№ 982
гр. Перник, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720103609 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. А. И. срещу „Водоснабдяване и канализация“
ООД – Перник.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен
лист от 12.12.2011 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за
принудително събиране вземанията по който с молба от 22.01.2013 г. е образувало изп.д. №
146/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били
предприемани, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, като
новата давност за вземанията – 3-годишна според ищеца, е изтекла към момента на
депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки това в кантората на ЧСИ делото е със
статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „ВиК“ ООД – Перник не съществува изискуемо вземане спрямо Е.
А. И. за следните суми: 2771,82 лева – главница, представляваща стойност на доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 31.01.2010 г. до
04.10.2011 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2011 г. до
окончателното и изплащане, сумата от 238,31 лева – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 22.03.2010 г. до 24.10.2011 г., както и сумата от 60,20 лева –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.12.2011 г. въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6287/2011 г. по описа на РС Перник, и е образувано
изпълнително дело № 146/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендира разноски.
1
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с поведението си
дружеството не е дало повод за предявяване на претенциите, доколкото вземането по листа
съществува като естествено задължение, но не може да бъде събрано принудително.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск за оспорване на
изпълнението по изп.дело № 146/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Разпоредбата на чл. 439
ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Видно от събраните доказателства и
отбелязването върху изпълнителния лист, съдебният изпълнител е прекратил
производството с постановление от 22.06.2022 г., след завеждане на исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото производство.
В този смисъл съдът счита, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В процесния случай в исковата молба се твърди, че за
оспореното вземане е издаден изпълнителен титул, същото е било предмет на изпълнително
производство, но към настоящия момент липсва висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането. В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест
на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В
тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане –
в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 146/2013 г. по
описа на ЧСИ С. Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „ВиК“
ООД – гр. Перник от 22.01.2013 г. за принудително събиране на посочените в исковата
молба вземания срещу длъжника Е. И. (ищеца в настоящото производство), съгласно
изп.лист от 12.12.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 6287/2011 г. на РС Перник въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „ВиК“ ООД – гр. Перник, за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 146/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 22.01.2013 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ Б. е
изпратил ПДИ до длъжника, но конкретни изпълнителни способи не са прилагани.
Към момента на образуване на ИД № 146/2013 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
2
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 22.01.2013 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 23.01.2015 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от
този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в
тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както
и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В настоящия случай след 23.01.2015 г. не са били предприемани валидни действия
по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
23.01.2020 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и
изтичане на срока за отговор. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 146,82 лв., както и възнаграждение в полза на
адвоката, осъществявал безплатна защита в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Е. А. И., ЕГН ********** с
адрес гр. П., *****, представлявана от адв. Б. Б., срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. Перник, ЕИК *********, представлявано от управителя – инж.
Б.И., със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11“, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. Перник не съществува изпълняемо
право (право на принудително изпълнение) спрямо Е. А. И. за сумата в размер на 2771,82
лева – главница, представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 31.01.2010 г. до 04.10.2011 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 12.12.2011 г. до окончателното и изплащане, сумата от
238,31 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 22.03.2010 г. до
24.10.2011 г., както и сумата от 60,20 лева – разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 12.12.2011 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 6287/2011 г. по описа на РС Перник, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. Перник, ЕИК
********* да заплати на Е. А. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 146,82 лева – разноски пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. Перник, ЕИК
********* да заплати на да заплати на адв. Б. Б. – САК, личен номер: ****** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от
444,92 лева – възнаграждение за процесуално представителство на Е. А. И. пред Районен
съд Перник по силата на договор за правна защита и съдействие от 17.06.2022 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4