Решение по дело №690/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на А. Д. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], подадена чрез адвокат В. В., против Ревизионен Акт № Р-02000222003494-091-001/20.12.2022 год., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите към ТД на НАП –Бургас - ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с решение №27/17.03.2023 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя са определени задължения за данъци и осигурителни вноски, както следва: данък по ЗДДФЛ: за данъчен период 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 4420.30 лева и лихва в размер на 1108.85 лева; за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 4583.09 лева и лихва в размер на 684.97 лева; за данъчен период 01.01.2021г. – 31.12.2021г. в размер на 2626.73 лева и лихва в размер на 126.24 лева; данък върху добавена стойност за данъчен период 01.04.2021г. – 30.04.2021г. в размер на 241.67 лева и лихва в размер на 39.27 лева; вноски за ДОО: за данъчен период 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 4948.32 лева и лихва в размер на 1245.53 лева; за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 3738.70 лева и лихва в размер на 601.46 лева; за данъчен период 01.01.2021г. – 31.12.2021г. в размер на 384.80 лева и лихва в размер на 66.14 лева; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд: за данъчен период 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 1352 лева и лихва в размер на 340.40 лева; за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 1263.07 лева и лихва в размер на 203.20 лева; за данъчен период 01.01.2021г. – 31.12.2021г. в размер на 130 лева и лихва в размер на 22.35 лева; вноски за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се /ЗО/: за данъчен период 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 2163.20 лева и лихва в размер на 544.65 лева; за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 1769.60 лева и лихва в размер на 278.73 лева и за данъчен период 01.01.2021г. – 31.12.2021г. в размер на 104 лева и лихва в размер на 17.89 лева. Жалбоподателката изразява несъгласие с констатациите на проверяващия орган, че е извършвала търговска дейност през ревизирания период и иска да бъде отменен ревизионния акт в обжалваната част като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, редовно призована, А. М., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Ангажира доказателства и претендира разноски, съгласно списък. Представя писмено становище в предоставен от съда срок.

Ответникът - Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] при Централно управление на Националната агенция по приходите, редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и искане същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

Административен съд - Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000222003494-020-001/11.07.2022г., издадена от началник на сектор „Ревизии“, в дирекция “Контрол” при ТД на НАП [населено място], е възложено да бъде извършена ревизия на А. Д. М. относно задължения за данък по ЗДДФЛ, ДДС, вноски за ДОО, ЗО и УПФ. Заповедта за възлагане на ревизията е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-265/17.05.2022г. на Директора на ТД на НАП [населено място], в съответствие с нормата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и е надлежно връчена на жалбоподателя на 19.07.2022г.

С ревизионен доклад № Р-02000222003494-092-001/02.11.2022г., съставен на основание чл.117 от ДОПК е направено предложение да бъдат установени задължения на А. Д. М. по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 02.11.2022г. Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 02.11.2022г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /л.135/. Срещу ревизионния доклад е подадено възражение ВхК-12155/16.12.2022г.

С ревизионен акт № Р-02000222003494-091-001/20.12.2022г., издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в съответствие с правомощията им по чл.119, ал.2 от ДОПК, е установен размера на задълженията на А. Д. М. по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 20.12.2022г.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред и е частично потвърден с решение № 27/17.03.2023г. на директор на дирекция „ОДОП“ [населено място], при ЦУ на НАП.

Решението е връчено на 27.03.2023г., видно от оформената разписка (л.23 от делото).

В хода на ревизията от А. Д. М. са били изискани документи и писмени обяснения с ИПДПОЗЛ № Р-02000222003494-040-001/11.07.2022г. относно извършвана търговска дейност в периода 01.01.2019г. – 31.12.2021г. В отговор на това искане А. Д. М. е представила по имейл декларация (л.269), в която е заявила, че не е осъществявала търговска дейност физически или онлайн и че не е правила разходи за закупуване на материали или стоки, декларация, в която е изразила желанието си да бъдат ползвани документите, които е предоставила при предходно извършена проверка (л.268), както и изисканите от нея справки по образец № 1, 2, 3, 4 и 5.

С протокол Кд-73 за присъединяване на документи към производството № Р-020002220034-94-ППД-001/19.09.2022г. /л.166/ е извършено приобщаване на годни доказателствени средства, събрани в предходно административно производство – УИН П-02000222018929. Установява се от приобщените доказателства, че с ИПДПОЗЛ № П-02000222018929-040-001/02.02.2022г. (л.215) от А. Д. М. са били изискани документи и писмени обяснения, съвпадащи с изисканите с ИПДПОЗЛ № Р-02000222003494-040-001/11.07.2022г. В отговор А. Д. М. е представила по имейл обяснение, че е получавала суми от „Лео Експрес“ въз основа на пълномощно, които суми са били предназначени за „Силвиндер Дизайн“ ЕООД и които тя предавала на представител на дружеството срещу разписани приходни ордери като вършела услугата срещу дребно заплащане. Към обяснението й е било представено пълномощно /л.227 от делото/, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя К. А. Г. от 23.02.2018г. от Н. Й. Л., с което К. А. Г. в качеството си на управител на „Силвиндер Дизайн“ ЕООД е упълномощил А. Д. М. да го представлява пред куриерска фирма „Лео Експрес“, да получава и да изпраща от името на „Силвиндер Дизайн“ ЕООД пратки за страната и чужбина, както и да й бъдат изплащани наложени платежи. Допълнително на проверяващите са били представени следните доказателства от А. М.: договор от 06.06.2018г., сключен между нея и „Силвиндер Дизайн“ ЕООД /л.229/, по силата на който страните са се договорили при всяко предаване на сума, получена от наложен платеж, предназначен за „Силвиндер Дизайн“ ЕООД, на М. да бъдат заплащани 20 лева в брой; копия на квитанции към ПКО /л.229-232/, съгласно които А. М. е предала на различни дати суми на „Силвиндер Дизайн“ ЕООД, получени от наложен платеж, както и копия на разходни касови ордери /л.233-237/, съгласно които „Силвиндер Дизайн“ ЕООД е платил на М. по двадесет лева с всеки ордер с основание „договор за предадени суми“.

Във връзка с представеното от М. пълномощно е било изпратено ИПДСПОТЛ /л.207/ до нотариус Й. Х. Л. относно извършената нотариална заверка на подписа на К. А. Г.. В отговор, получен по електронна поща /л.238-240/, нотариусът е заявил, че подписът под приложеното към искането копие от пълномощно от К. А. Г. като управител на „Силвиндер Дизайн“ ЕООД за А. М. с посочен рег.№ 1359/23.02.2018г. не е негов, печатът и щемпелът не са негови и такова удостоверяване не е извършвал и не фигурира в общия му регистър, заверено копие от което за дата 23.02.2018г. е приложено към отговора.

Органите по приходите са извършили проверка в Търговския регистър, при която са установили, че подписът на К. Г., положен върху всички публикувани документи (като образец на подписа, учредителен акт, протоколи на ОС на едноличния собственик, декларации и др.) се различава видимо от този, поставен върху пълномощното и представените други документи – договор и квитанции към ПКО.

В приобщения към ревизионното производство писмен отговор от 06.03.2022г. /л.198/ на отправено до куриера „Лео Експрес“ Е. И. е посочено, че за периода, считано от 01.01.2019г. са налице обработени пратки с изпращач „Силвиндер Дизайн“ ЕООД и че не са открити пратки с изпращач А. Д. М., както и пратки с посочен телефон на изпращача № **********. Към писмения отговор е представена справка в таблица /л.186-187/ за извършените куриерски услуги по доставка на пратките с данни за изпращача „Силвиндер Дизайн“ ЕООД и получателя „Инаут Трейд“ ООД, дата на доставката, вида на стоката, сума на наложения платеж, сума на куриерската услуга и за чия сметка е тя, както и копия на РКО за изплатени наложени платежи в периода 04.01.2019г.-05.04.2021г. (л.188-197), в които е посочено, че сумите са изплатени на А. М., с изключение на РКО № **********/28.01.2021г. /л.189/, в който е посочено, че сумата е изплатена на И. И..

Към ревизионното производство са присъединени документи от извършени насрещни проверки на „Силвиндер Дизайн“ ЕООД и на управителя на дружеството К. А. Г., от които е видно, че същият не е намерен нито на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството, нито на постоянния и настоящия му адрес. Изпратено е ИПДСПОТЛ до ОДМВР – Видин, с което е поискано съдействие за намиране на К. Г., с цел връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения. В отговор, в ТД на НАП – Велико Търново е постъпила докладна записка с вх.№ 5333/10.06.2022г. /л.242/ от младши експерт в РУ –Видин, в която е посочено, че К. Г. е напуснал Република България на 05.02.2021г. през ГКПП В. Ч. и не са налице данни за регистрирано връщане в страната.

В хода на ревизията с протокол Кд-73 сер. АА № 0913113/ 15.07.2022г. /л.251/ са присъединени доказателства от Информационния масив при ТД на НАП – база данни, П. У. – Справка за доставени пратки с наложен платеж по данни от пощенски оператори по следните критерии: 1. Дата на товарителница: за периода 01.01.2019г.-31.12.2021г. и идентификатор на изпращач, подател на пратка, получател на наложен платеж с [ЕГН] на А. М.(л.252-253).

Въз основа на анализ на събраните и приобщените към ревизионното производство доказателства, включително и изпратените отговори от Б. Е., А1 България Е. и „Тип – Топ Куриер“ АД на отправени до тях ИПДСПОТЛ, органите по приходите са приели, че за периода 01.01.2019г.-30.04.2021г. А. М. редовно и регулярно е получавала наложени платежи от изпратени пратки чрез „Лео Експрес“ ЕООД, съгласно представените от куриера данни за изплатени суми по наложени платежи с РКО по товарителници, посочени на стр.14-15 от РД в общ размер както следва 39710 лева за 2019г., 39737 лева за 2020г. и 33408 лева за 2021г.

Предвид представения отговор от нотариус Й. Л. и резултатите от извършената проверка в ТР към Агенция по вписванията, органите по приходите не са кредитирали представеното от М. пълномощно от управителя на „Силвиндер Дизайн“ ЕООД. Приели са, че то е неистински документ, с който М. си е послужила с цел получаване на доходи – суми от наложени платежи и с цел получаване на данъчно предимство, изразяващо се в избягване на данъчно облагане. Приели са също, че М. е вписана в документите на куриера като изпращач на стоките и подател чрез своето ЕГН, както и че представените от нея документи, а именно: договор с управителя на „Силвиндер Дизайн“ ЕООД, ПКО за предадени суми по наложени платежи на дружеството и РКО за изплатени суми на М. в тяхната съвкупност са твърде противоречиви и недостатъчни и въз основа на тях не може да се приеме, че тя е предала сумите, които е получила от наложени платежи на „Силвиндер Дизайн“ ЕООД, както и че е получила възнаграждение от дружеството за това. По изложените мотиви, ревизиращите са приели, че действителният получател на сумите от наложените платежи е А. М., а не „Силвиндер Дизайн“ ЕООД.

