№ 13348
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110148769 по описа за 2022 година
„с.” АД е предявило срещу Д. И. И. обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. И.
И. дължи в полза на „с.“ АД суми, както следва: 1/ сумата от 1653,47 лева,
представляваща стойност на доставени и потребени вода и ВиК услуги до имот на
адрес: гр. София, ж.к. Разсадник - Коньовица, бл. 10, вх. А, ет. 9, ап. 33, клиентски
№ **********, отразени във фактури, дължими в периода 25.05.2012 г. –
22.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2022 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 771,02 лева, представляваща лихва за
забава за периода 25.06.2012 г. – 22.01.2022 г., за които суми на 11.06.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 29117/2022 г. по описа на СРС, II ГО 160 състав.
Със заявление вх. № 110280/01.06.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. И. И., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 1653,47 лева, представляваща стойност на доставени и
потребени вода и ВиК услуги до имот на адрес: гр. София, ж.к. Разсадник -
Коньовица, бл. 10, вх. А, ет. 9, ап. 33, клиентски № **********, отразени във
фактури, дължими в периода 25.05.2012 г. – 22.01.2022 г., ведно със законната
1
лихва върху сумата, считано от 01.06.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 771,02 лева, представляваща лихва за забава за периода 25.06.2012 г. –
22.01.2022 г.. На 11.06.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е
подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок. На 18.08.2022 г.
ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането
си. Исковата молба е подадена на 07.09.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при
публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода
и отвеждане на отпадни води) в посочения имот, като купувачът не е заплатили
дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на
падежа, посочен във фактурите. Моли се за уважаване на предявените искове и за
признаване за установено, че Д. И. И. дължи в полза на „с.“ АД суми, както
следва: 1/ сумата от 1653,47 лева, представляваща стойност на доставени и
потребени вода и ВиК услуги до имот на адрес: гр. София, ж.к. Разсадник -
Коньовица, бл. 10, вх. А, ет. 9, ап. 33, клиентски № **********, отразени във
фактури, дължими в периода 25.05.2012 г. – 22.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 01.06.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 771,02 лева, представляваща лихва за забава за периода 25.06.2012 г. –
22.01.2022 г., за които суми на 11.06.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29117/2022 г. по описа на СРС,
II ГО 160 състав.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът Д. И. И., ЕГН
********** е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете,
като счита, че не дължи претендираните суми. Оспорва се наличието на валидно
възникнало между страните в производството облигационно правоотношение с
предмет доставка и потребеление на вода и ВиК услуги. Оспорва се ищецът да е
доставял твърдените в исковата молба В и К услуги в претендираните количества
и качество. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на
ищеца. Оспорва се и иска за лихва за забава. Моли се за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
2
установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. И. И.
дължи в полза на „с.“ АД суми, както следва: 1/ сумата от 1653,47 лева,
представляваща стойност на доставени и потребени вода и ВиК услуги до имот на
адрес: гр. София, ж.к. Разсадник - Коньовица, бл. 10, вх. А, ет. 9, ап. 33, клиентски
№ **********, отразени във фактури, дължими в периода 25.05.2012 г. –
22.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2022 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 771,02 лева, представляваща лихва за
забава за периода 25.06.2012 г. – 22.01.2022 г., за които суми на 11.06.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 29117/2022 г. по описа на СРС, II ГО 160 състав.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на
ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в
процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми, респ. че
са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да
докаже, че е погасил претендираните вземания, за което обстоятелство не сочи
доказателства.
Съгласно чл. 198о от Закона за водите (ЗВ) стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по
реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на
дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредбата), потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. С
посочената разпоредба са определени нормативно лицата, с които се счита
3
сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги. Договорът има
съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от
ДКЕВР общи условия (ОУ) на доставчика на ВиК услуги. С оглед изложеното, за
да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка
е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или
вещен ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното
количество вода.
Доказателства за установяване на горното обстоятелство, при условията на
пълно и главно доказване, не са ангажирани в производството. Представена е
справка № 65426/19.01.2022 г. от Агенция по вписванията, която не касае нито
посочения в исковата молба недвижим имот, в който се твърди, че са потребени
вода и ВиК услуги, нито посочения в исковата молба ответник. Същата справка не
е годно доказателство, посредством което да се установи, при условията на пълно
и главно доказване, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен
ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното
количество вода. Представени са и фактури и дебитни известия, в които като
получател е посочен ответницата Д. И. И., които също не са годни доказателства
за установява принадлежността на правото на собственост върху процесния имот.
Същите са документи, изходящи от самия ищец и като такива (без да бъдат
подкрепени от други доказателства по делото) не могат да послужат за
установяването на изгодни за тази страна обстоятелства.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество
е да докаже, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот,
съответно че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на такива услуги. От посочената по-горе нормативна уредба
следва, че това доказване включва и установяване на факта, че ответникът е
собственик/вещен ползвател на процесния имот.
Съдът намира, че представените доказателсва (справка № 65426/19.01.2022
г. от Агенция по вписванията, фактури и дебитни известия) не са недостатъчни, за
да се приеме, че е проведено пълно доказване, че ответникът е бил
собственик/суперфициар/вещен ползвател на имота през заявения в исковата
молба период, респективно, че дължи заплащане на потребените през същия
период в имот вода и ВиК услуги. Тези доказателства не представляват титул за
собственост. Същите нямат характеристиката и на официален удостоверителен
документ, тъй като не са издадена от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред. Справката може да има единствено информационно и
4
оповестително значение, но в никакъв случай не е годна да установи
принадлежността на правото на собственост върху даден имот. Още повече, че в
настоящия случай в справката няма вписване на придобивна сделка за имота в
полза на ответника.
Както се посочи, ищецът, чиято е тежестта, следва да проведе пълно,
несъмнено, категорично доказване на този факт, а при липса на такова, съдът е
длъжен да го приеме за недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на страните за
кои твърдени от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства. Тази
разпоредба се прилага единствено в хипотеза, при която страните твърдят факти и
обстоятелства, за които обаче не сочат никакви доказателства. Доколкото с
исковата молба, подадена от името на ищеца, са представени доказателства за
твърдяното от него обстоятелство, че през процесния период именно ответницата
е имала качеството потребител на вода и ВиК услуги, в качеството си на
собственик на посочения в исковата молба процесен недвижим имот, то не са
били налице предпоставките на чл. 146, ал. 2 ГПК. Противното разбиране /че
съдът дължи указания на страните, ако счете, че представените от тях
доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин твърдените от тях
факти и обстоятелства/ би довело до намеса от страна на съда в полза на една от
страните в производството, респективно до нарушаване на принципите на
диспозитивното начало и равнопоставеността между страните в гражданския
процес. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и в тежест
на всяка от тях е било да установи в производството, при условията на пълно и
главно доказване, твърдените от нея факти и обстоятелства от значение за
правилното решаване на правния спор, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
От изложеното следва, че по делото не е доказан един от правопораждащите
претендираното притезателно право юридически факти, което е достатъчно за
отхвърляне на предявения иск.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не са
установени и другите юридически факти от сложния фактически състав,
пораждащ претендираното субективното материално право в патримониума на
ищеца – имотът да е водоснабден и до същия да е доставена и потребена вода на
сочената стойност.
Заключението на вещото лице по СТЕ досежно извода, че имотът е
5
водоснабден, почива на предположения, базирани на документи, изходящи от
самия ищец, които дори не са представени по делото. Изходящите от страната
документи сами по себе си (без да бъдат подкрепени от други доказателства по
делото) не могат да послужат за установяването на изгодни за тази страна
обстоятелства. Отделно от това, вещото лице посочва, че консумацията е
начислявана на база брой обитатели, но въобще не е ясно какъв е този брой и как е
определен. Ето защо, исковата претенция подлежи на отхвърляне.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски има ответникът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 29117/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като
не са представени и доказателства за извършването на такива, поради което и в
полза на ответника не следва да се присъждат разноски в производството по
ч.гр.д. № 29117/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 48769/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, а именно за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ и съдействие в полза на ответницата Д. И. И. от страна на адвокат
М. М. - САК.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между Д. И. И. и адвокат М. М. - САК, страните са уговорили, че
адвокатът предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е
декларирал, че е материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за
адвокатурата в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
6
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати. Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на
производството и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските, намира, че в полза на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ на ответника в исковото производство по
гр.д. № 48769/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да се определи
възнаграждение размер от 400 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „с.” АД, ЕИК *********,
следва да бъде осъдено да заплати в полза на адвокат М. М. – САК, личен №
*********, сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ответника Д. И. И. безплатна правна помощ и съдействие в
производството по гр.д. № 48769/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на „с.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис III № 159, ет. 2 и ет. 3,
**************** срещу Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
Разсадник Коньовица, бл. 10, вх. А, ет. 9, ап. 3, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415
ГПК, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Д.
И. И. дължи в полза на „с.“ АД суми, както следва: 1/ сумата от 1653,47 лева,
представляваща стойност на доставени и потребени вода и ВиК услуги до имот на
адрес: гр. София, ж.к. Разсадник - Коньовица, бл. 10, вх. А, ет. 9, ап. 33, клиентски
№ **********, отразени във фактури, дължими в периода 25.05.2012 г. –
22.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2022 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 771,02 лева, представляваща лихва за
забава за периода 25.06.2012 г. – 22.01.2022 г., за които суми на 11.06.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 29117/2022 г. по описа на СРС, II ГО 160 състав.
ОСЪЖДА „с.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
7
***********, **************** да заплати в полза на на адвокат М. М. – САК,
личен № *********, със съдебен адрес: гр. София, ул. Княз Борис I № 104, вх. Б,
ет. 1, ап. 25, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ответника Д. И. И. безплатна правна помощ и съдействие в
производството по гр.д. № 48769/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II
ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8