№91
Град Пловдив, 12.01.2023 Година
Административен съд
– град Пловдив, Второ отделение, ХХІХ състав, в закрито заседание на
дванадесети януари, две хиляди двадесет и третата година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
като разгледа адм. дело № 102 по описа
за 2023 година, за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по искова молба,
депозирана от К.М.Г. с ЕГН ********** от гр. Димитровград чрез пълномощника му
адв. П.Б., против Община Пловдив. Със същата се претендира осъждане на
ответната страна да заплати на ищеца обезщетение в размер на 40 000 лева
за неимуществени вреди, причинени му в резултат от незаконосъобразно
бездействие на ответника, съставляващо неизпълнение на задължението на Община
Пловдив да се грижи за доброто състояние на улиците, тротоарите и останалите
съоръжения на техническата инфраструктура поради неполагане ежедневни грижи и контрол
за управляване на имоти и вещи общинска собственост, с което е допуснала
необезопасяване на шахта, находяща се на ул.“Лозарска“ в гр.Пловдив, в която
ищецът Г. е пропаднал и в резултат на това му е било причинено телесно
увреждане и е претърпял психически травми и емоционален стрес. Исковата молба е
с посочени от ищеца правни основания по чл.7 КРБ, чл.1, ал. и ал.4 от ЗОДОВ,
както и чл.203, ал.1 вр. с чл.255 и 256 от АПК.
С оглед на изложените подробно в
исковата молба фактически основания на иска и заявения петитум, настоящият съд
намира, че претенцията се явява неподсъдна на настоящия съд и следва да се
разгледа от граждански съд. Действително, съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете
за обезщетения за вреди, причинени на гражданите от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица се
разглеждат по реда на този кодекс от административните съдилища, като
установяването на незаконосъобразността на действието или бездействието може да
се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението съгласно
изричната разпоредба на чл.204, ал.4 от АПК. Същевременно обаче, следва да се
има предвид, че незаконосъобразните действия или бездействия, които могат да са
предмет на установяване по посочения ред, следва да са такива, които са
свързани с изпълнението на административна по своя характер дейност, а в случая
се претендират вреди, които са свързани с неосъществени действия на общината в
качеството ѝ на стопанин /собственик/ на конкретно посочено съоръжение,
част от общинската пътна мрежа. В тази връзка и съгласно т.3 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд подлежащите на обезщетение вреди,
произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, не са причинени
от управленска, или от публична дейност на държавни или общински органи, или
длъжностни лица, като в този случай отговорността на държавата и на общините
произтича от качеството им на собственик. Пак в това ТП е посочено и че „възложената отговорност във връзка с изграждането,
ремонта и поддържането на пътищата изисква собственикът да отговаря по общия
ред за вредите, причинени от неговата вещ и за възникването на тази отговорност
не е необходимо вредата да е причинена при или по повод изпълнение на възложена
работа. Дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общински пътища не е
административна и неизпълнението на това задължение не е свързано с
осъществяване на властнически функции, поради което не е налице специалното
основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на
засегнатото право. Когато в резултат на неизпълнение на задължение на общината
в качеството ѝ на собственик бъде увредено друго лице, отношенията между
страните са равнопоставени. Общината не действа като орган на власт, защото в
създадените отношения няма подчинение или зависимост. Не възниква
административноправно отношение, което да може да бъде осигурено с държавна
принуда. Възникналата между общината и увреденото лице връзка е облигационна,
отговорността на общината е деликтна и се реализира по реда на ЗЗД.“ С оглед на
тези мотиви е прието, че делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни
мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините са подсъдни на общите
граждански, а не на административните съдилища.
Ето защо и настоящият съд намира, че
настоящият правен спор не му е подсъден и затова и производството по същия ще
следва да се прекрати, а делото да се изпрати на надлежния Окръжен съд Пловдив,
предвид наличие условията на разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.135, ал.2
от АПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. дело № 102/2023
г. по описа на Административен съд Пловдив.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Окръжен съд
Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се
уведоми за определението ищеца за сведение.
Административен съдия: