№ 1050
гр. София, 15.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500935 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на В. И. М. срещу
определение № 5196/ 16.12.2021г. на СГС, ЧЖ I-Л, постановено по ч.гр.д. №
12855/21г., с което е оставена без уважение молбата й по чл.248, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Той противоречи на съдебната практика. Счита, че и в
производството по чл.248, ал.1 от ГПК намира приложение правилото на
чл.81 от ГПК. Поддържа, че на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има
право на разноски по иска съразмерно с отхвърлената му част. В случая
става въпрос за производство пред въззивна инстанция, а не пред същия съд.
Това е свързано с начисляване на нова държавна такса, извършване на нови
съдопроизводствени действия. СГС погрешно се е позовал на определение
№ 489/17.10.2017г. по гр.д. № 3926/2017г., на ВКС, IV г.о. В него става
въпрос за присъждане на разноски на трето лице помагач, което не е същото,
както в случая. В практиката на СЕС се посочва, че съгласно чл.36, ал.2 от
ЗАдв дължимото възнаграждение на положения труд от адвоката се определя
с договор между страните. Такъв е представен и приложен по делото. Дори и
когато няма такъв адвокатът не може да бъде лишен от правото да получи
възнаграждение. Счита, че като не се присъждат разноски на изправната
страна се фаворизира неизправната и това е явно несправедливо. Позовава се
на съдебна практика.
1
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и да се
уважи молбата по реда на чл.248 от ГПК .
В депозиран писмен отговор М.М. оспорва частната жалбата като я
счита за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира частната жалба
за допустима като предявена в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от
ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и от
легитимирана страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Нормата на чл.248, ал.1 от ГПК предоставя възможност на страните да
поискат изменение или допълване на решението в частта за разноските. В
първата хипотеза абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
производството е представен списък за разноските по чл.80 от ГПК. Във
втората хипотеза, когато съдът е пропуснал да се произнесе за разноските,
такъв не е необходим.
В случая жалбоподателят е сезирал СГС с молба по чл.248, ал.1 от ГПК
за присъждане на разноски в производство по обжалване на определение по
чл.248, ал.1 от ГПК. То е уредено като правна възможност да се иска
изменение или допълване на решението/определението в частта за
разноските, след като съдът се е произнесъл с акт по предмета на спора.
Разпоредбата на чл.81 от ГПК има точно това в предвид. Производството по
чл.248, ал.1 от ГПК, включително и това по обжалване на определение,
постановено по този ред, не се развива самостоятелно, с него съдът не се
произнася по същество на спора, поради което то няма самостоятелен
характер. Поради това и при обжалване на определение по чл.248, ал.1 от
ГПК не се дължат разноски. / Опр. № 244814.11.2018г. по гр.д. № 1270/17г.,
ВКС, I г.о., Опр. № 615/09.10.2019г. по ч.т.д. № 2377/17г., ВКС, II т.о., Опр.
№ 60125/18.10.2021г. по ч.гр.д. № 3563/21г.,ВКС, II г.о./
Неоснователно в жалбата се прави позоваване на чл.36 от ЗАдв.,
доколкото в случая не става въпрос за това дали се дължи възнаграждение на
адвоката, като процесуален представител на жалбоподателя, а до това дали
платеното такова, следва да се присъди като разноски на страната. Това, че
такива няма да й се присъдят не означава, че процесуалният представител ще
остане невъзмезден за положения труд.
2
Неприсъждането на разноски не означава поставяне на едната страна в
по- благоприятно положение от другата, доколкото в основното производство
по съществото на спора, тази, чиято претенция не е уважена е понесла
отговорността за разноски по реда на чл.78 от ГПК.
Изложеното обосновава неоснователност на частната жалба.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5196/ 16.12.2021г. на СГС, ЧЖ- I-Л,
постановено по ч.гр.д. № 12855/21г. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3