Р Е Ш Е Н И Е
№ 694
гр. Русе, 25.04.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6195 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация Русе” ЕАД срещу П.К.М., в която се твърди, че
ответницата е купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия за
имот в гр. Русе, ***, с абонатен № ******. За периода от 21.02.2017г. до
23.02.2018г. в този имот дружеството доставило и по партидата на ответницата
била разпределена топлинна енергия на обща стойност 228,06лв. по 12 броя
фактури, която енергия не била заплатена. С оглед липсата на плащане на
фактурите в срок до 45 дни, според предвиденото в Общите условия, на
ответницата били начислени и 6,41лв., представляващи обезщетение за забава за
периода от падежа на всяка неплатена фактура до 24.04.2018г. За събиране на
тези задължения ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК,
по което било образувано ч.гр.д. №****/2018г. по описа на Районен съд – Русе. Същото
било прекратено пред РС – Русе и изпратено по подсъдност в РС-Бургас, където
било образувано ч.гр.д.№****/2018г. и издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК за посочените суми.
С оглед дадени от
съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането, предмет на
заповедта, се иска да бъде постановено в настоящото производство решение, с
което да се признае за установено, че ответницата П.К.М. *** ЕАД сумата от
228,06лв. представляваща главница за доставена и разпределена топлинна енергия
за периода от 21.02.2017 г. до 23.02.2018 г. по 12 броя фактури, лихва за
забава в размер на 6,41 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
25.04.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените в двете
производства разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата не е изразила становище по допустимостта и основателността на
предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно
уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото
по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът
е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на неприсъствено
решение.
На страните са
указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание,
както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл. 140 ГПК.
Предявените по делото искове са допустими и вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени
доказателства.
От приложеното
ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС-Бургас е видно, че в полза на ищцовото
дружество и срещу ответника е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумата от 228,06лв.
- главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 21.02.2017г.
до 23.02.2018г. по 12 броя фактури, обезщетение за забава в размер на 6,41лв.
за периода от падежа на всяка от фактурите до 24.04.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 25.04.2018г. до окончателното изплащане, както и за
разноски в общ размер на 77лв. Заповедта е връчена на ответника при условията
на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът на осн. чл. 415, ал.2 ГПК е дал
указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е
предявен в срока по чл. 415 ГПК и се явява допустим. Представените в настоящото
производство писмени доказателства – договор за доставка на топлинна енергия №***/14.01.1999г.,
молби и заявления от ответницата до изпълнителния директор на ищцовото
дружество, включително и заявление от 16.12.2011г. подписано лично от
ответницата, установяват възникването на облигационни отношения между страните
във връзка с доставянето на топлинна енергия за посочения в исковата молба имот.
Представените фактури и справка за неплатени остатъци и дължими по тях лихви,
неоспорени от ответницата като клиент на дружеството, дават основание да се
приеме, че предявените искове са вероятно основателни.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на
177лв. и тези в заповедното в размер на 77лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.К.М.
с ЕГН********** *** дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД с ЕИК117005106,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор Севдалин Желев Желев сумите: 228,06лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия
за периода от 21.02.2017г. до 23.02.2018г. по 12 броя фактури за имот в гр.
Русе, ****, с абонатен № ******, 6,41лв.
– обезщетение за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 24.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от 25.04.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед №**** от 04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС - Бургас.
ОСЪЖДА П.К.М. с ЕГН**********
*** да заплати на „Топлофикация Русе”
ЕАД с ЕИК117005106, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ
Изток”, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев сумата от
177лв.
разноски за настоящото производство, както и сумата от 77лв. разноски за заповедното производството по ч.гр.д.№4071/2018г.
по описа на РС - Бургас.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: