Решение по дело №627/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. Ж. против Решение № 42/13.06.2024 г., постановено по АНД № 317/23г. по описа на РС Раднево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0327-000397/21.07.2023 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР Стара Загора, с наложено на Д. К. Ж. административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за това, че на 16.06.2023г. в 16.40ч, в град Раднево по [улица], в посока запад- изток управлява лек автомобил [Марка], модел 330 ЦИ, с регистрационен номер [рег. номер], като водач на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, изразяващо се в рисково, демонстративно и опасно шофиране – сменяйки рязко предавките на автомобила и покачвайки оборотите на двигателя, задвижващите колела на автомобила се превъртат, задната част на МПС се придвижва по пътното платно наляво и надясно, с което създава опасност за останалите участници в движението, а с това е нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление въззивния съд е приел, че показанията на актосъставителя, свидетеля очевидец на нарушението, на свидетеля посочен от защитата и обясненията на нарушителя потвърждават описаните в АУАН факти, сочещи на извършено нарушение по чл.175а ал.1 предл второ от ЗДвП, без да са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, за което са наложени предвидените наказания.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, необосновано и немотивирано. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление с присъждане на разноските по делото пред двете съдебни инстанции.

Ответникът Началник РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора не се явява, не се представлява, не представя писмен отговор против въззивната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на съдебното решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Необосноваността не е самостоятелно касационно основание, поради което не следва да бъдат обсъждани собствените на касатора изводи за обективната истина, доколкото липсва оплакване съдът да е установил съставомерните факти, въз основа на негодни средства за доказване или при липсващи доказателства за тяхното съществуване / това са факти, установени по съответния процесуален ред/. В жалбата е направен анализ на събраните в хода и по реда на ЗАНН доказателства, приобщени по съответния процесуален ред при съдебното дирене, което е твърдение за необоснованост и не следва да бъде обсъждано.

Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон са конкретни и се състоят в допуснати нарушения на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 на чл.42 т.4 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и на НП. Твърди се, че не е посочена друга цел, която е различна от законоустановената, а това е непълнота на обвинението и противоречие на фактическото с неговата правна квалификация. Нарушителят не е присъствал на съставяне на АУАН, защото според показанията на свидетелката-очевидец тя не помни на какъв документ се е подписала, което означава, че АУАН е връчен след като е подписан от нея и от актосъставителя.

Видно от мотивите към решението, въззивният съд е дал отговор на всички възражения против законосъобразността на наказателното постановление, като в допълнение и в изпълнение на задълженията за обсъждане на касационните оплаквания се налага да се изясни следното: АУАН е съставен след като нарушителят е бил издирен, при това при внимателно селектиране на предоставените от свидетеля –очевидец данни за регистрационния номер, цвят на автомобила, посока и време на движение, които са съобщени и на телефон 112. Свидетелката е възрастна жена и от нея не може да се изисква да помни всичко в детайли. За разкриване на нарушението и неговия автор е било необходимо да дава обяснения пред длъжностното лице, а след това и да се яви за да присъства при съставяне на АУАН от същото длъжностно лице. Обясненията на нарушителя съвпадат напълно с констатациите на актосъставителя по АУАН и те също са годно средство за доказване, като не могат да бъдат единственото, но и винаги подлежат на проверка. В тяхна подкрепа са и показанията на свидетеля, който е пътувал с водача, и които потвърждават мястото, времето, посоката и начина на управление. Съдът е извършил изключително прецизно съдебно дирене с цел проверка на всеки един съставомерен факт, включително и чрез повторния разпит на актосъставителя, поради което не може да бъде упрекнат в неспазване на правилата за разкриване на обективната истина, а всички доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Достатъчни за отговор на касатора са показанията на свидетелката-очевидец, подала сигнал на телефон 112, обсъдени съвместно с неговите обяснения и казаното от посочения от защитата свидетел, за е вън от съмнение, че пътят е използван не само и единствено за превоз на пътници и товари. Забранено по силата на чл.104б т.2 от ЗДвП е пътят да се използва за друго, освен за пътуване по него. Когато начина на управление и движение на моторното превозно средство не представлява пътуване по пътя, отворен за обществено ползване, тогава е налице изпълнително деяние по чл.175а ал.1 предл второ от ЗДвП. Необходимо и достатъчно е поведението на водача да сочи, че автомобилът не се движи, за да пътуват с него пътници и товари, поради коеот е без значение какво друго иска да постигне водача – това друго се отнася към психологическите причини за извършване на деянието. Забранено е пряката цел на движение на МПС по пътя, отворен за обществено ползване да бъде друга, различна от превоз на пътници и товари. Става ясно, че изпълнителното деяние от състава на чл.175а ал.1 от ЗДвП е използване на пътя, което е съставомерно, когато не съответства само и единствено на основното му предназначение. Ето защо няма нито непълнота на обвинението, нито противоречие между фактическото и неговата правна квалификация. Съзнателно управление по начин, който не представлява пътуване, а заставяне на моторното превозно средство да се завърта, да се усуква, да се движи на ляво и надясно не може да се определи като ползване на пътя в съответствие с неговото предназначение. Друг е въпроса, че подобно поведение може да представлява и деяние с по-висока степен на обществена опасност от административното нарушение, когато използването на пътя по описания начин -опасно въртене, усукване, движение по цялото пътно платно на ляво и надясно, изразява и явното отношение на водача към установения ред за държавно управление.

По отношение реда за съставяне на АУАН - редът по ЗАНН изисква връчване на препис след като актът бъде подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. Липсва възражение, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, а такова оспорване пред касационната инстанция не е допустимо, като не се и установява от съдържанието на АУАН да не е спазен реда за неговото съставяне. Нарушителят е присъствал – вписал е възражение, че не е съгласен с констатациите по акта, подписал го е, след което е имал възможността да получи и препис от него.

Като е потвърдил наказателното постановление съдът е постановил решение при правилно приложение на закона, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42/13.06.2024 г., постановено по АНД № 317/23г. по описа на РС Раднево.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.