Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на единадесети януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа ч. търг. дело № 40 по описа за 2021 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/
вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано
е по жалба № 20201229163322, депозирана от „Ц и В г.“ ООД, ЕИК *******,
срещу отказ вх. № 20201223141246/23.12.2020 г. на АВ-ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление Ж1,
вх. № 20201223141246/23.12.2020 г..
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като разпоредбата
на чл. 129, ал. 1 ТЗ не следвало да се прилага в случай на прехвърляне на
дружествени дялове, извършено между съдружниците, а само в случаите на прехвърляне
в полза на трети лица. Позовава се на съдебна практика.
От
страна на АВ в депозирана молба е направено искане препис от жалбата да й бъде
изпратен за отговор, с оглед измененията на ЗТРРЮЛНЦ и е направено възражение
за прекомерност на претендираните разноски. Депозираната молба е израз на
злоупотреба с процесуални права. Действително разпоредбата на чл. 25 е
изменена, но предвижда жалбата да се подава чрез агенцията. Агенцията изпраща
незабавно на съда подадената жалба заедно с приложенията към нея, постановения
отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването
му. Агенцията може да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства по нея.
Правото на отговор на жалбата агенцията следва да упражни при изпращането на
жалбата на съда като съдът не дължи НИКАКВА последваща размяна на книжа.
Абсурдно е администриращият жалбата орган да изисква последващото й връчване
(връщане на агенцията), с оглед упражняване правото на отговор на жалбата. Отделен
е въпросът, че измененията на разпоредбата са концептуално неадекватни на
охранителния характер на регистърното производство и въпреки че предоставят
определени процесуални права на регистърния орган не го превръщат в страна в
производството.
Съдът
като разгледа събраните доказателства, намира следното:
Със
заявление А4, вх. № 20201218145232/18.12.2020 г., подадено от упълномощен адвокат,
представляващ „Ц и В г.“ ООД, ЕИК *******, е поискано
вписване в ТР на прехвърляне на дружествен дял на стойност 10 лева от капитала
на дружеството, притежаван от съдружника В. Д. В., ЕГН **********,
в полза на съдружника Ц. В.М., ЕГН **********, въз основа на сключен
на 07.12.2020 г. договор за прехвърляне
на дружествени дялове, с нотариално удостоверени подписи и съдържание. Със
заявлението е представен и нов устройствен акт, отразяващ промяната в
собствеността на капитала и трансформирането на дружеството в еднолично ООД.
Декларации по чл. 129, ал. 2 ТЗ както от прехвърлителя, който е и управител на
дружеството към момента на прехвърлянето, така и от приобретателя не са
представени, включително след изрично дадени от длъжностното лице указания за
това.
Всъщност
отказът е постановен по заявление Ж1, с което заявителят е депозирал обяснения
за липсата на необходимост от представяне на декларации, но регистърното
производство има за предмет вписване на премени по партидата на дружеството,
съответно представянето на допълнителни документи не представлява сезиране на
регистърния орган с ново искане, поради което постановеният отказ следва да се
счита по същество за отказ по подаденото заявление А4, вх. № 20201218145232,
съответно последващият такъв отказ е процесуално недопустим, тъй като е
постановен след изчерпване на компетентността на длъжностното лице да постанови
акт по заявлението, с което е сезирано.
Длъжностното лице при АВ постановило
обжалвания отказ като приело, че към разглежданото заявление не са представени
декларации по образец по чл. 129 ТЗ от управителя и праводателя, въпреки дадените
указания за това. Представената обяснителна записка не представлявала търсената
декларация за обстоятелствата, визирани в чл. 129, ал. 2 във вр. чл. 129, ал. 1 ТЗ.
Жалбата
е основателна.
Обжалваният
отказ е постановен в неправилно приложение на закона и следва да бъде отменен.
Деклариране на липсата на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения,
обезщетения и задължителни осигурителни вноски при прехвърляне на дружествен
дял между съдружници, което прехвърляне се извършва свободно, не е необходимо и
липсата на подобна декларация по принцип не може да обоснове отказ за вписване
на извършеното с дружествен дял разпореждане.
Тълкуването
на чл. 129, ал. 1 ТЗ сочи на извод, че въведеното с изменението на разпоредбата изискване
предпоставка за вписване на прехвърлянето на дружествен дял да е липсата на
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците
и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години
преди прехвърлянето на дружествения дял, се отнася само до случаите, в които
разпоредителната сделка с дружествени дялове има за предмет транслиране на
дяловете в полза на трето лице, което до момента не е имало качеството на
съдружник в търговско дружество. Тя обаче няма основание да намира приложение
при разпореждания с дялове между самите съдружници в дружеството с ограничена
отговорност, тъй като персоналният субстрат на дружеството се запазва. Волята
на законодателя е да изолира случаите, в които се прибягва до прехвърляне на
дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност,
респективно ЕООД, от моментните им собственици към нови, външни за търговското
дружество правни субекти, които поемат правата върху тези дружествени дялове, а
оттам и правата, свързани с управлението на търговското дружество в хипотезите,
когато даденото дружество в качеството му на работодател е неизправно спрямо
своите работници и служители във връзка с изплащането на изискуемите към тях
възнаграждения, респективно обезщетения.
Такова
заключение се налага и от граматическото тълкуване на текста на разпоредбата, в
която обсъжданото изискване е отнесено към случаите, в които дружественият дял
се прехвърля на трето лице, а законодателното разрешение, че прехвърлянето на
дялове от един съдружник на друг се извършва свободно не е засегнато от
изменената редакция на разпоредбата. Потвърждение за това, че законодателната
воля е насочена именно към възприетото по-горе тълкуване от съда е извършеното
изменение на ТЗ, ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г. на
разпоредбите уреждащи прехвърлянето на търговското предприятие, където е предвидена
изцяло нова ал. 4, на чл. 15 ТЗ предвиждаща, че предприятие, в което има наети
работници или служители, може да се прехвърли, след като отчуждителят изплати
дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците
и служителите, трудовите правоотношения, с които са прекратени до три години
преди прехвърлянето на предприятието, т.е. законодателят се интересува
прехвърлянето на търговско предприятие да не се осъществява с оглед промяна в
състава на волеобразуващия орган на съответния търговец, която да направи
невъзможно удовлетворяването на трудовоправни, респ. осигурителни вземания.
Логиката при прехвърлянето на дружествени дялове е същата. Ако съставът на
волеформиращия орган се стеснява с оглед извършеното прехвърляне на дружествени
дялове в полза на друг съдружник, то това само по себе си не рефлектира върху
изпълнението на трудови и осигурителни задължения.
С
оглед изложеното, обжалваният отказ трябва да бъде отменен и на длъжностното
лице при АВ-ТРРЮЛНЦ да бъде указано да извърши вписване на променените
обстоятелства по партидата на жалбоподателя „Ц и В г.“ ООД,
ЕИК *******.
Независимо
от основателността на жалбата, в полза на дружеството не се поражда право на
присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6
предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а
последният нормативен акт е категоричен: сторените в рамките на охранително
производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК.
Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не
исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба
за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето,
направило искането. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин
не се засяга от произнасянето, затова и
възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от
постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството
по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради
което и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя не могат да бъдат
присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт. Следва да се
отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда
разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на
искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива
на крайния акт.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ,
по жалба на „Ц и В г.“ ООД, ЕИК *******, вх. №
20201229163322, ОТКАЗ № вх. № 20201223141246/23.12.2020 г. на Агенция по
вписванията, постановен по заявление А4, вх. № 20201218145232.
УКАЗВА
на длъжностното лице при АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър по
партидата на „Ц и В г.“ ООД, ЕИК *******, променените
обстоятелства, съобразно заявление А4, вх. № 20201218145232/18.12.2020 г..
Решението
не подлежи на обжалване. Препис да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: