М О Т
И В И
към присъдата по НОХД N 145/2019 г. по описа
на Районен съд - Девня,
четвърти състав
Девненският районен
прокурор е внесъл в РС – Девня обвинителен акт по обвинението срещу В.И.С.,
ЕГН: ********** R А.А.А.,
ЕГН: ********** за това, че:
На 10/11.04.2018 год. в град Девня, област Варна, в
съучастие като съизвършители, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот и при условията на повторност за подс. В.И.С. отнели чужди движими
вещи - метален сейф, пластмасов монетник, три броя найлонови торбички, два броя
найлонови пликове, разкъсани книжа без стойност и сумата от 2423, 79 лева,
всички вещи на обща стойност 2496, 89 лева, от владението на М. К. Г., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетите вещи -
метален сейф, пластмасов монетник, три броя найлонови торбички, два броя
найлонови пликове, разкъсани книжа и сумата от 221, 43 са собственост на
„Диагностично консултативен център 1 Девня” ЕООД, сумата от 1547, 10 лева е
собственост на “Медицински център Младост Варна” ООД и сумата от 655,26 лева е
собственост на “Многопрофилна болница за активно лечение Девня” ЕООД, като
деянието не представлява маловажен случай – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3
пр. 2 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК за
подсъдимия В. С. и по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал.
2 от НК за подс. А. А..
Приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес е граждански иск, предявен от ощетеното
юридическо лице „Медицински център Младост“ООД, ЕИК
********* сумата от 1547, 10 лв.., представляваща
обезщетение за причинени в резултат на деянието имещуствени вреди, като
дружеството е конституирано като граждански ищец в процеса.
По искане на двамата
подсъдими съдебното следствие по настоящото наказателно производство е
проведено по реда на глава двадесет и седма в хипотезата на чл. 372 т.2 от НПК,
като в хода му те признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и заявяват, че са съгласни да не се събират доказателства
за тези факти. Съгласие за това дава и техния защитник – адв. Н. Н.. В
последната си дума подсъдимите изразяват съжаление за извършенот.
Участващия в делото прокурор
поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано въз основа на
самопризнанията на подсъдимите и на доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство. Наказанията им счита, че следва да бъдат определени
при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – между минималния и
средния размер в посока към минималния и редуцирани съгласно императивната
разпоредба на чл. 58а от НК. Счита, че по отношение на подсъдимите следва да се
приложи разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК. Предявения граждански иск намира за
неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер.
Гражданския ищец, редовно призован не изпраща представител, не
ангажира писмено становище по делото.
Защитникът на подсъдимите, при проведеното съкратено съдебно
следствие и направено признание за всички факти по обвинението, излага доводи
основно във връзка с индивидуализацията на следващото им се наказание. В тази насока моли за минимални
наказания на подсъдимите, редуцирани предвид направените от тях признания. Не
изразява становище по предявения граждански иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Двамата подсъдими живеели в гр. Девня, били
приятели. Първият от тях бил известен в града с прякор Арапчето, а втория с
прякор Раимчето.
В гр. Девня, на ул. Петрича №10 се намирала
обществена сграда, ползвана от три здравни заведения – „Диагностично
консултативен център 1 Девня“ЕООД, „Медицински център Младост“ООД и
„Многопрофилна болница за активно лечение Девня“ЕООД. В регистратурата на
сградата се намира метален сейф, поставен свободно, в който се съхранявали пари
и книжа на трите дружества. Парите в сейфа били отчитани от свид. М. Г. –
касиер и технически секретар и към трите дружества.
На 10.04.2019 г. свид. Георгиева заключила
сейфа, заключила вратата на регистратурата и около 17, 10 часа напуснала сградата.
На същата дата вечерта подс. А. А. се срещнал с подс. В. С. и му предложил да
откраднат парите от сейфа на здравното заведение. Той бил влизал в сградата кат
общ работник и знаел за сейфа. Подс. С. се съгласил, като малко след това
двамата си набавили ръкавици и ги поставили на ръцете си. Същата вечер – на 10
срещу 11.04.2018 г. двамата подсъдими проникнали в сградата през неукрепен
прозорец, намиращ се на приземния етаж. Като стигнали до регистратура подс. А. А.