Обосновали са извод, че А. М., в качеството си на физическо лице е създала организация, от която в продължителен период като търговец, е била изпращач на стоки и получател на доходи от множество продажби по извършени доставки на пратки с наложен платеж, т.е., че е извършвала търговска дейност като Е. по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ и че получените от нея суми представляват доход от стопанска дейност като Е., който се облага по реда на глава пета, раздел II от ЗДДФЛ, на основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ.

Ревизиращите са установили, че А. М. не е декларирала получени приходи от търговска дейност – продажби на стоки, доставяни чрез оператор на куриерски и пощенски услуги и получени приходи чрез наложен платеж за данъчните периоди 2019 год. – 2021 год., респективно дължими данъци по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за съответната година. Установили са също, че тя не е подала заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дневния срок от изтичане на месеца, в който е достигнат облагаем оборот над 50 000 лева – основание за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, съответно, че са извършени продажби, за които не са издадени документи и не е начислен ДДС, както и че не са подавани справки декларации по ЗДДС. Приели са, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1, 2, 4 и т.5 от ДОПК и са изпратили до М. уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК с изх.№ Р-02000222003494-113-001/19.09.2022г. за това, че определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и с осигурителният доход за установяване на задължения по ЗОВ, ще се извършва при условията и по реда на чл.122-124а от ДОПК /л.162/, както и за това, че може да представи доказателства и становище в срок от 14 дни от датата на връчване на уведомлението. Уведомлението, ведно с ИПДПОЗЛ и декларация по чл.124 от ДОПК са връчени електронно на ревизираното лице на 19.09.2022г., видно от представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /л.165/. М. е представила декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2019-2021г. /л.155-158/.

Въз основа на всички установени факти и обстоятелства в хода на ревизията е определена нова данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК и определен осигурителен доход по реда на чл.124а от ДОПК и с РА, в обжалваната част, са установени задължения за данък по ЗДДФЛ, ДДС, за ДОО за самоосигуряващи се, за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се и за ЗО, както следва:

По ЗДДФЛ:

Определената при ревизията данъчна основа за облагане от дейност като Е. е формирана по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК като за облагаем доход е взет общият размер на получените от М. суми от наложени платежи за 2019г., 2020г., и 2021г., предвид заявеното от нея в приобщена декларация към ревизионното производство, че не е направила разходи за закупуване на материали и стоки. От така определения облагаем доход по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК за посочените години, ревизиращите са приспаднали дължимите задължителни осигурителни вноски за извършената дейност, които самоосигуряващото се лице е длъжно да прави. Получената разлика е определената от ревизиращите годишната данъчна основа за облагане, върху която е определен с РА и дължимият данък по ЗДДФЛ за 2019г., 2020г., и 2021г. При оспорването на РА по административен ред, решаващият орган е извършил корекция на дължимите задължителни осигурителни вноски за 2019г., 2020 и 2021г., вследствие на което са променени данъчната основа за облагане и дължимият данък за всяка от процесните години, съответно размера на дължимите лихви за просрочие. В резултат с РА, в потвърдената част са определени задължения на М. по ЗДДФЛ както следва: за данъчен период 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 4420.30 лева и лихва в размер на 1108.85 лева; за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 4583.09 лева и лихва в размер на 684.97 лева; за данъчен период 01.01.2021г. – 31.12.2021г. в размер на 2626.73 лева и лихва в размер на 126.24 лева.

По ЗДДС:

При ревизията е установено, че А. М. е реализирала облагаем оборот към 31.01.2021г. в размер на 57789 лева за период не по-дълъг от дванадесет последователни месеца, т.е., че е било налице условието по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за задължителна регистрация по ЗДДС и че тя е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период м.01.2021г., през който е достигнат този оборот, т.е. до 07.02.2021г. и да бъде регистрирана по ЗДДС от 22.02.2021г., съответно да начислява ДДС за реализираните от нея облагаеми доставки за периода от 22.02.2021г. до 30.04.2021г., когато е преустановила дейност. На основание чл.122 от ДОПК във вр.чл.102, ал.3, т.2 от ДОПК с РА е определен дължимия ДДС за периода от 22.02.2021г. до 30.04.2021г., както и лихва за просрочие. Поради преустановяването на дейността към 30.04.2021 г. е прието, че към момента на приключване на ревизията - 20.12.2022 г. са отпаднали основанията за регистрацията на М. по ЗДДС.

С решение №27/17.03.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП е прието, че А. М. е достигнала облагаемия оборот по чл.96, ал. 1 от ЗДДС за задължителна регистрация по ЗДДС, но това е станало към 28.02.2021 г., а не към 31.01.2021 г., тъй като сумата по наложен платеж в размер [рег. номер]. по РКО № **********/ 28.01.2021 г. не е получена от нея, а е била изплатена от „Лео експрес“ ЕООД на И. И.. Ето защо е установено от решаващия орган, че ревизираното лице е реализирало облагаем оборот за периода от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г. в размер на 59 411 лв., с което е надхвърлило прага за задължителна регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /в редакцията, действаща към този период/ за период не по-дълъг от дванадесет последователни месеца. На това основание решаващият орган е приел, че М. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период м. 02.2021г., през който е достигнала този оборот, т.е. до 07.03.2021 г. и е следвало да бъде регистрирана от 22.03.2021 г., съответно да начислява ДДС за реализираните от нея облагаеми доставки за периода от 22.03.2021г. до 30.04.2021г., когато е преустановила дейност. По тези съображения решаващият орган е изменил размера на установения с РА дължим ДДС, като го е изчислил по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС, приемайки, че за периода от 22.03.2021г. до 31.03.2021г. същият е 0 лева, а за периода 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 241,67 лева, като за невнасянето на данъка в срок е определил и лихва в размер на 39.27 лева. С тези мотиви РА е отменен от директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас в частта, в която е установен дължим ДДС общо в размер на 1319.93 лева, ведно с приспадащите се лихви в размер на 231.42 лева, и е потвърден в частта, с която е установен дължим ДДС за м.04.2021г. в размер на 241.67 лева и лихви за просрочие в размер на 39.27 лева.

Вноски за ДОО - за самоосигуряващи се:

Органите по приходите са приели, че А. М. е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4 ,ал.3, т.2 от КСО и чл.5, ал.2, изречение първо от КСО, за което е възникнало задължение за осигуряване, тъй като тя е извършвала трудова дейност като едноличен търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ, организирала и провеждала електронна търговия и получавала доходи от тази дейност. Приели са, че като лице по чл.4, ал.6, т.2 от КСО тя следва да бъде задължително осигурена за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт. Установили са, че за част от периода М. е декларирала дейност като самоосигуряващо се лице, като за периода от 01.01.2018 г. до 06.11.2019 г. е декларирала осигуряване за всички осигурителни рискове - за фонд „Пенсии“ и за „Общо заболяване и майчинство“, а за периода от 01.07.2020 г. до 28.09.2020 г. и от 01.07.2021 г. до 01.10.2021 г. - само за фонд „Пенсии“. Констатирали са, че тя е подала декларации обр. 1 и 6 за дължимите авансови осигурителни вноски за ДОО за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“ /18,3 % за 2019 г. и 14,8 % за 2020 г. и 2021 г./ върху минималния размер на месечния осигурителния доход за ревизирания период, които са както следва: 2019 г. - 1039,44 лв., 2020 г. - 257,30 лв. и 2021 г. - 288,60 лв., в т.ч. за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. - 0 лв. Органите по приходите са приели, че реализираният от лицето облагаем доход от получените суми от наложените платежи формира осигурителен доход в същия размер, върху който следва да се довнасят осигурителни вноски за ДОО. На основание чл. 124а от ДОПК органите по приходите са определили данъчна основа за облагане с ДОО - осигурителен доход от дейност като едноличен търговец както следва: за 2019 г. - 39710 лв., за 2020 г. - 39737 лв. и за 2021 г. - 23822 лева.

С РА са определени авансовите и окончателните вноски за ДОО за самоосигуряващото се лице за всеки месец в периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. Директорът на дирекция „ОДОП“ – Бургас е установил, че М. е извършвала трудова дейност като едноличен търговец или е била самоосигуряващо се лице на друго основание през определени месеци от 2019г., 2020г. и 2021г. Приел е, че в хода на ревизията не е доказано, че тя е извършвала трудова дейност през останалите данъчни периоди, а именно през м. 12.2019, м.01, м.02 и м.03.2020г., поради което е налице прекъсване на дейността и съгласно чл.10, ал.2 от КСО осигуряването се прекъсва през тези периоди, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1 не е прекратена, а именно: м. 12.2019 г. и м. 01, 02 и 03.2020 г. Поради това решаващият орган е изменил размера на определените при ревизията авансови и окончателни осигурителни вноски за ДОО за 2019г. и 2020г., като е потвърдил РА, в частта, в която са установени задължения за ДОО: за данъчен период 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 4948.32 лева и лихва в размер на 1245.53 лева; за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 3738.70 лева и лихва в размер на 601.46 лева; за данъчен период 01.01.2021г. – 31.12.2021г. в размер на 384.80 лева и лихва в размер на 66.14 лева и е отменил РА в частта, в която са установени задължения за ДОО за данъчен период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. в размер на 549 лева и лихва в размер на 232.48 лева и за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 1332 лева и лихва в размер на 233.95 лева.

Вноски за ДЗПО - УПФ:

Органите по приходите са приели, че А. М. като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 и чл.5, ал.2 от КСО за част от периода от 01.01.2019 г. до 31.04.2021г. е декларирала упражняване на дейност и е подала декларации обр. 1 и 6 за дължимите задължителните авансови осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ (5 %) върху минималния размер на месечния осигурителния доход за ревизирания период, които са както следва: 2019 г. - 284 лв., 2020 г. - 86,93 лв. и за периода от 01.01.2021 г. до 31.04.2021 г. - 0 лв.

Органите по приходите са приели, че реализираният от лицето облагаем доход от получените суми от наложените платежи формира осигурителен доход в същия размер, върху който следва да се довнасят осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ. На основание чл.124а от ДОПК органите по приходите са определили данъчна основа за облагане за ДЗПО - УПФ - осигурителен доход от дейност като едноличен търговец както следва: за 2019 г. - 39710 лв., за 2020 г. - 39737 лв. и за 2021 г. - 23822 лева.

