№ 3618
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20241100101238 по описа за 2024 година
искове с пр.осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – И. Г. Т. , в исковата си молба и уточнение на същата от 09.02.2024г.,
твърди, че видно от Постановление на Специализираната прокуратура по пр.пр. №
385/2018г. от 16.03.2018г., наказателното производство срещу него започнало като ДП №
32863М-73/2018г. по описа на ГДНП. Същото бело образувано за това, че на неустановена
дата в началото на 2016г. на територията на Р. България била образувана и действала до
неустановена дата до края на 2017г. ОПГ по см. на чл. 93, т. 20 НК структурирано трайно
сдружение от неустановен брой лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления
против спорта по глава VIIIa, раздел IV от НК, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от 3 години - престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 НК.
Срокът на разследване по ДП бил многократно удължаван, например: Постановление
на основание чл. 234, ал. 3 НПК от 14.05.2018г.; Предложение за удължаване на срока от
09.07.2018г.; Искане на СпП от 18.07.2018г.; Постановление на СпП от 18.07.2018г.;
Предложение от 17.09.2018г.; Искане от 20.09.2018г.; Постановление от 21.09.2018г.;
Предложение от 09.11.2018г.; Постановление от 20. 11.2018 г.
С Постановление от 12.12.2018г. бил привлечен като обвиняем за това, че за времето
от неустановена дата от началото на май 2015г. до 12.12.2018г., на територията на Р.
България, гр. Банско участвал в ОПГ по см. на чл. 93, т. 20 НК — структурирано трайно
сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 307г, ал.
1, т. 2, вр. чл. 307в, ал. 1 НК (обещаване и даване на повече от двама участници в спортно
състезание - футболисти от ПФГ „Банско“ на облага, която не им се следва, за да повлияват
1
на развитието на спортни състезания - футболни срещи в първенството на „Б ПФГ на Р.
България, в които е участвал ПФК „Банско“, като губят спортните състезания, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години.
В ОПГ според обвинението, участвали още Й.Д.Б. и Л.В.В., като групата била
създадена с користна цел - да извлича противозаконно облаги от уговарянето на резултата от
спортни състезания - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години.
Постановлението на СпП му било предявено на 09.01.2019г., като на същата дата бил
разпитан като обвиняем и му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер
на 1 500 лева. Впоследствие СпП приела, че били събрани достатъчно данни, че е извършил
вмененото му престъпление.
Било образувано НОХД № 562/2019г. по описа на същия съд, 17 състав – СНС. Била
постановена оправдателна присъда, потвърдена впоследствие от въззивната инстанция.
Делото приключило на 07.07.2023г.
Ищецът претърпял неимуществени вреди.
С оглед изложеното моли да се осъди ответникът да ѝ заплати:
- сумата от 100 000 лева, неимуществени вреди, поради проведено срещу нея
досъдебно и съдебно производство; както и
- сумата от 7 712 лева, мораторна лихва за периода от 07.07.2023г. до 01.02.2024г.
Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете:
- не било доказано, че присъдата била влязла в сила;
- искът бил завишен; и
- прокуратурата нямала отношение към медийното отразяване.
Навежда и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
С Постановление от 12.12.2018г. ищецът е привлечен като обвиняем по чл. 321, ал. 3,
рпр. 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК. Мярката за неотклонение е „гаранция в пари“ в размер на
1 500 лева (Постановление от 09.01.2019г. – л. 54).
Видно от документацията, приложена към исковата молба, са проведени множество
заседания (16) при разглеждането на първоинстанционното дело (л. 72-168).
Във въззивното производство са проведени още 5 (л. 182-221).
Състезателните права на ищеца са спрени с Решение на Дисциплинарната комисия
ЗС на БФС – София от 25.01.2019г. (л. 226).
Г-н Т. е женен с две деца (л. 223-5).
2
Ищецът представлява и е част от управителния съвет на "ФУТБОЛЕН КЛУБ Б.-Д."
