РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 10.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на пети юни през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 455 по
описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.26 от Закона за закрила на детето
Пред съда е представена молба от
Дирекция “Социално подпомагане”, отдел “Закрила на детето” гр. Червен бряг, в
която на основание чл.28, във вр. с чл.26 от Закона за закрила на детето е
направено искане съдът да постанови решение, с което да настани детето Я.К.Г., с ЕГН ********** е
настанено в семейството на Д.Г.Й., с ЕГН **********, адрес *** за срок от една година или до промяна на
обстоятелствата, наложили настаняването. Иска се съдът да се произнесе и че при
нужда детето може да ползва заместваща приемна грижа.
Приложени са следните писмени
доказателства: заверено копие на Заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-013/17.04.2019г.;заверено
копие на оценяване на случая; Заверено копие на у-е за раждане №
**********/20.02.2018 г.; заверено копие на Заповед № ЗД ДСПСП11-39/08.12.2010
г.; Заверено копие на заповед № ЗД ДСПСП11-30/17.05.2012 г.
Съдът намира, че е сезиран в
рамките на производство по чл. 28, във вр. с чл.26 от Закона за закрила на детето
с иск за настаняване на Я.К.Г.,
с ЕГН ********** е настанено в семейството на ***Р.Л.И., с ЕГН **********. В молбата се твърди, че със Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-021/30.03.2018г. А.К.С., с ЕГН ********** е настанен в Д.Г.Й., с ЕГН **********, адрес ***. Твърди се, че детето до 5 годишна възраст е отглеждан от
майката при лоши хигиенни условия и в
семейна среда с непостоянни и враждебни отношения.. Твърди се, че от 20.02.2017
г. детето е с мярка за закрила „настаняване в приемно семейство” в ***. Твърди
се, че с Решение № 49/06.02.2018г. на Плевенски окръжен съд, влязло в сила на
134.02.3018 г. от К.А.Г., с ЕГН **********
и адрес ***. Твърди се, че осиновителката е самотен родител и срещала трудности
с адаптацията на детето в нейното
семейство. Заявила е,че е невъзможно изграждането на емоционална връзка.
Твърди се, че през м. май 2018 г. е предявена искова молба от г-жа Г. в
Софийски градски съд за прекратяване на
осиновяването. Твърди се, че след провеждането на интензивна работа с психолог,
становището на специалистите е, че не ев интерес на детето да продължи да се
отглежда от осиновителката ,тъй като е отчетена формализирана и дехуманизирана
грижа за детето от страна на осиновителката. Твърди се, че детето е травмирано
с изявено протестно поведение както в
семейната среда, така и в училищната. Твърди се, че поради наличие на риск от
неглижиране психо-емоционалното състояние на детето е предприета мярка за
закрила –настаняване в приемно семейство. Твърди се, че със Заповед №
ЗД/Д-С-ЛЮ-013/17.04.2019 г. на директора на ДСП –*** детето Я.К.Г. е настанен в
професионалното приемно семейство на Д.Г.Й., като същата е утвърдена за професионален приемен родител със Заповед
№ЗД ДСПСП11-39/08.12.2010 г., като подходящ за настаняване на две деца, на
възраст от 0 до 18-годишна възраст. Твърди се, че със Заповед № ЗД ДСПСП11-30
/17.05.2012 г. е извършена промяна в
профила на приемното семейство. Твърди се, че г-жа Й. е определена като
подходяща за настаняване на три деца от 0 до 18 годишна възраст, без
предпочитания за пола.
Молителят Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Червен бряг редовно
призована в съдебно заседание се представлява от социалния работник К.В., която
поддържа молбата.
Районна прокуратура – гр.Червен бряг – редовно призована не се представлява
и не взема становище.
Приемен
родител Д.Г.Й.- редовно призована в съдебно заседание се явява лично и
моли съда да уважи молбата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за
установено следното:
От приетите от съда писмени доказателства се установява, че Я.К.Г., с ЕГН ********** е дете в риск по смисъла на Закона за закрила
на детето и престоя му в приемното семейство
се отразява изключително
благоприятно по отношение на неговото психично и физическо развитие. Детето се
е адаптирало, изградило е близки взаимоотношения с Д.Г.Й.. Не проявява индикации за
отклонения.
Видно от социалния доклад е, че родителите не може да се справят с
отглеждането на детето, същите не може да осигурят на детето защитена и
безопасна реда за отглеждането му. Няма възможност за задоволяване на основните
му жизнени потребности. Детето е привързано към Д.Г.Й., при която е било настанено
детето.
С оглед задоволяване основните потребности на детето – режим на хранене
съобразен с възрастта, осигуряване на позитивна подкрепяща среда и изграждане в
него на чувство за сигурност и спокойствие, Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Червен
бряг е приел, че настаняването в семейството
на Д.Г.Й., с ЕГН **********, адрес *** се явява най-подходящата мярка за правилното
обгрижване, израстване и отглеждане на малолетният Я.К.Г., с ЕГН **********,
и е издал заповед по реда на чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето до
произнасяне на съда с решение.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията
за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с
решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от
3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси на
детето са "... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се
до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи".
В унисон с тази уредба е и
нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето, прогласяваща правото
на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и
социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Безспорно е
установено от доказателствата по делото, че поведението на родителите и
близките на малолетният
Я.К.Г., с ЕГН ********** създават реална опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие, и то представлява "дете в риск" по смисъла на § 1,
т. 11, б. "в" от
Допълнителната разпоредба на ЗЗДет. Посредством предприетата мярка /чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД/ се постига целта на закона да
бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. В
случая административният орган е преценил, че са изчерпани възможностите за
оставането на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в дома
на приемен родител, с цел защита на висшите интереси на детето, които имат
приоритет пред желанията или интересите на родителите.
В конкретния случай са налице
предпоставките на чл.25, ал.1 т.1 и т.2
ЗЗД. Съгласно тази разпоредба може да бъде настанено дете извън
семейството, чийто родители са починали или без основателна причина трайно не
полагат грижи за него. Мерките за закрила са визирани в чл.4 от закона, като
съдът при определяне на адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса
на детето. В правомощията на съда е да определи мярка "настаняване в
семейство на роднини или близки", "приемно семейство" или
"настаняване в специализирана институция", но след като извърши
преценка дали са предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни.
Съдът приема, че с оглед
законодателните изисквания, охрана интересите на детето и изследване на
настъпването на промени в поведението му, адекватен срок за настаняване на
детето е една година.
Поради това съдът намира, че
следва да настани малолетният Я.К.Г., с ЕГН **********
в семейството на Д.Г.Й., с ЕГН **********, адрес *** за срок от
една година или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването.
Искането за предоставяне на
услугата, заместваща приемна грижа също е основателно и следва да се уважи.
Същото е основано на необходимост от нарочно произнасяне на съда в тази посока
по смисъла на чл. 20 ал.4 т.3 от ППЗЗД, съобразно процесите на развитие на
детето, както и отношенията му с приемащите го за отглеждане. Тъй като е налице
постоянен контрол на молителя в тази посока е наложително, с цел бързина на
регулиране на проблеми в отношенията да му се даде възможност в кръга от
неговата компетентност да замести грижата по отношение на детето без да
преминава през съдебна процедура по смисъла на чл. 30а от Закона за закрила на
детето.
Воден от горното и на основание
чл.28, ал.1 от Закона за закрила на детето, съдът
Р Е Ш И :
ВЗЕМА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА „настаняване в приемно семейство” по отношение на Я.К.Г., с ЕГН ********** и го НАСТАНЯВА
в семейството Д.Г.Й.,
с ЕГН **********, адрес *** за срок от една година или до промяна на
обстоятелствата, наложили настаняването.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 20 от „Наредбата за условията и реда
за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на
деца в тях” възможност детето Я.К.Г., с ЕГН **********
да ползва „заместваща приемна грижа” при
условията
за ползване на тази
грижа
съгласно Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето през периодите, в които за
професионалните приемни родители са възникнали извънредни обстоятелства,
непозволяващи им да полагат грижи за детето.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на
основание чл.28 ал.4 от Закона за закрила на детето.
Решението
подлежи на обжалване и протест в едноседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: