Решение по дело №79/2022 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 120
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Петранка Райчева Прахова
Дело: 20225400500079
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. С., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20225400500079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 402/03.12.2021 г. по гр. д. № 587/2021 г. С. районен
съд е признал за установено по отношение на „Тарънски“ Е*, с. В., общ. С., че
дружеството дължи на „Мултипъл плюс“ Е* гр. С., сумите т в размер на 621,
10 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение за заплащане по
договор за доставка на ел. енергия от 11.02.2016 г. за периода м.11.2017 г. – ч.
12.2017 г., 186, 35 лева – лихва за периода 14.12.2017 г. до подаване на
заявлението в съда – 05.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 05.02.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. д. № 155/2021
г. на РС – С. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК; ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за
исковото производство в размер на 375. 00 лева, както и разноски за
заповедното производство в размер на 325. 00 лева.
Това решение се обжалва пред С. окръжен съд от ответникът
„Търънски“ Е*, чрез пълномощник адв. В.Р., с оплаквания, че е неправилно
поради допуснати процесуални нарушения и поради противоречие на
мотивите с материалния закон.
Твърди се във въззивната жалба, че съдът не е обсъдил всички
направени от ответната страна възражения. В тази връзка се твърди, че не е
установено да са извършвани замервания в обекти на ответника, които да
1
дават основание да се начисли задължение и които измервания да са били
извършени в точките за измерване /неясно кои/. Сочи се, че представител на
ответното дружество не е присъствал на замервания. Твърди се, че
твърдението за „доставяне на енергия съгласно прогнозни графици“,
„измерване съгласно средства за измерване в точките на присъединяване“,
„надлежно фактуриране“ и пр. са само бланкетно посочени, лишени от
конкретика и яснота, а представените по-късно фактури не се установява да
са подписани от представител на ответника, да са му предявени и да са
осчетоводени.
Твърди се, че съдът не е обсъдил възражението за несъществуване
на вземане, наречено „такса задължение към обществото“, мрежови услуги за
достъп и пренос или други такси и допълнителни задължения. По
оспорването относно начина на формиране на дълга в размера, посочено от
ищеца, съдът не е изложил мотиви.
Твърди се, че при липса на доказан предмет на сделките не е било
налице каквото и да било основание за осъждане на ответното дружество.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена; претендират се разноски по водене на делото за двете инстанции.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищецът „Мултипъл пляс“ Е*, чрез пълномощник адв. Й.Д., с който се
изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано.
В отговора се излагат доводи относно оплакванията за липса на
измерване, че „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е оператор на
електроразпределителна мрежа с функции съгласно чл. 88 ал. 1 от ЗЕ;
посочените измервания се извършват дистанционно – чрез вътрешна справка
от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД в неговите системи и са представени от
оператора на база подадени молби по чл. 192 от ГПК. Сочи се, че справката
от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД съдържа всички необходими данни за
прякото и пълно доказване на факта на доставката на ел. енергия.
Твърди се в отговора, че основанието, размерът, начинът на
ценообразуване и периодите на претендираните вземания са конкретизирани
и доуточнявани нееднократно в депозираните книжа по заповедното и по
исковото производство, като същите се удостоверяват и от доказателствата по
делото.
Твърди се, че съдът е изследвал представените по делото
доказателства и правилно и обосновано е направил своите изводи за наличие
на договор с ответното дружество и че процесните количества ел. енергия са
реално доставени на ответника; същите са фактурирани и количествата
съответстват на доставените и са на стойност исковата сума.
Сочи се в отговора, че независимо дали фактурите са изпратени
по ел. път на ответника, задължението за плащане е възникнало и е дължимо.
2
Прави се позоваване и на установеното в производството по несъстоятелност.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение, претендират се разноски за адвокатско възнаграждение; прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата
страна.
В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът му адв.
В.Р. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият не изпраща представител в съдебно заседание.
С. окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната
жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната
съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното.
Настоящата инстанция намира обжалваното решение за
законосъобразно и обосновано, както и споделя изложените от районния съд
мотиви за основателност на исковата претенция, поради което и на основание
чл. 272 от ГПК препраща към мотивите в първоинстанционното решение.
По доводите във въззивната жалба следва да се посочи:
От писмото от 26.10.2021 г. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД
се установява, че ответникът „Тарънски“ Е* има два обекта, присъединени
към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с
измервателни точки номер /ИТН/: **; тези обекти са били с доставчик на ел.
енергия „Фючър енерджи“ ООД за периода 01.11.2017 г. – 01.12.2017 г.
Поради това нямат основания оплакванията в жалбата, че не били ясни
точките на измерване, както и че не било установено да са извършвани
измервания в обектите, стопанисвани от ответника. В посоченото писмо на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД конкретно е посочената консумираната ел.
енергия и за двата ИТН поотделно, както и по периоди – за м.11.2017 г. и за
01.12.2017 г.
Именно с посочения от „Електроразпределение“ ЕАД доставчик
на ел. енергия „Фючър енерджи“ ООД ответникът е сключил договор -
представения към исковата молба Договор от 11.02.2016 г., чието подписване
представителят на ответника не оспорва. Поради това са несъстоятелни
доводите на ответната страна, че ответникът не е възлагал на "Фючър
енерджи“ ООД извършване на услуга за продажба на електрическа енергия.
С оглед тези доказателства, най-вече установената от отговора на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД доставка на ел. енергия, която по
количество съответства на фактурираната от доставчика ел. енергия,
настоящията инстанция приема, че на ответника е доставена за периода м.
ноември и 01.12.2017 г. ел. енергията, чиято стойност се претендира.
С оглед доводите във въззивната жалба за неяснота на таксите
„задължения към обществото“ и „мрежови услуги“, следва да се посочи, че
първата е регламентирана в разпоредбите на чл. 31 т. 2, чл. 35 ал. 1 и ал. 5 и
3
глава шеста от Закона за енергетиката. Цената за „задължения към
обществото“ се заплаща от крайните клиенти на свободния пазар на
електрическа енергия в страната, клиентите на доставчика от последна
инстанция и електропреносното и електроразпределителните дружества за
закупената електрическа енергия, предназначена за покриване на
технологични разходи. Аргумент за този извод са разпоредбите на чл. 100 ал.
3 чл. 35 и Закона за енергетиката, сочещи че операторът на
електропреносната мрежа и на електроразпределителните мрежи, заплаща
разходите по чл. 34 и по чл. 35 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 100,
ал. 3 и ал. 2 от ЗЕ в редакцията им към 20.11.2015 г., всички търговци и
производители, които сключват сделки по свободно договорени цени с
крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система,
включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на
електроразпределителните мрежи, заплащат на обществения доставчик
определената по чл. 30, ал. 1, т. 17 цена. Всички крайни клиенти,
присъединени към електроенергийната система, включително операторът на
електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи,
заплащат разходите по чл. 34 и 35 от ЗЕ. Клиенти които са присъединени към
електропреносната мрежа заплащат цени за достъп до електропреносната
мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, други мрежови услуги по
електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на
независимия преносен оператор. Тези които са присъединени към
електроразпределителна мрежа плащат мрежовите услуги на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция.
Ищцовото дружество е придобило вземането срещу ответника по
силата на Постановление № 260000/06.01.2021 г. по т. д. № 3343/2017 г. на
Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 717з от ТЗ. Ответникът не
е бил страна в производството, по което е издадено това постановление,
поради което в настоящото производство подлежи на доказване основанието
и размера на вземането, с оглед на което са изложените доводи за доказаност
на исковата претенция.
Неоснователни са и доводите за липса на конкретизация и
индивидуализация на вземането срещу ответника в постановлението на съда
по несъстоятелност. Изрично в диспозитива на постановлението се сочи, че
се възлагат вземания на „Фючър енерджи“ ООД съгласно опис, изготвен от
синдика и пазарна оценка; тази пазарна оценка, в която ответникът фигурира
именно със задължение в размер на 621, 10 лева /каквато е исковата
претенция за главница/, е представена към постановлението за възлагане.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за настоящата
инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, поради което
С. окръжен съд

4



РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 402/03.12.2021 г. по гр. д. № 587/2021 г.
на С. районен съд.
ОСЪЖДА „Тарънски“ Е*, ЕИК *********, с. В., общ. С., да
заплати на „Мултипъл плюс“ Е*, ЕИК *********, деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5