Сдружение, ЕИК ****; Клас по НКИД: Дейност на други организации с нестопанска цел,
некласифицирани другаде
Средства за постигане на целите: Организира учебна и тренировъчна дейност в различни степени
за усъвършенстване на знанията, уменията и квалификацията на своите членове. Популяризира футбола сред
обществеността, като предоставя на медиите информация относно футболни прояви, организирани от клуба и
неговото участие във футболни състезания. Създава, обучава и поддържа свои футболни отбори, които представят
клуба в състезания в страната и чужбина. Участва в състезания, организирани от Българския футболен съюз.
Организиране на семинари, масови прояви - състезания, турнири, лагери и конкурси; Организиране и провеждане
на тренировки по различни спортни дисциплини, избрани от членовете на сдружението; Популяризиране на
спортните постижения на членовете на сдружението чрез публикации в интернет сайта на сдружението и
средствата за масово осведомяване; Създаване на условия за организирането, финансирането и осъществяването
на спортни мероприятия; Изготвяне на концепции за участие в проекти за подобряване на спортната среда в
България; Набиране на средства за финансиране на проектите и програмите, насочени към осъществяване целите
на Сдружението; Членство в местни, чуждестранни и международни организации със сходен предмет на дейност;
Ежемесечен членски внос; дарения; доброволен труд от страна на членовете на Сдружението; други дейности,
осъществявани по предвидения в закона ред.
Сдружението не е търговско дружество и не може да генерира доходи.
От друга страна, "Т.С.**" ЕООД, ЕИК ****, е такова. Ищецът е бил негов едноличен
собственик до 13.03.2024г.
Осигурителните права на ищеца никога не са били прекъсвани (Справка л. 291-2 и
такава – л. 293, втори футболен клуб).
С Присъда № 260037 от 27.10.2021г. на СпНС по н.о.х.д. № 562/2019г. г-н Т., играещ
треньор във ФК "Банско", е оправдан за това че: … за времето от неустановена дата от началото на м.
май 2015 г. до 12.12.2018 г. на територията на Република България, град Банско, участвал в организирана
престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на три лица, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления - по чл. 307г, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 307в, ал. 1 от НК (обещаване и даване на
повече от двама участници в спортно състезание – футболисти от ПФК "Банско", на облага, която не им се следва,
за да повлияват на развитието на спортно състезание – футболни срещи в първенството на "Б" ПФГ на Република
България, в които участвал ПФК "Банско", като губят спортните състезания), за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години, в която участвали още Й. Д. Б. с ЕГН ********** и Л. В. В. с ЕГН
**********, като групата е създадена с користна цел – да извлича противозаконно облаги от уговарянето на
резултата от спортните състезания, поради което и на осн. чл. 304 НПК.
Присъдата е протестирана, образувано е ВНОХД № 23/22г., като по него е
постановена Присъда № 1 от 22.06.2023г. на АСС – АСНС (закрит), с която е потвърден
актът по същество на първоинстанционния съд относно ищеца.
Цялото наказателно производство е приключило на 07.07.2023г., като съображения за
това ще бъдат изложени в „от правна страна“.
В интернет все още могат да се намерят публикациите, описани в исковата молба:
Удариха "черното тото" в България, повдигнаха обвинения на двама БГ футболисти;
Набедените в черно тото изпаднали в тежка депресия! Един от тях взел крайно
решение да...;
3
„Сензационен скандал! футболист от Гоце Делчев под ножа на прокуратурата за
уредени мачове! БФС официално се похвали, че правата на Л.В. и И. Т. са спрени от
Дисциплинарната комисия на Столичния зонален съвет на централата.“ Подзаглавие
„Объркано поколение! Л.В. е пръв приятел с М.М., футболист, който закла преди година
свой приятел“; и т.н. (видно и от документацията на л. 231-64).
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Т.а (показанията ù са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруга на ищеца) и Г.. От тях се
установява, че:
-св. Т.а: Срещу съпруга ù било водено наказателно дело от 2018г. до 2023г. в
Специализиран наказателен съд. Делото било за участие в организирана престъпна група.
Бил привлечен като обвиняем през 2019г. Всичко станало известно на един лагер в гр.
Сандански, на който той присъствал. В гр. Сандански били отишли медии. След като
новината се разпространила отношението на близките на семейството се променило. Хората
странели от г-н Т.. Той бил освен футболист и помощник треньор на деца. Последните,
както и родителите им, променили отношението си. Добринище било малко населено място
и всичко се знаело, още повече, че призовките не били в плик и можело да се четат.
Спрените права включвали и дейността като треньор. Ищецът спрял да тренира и се
затворил в себе си. Нямал друга квалификация освен да играе и тренира деца.
-св. Г.: потвърждава показанията на съпругата на ищеца относно ситуацията в гр.
Сандански. Тогава имало много журналисти. След обвинението се променило отношението
на колегите му. Въпреки оправдателната присъда, клеймото си оставало.
Съдът кредитира показанията, те са конкретни, взаимодопълващи се и
непротиворечащи на останали доказателствен материал, събран по делото. Изключение в
тази насока е само твърдението на първия свидетел, че от момента на спиране на
футболните права на ищеца, само тя е издържала семейството. Причината вероятно е, че
като съпруга се е опитала да представи ситуацията малко драматична отколкото е.
От страна на прокуратурата не е зададен нито един въпрос към двамата свидетели. В
о.с.з. представителят на ПРБ заявява: (след въпрос от страна на съда): аз не съм била страна в
наказателното производство. Не знаех, че има изядено удостоверение, което да послужи за справка по
наказателното дело (л. 286).
от правна страна:
I. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ).
Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност
спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност
4
произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на
гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД,
произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично
предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина
(виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението
си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е
виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл.
в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл.
4 от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се
приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от
ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно.
Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и
преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се
присъди. Така според Определение № 1 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1260/2021г., IV
г.о., ГК, докладчик председателят З.А., например: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.,
отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна медия с
посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и причиненото
в резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с тревожно
депресивна симптоматика".
Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките
на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така
е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване - Решение № 3 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение на ВКС № 388 по гр. д. № 1030/2012 г.,
IV г. о., ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според
законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск –
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза
за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли
са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи
неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК
5
отм.).
В конкретната хипотеза:
-1. Ищецът е привлечен като обвиняем на 18.12.2018г. Оправдателната присъда е
влязла в сила на 07.07.2023г.
Това са общо 4 години са 7 месец и 19 дена. За установяване на подобно
престъпление, срокът е относително дълъг.
-2. градът е малък, която означава, че хората често са познати. Същевременно е имало
съществено медийно отразяване (Определение № 463 от 12.06.2018г. на ВКС по гр.д. №
4765/2017г., III г.о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова; също: Решение № 233 от
18.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 104/2012г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев:
Неоснователни са доводите на прокурора, че държавата не отговаря за последиците от разгласяване на факта на
повдигане на обвинение по медиите, тъй като тази разгласа, дори да не е станала по инициатива на
прокуратурата, е пряка последица от повдигнатото от нея обвинение. Причинната връзка между необоснованото
наказателното преследване и вредите от широкото разгласяване в обществото на започването и протичането му, е
несъмнена и тези вреди трябва да бъдат обезщетени; Р. № 673 от 15.11.2010г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д.
№ 1916/2009г.: … има ли разгласяване чрез медиите …; Р. № 281 от 04.10. 2011г. На ВКС, ІІІ г.о.,
по гр.д. № 1684/2010г.: ... до затруднения да си намери работа по специалността, до ограничаване на
социалните контакти, до негативни изживявания за опозореност ... обвинението в тежко престъпление и
неговото публично разгласяване обичайно води до стрес и промяна в начина на живот ... и Решение № 395
от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 159/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга
Керелска).
Комбинацията на малкото градско общество и медийната активност е довела до
чувство за опозореност и е накърнено доброто му име. Ищецът е узнал за обвинението в гр.
Сандански, вследствие на поведението на разследващите, но и на медиите.
В българския правопрорядък се предполага добросъвестност. Г-н Т. е с чисто съдебно
минало. Това означава, че се предполага, а в случая се и установи от свидетелските
показания, че е била с добро име в обществото (например: Р. № 206 от 26.03.2019г. на ВКС,
ГК III г.о., гр.д. № 4762 по описа за 2017 г. - Правото на добро име, на свобода (неприкосновеност) на
личния живот и на свобода на религията са сред основните права на българските граждани. Религиозната
институция, регистрирана като юридическо лице на територията на Република България (§ 1 ДР на ЗВ), безспорно
притежава право на свобода на религията, а и на добро име (авторитет). Тези неимуществени права са закрепени в
нормативни актове от най-висока степен, които регулират обществените отношения на територията на Република
България – в чл. 32, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от Конституцията (КРБ) и в чл. 8 и 9 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в
Рим на 4 ноември 1950 г., ратифицирана по конституционен ред, обнародвана и влязла в сила на 5 октомври 1992
г. за Република България, е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на
вътрешното законодателство, които й противоречат (чл. 5, ал. 4 КРБ) ; Решение № 104 от 14.07.2022г. на
ВКС по гр.д. № 2722/2021г., III г.о., ГК, докладчик председателят Емил Томов и Решение №
36 от 31.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2110/2021г., III г.о., ГК, докладчик председателят
Мария И.ова – като това решение, по аргумент за обратното).
-3. няма как такова обвинение да не се отрази негативно на кариерата на ищеца като
футболист (макар в тази аспект, предвид възрастта си, вероятно е бил в края на
6
активната си спортна дейност – арг. и от изложеното в писмените бележки – стр. 1) и
треньор. Оправдателната присъда действително няма ефекта (в случая обратен) на
повдигнатото обвинение. Става въпрос за общественото мнение и доверие на околните. Тя
не е и „интересна“ за медиите.
-4. обвинението е за тежко наказуемо престъпление – арг. от чл. 93, т. 7, във
вр. с чл. 307г от НК.
-5. незаконното лишаването от доходи на единия от съпрузите, обикновено е причина
за предявяване на осъдителна претенция. Това не означава, че тази ситуация не би могла да
доведе до притеснение на съпруг, имащ семейство и то с деца.
Ищецът обаче не е бил лишен от доходи. Те просто не са били само от престация по
трудово правоотношение. При изричен довод за търговска дейност, отказа да се вземе
становище води само до този извод.
Така, на основание чл. 52 от ЗЗД, решаващият орган приема, че сумата от 30 000 лева
би следвало да обезщети ищеца. За горницата искът е неоснователен.
Действително, според Решение № 267 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 820/2012 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева: В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.
2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху личния,
обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения. Когато незаконното
обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия
(подсъдимия), следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и
развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии - напр. полицаи,
военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за
почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. По общо правило, незаконното обвинение на
лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху
неимуществената им сфера. Казаното е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за
извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионалната реализация. По всеки казус, с
оглед обстоятелства по делото, съдът следва да преценява действителното отражение на незаконното обвинение
във всички сфери на живот на обвиняемия (подсъдимия), на неговото лично и професионално достойнство и чест.
Спортната дейност едва ли може да се съизмери с тези силови структури, цитиране в
решението.
Предмет на производството по което е постановено О. № 121 от 02.02.2016г. на ВКС,
IV г.о., гр. дело № 5698 по описа за 2016г., е претенция на публична личност, занимавала се
с футбол. Периодът на производството е доста дълъг - 13 години, и е имало забрана за
напускане на страната. Обезщетението е 40 000 лева. естествено следва да се съобразят
икономическите условия към 2016г., а и предходните години.
Дължимата лихва, определена по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на 2 313,86 лева
(интернен калкулатор - Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о.,
ТК: ...Не следва делото да бъде връщано на въззивния съд за определяне точния размер на претендираните
мораторни лихви, начислени върху главниците по трите процесни фактури, посредством изслушване на
заключение на съдебно-счетоводна експертиза по този въпрос, след като това е възможно да се извършва
автоматично с помощта на т. нар. лихвен калкулатор в интернет: (www. calkulator. bg) ; също: Р № 60285 от
08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело № 3502/2018г.)
7
II.1 Доколкото и двете страни са били такива и в наказателното производство,
възможността да се навеждат нови доводи и твърдения, е преклудирана (Т. 4 от ТР № 1 от
09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; Р. 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г.,
ІV г.о. на ВКС; също Р. № 76 от 10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 648/2010г.).
Съгласно нормата на чл. 136, ал. 3, изр. 1 и чл. 137 от ЗСВ, прокуратурата е единна и
централизирана (арг. и от т. 15 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г., ОСГК на
ВКС). Прокуратурата, като учреждение, е била страна в страна в приключилото наказателно
производство, а също така е страна и в настоящия граждански процес. Отделните прокурори
(ФЛ-а) са само нейни процесуални представители. Всъщност прокурорът представлява
особен юрисконсулт (държавен адвокат), чиито функции, най-често, но не само, са свързани
с повдигане на обвинение по отношение на предполагаем престъпник и са определени в
закон, а самота структура на учреждението е отделена от изпълнителната власт.
Това означава, че след като прокуратурата е активната страна в наказателното
производство, от гледна точка на правилата в гражданския процес, е недопустимо да
оспорва обстоятелството, че въззивната присъда е влязла в сила. Тя потвърждава
оправдателна присъда, която означава, че ако има протест, то той би следвало да е
иницииран именно от ПРБ („доводи“ в тази насока са изложени в отговора – л. 273-гръб,
становище от 27.03.2024г. – л 285, и както бе споменато – в о.с.з.).
Добросъвестността предполага да се оспорва само това обстоятелство (чл. 131 ал. 2, т.
4 от ГПК), за което страната не знае и няма задължение да знае, че се е осъществило (под
страна се разбира цялата ПРБ, а не конкретния прокурор). За останалите факти, тя следва да
вземе изрично становище. Изложеното в доклада не обръща доказателствената тежест, а е
опит на решаващия орган да принуди ответника да осъществява функциите си. Това не
означава пасивна и незаинтересована позиция, видно от поведението на прокурора на СГП в
о.с.з.
Позицията на СГП, изложена в о.с.з., ако се възприеме, би означавала, че действията
на един прокурор не обвързват следващия, нито в наказателния, нито в гражданския процес,
нещо което очевидно е абсурдно (deductio ad absurdum).
Практиката показва, че при прилагане на наказателното дело, без да се посочи какво
точно се цели да се установи с него, тъй като то е комплексно писмено доказателство,
страните и най-вече ответникът не проявяват никаква инициатива за сочене на конкретни
документи, находящи се в него. Целта е и то недопустимо (с оглед правилата за преклузия)
решаващият орган да прояви инициатива и да установи фактите, които биха били
релевантни за спора, ако бяха наведени в отговора.
2. считано от влизане в сила на оправдателната присъда до момента на депозиране на
иска, а и след това (ако се установи наличие на дълг), се дължи лихва, която е в размера на
законната такава.
Възможно е да се приеме, че:
- законната лихва се дължи именно от поставянето в забава на държавата, в лицето на
8
прокуратурата (а това, както бе посочено е влизането в сила на въззивната присада); или
- че до депозиране на иска се дължи мораторна лихва и това представлява отделен
иск (според в Р. 1518-59-ІІІ, изтекли лихви до предявяване на иска могат да бъдат присъдени само ако има
предявен иск за тях, по който се събира и държавна такса. Само текущите лихви от предявяването на иска могат
да бъдат присъдени, без да има предявен иск и без да е внесена държавна такса за тях. За да бъдат присъдени
същите, все пак трябва да има направено искане. Искането за това може да бъде направено в самата искова молба
или през течение на процеса до приключване на устните състезания; също: Определение № 510 от
09.07.2012г. по ч. гр. д. № 368/2012г., г. к., ІV г.о. на ВКС: С. имуществено обезщетение от деликт в
размер на 16 273 лв., както и 160 лв. разноски по делото. … Независимо дали търсеното обезщетение е за забавено
изпълнение на парично задължение или има компенсаторен характер, дали размера на лихвата се определя по
уговореното в договор или според определеното от Министерски съвет, търсеното от ищеца обезщетение за
натрупана лихва до подаване на исковата молба, трябва да бъде определено като размер и върху него да се внесе
държавна такса. Лихвата, натрупана след подаване на исковата молба не променя своя характер, но размерът й
предварително не е посочен, включително и в съдебното решение; върху нея не се събира държавна такса. ...
Решението, с което съдът присъжда обезщетение по чл. 86 ЗЗД, включително и за период след подаване на
исковата молба, разрешава със сила на пресъдено нещо дължи ли се, от кога върху каква главница от кого и на
кого парична сума и по какъв начин се изчислява тя. При уважаване на претенцията, решението в тази част се
ползва още и с изпълнителна сила). Решаващият орган споделя второто виждане. Целта е
прецизност, като това (а и в различни други деликтни производства) се отразява и на
дължимата държавна такса, разноските, а процесуално и в диспозитива, което е съществено,
особено при възражения за давност.
Във всеки случай, от гледна точка на ответника, дължимата лихва е една и съща по
размер. Доводът, сторен в отговора е излишен, още повече, че тя е определена по искане на
съда – Определение от 05.02.2024г.
по разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи
сумата от 6,67 лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и
списъкът за разноски, издиктуван в о.с.з.
Списък по чл. 80 от ГПК не е представен. По делото има пълномощно и договор (л.
269-270 – 288-9), които, като се изключи наименованието на документа, са идентични.
Възнаграждение не е договорено. Заплатена е държавна такса – 20 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, Прокуратура на РБ, гр.
София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на И. Г. Т. , ЕГН **********, с. Добринище община
Банско, област Благоевград, ул. ****, съд.адр.: гр. София, ул. „Г. С. Раковски” № ****, чрез
адв. В. В., телефон: ****, следното:
9
- сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от 18.12.2018г. до 07.07.2023г ., настъпили в
резултат от наказателно преследване срещу ищцата, приключило с оправдателно Присъда №
260037 от 27.10.2021г. на СпНС по н.о.х.д. № 562/2019г. (ДП № 32863М-73/2018г. по описа
на ГДНП), последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение по
обвинение по чл. 307г от НК, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2024г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията (неимуществени вреди) за
горницата до пълния предявен размер от 100 000 (сто хиляди) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА,
- сумата от 2 313,86 (две хиляди триста и тринадесет лева и осемдесет и шест
стотинки) лева, мораторна лихва за периода от 07.07.2023г. до 01.02.2024г. , като
ОТХВЪРЛЯ претенцията (неимуществени вреди) за горницата до пълния предявен размер
от 7 712 (седем хиляди седемстотин и дванадесет) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Прокуратура на РБ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2, да заплати на И. Г. Т. , ЕГН **********, с. Добринище община Банско,
област Благоевград, ул. ****, съд.адр.: гр. София, ул. „Г. С. Раковски” № ****, чрез адв. В.
В., телефон: ****,, сумата от 6,67 (шест лева и шестдесет и седем стотинки) лева, сторени
деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10