Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260732/19.10.2020г.
гр. В.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
В.ят
районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично
съдебно заседание, проведено на осемнадесети
септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Т. Л.
Секретар:
Д. Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №16821/2019 г.,
по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба на „С.2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която
против Г.Я.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, регистриран като земеделски
производител, са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца, следните суми: 1436 лева - главница, дължима сума по устен договор за
продажба на 10 бр. торби царевица „Микадо“ от 2017 г., вземането, по който е
обективирано в издадените от ищеца фактури №№ **********/31.03.2017 г. и
**********/12.04.2017 г., както и сумата от
358,34 лева – обезщетение за забава в изпълнение на главното задължение,
начислено за периода от 29.04.2017 г. до 14.10.2019 г. Претендират
се сторените разноски по делото
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права
Между страните е налице облигационна обвързаност, въз основа сключен между тях
устен договор за продажба, по силата, на който ищецът е продал, а ответникът
закупил общо 10 торби царевица „Микадо“. За предаването на 8 бр. торби е
съставена стокова разписка № S2-001675/31.03.2017
г. и е издадена фактура №
**********/31.03.2017 г., за сумата от 1228,80 лева и срок на плащане –
28.04.2017 г., а за последваща продажба на 2 бр. торби е съставена №
S2-001668/12.04.2017 г. и издадена
фактура № **********/12.04.2017 г., за сумата от 307,20 лева, с падеж –
28.04.2017 г. Двете фактури са подписани от ответника. Последният не е изпълнил
на падежа, поради което ищецът претендира осъждането му да заплати и
обезщетение за забава от деня, в който е настъпила изискуемостта на вземането,
до датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът не представя писмен отговор
на исковата молба.
В открито съдебно заседание по
делото ищецът поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът,
чрез назначения му от съда особен представител въвежда възражение за липса на
облигационна обвързаност на страните, оспорва като неистински представените от
ищеца фактури и настоява за отхвърляне на ищцовата претенция.
В.ят районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Видно от представените от ищеца
писмени доказателства: фактура №**********/31.03.2017 г. и стокова разписка №S2-001675/31.03.2017 г., се установява, че 31.03.2017 г., ищецът е
доставил до адреса на ответника, 8 бр.
торби царевица „Микадо“, при единична цена 128 лева и обща цена –
1228,80 лева с вкл. ДДС, при уговорен падеж на плащане – 28.04.2017 г.
От фактура № **********/12.04.2017 г. и стокова разписка №: S2-001668/ 12.04.2017 г., се
установява, че на 12.04.2017 г. ищецът е извършил още една доставка до адрес на
ответника, на 2 бр. торби царевица „Микадо“, при единична цена 128 лева, обща
цена – 307,20 лева с вкл. ДДС и уговорен падеж на плащане – 28.04.2017 г.
По делото е
представена счетоводна справка за периода от 01.01.2013 до
31.10.2020 г., за вземанията на ищцовото дружество от ответника, видно от
която, последният има задължение към ищеца в общ размер на 1436 лева, от които:
1228,80 лева – по фактура №**********/31.03.2017 г. и 307,20
лева – по фактура № **********/12.04.2017 г.
Видно от извлечение от разплащателна сметка №190/15.11.2017
г. на ищеца, издадено от „УниКредит Булбанк“ АД, на
14.11.2017 г., ответникът е извършил частично плащане по фактура №**********/31.03.2017 г., а именно –
сумата от 100 лева.
Възраженията на ответника за
недействителност на облигационното правоотношение с ответника и за неистинност
на представените от ищеца фактури, въведени от назначения му особен
представител, не следва да бъдат обсъждани, доколкото същите са направени след
настъпване на преклузията по чл.133 вр. чл.131 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
се налагат следните правни изводи:
Искът черпи правното си основание от
разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.318 и сл. ТЗ вр.чл.183 и сл. ЗЗД. Същият е допустим, а разгледан по
същество, той е основателен, като аргументите за този извод, са следните:
Налице е валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по делото, произтичащо от сключен
между тях, през 2017 г., договор за продажба и доставка на царевица „Микадо“. Същото следва да се регулира от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл.318 ТЗ, при
субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 ТЗ/. Договорът за
продажба е двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Задължение на продавача е да предаде годна за
употреба стока и да прехвърли собствеността върху нея, по начин и при условия, договорени от страните. В обсъжданата хипотеза, продавачът, в
лицето на ищцовото дружество, е доставило на ответника – земеделски производител, общо 10 бр. торби царевица, на обща стойност 1536
лева с ДДС. След
заплащане от страна на купувача на сумата от 100 лева, дължима и неплатена е
останала сумата от 1436 лева.
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи, че е налице валиден
договор, с който е постигнато съгласие за доставка на определени стоки, както и
че е изпълнил задълженията си по договора. По отношение на неизпълнението,
което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на
дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на уговорената продажна цена,
е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно - точно
изпълнение.
По делото са представени писмени
доказателства, от които се установява, че процесните стоки са доставени до
адреса на ответника. Падежът за плащане е настъпил, като не са налице каквито и
да е доказателства за пълно изпълнение от страна на ответника. Представено е
доказателство, че близо 7 месеца след падежа, същият е заплатил по първата фактура
– издадена на 31.03.2017 г., сумата от 100 лева, при дължима цена – 1128,80
лева – обстоятелство, което също сочи основателност на ищцовата претенция.
Съдът намира, че ищецът доказа
главния иск за заплащане продажна цена на общо 10 бр. торби царевица „Микадо“,
по основание и размер, поради което следва да уважи същия изцяло. В полза на
ищеца следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.10.2019 г. до окончателното плащане.
Предвид основателността на главния
иск, основателен се явява и акцесорния за заплащане на обезщетение за забава,
считано от деня следващ падежа – 29.04.2017 г. до 15.10.2019 г. На основание
чл.162 ГПК, след изчисление с онлайн лихвен калкулатор, съдът намира, че
дължимият от ответника, в полза на ищеца, размер на обезщетение за забава, за
горепосочения период, възлиза на сумата от 359,01 лева, но доколкото ищецът претендира
сумата от 358,34 лева и за периода от 29.04.2017
г. до 14.10.2019 г., съдът следва да присъди именно посочения в исковата молба
размер, за посочения от ищеца период.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се следват сторените разноски по
делото в общ размер на 772,44 лв., от
които – 107,44 лева - държавна
такса, 300 лева –
депозит за особен представител
и 365 лв. - адвокатско възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат
платени по следната банкова сметка ***: BG24STSA93000011579421, „Банка ДСК“ АД.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Я.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
регистриран като земеделски производител, да заплати на „С.2“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1436 лева, представляваща
главница, дължима сума по устен договор за продажба на 10 бр. торби царевица
„Микадо“ от 2017 г., вземането, по който е обективирано в издадените от ищеца
фактури №№ **********/31.03.2017 г. и **********/12.04.2017 г., както и сумата
от 358,34 лева – обезщетение за забава в
изпълнение на главното задължение, начислено за периода от 29.04.2017 г. до
14.10.2019 г.
ОСЪЖДА Г.Я.В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, регистриран
като земеделски производител, да заплати на „С.2“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, сторените разноски по делото в общ размер на 772,44 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред В.я окръжен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: