№ 689
гр. Пловдив , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена А. Георгиева
при участието на секретаря Десислава С. Терзова
като разгледа докладваното от Милена А. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330202886 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №3040945, с
който на П. И. П., ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят акатува електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен. Иска отмяната му. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален
представител. По делото, преди съдебното заседание, са постъпили
допълнителни мотиви към депозираната жалба, подписани от процесуалния
представител на жалбопадателя – адв. С.Н., в които се излагат съображения за
отмяна на обжалвания електронен фиш. Претендират се и разноските по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ОД МВР Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено
становище, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Прави
се искане за потвърждаване на процесния електронен фиш, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя П. И. П., ЕГН:**********, е бил издаден Електронен
фиш за налагане на административно наказание глоба серия К №3040945 за
нарушение, извършено на 27.09.2019г. в 12:30ч. в гр. Пловдив на бул. „Санкт
Петербург“ срещу №1, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство №TFR1-M №546, за превишаване на разрешената скорост с 29 км/ч
при управление на МПС – лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. №***.
Моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя, се движело със
79 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 79
км/ч била отчетена от автоматизираното техническо средство, като бил
приспаднат толеранс на скоростта от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство -
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движние
тип ТFR1-M. Същата е преминала пoследваща проверка, за което по делото
има приложен от Главна дирекция „Национална полиция“, сектор
„Управление на собствеността“ Протокол № 4-32-19 от проверката на
мобилната система видеоконтрол. Било е издадено и Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, със срок на валидност до
24.02.2020г.
На жалбоподателя П. И. П., чиято собственост е заснетото в нарушение
процесно МПС, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 100 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката
писмени доказателства, които съдът кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя П. И. П. административно нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 79 км/ч при
разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният
електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
нарушителят /ангажиран на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП/, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо
2
да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма
изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на
издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно
предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен
акт, годен да породи съответните правни последици. Не се споделят доводите
на жалбоподателя за липса на описание на нарушението. В електронния фиш
ясно, точно и разбираемо е отбелязано, че нарушението се свежда до
управление на МПС в населено място с установена скорост от 79 км/ч, при
въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч., извършено
на конкретно посочено във фиша населено място. Указано е и установеното
превишаване на скоростта - 29 км/ч.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя
като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се
установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав
счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба.
Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство –
мобилна сиистема за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
TFR1-M №546, в клип №6725, в който скоростта била отразена като 82 км/ч и
бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на
водача, за което е прието, че последният се е движел със 79 км/ч. За
техническото средство е било издадено и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г.,
както и протокол за последваща проверка №4 -32-19. По делото е наличен и
снимков материал, на който е заснето нарушението. Не може да се сподели
аргумента на жалбоподателя за незаконосъобразност на електронния фиш,
поради обстоятелството, че на приложената снимка има заснети повече от
един автомобил, което пък създава съмнение за точното МПС, което е било
заснето от автоматизираното техническо средство. Наличието на две заснети
МПС – та на статичното изображение /снимка/ не е основание за избягване
отговорността на лицето. Информацията в посоченото статично изображение
ясно показва скоростта на кое точно от двете МПС – та е засечена от
техническото средство. Безспорно се касае за лекия автомобил, собственост
на жалбоподателя, който се е движил първи в колоната и чиито номер е бил
разпознат от автоматизираното техническо средство. Процесното АТСС
оперира с лазарен лъч, тъй като е снабдено с вградена система за
разпознаване в реално време на номера на МПС, движещи се с превишена
3
скорост. След заснемане на нарушението, данните за същото и за МПС – то, с
което е извършено нарушението, свързано с превишаване на скоростта, се
съхраняват в паметта на техническото средство и въз основа на тях се издава
ЕФ. В тази насока е практиката на контролиращата съдебна инстанция – виж
Решение №1945 от 29.10.2020г., постановено по КАНД №1795/2020г. по
описа на Административен съд – Пловдив.
Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за
използваното мобилно АТСС за контрол е бил съставен протокол, в който
отразените данни съответстват на процесното време и място, както и на
номера на статичното изображение. По делото е наличен и снимков материал,
на който е заснето нарушението, както и такъв, относно разположението на
техническото средство. Не се споделя становището на жалбоподателя, че
протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е опорочен, тъй като в него има
поправка, която не е удостоверена с подписите на лицата, които са го
подписали. Вярно е, че в протокола датата 26 е променена на 27 /правилната
дата на извършване на нарушението/. Касае се за допусната и поправена
впоследствие техническа грешка при оформяне на протокола, която по
никакъв начин не нарушава правото на защита на санкционираното лице.
Няма неяснота за това, че нарушението е било извършено и техническото
средство е било използвано на 27.09.2019г. Неправилна е препратката към
чл.130 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, тъй като посочената законова норма
препраща към процесуалния закон в изрично изброени хипотези, между които
не е тази по съставяне на протоколи по НПК.
При основателното ангажиране отговорността на жалбоподателя,
правилно му е наложено наказание по реда на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, който
предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 100 лева за водач,
превишил разрешената скорост от 21 до 30 км/ч в населено място. В
конкретния случай разрешената максимална скорост за движение в населено
място е 50 км/ч. Същата е превишена с 29 км/ч. Налице е абсолютно
определена санкция, която не подлежи на редуциране от страна на съда.
Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания
електронен фиш.
Предвид горните съображения и неоснователността на наведените от
страна на жалбоподателя възражения, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
4
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева, предвид невисоката фактическата и правна сложност на делото.
Поради това следва да се присъди възнаграждение в минимума от 80 лева,
представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К
№3040945, с който на П. И. П. , ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН:**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР – Пловдив, БУЛСТАТ №*********, сумата от 80 /осемдесет/ лева,
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5