С РА са определени авансовите и окончателните вноски за ДЗПО - УПФ за жалбоподателката като самоосигуряващото се лице за всеки месец в периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. Директорът на дирекция „ОДОП“ - Бургас е отчел, че при ревизията не са съобразени периодите на прекъсване на трудовата дейност на лицето, посочени по-горе - м. 12.2019 г. и м. 01, 02 и 03.2020 г. Поради това решаващият орган е изменил размера на определените при ревизията авансови и окончателни осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ за 2019 и 2020г., като е потвърдил РА, в частта, в която са установени задължения за ДЗПО - УПФ за данъчен период 01.01.2019г. - 31.12.2019г. в размер на 1352 лева и лихва в размер на 340.40 лева; за данъчен период 01.01.2020г. - 31.12.2020г. в размер на 1263.07 лева и лихва в размер на 203.20 лева; за данъчен период 01.01.2021г. - 31.12.2021г. в размер на 130 лева и лихва в размер на 22.35 лева и е отменил РА в частта, в която са установени задължения за ДЗПО - УПФ както следва за данъчен период 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 150 лева и лихва в размер на 63.43 лева, за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 436 лева и лихва в размер на 76.94 лева.

Вноски за ЗО:

Органите по приходите са приели, че А. М. като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 и чл.5, ал.2 от КСО за част от периода от 01.01.2019 г. до 31.04.2021г. е декларирала упражняване на дейност и е подала декларации обр.1 и 6 за дължими задължителните осигурителни вноски за ЗО (8 %) върху минималния размер на месечния осигурителен доход, както и декларации обр.7 за дължими здравни вноски като лице, осигурено по чл.40, ал.5 от ЗЗО. Органите по приходите са приели, че реализираният от лицето облагаем доход от получените суми от наложените платежи формира осигурителен доход в същия размер, върху който следва да се довнасят осигурителни вноски за ЗО. На основание чл. 124а от ДОПК органите по приходите са определили данъчна основа за облагане за ЗО - осигурителен доход от дейност като едноличен търговец както следва: за 2019 г. - 39710 лв., за 2020 г. - 39737 лв. и за 2021 г. - 23822 лева. Върху тази основа с РА са определени дължимите авансови вноски, както и окончателни вноски за довнасяне върху окончателния осигурителен доход за ЗО за самоосигуряващите се, като за невнесените в срок осигурителни вноски е начислена и лихва на основание чл.107 от ЗЗО.

Директорът на дирекция „ОДОП“ – Бургас е взел предвид, че М. е декларирала в декларация по чл.50 от ЗДДФЛ получен доход от наем за 2021г. в размер на 1400 лева (облагаем доход след приспадане на нормативно признатите разходи – 1260 лева), който следва да се вземе предвид при годишното изравняване на окончателния размер на осигурителния доход за 2021г., върху който се дължат здравно осигурителни вноски, съгласно чл.40, ал.5 от ЗЗО. Решаващият орган е отчел също така, че при ревизията не са съобразени периодите на прекъсване на трудовата дейност на лицето, посочени по-горе - м. 12.2019 г. и м. 01, 02 и 03.2020 г. Поради това и решаващият орган е изменил размера на определените при ревизията авансови и окончателни осигурителни вноски за ЗО за 2019 г. и 2020 г., като е потвърдил РА, в частта, в която са установени задължения за ЗО за данъчен период 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 2163.20 лева и лихва в размер на 544.65 лева; за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 1769.60 лева и лихва в размер на 278.73 лева; за данъчен период 01.01.2021г. – 31.12.2021г. в размер на 104 лева и лихва в размер на 17.89 лева и е отменил РА в частта, в която са установени задължения за ЗО както следва за данъчен период 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 190.72 лева и лихва в размер на 88.28 лева, за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 629.72 лева и лихва в размер на 121.80 лева.

В хода на производство по настоящото дело жалбоподателката е оспорила представените с административната преписка РКО за изплатени суми по наложени платежи от „Лео Експрес“ ЕООД и е поискала документите да бъдат представени в оригинал от куриера „Лео Експрес“ ЕООД. В писмен отговор с вх.№ 8049/04.08.2023г. /л.297/ на отправеното до дружеството искане на основание чл.192 от ГПК, „Лео Експрес“ ЕООД е посочило, че А. М. не е негов клиент и че не са й били изплащани суми по наложени платежи. С две последващи придружителни писма с вх.№ 8816/07.09.2023г. /л.303/ и с вх.№ 11163/03.11.2023г. /л.373/ „Лео Експрес“ ЕООД е представил по делото оригинали на издадените от него РКО /л.304-347 и л.374-380/, посочвайки изрично, че с тях са изплатени суми по наложените платежи на „Силвендер Дизайн“ ЕООД.