ритнал заключената врата и тя се повредила, като касата й се разбила. Така
двамата проникнали в помещението. Подс. А. А. извадил от едно чекмедже монетник
пълен с монети и три торбички пълни с различни монети. След това отворил дървен
шкаф и от него извадил металния сейф. След това двамата подсъдими излезли от
сграда по същия път, през който били влезли. Отнесли сейфа в дома на подс. А. А.,
където се опитали да го отворят, но не успели. Затова отишли в дома на вуйчото
на подс. В. С. и взели от там ъглошлайф. Опитали се да срежат сейфа с
ъглошлайфа, но пак не успели. С помощта на лост и чук счупили сейфа и взели от
там парите и книжата. В сейфа били налични сумата от 221, 43 лева собственост
на „ДКЦ 1 Девня“ЕООД, сумата от 1 547, 10 лева собственост на „МЦ Младост
Варна“ООД и сумата от 655, 26 лева собственост на „МБАЛ Девня“ЕООД.
След като взели парите подсъдимите сложили
сейфа и монетника в един чувал и го захвърлили в коритото на реката в кв.
„Изворите“ на гр. Девня. Част от парите използвали, за да си върнат стар заем,
а останалите похарчили з ахазартни игри и други лични нужди.
На 11.04.2019 г. свид. С. Д. – санитар в
„ДКЦ 1 Девня“ЕООД пристигнала първа на работното си място и като видяла вратата
на регистратурата разбита веднага се обадила на свид. М. Г., която установила
кражбата и веднага сигнализирала органите на РУ на МВР - Девня.
При извършени в хода на
разследването оперативно – издирвателни мероприятия двамата подсъдими били
разкрити, след което те си признали за извършената кражба и посочили точното
място, където са изхвърлили сейфа. При извършения на место оглед бил иззети
като веществени доказателства -
бял сезалов
чувал, бял метален предмет във формата на кутия, бял метален предмет във
формата на капак, прозрачен найлонов плик с поставен в него лист хартия с
печатен надпис „Актавис“, празен найлонов плик, разкъсани книжа, зелена
поставка за монети пластмасова с правоъгълна форма, които останали на
съхранение в РУ – Девня.
В хода на досъдебното производство за
определяне стойността на отнетите предмети е била назначена съдебно -
оценителна експертиза, кредитирана от съда като компетентно и безпристрастно
изготвена, чието заключение сочи обща пазарна цена
на отнетите движими вещи в размер на 73, 10 лева. С отнетата парична сума
общата стойност на инкриминираното имущество възлиза на 2 496, 89 лева.
Гореописаните
фактически обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на
направените самопризнания от подсъдимите и на доказателствата, събрани в хода
на досъдебното производство, които напълно ги подкрепят. Налице е както
фактическа, така и логическа връзка между самопризнанията, направени от
подсъдимите и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство,
водеща недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от подсъдимите по
начина, описан в обвинителния акт. Ето защо и с оглед
на установената в хода съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и
при отчитане на заложеното в чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по
безспорен и несъмнен начин,
че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението “кражба” по смисъла на НК, описано в обвинителния акт, за което
е предаден на съд. Затова и съдът ги призна
за виновни по възведените срещу тях обвинения, а именно за това, че на 10/11.04.2018 год. в град Девня, област Варна,
в съучастие като съизвършители, чрез повреждане на прегради, здраво направени
за защита на имот и при условията на повторност за подс. В.И.С. отнели чужди
движими вещи - метален сейф, пластмасов монетник, три броя найлонови торбички,
два броя найлонови пликове, разкъсани книжа без стойност и сумата от 2423, 79
лева, всички вещи на обща стойност 2496, 89 лева, от владението на М. К. Г.,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетите
вещи - метален сейф, пластмасов монетник, три броя найлонови торбички, два броя
найлонови пликове, разкъсани книжа и сумата от 221, 43 са собственост на
„Диагностично консултативен център 1 Девня” ЕООД, сумата от 1547, 10 лева е
собственост на “Медицински център Младост Варна” ООД и сумата от 655,26 лева е
собственост на “Многопрофилна болница за активно лечение Девня” ЕООД, като
деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 и т.
7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК за подсъдимия В. С.
и по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК за подс.
А. А..
Деянието е осъществено от двамата подсъдими при инцидентно
възникнал пряк умисъл, като те са съзнавали, че отнемат чужди движими вещи и са
направили всичко възможно за осъществяването на своя фактическа власт върху
тях. И двамата добре са съзнавали общественоопасния характер на извършеното
деяние, предвиждали са общественоопасните му последици и пряко са целяли
тяхното настъпване. Всеки един от тях е съзнавал и участието на другия в
извършването на деянието, което обуславя квалификацията на деянието като
извършено при съучастие – съизвършителство. Според съда в случая е наличен
предварителен сговор, но доколкото няма възведено такова обвинение съдът няма
правомощието да се произнесе по него.
Квалификацията
на деянието на подс. В. С. като извършено
при условията на повторност по смисъла на чл. 28 от НК се обуславя от предходното
му осъждане за кражба с наложено наказание обществено порицание, като от изтърпяване на наложените му наказания до момента на
извършване на деянието по настоящото дело не е изтекъл срока по чл. 30 ал. 1 от НК. Настъпилата реабилитация не влияе на квалифакацията на деянието съгласно
разпоредбата на чл. 30 ал. 1 изр. 2 от НК.
Квалификацията на
извършеното деяние по чл. 195 ал.1 т.3 пр.2 от НК се обуславя от
обстоятелството, че за да проникнат в помещенията на ощетените юридически лица подсъдимите
са повредили входната врата, като са разбили касата й.
Като причини за извършването на престъплението съдът
приема стремежа на подсъдимите към
противоправно облагодетелстване по лесен, нетрудов начин.
Наказанията на подсъдимите
съдът определи при условията на чл. 54 от НК, тъй като не установи нито многобройни нито изключителни смекчаващи
отговорността им обстоятелства, при отчитането на които и най - лекото,
предвидено от закона наказание да се явява несъразмерно тежко спрямо
извършеното.
При
определянето на наказанията им съдът се съобрази с предвиденото в съответната
разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид
престъпление, отчете степента на обществената опасност на подсъдимите и на
извършеното деяние, като взе предвид подбудите, мотивирали го да извършат
конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства, влияещи
върху размера на отговорността им и съответно спази изискванията, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, относно постигането на целите на наказанието.
Настоящият съдебен състав
счита, че деянието извършено от подсъдимите разкрива една значително завишена
степен на обществена опасност, която е била взета предвид от законодателя при
определянето на вида и размера на предвиденото за този вид престъпление
наказание.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимите обстоятелства съдът отчете техните самопризнания в
хода на досъдебното производство, с които безспорно са съдействали за
разкриване на обективната истина. Също така отчете и проявеното съжаление и
критично отношение към извършеното. Осъждането на подс. А. А. за друго
престъпление бе отчетено като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Приемайки
превес на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, съдът определи
визираното в разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от НК
наказание „лишаване от свобода” в размер между минималния и средния в посока
към минималния – една година и шест месеца за подс. В. С., като взе предвид, че
деянието му извършено при условията на повторност. Въпреки наличието на
предходно осъждане на подс. А. А. съдът определи наказание в минимален размер
от една година лишаване от свобода, изхождайки от
принципите на справедливост и хуманност, които стоят в основата на наказанието
и преследваните от него цели. Съдът счете, че макар и с това минимално
наказание ще се постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК и по – специално на личната превенция, като обвиняемият ще бъде превъзпитан
за в бъдеще към спазване на установения в страната законов ред.
На основание
императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58 а ал. 1 от НК съдът
намали с 1/3 така определеното наказание, съответно на една година за подс. В. С.
и осем месеца за подс. А. А..
Предвид наличието на
основания за приложението на чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
така наложените наказания на подсъдимите с изпитателен срок от по три години,
приемайки, че за превъзпитаването им и постигане целите на наказанието не е
необходимо изолирането им от обществото. Въпреки високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние данните за личността на
подсъдимите не очертават формирани трайни престъпни навици, въпреки
игнорирането на установения правопорядък. Прилагайки разпоредбата на чл. 66 НК,
регламентираща обсъждания институт, съдът отдаде преимуществено значение на
личната превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни и
предупредителни правни последици на наказателната санкция.
Съдът намира, че така определените наказания съответстват в
най - голяма степен на целите на генералната и специалната превенция, като в
същото време са достатъчни за постигане на превъзпитателен
и възпиращ ефект както върху
подсъдимите, така и върху
останалите членове на обществото. Съдът
счита, че тези именно наказания ще дадат възможност на двамата подсъдими да
осъзнаят противоправната същност и моралната укоримост на извършеното от тях,
както и оценката на обществото по отношение на такъв вид поведение.
Предявения
граждански иск съдът намери за доказан по основание и размер, поради което
съдът го уважи изцяло.
При този изход на
делото съдът осъди двамата подсъдими да заплатят полагащите им се съгласно чл.
189 ал. 3 от НПК разноски по делото, в това число и държавната такса върху
стойността на уважения граждански иск.
При
постановяване на присъдата съдът пропусна да се разпореди с веществените
доказателства по делото, поради което стори това с отделно определение, на
основание чл. 306 ал. 1 т. 4 пр. 2 от НПК.
На
основание чл. 309 ал. 4 от НПК съдът отмени мерките за неотклонение на двамата
подсъдими.
При тези
доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: