Решение по дело №571/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

                                      ^{Р Е Ш Е Н И Е}

                                         ^№

 

^{град Горна Оряховица, 28.01.2021 година}

 

^{В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А}

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми  януари през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА

 

^{при секретаря М.Първанова и в присъствието на прокурора  …………, разгледа докладваното от съдията М.Карагьозова АНД № 571 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:}

 

^{Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН}

 

^{ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.М.Т. чрез защитник адв. С.Х.  обжалва електронен фиш серия К № 2561256, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.}

^{Поддържа, че фишът е издаден след изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Електронният фиш не съдържал изискуемото съгласно закона съдържание, в това число точно описание на нарушението. При издаване на фиша не били спазени правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (наричана накратко Наредба № 8121з-532 от 12.05. 2015 г.). Нарушението било квалифицирано по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, които се отнасяли до различни нарушения. В резултат на това жалбоподателят не можел да разбере за кое от двете нарушения е санкциониран. Оспорва фактическите констатации във фиша, че измерената превишена скорост е скоростта на посочения във фиша автомобил, че използваното техническо средство е било изправно и е функционирало правилно, че към посочената във фиша дата в участъка от пътя, на който е заснето нарушението, е имало поставен знак В26, както че мястото за контрол е било означено с пътен знак Е24.}

^{В допълнително писмено становище /л.63 от делото/ посочва, че на приложената към преписката снимка е заснето и друго моторно превозно средство, поради което не можело да се установи по несъмнен начин при управлението на кое от двете заснети превозни е извършено нарушението. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.}

^{ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.}

^{РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.}

^{СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:}

^{На 01.05.2018 г. в 13:05 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ” с рег. № ****, движещ се в посока към гр. Варна със скорост 89 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против Б.А.Т.в качеството ѝ на законен представител на дружеството собственик на автомобила „*****” ООД,  бил издаден електронен фиш серия К № 2097290, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост от 89 км/ч.}

^{В законния срок Б.А.Т.подала до ОД на МВР – Велико Търново декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/л.12/, в която декларирала, че към посочените във фиша дата и час на нарушението заснетият автомобил е бил във владение на жалбоподателя С.М.Т.. Към декларацията с дата 19.02.2019г. Тоскова приложила копие от свидетелството за управление на жалбоподателя/л.13/.}

^{Въз основа на така подадената декларация на 22.02.2019 г. /л.58/  ОД на МВР – Велико Търново издала обжалвания електронен фиш серия К № 2561256, с който за заснетото нарушение на жалбоподателя С.М.Т. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.}

^{Така издаденият електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 03.07.2020 г. (разписка- л. 21). На 16.07.2020 г. подадената от защитника адв. С.Х. жалба против електронния фиш била заведена в ОД на МВР – Хасково/л.4/.}

^{Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства.}

^{Правни изводи:}

^{Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.}

^{Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.}

^{Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното ѝ плащане.}

^{Противно на поддържаното в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа надлежно описание на нарушението и надлежно посочване на мястото на нарушението и на нарушените законни разпоредби.}

^{Нарушението е описано с израза „е извършено нарушение за скорост“ и с посочване на максимално разрешената скорост в съответния участък от пътя и на начина на въвеждане на това ограничение на скоростта (чрез израза „въведено с ПЗ В-26“), с посочване на приетата за установена скорост на движение на автомобила и на превишението на установената скорост над максимално разрешената, както и чрез посочване на посоката на движение на автомобила („в посока към гр. Варна“).}

^{Мястото на нарушението е посочено надлежно с израза „(на) ПП I-4 (София – Варна), км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна“. Така използваният израз позволява да се определи с точност до 1 м участъкът от конкретния път, съставляващ мястото на нарушението, като съдържа и информация за посоката на движение на автомобила и за общината, на чиято територия нарушението е извършено. По този начин мястото на нарушението е конкретизирано в максимална степен, която позволява същото да се установи посредством схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка, както и да се определи териториалната компетентност на областната дирекция на МВР, която е издала фиша, и местната подсъдност на делото, образувано по жалба срещу фиша.}

^{Нарушената законна разпоредба е посочена с израза „нарушение на член 21, алинея 2 във връзка с член 21, алинея 1 от ЗДвП“. Неоснователен е развитият в жалбата довод, че като нарушени разпоредби били посочени и двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, което затруднявало жалбоподателя да разбере за кое от двете нарушения е наказан. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е регламентирана забрана за водачите на пътните превозни средства при избиране на скоростта на движение да превишават посочените в таблицата стойности, а съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП “когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“. От анализа на текста на двете алинеи следва, че в ал. 1 е регламентирано самостоятелно правило относно максимално разрешената скорост в различни хипотези, докато текстът на ал. 2 не изразява самостоятелно правило, а чрез препращане към ал. 1 урежда специално правило за максимално разрешената скорост, въведена чрез пътен знак. Следователно когато водачът превиши въведена с пътен знак максимално разрешена скорост (какъвто е и процесният случай), той нарушава не самостоятелно правило, регламентирано в чл. 21, ал.2 от ЗДвП, а правило, формулирано чрез техника на препращане в чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо издателят на обжалвания фиш е приложил правилно материалния закон и не е нарушил правото на защита на наказания, като е квалифицирал управлението на заснетия автомобил със скорост над ограничението на скоростта, въведено с пътен знак, като нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.21 ал. 1 от ЗДвП.}

^{Неоснователен е и доводът, че при издаване на обжалвания фиш е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непосочване на собственика на заснетото моторно превозно средство. Към изпратената в съда преписка е приложена справка за регистрацията и собствеността на заснетия автомобил (л. 18). Посочената справка е била на разположение на жалбоподателя и на неговия защитник  преди датата на първото по делото заседание. При това положение жалбоподателят е имал възможност да се запознае с данните от справката за собствеността на заснетия автомобил още преди първото по делото заседание и да допълни жалбата си със съответните оплаквания и искания във връзка със собствеността на автомобила. Нещо повече. От цитираната справка за собствеността на автомобила се установява, че жалбоподателят е лицето, което е получило издадено свидетелство за регистрация на автомобила. Следователно още към тази дата Т. е знаел чия собственост е автомобилът. Предвид изложеното не може да се приеме, че непосочването на собственика на заснетото моторно превозно средство в обжалвания електронен фиш е ограничило правото на защита на жалбоподателя и поради това съставлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на фиша.}

^{Развитото в жалбата оплакване, че обжалваният фиш е издаден след изтичане на шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, се опровергава от приетите писмени доказателства. Процесното нарушение действително е установено и заснето в момента на извършването му на 01.05.2018 г. Ако предмет на делото бе първоначално издадения ЕФ срещу собственика Бинка Тоскова/с номер 2097290-л.10/, този аргумент би имал смисъл.  Видно от справката, фишът срещу жалбоподателя е издаден на 22.02.2019 г. Последният е станал известен на съответните органи посредством процедурата по деклариране от собственика с декларация от дата 19.02.2019г./л.12/, поради което не може да се твърди изтичане на посочения шестмесечен срок, който би бил относим от датата на заснемане в случай, че липсваше специално уредената процедура по деклариране. В рамките на три месеца от откриване на нарушителя е издаден по отношение на него оспорения ЕФ по арг. от чл.34 ал.1 от ЗАНН, както и преди да е изтекла една година от осъществяване на нарушението с дата 01.05.2018г.}

^{Към настоящия момент не е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна давност за административнонаказателно преследване на жалбоподателя, която по силата на чл. 11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно нарушение. Посочената давност е започнала да тече на 01.05.2018 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 22.02.2019 г., когато против жалбоподателя е издаден обжалваният електронен фиш (справка л.59). От това прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 03.07.2020 г. с връчването на фиша на наказаното лице/л.21/. Започналата да тече на 03.07.2020 г. нова тригодишна преследвателна давност не е изтекла към момента на настоящото произнасяне. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на датата на извършване на нарушението 01.05.2018 г.}

^{От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л. 25), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.}

^{Видно от протокол за проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018 г. (л. 23), използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.}

^{Предвид изложеното съдът не приема оплакването, че използваното в процесния случай техническо средство не е било изправно и не е функционирало правилно.}

^{Противно на поддържаното в жалбата, мястото за контрол при км 153+343 на път I-4 в посока към гр. Варна е било надлежно означено с пътен знак Е24, поставен при км 153+200 на същия път и в същата посока, видно от приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на посочения път, в сила към 01.05.2018 г./л.50-51/. За пълнота на изложението следва да се посочи, че към датата на нарушението изискването за обозначаване на мястото за контрол с пътен знак Е24 е било отменено с § 1, т. 2, б. “а“ и „б“ от Закона за изменение на ЗДвП (ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г.), с който е изменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП и е отменена изцяло разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от същия закон. От съпоставката на новата редакция на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г.) и съответно изменената и отменената разпоредба на чл. 165, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП (ред. съотв. ДВ, бр. 69 от 2008 г., и ДВ, бр. 19 от 2015 г.) се установява, че с посоченото изменение на закона са отменени изискванията за обозначаване с пътен знак и за оповестяване на интернет страницата на МВР на местата за контрол с автоматизирани технически средства и системи. С Наредба за изменение и допълнение, обн. в ДВ, бр. 6 от 2018 г. и влязла в сила на 16.01.2018 г., т.е. преди датата на нарушението/01.05.18г./, е бил отменен  и чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., регламентиращ изискването за означаване с пътен знак Е24 и оповестяване на интернет страницата на МВР на местата за контрол с автоматизирани технически средства и системи. Следователно към датата на заснемане на процесното нарушение  обсъжданото процесуално правило за означаване на мястото за контрол с пътен знак Е24 не е било в сила, поради което неговото спазване или неспазване няма отношение към въпроса за процесуалната законосъобразност на обжалвания електронен фиш. Освен това означаването или неозначаването на мястото за контрол  не изключва задължението за съобразяване предписанията на правилата за движение по ЗДвП.}

^{От материалите в преписката не се установяват допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на правилата за установяване на нарушението, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. Поради това следва да бъде преценен като неоснователен изложеният в жалбата довод за нарушаване на посочените правила.}

^{Предвид изложеното по-горе съдът приема, че при издаване на обжалвания електронен фиш не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.}

^{Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.}

^{От приетата като доказателство снимка, изготвена с автоматизирано техническо средство MultaRadar с № 00209D33F1A0 (л. 17) и представляваща веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес (чл. 189, ал. 15 от ЗДвП), както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 01.05.2018 г. в 13:05 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, автомобил с рег. № **** се е движел със скорост 92 км/ч. Впоследствие е отчетен толеранс от -3км/ч., равнозначен на приетото в ЕФ превишение на скоростта. Видно от схемата на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От цитираната по-горе схема се установява също така, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила след мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на изображението върху снимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер ****. От друга страна, от данните в т. 1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л. 26 – 28 от делото) се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.}

^{Неоснователен е развитият от защитника довод, че тъй като на приложената към преписката снимка е заснето и друго моторно превозно средство, не можело да се установи по несъмнен начин при управлението на кое от заснетите две превозни е извършено нарушението.}

^{Присвояването на измерената с техническото средство скорост на единия от двата заснети на снимката автомобила е извършено в съответствие с инструкцията за работа със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580. В тези случаи според инструкцията превозното средство, на което следва да се присвои измерената скорост, трябва да се намира най-малко отчасти в третата четвъртина на снимката по посока на движението (зоната на изчисление), като не трябва да е излязло изцяло от зоната за изчисление, а задницата му трябва да е пресякла поне средата на снимката. Освен това в зоната на изчисление и във втората четвъртина на снимката не трябва да се намира дори частично друго превозно средство, движещо се в същата посока.}

^{От изображението на приложената по преписката снимка се установява, че единственото превозно средство, за което са изпълнени цитираните по-горе условия за присвояване на измерената скорост, е посоченият в обжалвания електронен фиш автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ” с рег. № ****. Само това превозно средство се намира в зоната на изчисление (третата четвъртина на снимката, броена по посоката на движението, т.е. от дясно наляво); задницата само на това превозно средство е пресякла средата на снимката, като в зоната за изчисление и в съседната втора четвъртина на снимката няма друго движещо се в същата посока превозно средство. Вторият заснет на снимката автомобил се намира  извън зоната на изчисление. Поради това движението на втория автомобил не се е отразило на правилното измерване на скоростта на движещия се в зоната за изчисление лек автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ” с рег. № ****.}

^{Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.}

^{От данните в справката се установява, че собственик на заснетия автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ” с рег. № ****, при управлението на който е извършено нарушението, е дружеството „*****” ООД, ЕИК *********, а от данните в Търговския регистър е видно, че управител и законен представител на това дружество е Бинка Асенова Тоскова, ЕГН **********. По реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП законният представител на юридическото лице собственик е декларирала обстоятелството, че към датата и часа на нарушението автомобилът е бил във владение на жалбоподателя, като към декларацията е приложила копие от свидетелството за управление на последния. При това положение правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 и чл. 188, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП за извършеното нарушение при управление на заснетия автомобил е наказан жалбоподателят.}

^{Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание към момента на нарушението- глоба в размер на 100 лв.}

^{Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 92 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 89 км/ч е в интерес на жалбоподателя.}

^{Приетото за установено превишение на скоростта от 29 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.}

^{По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.}

^{Така мотивиран, съдът}

 

^{Р Е Ш И :}

 

^{ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2561256, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на С.М.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 9 – адв. С.Х., е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. (сто лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.}

^{Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.}

 

 

 

^{РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….}