№ 5621
гр. София, 09.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110147761 по описа за 2022 година
Предявени са искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Д. Д. С., ЕГН:
**********, адрес: гр. София, ***, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в гр.
София, ***:
сумата от 1794,39 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.12.2021 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 331,89 лв. за периода 15.09.2019 г. - 08.12.2021 г.;
сумата от 30,83 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.11.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.12.2021г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 6,57 лв. за периода 31.12.2018 г. - 08.12.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
73549/2021 г. на СРС, 31-ви състав.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на процесния имот дължи
незаплатени суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Обосновава правния си
интерес от предявяване на исковете с възражение на ответника срещу издадена в
негова полза заповед по изпълнение. Представя писмени доказателства и прави искане
за допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач.
В срока за отговор ответницата оспорва качеството на потребител на ТЕ,
наличието на облигационно отношение между страните, изпадането в забава, както и
дължимостта на сума за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от вземането. Съгласно чл. 62 ЗЗП
ответникът не дължал заплащане на топлинна енергия, която не бил поръчал. Твърди
наличието на противоречие между Закона за защита на потребителите и Закона за
енергетиката, като предимство имал първият.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца взема становище за основателност
на исковете.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение.
По основателността на исковете
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената
от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също
така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени
– собственикът или титулярът на правото на собственост или на вещното право на
ползване.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот от 1993 г. и
удостоверение за наследници Дора Жекова е придобила правото на собственост върху
процесния имот през 1993 г. и през 2017 г. е наследена от ответницата, като при липса
на други доказателства по делото се приема, че ответницата е продължила да бъде
собственик и през процесния период, от което се извежда, че ответницата е потребител
на топлинна енергия.
С окончателния доклад е отделено за безспорно, че за процесния имот през
процесния период в съответствие с приложимата нормативна уредба ищецът е
доставил топлинна енергия и е извършена услугата дялово разпределение от третото
лице помагач в количеството и стойността, посочени в исковата молба.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която
се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява
от представените писмени доказателства – неоспорен от ответника договор за
извършване на дялово разпределение, сключен между етажната собственост на
сградата и дружеството за дялово разпределение и индивидуални справки за
използвана топлинна енергия от третото лице помагача за отоплителните сезони,
обхванати от процесния период.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), което
съдът цени като компетентно и обективно изготвено. Според заключението на ССЕ
2
няма данни за извършени от абоната плащания на процесни задължения.
Според заключението на ССЕ стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за процесния период след вземане предвид на сума за доплащане от
абоната от 405,42 лв. по изравнителни сметки възлиза на сумата от 1 794,39 лв. Към
дължимата цена за топлинна енергия следва да се добави посочената в заключението
на ССЕ сума от 30,83 лв. за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и Общите условия (ОУ) за продажба
на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в
сила от 12.08.2016 г. клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време, без да е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г.,
ОСГТК на ВКС).
Поради това вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се
погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок, който започва да тече от деня, в
който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
С оглед на това и предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от
който момент се счита, че е предявена исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, с
подаването на която давностният срок е прекъснат - 22.12.2021 г., в случая погасено по
давност се явява задължението за главница за топлинна енергия от 99,29 лв. за периода
м. 05-10.2018 г., в която част искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
„Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от
Общите условия за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите
общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в приложимите Общи условия от 2016 г.
(чл. 33, ал. 2), то не е необходима покана, за да бъде поставен ответникът в забава (арг.
чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
В случая 45-дневният срок за плащане на задълженията по общата фактура от
31.07.2019 г. е изтекъл на 14.09.2019 г. Следователно ответникът е изпаднал в забава в
плащането на задължението си по тази обща фактура на 15.09.2019 г. и 3-годишният
давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД не е изтекъл към датата на подаване на
процесното заявление на 22.12.2021 г., когато неговото течене е прекъснато на
основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Материалната легитимация на ищеца да получи стойността на услугата „дялово
3
разпределение“ следва от съдържанието на ОУ на ищцовото дружество, които
обвързват ответника. От представените по делото доказателства безспорно се
установява, че през исковия период индивидуалното отчитане в процесния имот е
извършвано от съответно дружество, което се потвърждава и от неоспорените от
ответника индивидуални справки за отопление и топла вода. Липсват данни по делото
ответникът по някакъв начин да са е противопоставил на извършваното от третото
лице-помагач дялово разпределение. Освен това съгласно трайната съдебна практика
съществуването или несъществуването на договорни отношения между потребителите
на топлинна енергия и топлинния счетоводител не се отразява на законосъобразното
извършване на дяловото разпределение.
Така уредената суброгация овластява ищеца да получи стойността на
извършената услуга от третото лице-помагач. Според чл. 22, ал. 2 от общите условия
на ищцовото дружество от 2014 г. купувачите заплащат таксата за дялово
разпределение на топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца. Аналогична е и
клаузата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. Следователно потребителите на
топлинна енергия са задължени да заплащат на „Топлофикация София“ ЕАД
възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
независимо че услугата се извършва от трето лице. Поради това ищецът е легитимиран
да получи стойността на услугата дялово разпределение.
Ответникът не дължат лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена
покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Предвид изложеното, следва уважаване на иска за главница за топлинна енергия
за сумата от 1 695,10 лв. за периода м. 11.2018 - 04.2020 г., като бъде отхвърлен до
пълния предявен размер за сумата от 99,29 лв. и за периода м. 05-10.2018 г.,
уважаване на иска за мораторна лихва върху същата главница, както и за главница за
дялово разпределение и отхвърляне на иска за мораторна лихва върху главницата за
дялово за разпределение.
По разноските
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя-ищец в двете съдебни производства – по 50 лв. на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и съответно чл. 26 НЗПП (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от НЗПП (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалните му представители, както и липсата на
фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените открити
съдебни заседания с участието на ищцов представител.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно на уважената част от исковете разноски за
заповедното производство от 88,71 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, и разноски за исковото производство от 361,16 лв. за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и депозит за ССЕ.
Въпреки изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът няма
право на разноски при липса на доказателства за тяхното извършване.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът присъжда адвокатско възнаграждение в
4
минимален размер в заповедното и исковото производство с оглед представени
договори за правна помощ и съдействие с оглед материалния интерес по делото,
схващан като сбор от цената на отделните искове по делото.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение се прилага
разпоредбата на НМРАВ, действала към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие, с оглед материалноправния характер на нормите на наредбата
(Определение № 27 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4729/2019 г., IV г. о.;
Определение № 499 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3019/2018 г., II т. о.;
Определение № 17 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1193/2016 г., I т. о.; Определение
№ 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о.; Определение № 703 от
13.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2472/2014 г., I т. о.; Определение № 270 от
24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7159/2013 г., IV г. о.; Определение № 189 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2014 г., IV г. о.).
При материален интерес по делото до 5 000 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 305,73 лв. за заповедното и 381,46 лв. за исковото
производство съгласно чл. 7, ал. 2, т. 7 вр. ал. 2, т. 2 НМРАВ (изм. ДВ, бр. 68 от 2020
г.), а в случая представените два договора за правна помощ и съдействие за
процесуално представителство съответно за заповедното и исковото производство са
сключени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 88 от 2022 г. от
04.11.2022 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА процесуалният
представител на ответника има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете от 14,96 лв. и 18,66 лв. съответно за двете производства.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, че Д. Д. С., ЕГН:
**********, адрес: гр. София, ***, дължи следните вземания за имот, находящ се в гр.
София, ***, абонатен № ***:
сумата от 1 695,10 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода м. 11.2018 г. - 04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.12.2021 г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 331,89 лв. за периода 15.09.2019 г. - 08.12.2021 г.;
сумата от 30,83 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.11.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.12.2021г. до
изплащане на вземането;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
73549/2021 г. на СРС, 31-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по:
- по чл. 150, ал. 1 ЗЕ - за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
сумата от 99,29 лв. и за периода м. 05-10.2018 г., ведно със законната лихва от
5
22.12.2021 г. до изплащане на вземането;
- по чл. 86 ЗЗД – за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
от 6,57 лв. за периода 31.12.2018 г. - 08.12.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Д. С., ЕГН: **********, адрес: гр.
София, ***, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните суми:
сумата от 88,71 лв. - разноски за заповедното производство;
сумата от 361,16 лв. - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на адв. Н. К., личен № **********, адрес: гр. София, ул. „Три уши“ №
1, офис 2, следните суми за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на ответницата:
сумата от 14,96 лв. - за заповедното производство;
сумата от 18,66 лв. - за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Препис от решението и от протоколно определение от 15.03.2023 г. по делото да
се връчи на третото лице-помагач чрез бюро „Призовки“.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6