№ 18266
гр. София, 22.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110158059 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е въз основа на Молба, вх. № 92960/17.03.2025г. на СРС, подадена от
ЕАД „Д. М.“ с искане да бъде изменено постановеното по делото Решение №
4449/15.03.2025г. по гр.д. № 58059/2024г. на СРС, като в полза на дружеството бъдат
присъдени още 80,00 лева за адвокатско възнаграждение, съставляващи ДДС върху
присъдените вече 400,00 лева. Обосновава се основателност на искането и дължимост на
посочената сума.
Ответното „Вива Кредит“ АД не е взело становище по искането.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното.
Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК при наличие на депозиран списък
по чл. 80 ГПК, като е допустимо.
Разгледано по същество то е неоснователно.
Съдът съобразно фактическата, правната, процесуалната и професионалната
сложност на спора и естеството на делото е определил възнаграждение в размер на 400,00
лева. Според настоящия съдебен състав за съда не е налице нито задължение, нито
основание, да присъжда сума за данък върху добавената стойност върху посочената сума.
Съгласно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна
облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с
място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон
лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно
вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на
територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на
изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно
задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано
по ЗДДС, както и вносът на стоки. Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки на
стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност. Правната помощ, която адвокат или
адвокат от Европейския съюз може да оказва по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е безплатна и по
смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС представлява безвъзмездна доставка на услуга, а по
аргумент от чл. 2, т. 1 ЗДДС и чл. 2, § 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
1
28.11.2006г. безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху
добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2
ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който
насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да
заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Това е
така, тъй като, съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която
услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да имат значение за
възникване на данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната
страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не
съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което
безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни
страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не
възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна,
по което адвокатът има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със
съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ
адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито
данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли
ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него
осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната
безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в
закона. Нито ЗДДС, нито ЗАдв, въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се
отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Не следва
нещо различно и от разпоредбата на § 2а НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към
дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на
услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Тя урежда начисляването
на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява
задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова
съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да
овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения. Това
становище се възприема изрично и в практиката на Върховния касационен съд –
опр.917/02.05.2023г.-ч.гр.д.1323/2023г.-ВКС, IVг.о.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба, вх. № 92960/17.03.2025г. на СРС, за изменение
на постановеното по делото Решение № 4449/15.03.2025г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 и чл. 248, ал. 3 ГПК, да се съобщи на
страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2