Решение по дело №645/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 498
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20204520200645
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 09.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й.

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....………..……, като разгледа докладваното от съдия Й. АНД 645 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на П.Х.Л., депозирана против наказателно постановление № 38-0000073/20.01.2020г., издадено от Началник ОО „АА“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 178а, ал. 10 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му във вина нарушение и се оспорват констатациите в АУАН, и издаденото въз основа на него НП. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че се касае за пропуск поради невнимание да бъде вписан срока на валидността на прегледа и нарушението не е умишлено, тъй като самата компютърна система автоматично вписва датата на следващия преглед в удостоверението за извършен технически преглед. Релевират се доводи във връзка с приложението на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по същество на жалбата.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 273141/17.12.2019г., против жалбоподателя, за това, че на 16.12.2019г., около 15,47 часа, в град Русе, ул. „Св. Д. Басарбовски“ № 97, като председател на комисия от технически специалисти към фирма „Хеа Груп“ ООД, притежаваща разрешение № 1723, валидно до 03.01.2024г. за извършване на периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е участвал в извършването на периодичен преглед за техническа изправност на МПС марка ДАФ, категория N 3, с рег. № СА 3497 СА и като председател на комисията не е вписал в Протокол № 21118968 от 16.12.2019г. валидността на прегледа.

Въз основа на така установени факти, актосъставителят е приел, че жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, идентични на посочените в АУАН, като на жалбоподателя, за така установеното нарушение, на основание чл. 178а, ал. 10 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, досежно приетите за осъществили се факти от обективната действителност, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото всички доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното производство факти от обективната действителност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, за които е прието от страна на административнонаказващия орган, че осъществяват обективните признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съдът намира за неоснователни ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество твърдения, за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН да са довели до нарушение правото на защита на санкционираното лице.

Изрично, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са посочени, конкретните факти, които наказващият орган е приел, че са се осъществили като изрично е посочено, в както точно се изразява самото нарушение.

Неоснователни са доводите, че е нарушен чл. 53, ал. 1 ЗАНН, касаещи преценката за приложението на хипотезата за маловажност. Преценката на административнонаказващият орган, за приложението на чл. 28 ЗАНН винаги е задължителна, но нейното обективиране, в наказателното постановление не е, тъй като в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН липсва такъв реквизит, поради и което неизлагането в НП на подробни мотиви, защо конкретния случай не е маловажен не съставлява нарушение на материалния закон.

В този смисъл е Решение от 01.07.2016г. на Административен съд Русе, постановено по КАНД № 157 по описа на съда за 2016г.

По изложените мотиви съдът намира за неоснователни доводите в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че не може да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, когато заключението от периодичния преглед е, че превозното средство може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, председателят на комисията вписва в протокола валидността на прегледа съгласно чл. 29 и:……. „

За да е осъществен състава на това нарушение е необходимо кумулативно да са налице и едно от посочените от б. „а“ до б. „и“ обстоятелства, което следва от буквалното тълкуване на цитираната правна норма, която съдържа съюза „и“.

В конкретния случай липсват твърдения и не са представени от страна на административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест в производството, че освен липсата в протокола на отразяване срока на валидност на прегледа, да е не е издаден знак за периодичен преглед, съдържащ месеца и годината, на които ППС подлежи на нов преглед, каквото задължение се съдържа в б. „е“ или същият да не е бил поставен на ППС – б. „ж“.

Единствено и само липсата в протокола на отразяване валидността на прегледа, не осъществява състав на нарушение при положение, че протоколът е сканиран, както изисква б. „б“ и е издаден знак за периодичен преглед, в който е отразено, чрез перфорация на знака месеца и годината, на които ППС подлежи на нов преглед, каквото задължение се съдържа в б. „е“ и знакът е бил поставен на ППС, както изисква б. „ж“.

Разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, охранява обществените отношения във връзка с отчетността на прегледа и досежно настоящите факти, изложени в АУАН и НП, касаещи валидността на прегледа при положение, че валидността на извършения преглед, освен нормативно регламентирана е и вписана в системата и са изпълнени задълженията на б. „б“ и б. „е“ и б. „ж“ от същата разпоредба сочи на липса на засягане на обществените отношения, защитавани от приетата за нарушена разпоредба.

По изложените мотиви, съдът намира наказателното постановление за неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Въпреки изхода на делото и съдържащото се в жалбата искане за присъждане на разноски по делото не са представени доказателства за такива, поради и което разноски не следва да бъдат присъждани.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът

 

               

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38-0000073/20.01.2020г., издадено от Началник ОО „АА“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на П.Х.Л., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 178а, ал. 10 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: