Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
гр. Перник, 06.06.2023 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В.**, като разгледа докладваното
от съдия Слава Георгиева административно дело № 102 по описа за 2023 година на
Административен съд- Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.Е.Г., с адрес *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1158-000146 от
27.03.2023г. издадена от Р.К.В.**-командир на отделение в сектор „ПП“ при ОД на
МВР-П.**, с която на основание
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка: „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство с
рег. № ** за срок от 6 месеца“.
Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна,
неправилна и необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска съда да отмени
оспорения индивидуален административен акт и да присъди сторените по делото
съдебни разноски.
В проведено на 26.05.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адвокат Б.В., от АК-Кюстендил.
Пледира жалбата да се уважи по изложените в нея доводи, като се постанови
съдебен акт, с който да се отмени обжалваната заповед за прилагане на
принудителна административна мярка. Претендира присъждане на направени по делото
съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – Р.К.В.**-командир на отделение в
сектор „ПП“ при ОД на МВР-П.**, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Административен съд-Перник, в настоящият съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 27.03.2023 година А.Р.М.**-мл. автоконтрольор в сектор
„ПП“ при ОД на МВР-П.**, в присъствието на свидетеля Р.К.В.** съставил Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 960353 /лист 11/ на А.К.П.**, за това, че на 27.03.2023 година в 00:04 часа
в гр. П., по ул. „**“ пред хотел *** в посока към ул. „**“ управлява лек
автомобил - **с рег. № **, собственост
на С.Е.Г.. При извършената проверка се установява, че водачът е неправоспособен
водач и не притежава свидетелство за управление на МПС.
Съставен е АУАН за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Въз
основа на издадения АУАН са иззети като доказателства два броя регистрационни
табели с № **.
Актът за установяване на административно нарушение е
подписан без възражения от страна на водача на пътното превозно средство и й е
връчен.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1158-000146
от 27.03.2023г. издадена на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство за срок от 6 месеца“. Прието е, че
собственият на С.Г. лек автомобил с рег. № **
е управляван от А.К.П.**, с ЕГН:**********, която
е неправоспособен водач, непритежаващ свидетелство за
управление на МПС.
От справка картон на водача-А.К.П.**се установява, че същата никога не е притежавала
свидетелство за управление, съответно няма придобити категории за управление на
МПС.
Със Заповед №
313з-362/28.02.2022 година на Директора на ОД на МВР-П.**, с която на основание
чл. 43, ал. 4, във вр. с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР са определени лицата,
които имат правомощието да издават заповеди за налагане на принудителна
административна мярка, между които и лицата по т. 1.8-командирите на отделения.
Заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1158-000146 от 27.03.2023г., издадена
от Р.К.В.**-командир на отделение в сектор „ПП“ при ОД на МВР-П.** е връчена на
жалбоподателя на 27.03.2023 година и жалбата срещу нея е депозирана на 10.04.2023
година.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се възприе от представените с административната
преписка документи, които са приети като годни доказателства.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
лице с активна процесуална легитимация, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
пред надлежен съд, поради което жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален
административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по реда на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6
и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора
на ОД на МВР-П.**, са определени длъжностни лица, на които е възложено издаване
на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на глава
шеста от ЗДвП. В т. 1.8 от посочената заповед са посочени командирите на
отделения. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия и поради това не се констатират
отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка е издадена в съответствие с изискванията, предвидени в разпоредбите на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е издадена в
изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа фактически и правни
основания за издаването. Същата препраща и се позовава на съставения акт за
установяване на административно нарушение № Серия GA № 960353 от 27.03.2023г.. Предвид това, настоящият
съдебен състав не констатира да са налице основания за отмяна на акта по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
нарушения на административно-производствените правила, които да се приемат
за съществени и само на това основание
да се отмени заповедта.
Оспорената заповед е материално законосъобразна.
В разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е разписано, че за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс – за срок от 6 месеца до една
година. Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически
основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо
наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да го управлява, без да
притежава валидно свидетелство за управление на МПС и адресатът на мярката да е собственик на
управляваното МПС.
В случая не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с оспорената заповед,
е собственик на процесното МПС. От доказателствата по делото се установява,
обстоятелството, че към датата на извършената проверка – 27.03.2023 година,
водачът на превозното средство е неправоспособен и никога не е притежавал СУ на
МПС. Свидетелски показания са изцяло неотносими към предмета на спора, защото
предоставянето на управлението и знанието на собственика не са елемент от този
фактически състав. Отношенията между собственика на автомобила и трети
лица, във връзка с ползването му и знанието на собственика са ирелевантни за
прилагане на принудителната административна мярка, тъй като ПАМ имат за цел
преустановяване на административни нарушения, а не за цел определяне на
наказание на това лице. От тази гледна точка, принудителните мерки винаги
засягат собственик на пътното превозно средство, независимо от това, кой я е
ползвал и на какво основание, след като с нея е осъществено нарушението. Процесната
ПАМ изрично се позовава на съставения акт за установяване на административно
нарушение, от който се установява извършеното нарушение. При това положение управлението на МПС от водач, който е
неправоспособен, не притежава СУ на МПС, се включва в хипотезата на
разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, като обосновава извод за управление
на МПС без предвидения в закона удостоверителен документ.
Следователно за да се стигне до прилагане на принудителната административна
мярка по смисъла на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е достатъчно собственото на адресата
на ПАМ пътно превозно средство да е управлявано от лице, за което е налице
посоченото обстоятелство, а именно да става въпрос за лице, което е
неправоспособен водач. С оглед на изложеното и от доказателствата по делото по
еднозначен и безспорен начин се установява наличието на факта, че водачът е
неправоспособно лице, непритежаващо валидно свидетелство за управление на пътно
превозното средство, което на посочената дата и час е управлявало МПС,
собственост на жалбоподателя. Налице са фактическите основания за прилагане на
мярката и правилно същите са квалифицирани от органа по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
При определяне срока на наложената ПАМ, административният
орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния
предвиден от законодателя срок, а именно 6 месеца. В този смисъл липсата на
мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната
незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на
срок, различен от минималния. С оглед на това и аргументът на жалбоподателя във
връзка с допуснато нарушение от страна на административния орган по отношение
на немотивираност на преценката му по отношение на определената продължителност
на приложената принудителна административна мярка се явява също неоснователен. Въз основа на изложеното съдът намира, че материалния
закон е приложен правилно и не са налице основания за отмяна на акта в
условията на чл.
146, т. 4 от АПК.
В случая не са налице и отменителни основания по смисъла
на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие
с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване на
възможността жалбоподателя да извърши други подобни нарушения. От друга страна,
с налагането на ПАМ всъщност се реализира и целта предвидена в чл. 22 от ЗАНН,
във вр. с чл. 171 от ЗДвП, а именно да бъде осигурена безопасността на
движението по пътищата и да се преустановят административни нарушения от
собственик, който предоставя управление на пътно превозно средство на водач,
който не притежава правоспособност.
По изложените съображения, следва да се приеме, че
правилно административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна
административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, които са предвидени в нормата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП.
Оспореният административен акт е валиден, издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, съдържащ правни и фактически
основания, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с
материалния закон и неговата цел, предвид което подадената жалба ще се отхвърли
като неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на спора ответника има право на разноски. Присъждане
на разноски не е заявено, поради което произнасяне не се дължи.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.Е.Г., с ЕГН **********, с адрес *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1158-000146 от
27.03.2023г. издадена от Р.К.В.**-командир на отделение в сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия: /П/