Решение по дело №676/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба от Б. Ф., [държава], с посочен по делото съдебен адрес: гр.Харманли, срещу Решение №УПХ-22/15.07.2024г. на Интервюиращ орган в РПЦ Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС (М.М.). Твърди се, че решението, с което се отказва предоставяне на международна закрила, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страна били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на жалбоподателката. Изложила подробно историята си пред административния орган и тя била възприета правилно, но неправилно било прието, че не били налице предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Същевременно решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила е явно неоснователна или не, а се обсъждала обстановката в Тунис. Не било изложено защо се приема, че се била позовала на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение. Липсата на мотиви в тази час представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания. Изложеното било формално и бланкетно и традиционно използвано в други случаи. Решението било компилация между изводи по същество и правомощия, каквито органът нямал, поради което и се счита за нищожно. Не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ.Положението в Тунис непрекъснато се влошавало и именно в тази светлина следвало да се разглежда молбата ѝ. Жалбоподателката била заплашвана от собственото си семейство заради развода, който имала, и била считана за аморална, като и бил осъществяван психически и физически тормоз. Имало ежедневни посегателства спрямо личността ѝ, изразяващи се в постоянно малтретиране и нанасяне на физически удари. Била в опасност и се чувствала уязвима, а нямало към кого да се обърне за помощ. Не било изследвано законодателството в Тунис от решаващия орган. Иска де да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на административния орган с указания да бъде производството да бъде разгледано по общия ред.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ – РПЦ гр.Харманли, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба №1487/27.06.2024г. по описа на ДАБ, РПЦ Харманли, жалбоподателката, [държава], е поискала закрила в Република България. Приложена е декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 26.06.2024г., както и покана от 27.06.2024г. за провеждане на интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта, а също и Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила.

С представения договор за наем от 18.02.2024г. се установява настоящия адрес на жалбоподателката в Харманли, приложени са копие от регистрационната карта на чужденец, както и от паспорта.

На 02.07.2024г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателката заявила, че била [семейно положение] от 2009г. и напуснала Тунис с работна виза и редовни документи за работа в България. Имала четирима синове, които били в Тунис, както и четирима братя и четири сестри. Всички били в Тунис и нямала роднини в държави от ЕС. Не била подавала молба за международна закрила в друга държава. Не бил арестувана или осъждана в Тунис, нямало проблеми заради принадлежност към етническата група /***/ или изповядваната религия – ***. Не била членувала в политически организации и партии. След революцията в Тунис положението се стабилизирало, но икономически било катастрофално. Имала оферта за работа в Гърция, но през 2017г. отказала, защото децата ѝ били малки. Семейството ѝ било много религиозно и след развода се настроили спрямо нея, като считали, че е аморална, подложена била на системен психически тормоз и дори физическо насилие. Не желаела да живее по законите на Шериата, а искала да бъде свободна както жените в нормалния свят. Семейството избрало съпруга, с когото се развела и който съсипал живота ѝ. Това я накарало да си потърси работа в чужбина. Семейството било влиятелно, имали приятели в полицията, която била корумпирана и когато се оплакала през 2011г. я арестували. Имала белези и от опит за самоубийство.

С Решение №УПХ-22/15.07.2024г. на Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли, на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от Б.Ф. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателката на 18.07.2024г. и тя била запозната със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 19.07.2024г.

Представена е Справка №ЦУ-1030/03.04.2024г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно Република Тунис.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 18.07.2024г., а жалбата е подадена в 7-дневния срок, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – М.М., на длъжност младши експерт в Регистрационно приемателен център – Харманли, определен със Заповед №РД05-337/12.06.2024г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган – л.24 от делото.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка. Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателката. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 26.06.2024г., а оспореният акт е издаден на 15.07.2024г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ Харманли при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

В случая административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката Б.Ф. за предоставяне на международна закрила – л.31, но по делото няма приложено последващо становище. Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Поради това съдът счита, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателката заявява, като причина за напускане на Тунис отношенията между нея и семейството ѝ. Изрично посочва, че е била заплашвана и че има оказано спрямо нея насилие от братята ѝ, но не те са принудили да напусне Тунис, а тя е направила това сама доброволно, т.е. по отношение на Б.Ф. няма преследване от държавата. Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила на основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група има осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона. Правилно решаващият орган е отчел, че статутът на лицето следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била установена. Установените с интервюто факти са правилно интерпретирани като лични опасения, като е обсъдено доброволното напускането на държавата по произход. В настоящото производство не се установява причините за напускане да попадат в обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение. В този смисъл правилен се явява изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си Б.Ф. не навежда някакви твърдения за репресии, предприети спрямо нея или близки членове на семейството ѝ, които да се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е изцяло правилно.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай от бежанската история става ясно, че Б.Ф. нито е арестувана, нито е осъждана в държавата си по произход, нито сочи проблеми с властите, полиция и армия или други организации.

Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателката. Посочената разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в представените справки от ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Така представената справка относно Тунис е изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява официален писмен документ и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства. В случая органът подробно е анализирал политическата и икономическата обстановка в страната по произход, като аргументирано е направил извод, че липса на вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на Тунис, а също и че при развитието си страната приема и прилага закони, които са в полза на жените. Видно от събраната информация не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход – Тунис, Б.Ф. би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на афганистанския гражданин по реда на чл.9 от ЗУБ.

Не се установява да са налице и основания, посочени в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв статут.

Доколкото в жалбата има наведени съображения, че оспореният акт е нищожен, то в тази посока следва да се има предвид, че нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. Но както вече беше изложено съдът не установи допуснат от административния орган порок при издаването на акта - издаден е от компетентен орган, няма допуснати нарушения на останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, които са регламентирани в чл.146 от АПК /актът е издаден в съответната форма и е мотивиран, няма нарушения на административнопроизводствените правила, правилно е приложен материалния закон и в съответствие с целта/.

Изводът, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.146 от АПК и затова подадената против решението жалба се явява неоснователна.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Ф., [държава], с посочен по делото съдебен адрес: гр.Харманли, срещу Решение №УПХ-22/15.07.2024г. на Интервюиращ орган в РПЦ Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението не подлежи на обжалване.