч.
Обобщавайки изложеното, настоящият
състав намира за неоснователна касационната жалба на С.Н.Л., действащ като
управител на „ГРУП-7“ ЕООД София, което дружество е собственик на заснетото с
превишена скорост МПС, против решението СРС, воден от което и на основание
чл.221 ал.2 пр.1 АПК, вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
в сила Решение №329/01.10.2019 г., постановено по АНД №553/2019 г. по описа на Силистренския
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.