№ 6178
гр. София , 09.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Частно
гражданско дело № 20211110130163 по описа за 2021 година
Производството е по заявление на ФИРМА за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист срещу Т. ХР. М. за сумата 345 лева – вземане по запис на заповед от
19.07.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. С допълнителна молба от 02.07.2021 г. заявителят е изложил, че длъжникът е
издал запис на заповед в негова полза за обезпечаване на задължения, произтичащи от
сключени между тях договор за заем от 19.07.2018 г. и договор за предоставяне на
допълнителни услуги от 19.07.2018 г., като е конкретизирал, че непогасените задължения, за
обезпечаването на които е издаден процесният запис на заповед по основание и размер са
следните: 300 лева – главница, 35 лева – неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора за заем и 50
лева – такса по чл. 5, ал. 4 от договора за предоставяне на допълнителни услуги.
Софийски районен съд, след като взе предвид твърденията на заявителя и представените
писмени доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
В процесния случай се касае за договорни отношения между страните, произтичащи от
договор за заем и договор за предоставяне на допълнителни услуги от 19.07.2018 г.,
задълженията по които са обезпечени с издаден от длъжницата запис на заповед от
19.07.2018 г. Към заявлението по чл. 417 ГПК са представени преписи от посочените
договори. С чл. 12 от договора за заем кредитополучателят е поел задължение в срок от три
дни от сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на
всички суми, което да отговаря на определени изисквания. Според чл. 12, ал. 4 при
неизпълнението на това задължение заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на
464,98 лева. Като разгледа посочените клаузи, съдът намира, че чл. 12, ал. 4 е нищожен на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Съгласно
1
чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като са изброени неизчерпателно отделни хипотези на неравноправни клаузи. Функцията на
неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора
за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по чл. 12, ал. 4 въвежда
възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното
задължение (задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на
съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение. С оглед на това се
налага извод, че неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо
такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за
заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от
вредите от неизпълнението, вследствие на което е дължима, и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от това неизпълнение. С оглед на това настоящият състав
намира, че клаузата за неустойка по чл. 12, ал. 4 е договорена във вреда потребителя и цели
единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за
неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Поради това следва да се приеме,
че уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските
отношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемателя
и заемодателя и следователно е неравноправна по смисъла на общата норма на чл. 143 ЗЗП.
Налице и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която е неравноправна клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
По отношение на сумата 50 лева заявителят сочи, че представлява вземане за такси по
договор за предоставяне на допълнителни услуги от 19.07.2018 г. Според тази клауза за
всеки тридесетдневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено
с повече от 30 календарни дни, кредитополучателят дължи на дружеството 10 лева, но не
повече от 70 лева за целия срок на договора за заем. Като разгледа посочената клауза, съдът
намира, че същата е в противоречие с изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Съгласно посочената
норма при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Претендираните такси от 50 лева по същността си представляват
установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е предвидено като
условие за възникването им единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане
на погасителните вноски по договора, без да са обвързани реално с насрещни престации от
страна на заемателя. Заплащането на тези такси е договорено да възникне като задължение
2
при забавено изпълнение, наред със задължението за заплащане на обезщетение за забава
(чл. 16, ал. 2 от договора за заем). По този начин се достига до нарушаване на забраната на
чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузата, с
която са предвидени задълженията за такси, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Без значение е
обстоятелството, че претендираните тази са договорени формално с договор, различен от
договора за заем, доколкото възникването на задължението за заплащането им е обусловено
от неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за заем.
С оглед на горното и доколкото записът на заповед от 19.07.2018 г. е издаден за
обезпечаване на задължения, произтичащи от нищожни клаузи, съдебният състав приема, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде
отхвърлено в частта за сумата над 300 лв., а именно- за сумата от 45 лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на
ФИРМА срещу Т. ХР. М. в частта за сумата 45 лева.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3