По делото е допусната и извършена съдебно-почеркова експертиза, с обект представените оригинали на разходни касови ордери от „Лео Експрес“ ЕООД с писмо с вх.№ 8816/07.09.2023г. и с писмо вх.№ 11163/03.11.2023г., описани в заключението с поредни номера както следва: 1. РКО № **********/18.01.2019г., 2. РКО № **********/08.02.2019г., 3.РКО № **********/22.02.2019г., 4. РКО № **********/18.06.2019г., 5.РКО № **********/04.07.2019г., 6. РКО № **********/29.11.2019г., 7. РКО № **********/10.03.2020г., 8. РКО № **********/30.03.2020г., 9. РКО № **********/28.04.2020г., 10. РКО № **********/13.05.2020г., 11. РКО № **********/10.06.2020г., 12. РКО № **********/29.06.2020г., 13. РКО № **********/06.08.2020г., 14. РКО № **********/24.08.2020г., 15. РКО № **********/25.09.2020г., 16. РКО № **********/06.10.2020г., 17. РКО № **********/13.10.2020г., 18. РКО № **********/21.10.2020г., 19. РКО № **********/28.10.2020г., 20. РКО № **********/04.11.2020г., 21. РКО № **********/27.11.2020г., 22. РКО № **********/21.12.2020г., 23. РКО № **********/04.01.2021г., 24. РКО № **********/05.01.2021г., 25. РКО № **********/13.01.2021г., 26. РКО № **********/19.01.2021г., 27. РКО № **********/28.01.2021г., 28. РКО № **********/04.02.2021г.,29. РКО № **********/15.02.2021г., 30. РКО № **********/17.02.2021г., 31. РКО № **********/23.02.2021г., 32. РКО № **********/05.03.2021г., 33. РКО № **********/09.03.2021г., 34. РКО № **********/05.04.2021г.35. РКО № **********/04.01.2019г., 36. РКО № **********/25.01.2019г., 37. РКО № **********/01.02.2019г., 38. РКО № **********/01.03.2019г., 39. РКО № **********/22.03.2019г., 40. РКО № **********/15.05.2019г., 41. РКО № **********/15.11.2019г.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено, тъй като вещото лице е ползвало като сравнителен материал образци на подписа на А. М. и ръкописни текстове в официални документи - нотариални актове и други документи, с нотариална заверка на подписа й и тъй като от страна на ответника не бе ангажирана повторна или тройна СПЕ, която да го опровергае.

Установява се от заключението, че само подписите в РКО, описани в заключението с поредни номера 1, 2,3, 35, 36, 37, 39 и 41, а именно РКО с № **********/18.01.2019г., РКО № **********/08.02.2019г., РКО № **********/22.02.2019г., РКО № **********/04.01.2019г., РКО № **********/25.01.2019г., РКО № **********/01.02.2019г., РКО № **********/22.03.2019г, РКО № **********/15.11.2019г., са положени от А. Д. М. и че само в тези РКО ръкописно изписаните текстове с имената „Албена М.“ срещу графата „Платена на“ са изпълнени от нея.

Заключението на вещото лице по отношение на подписите и ръкописно изписаните текстове с имената на А. М. срещу графата „Платена на“ в останалите РКО е, че те не са положени и изпълнени от А. Д. М., т.е, че тя не е приела сумите.

По отношение на подписите в РКО, описани в заключението с поредни номера 6,7,8,21,27,32, вещото лице приема, че освен, че не са положени от А. Д. М., същите са положени срещу името И. И. С., а ръкописните текстове в тези РКО не са изпълнени от А. М., а от друго лице с изписани имена „Ивайло Иванов Стаменов“.

По делото е допусната и извършена и съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която, съобразно поставената му задача от процесуалния представител на жалбоподателката М., е извършило рекапитулация на установените задължения с РА, в обжалваната част, като е взело предвид като облагаем доход само изплатените суми с тези РКО, в които подписите за „Приел сумата“ са положени от М., съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза. На база на това заключение и поставената му задача, вещото лице е определило облагаем доход от получени суми от наложени платежи от продажба на стоки само за 2019г. в размер на 33 408 лева, съответно е извършило рекапитулация на задълженията по РА за 2019г. както следва: дължим данък по ЗДДФЛ - 3475 лева и лихви 871.72 лева, допълнително дължими вноски за ДОО – 4948.32 лева и лихви 1245.89 лева; допълнително дължими за фонд ДЗПО 1352 лева и лихви 340.40 лева и допълнителни вноски за здравно осигуряване 2163.20 лева и лихви 544.65 лева. Становището на вещото лице е, че след като се изключат РКО, по които М. не е получател на сумите, съгласно съдебно-почерковата експертиза за проверявания период, А. М. не достига изискуемия облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и не дължи ДДС. В отговор на поставената му трета задача, вещото лице обяснява, че не е извършило рекапитулация на ревизионния акт без да изключва сумите от РКО, по които А. М. не е получател на сумата и не е определило данъчна основа и дължим данък предвид направените присъщи разходи за упражняваната от лицето дейност, тъй като не са му били предоставени документи за присъщи разходи за осъществявана дейност, а счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанска операция.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.156, ал.1 от ДОПК /Решението е връчено на 27.03.2023г., а жалба вх.№ 04-А-Ж-9#41/11.04.2023г. е изпратена по пощата на 10.04.2023 год. - л.281-л.282/ от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това, жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 от ДОПК, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му, изложени подробно както в РА, така и в съставения ревизионен доклад, представляващ неразделна част от него.

При извършената служебна проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът не констатира нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят М. е уведомена за ревизията, която е надлежно възложена от компетентен орган по предвидения в закона ред. Спазени са процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове.

Ревизионният акт обаче е издаден при неправилно приложение на материалния закон като съображенията за това са следните:

Ревизията е проведена по реда на чл.122 и следващите от ДОПК, представляващи особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправни норми на съответния закон при съществена и пълна липса на необходими доказателства за наличие на фактическите състави от материалния закон. Те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на съответните факти, но само ако са налице предпоставките, регламентирани в чл.122, ал.1 от ДОПК. При липса или непълнота на доказване на обстоятелствата послужили на приходния орган да определи основата за облагане по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации на ревизионния акт не се ползват с доказателствената сила по чл.124 от ДОПК, т.е. ревизиращия орган в съдебното производство следва с всички допустими от закона доказателствени средства да докаже, че фактите, въз основа на които е направило извод за дължимост на определените от него данъчни задължения, са се осъществили действително, така както твърди в ревизионния акт и доклада към него. Ето защо, след като констатациите за укрити от ревизираното лице доходи, са обосновани от извод за извършвана търговия, извършени доставки на стоки като Е. и получени суми от наложени платежи посредством куриер „Лео Експрес“ ЕООД, в тежест на органа по приходите е да установи не само, че тези доставки са реално извършени, но и че действителният доставчик и получател на сумите по наложените платежи е именно ревизираното лице, което е действало от свое име като търговец.

В случая, съдът намира, че липсват доказателства в подкрепа на констатациите на органите по приходите, че жалбоподателката М. е извършвала от свое име и за своя сметка търговска дейност като Е., а именно доставки на стоки, чрез куриер. Липсват каквито и да е данни за осъществявана от нея електронна търговия, включително чрез профили в социалните мрежи или търговия от разстояние. Не е установено от органите по приходите какви точно стоки са били предмет на доставките, за които се твърди, че са извършвани от жалбоподателката. Липсват доказателства по делото, посредством които да се установи че тя е била собственик на стоките, предмет на тези доставки и че е разполагала с тях към момента в който се твърди, че са извършени доставките, съответно, че е можела да се разпореди с тях. Липсват данни информация относно вида на стоките и относно доставчика да е била изискана от „Инаут Трейд“ ООД, за което е посочено в РКО и в справката, представени от „Лео Експрес“ ЕООД, че е получател по доставките.

Данни, че е била извършена насрещна проверка на „Инаут Трейд“ ООД, в хода на която са получени доказателства за всички изпратени стоки до клиенти физически лица в Румъния, чрез куриера „Лео Експрес“ ЕООД, се съдържат единствено в уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК, връчено на жалбоподателката М. /л.162/, но доказателства от извършената насрещна проверка липсват по делото.

От друга страна, с административната преписка е представен рамков договор за поръчка - предоставяне на логистични услуги от 01.02.2018г., сключен между „Инаут Трейд“ ООД и „Силвендер Дизайн“ ЕООД /л.224-226/, по силата на който страните са се договорили при заявка от възложителя „Силвиндер Дизайн“ ЕООД, изпълнителят „Инаут Трейд“ ООД да сключи за сметка на възложителя договор с избран от него пощенски оператор, извършващ куриерски услуги, като му възложи приемането, пренасянето и доставянето на вътрешни и международни пощенски пратки. С този договор възложителят „Силвиндер Дизайн“ ЕООД се е задължил да предава на изпълнителя „Инаут Трейд“ ООД предмета на доставка в състояние и опаковка, отговарящи на Общите условия на избрания от Възложителя куриер/превозвач (т.5.1 от договора) и при подаване на заявката да спазва всички необходими изисквания за всяка от услугите, по начина, определен от Общите условия на избрания от Възложителя куриер/превозвач (т.5.2 от договора), както и да изплаща възнаграждение на изпълнителя за извършените от него логистични услуги. Изпълнителят „Инаут Трейд“ ООД се е задължил да консултира възложителя в избора му на вътрешни национални и международни куриерски услуги и в избора му на конкретен куриер/превозвач (т.3.1 от договора), да следи за точното и добросъвестно изпълнение на правените от възложителя поръчки за куриерски услуги и следи за избрания куриер/превозвач за спазването на общите му условия, както и да запази пратката в количествено и качествено отношение от момента на приемането й до момента на предаването й на избрания куриер/превозвач (т.3.4 от договора).

Този договор е в подкрепа на изложените факти в представеното с административната преписка ИПДСПОТЛ с № П-02000222018929-041-00/16.05.2022г. /л.209/, връчено на „Тип - Топ куриер“ АД, а именно, че „Лео Експрес“ ЕООД е доставял пратки в Румъния, извършвайки куриерски услуги на друга логистична дружество с която работи „Инаут Трейд“ ООД и че пратките са били възложени на „Инаут Трейд“ ООД от клиент „Силвиндер Дизайн“ ЕООД.

Освен договора, сключен между „Инаут Трейд“ ООД и „Силвиндер Дизайн“ ЕООД /л.224-л.226/, по делото са налице множество други писмени доказателства, включително заключението на СПЕ, както и частни документи, представени от М., чиято истинност/ автентичност на положения подпис на управителя на „Силвиндер Дизайн“ ООД, не е оспорена от ответника по реда на чл.193 от ГПК в настоящото производство, и които доказателства, в тяхната съвкупност обосновават извод, че доставките с получател „Инаут Трейд“ ООД са извършени от „Силвиндер Дизайн“ ЕООД, чрез куриера „Лео Експрес“ЕООД, а не от А. М. като търговец, както и че част от сумите по наложените платежи, изплатени от куриера с РКО, са получени от нея за „Силвиндер Дизайн“ ООД, а не в лично качество.

Такива документи са договорът, сключен между „Силвиндер Дизайн“ ООД и А. М. от 06.06.2018г. за изплащане на двадесет лева в брой за всяко предаване на сума, получена от наложен платеж, предназначен за „Силвиндер Дизайн“ ООД, квитанции към ПКО за предаване на суми от А. М., съответно за получаване на суми по изплатени наложени платежи от „Силвендер Дизайн“ ООД, РКО за изплатени суми на А. М. от „Силвендер Дизайн“ ООД с основание „по договор за предадена сума“. Доколкото тези частни документи не са оспорени в настоящото производство от ответника по отношение автентичността на положения в тях подпис от управителя на „Силвендер Дизайн“ ООД К. А. Г. по реда на чл.193 от ГПК, същите се ползват с формална доказателствена сила, която задължава съда да приеме, че той е действителният автор на съдържащото се в документите изявление. Тези документи нямат материална доказателствена сила, но са взаимно допълващи се и се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото, а именно коментираният по-горе рамков договор за поръчка – предоставяне на логистични услуги от 01.02.2018г., сключен между „Инаут Трейд“ ООД и „Силвиндер Дизайн“ ЕООД /л.224- л.226/, писмено обяснение от „Лео Експрес“ ЕООД, че са налице обработени пратки с изпращач „Силвиндер Дизайн“ ЕООД и че не са открити пратки с изпращач А. Д. М., справка, представена от Лео Експрес“ ЕООД /л.186-л.187/ за извършените куриерски услуги по доставка на пратките, в която като изпращач е вписан „Силвиндер Дизайн“ ЕООД, издадените от „Лео Експрес“ Е. Р. за изплатени суми по наложен платеж, в които е посочено изплащане или зачисляване на сумата от наложения платеж за „Силвиндер Дизайн“ ЕООД, наред с обстоятелството, че в част от тези РКО сумите по наложените платежи са изплатени на друго лице - И. И. С., както и придружителните писма, с които „Лео Експрес“ ЕООД е представил по делото писмен отговор, че няма клиент А. М., а впоследствие и оригиналите на РКО, с изричното уточнение, че с тях са изплатени суми по наложени платежи на „Силвиндер Дизайн“ ЕООД.

По изложените съображения и независимо от наличните данни по делото за неистинност на нотариалната заверка на подписа на упълномощителя К. А. Г. в представеното пълномощно от Маджарова, чиято автентичност също не е оспорена от ответника в настоящото производство по реда на чл.193 от ГПК, съдът намира, че са налице достатъчно други взаимно допълващи се и непротиворечиви доказателства, които, ведно със заключението на СПЕ обосновават извод, че А. М. е получила през 2019г. суми от наложени платежи, предназначени за „Силвиндер Дизайн“ ООД само по част от РКО, издадени от „Лео експрес“ ЕООД, които суми впоследствие е предала на дружеството. Ето защо и доколкото съгласно заключението на СПЕ липсват доказателства тя да е получила сумите от наложени платежи, изплатени от куриера с останалите РКО през 2020 и 2021г., съдът намира за изцяло необоснован и неправилен извода на органите по приходите, че А. М. е създала организация, от която в данъчния период 01.2019 год. - 30.04.2021 год. като търговец, е била изпращач на стоки и получател на доходи от множество продажби по извършени доставки на пратки с наложен платеж, т.е., че е извършвала търговска дейност като Е. по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ и че получените от нея суми представляват доход от стопанска дейност като Е., който се облага с данък по ЗДДФЛ и за който тя допълнително дължи вноски по ДОО, ДЗПО и ЗО, както и че за част от този период е реализирала облагаем оборот, за който следва да й се начисли ДДС.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е основателна и РА следва да бъде отменен в оспорената част.

При този резултат, своевременно заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 4686.00 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение – 3100 лева, възнаграждение на вещи лица – 1536 лева и държавна такса 50 лева.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, осемнадесети състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен Акт № Р-02000222003494-091-001/20.12.2022 год., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите към ТД на НАП –Бургас - ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с решение №27/17.03.2023 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, с която на А. Д. М. са определени задължения за данъци и осигурителни вноски както следва: данък по ЗДДФЛ: за данъчен период 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 4420.30 лева и лихва в размер на 1108.85 лева; за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 4583.09 лева и лихва в размер на 684.97 лева; за данъчен период 01.01.2021г. – 31.12.2021г. в размер на 2626.73 лева и лихва в размер на 126.24 лева; данък върху добавена стойност за данъчен период 01.04.2021г. – 30.04.2021г. в размер на 241.67 лева и лихва в размер на 39.27 лева; вноски за ДОО: за данъчен период 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 4948.32 лева и лихва в размер на 1245.53 лева; за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 3738.70 лева и лихва в размер на 601.46 лева; за данъчен период 01.01.2021г. – 31.12.2021г. в размер на 384.80 лева и лихва в размер на 66.14 лева; вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд: за данъчен период 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 1352 лева и лихва в размер на 340.40 лева; за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 1263.07 лева и лихва в размер на 203.20 лева; за данъчен период 01.01.2021г. – 31.12.2021г. в размер на 130 лева и лихва в размер на 22.35 лева; вноски за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се /ЗО/: за данъчен период 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 2163.20 лева и лихва в размер на 544.65 лева; за данъчен период 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 1769.60 лева и лихва в размер на 278.73 лева и за данъчен период 01.01.2021г. – 31.12.2021г. в размер на 104 лева и лихва в размер на 17.89 лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], при ЦУ на НАП да заплати в полза на А. Д. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]разноски по делото, за настоящата съдебна инстанция в размер на 4686.00 /четири хиляди шестстотин осемдесет и шест/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.