Решение по адм. дело №872/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Д. А. К., [ЕГН] с адрес [населено място], област Пловдив, [улица], срещу Министерство на вътрешните работи (МВР) с адрес [населено място], [улица], за присъждане на:

- сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, емоционално неразположение и чувство на неудобство в работата и в обществото като личност, дълбоко засегнати чест и лично достойнство, уронен непоправимо авторитет и доброто му име на служител пред близки, познати и във всички структури на МВР, за периода от 25.08.2023 г. (датата, на която е била издадена заповедта, с която е бил отстранен, а именно Заповед № 8121К-7706/25.08.2023 г. на Министъра на вътрешните работи) до датата на исковата молба – 24.04.2025 г., ведно с лихва за забава от 22.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, вследствие на отменена като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт Заповед № 8121К-1477/09.02.2024 г. на Министъра на вътрешните работи;

- сумата в размер на 97,75 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби – заплатени разходи за снабдяване с ксерокопие от материалите по проведеното срещу ищеца дисциплинарно производство.

Исковите претенции, в т.ч. претендираните суми, както и периода на търпените вреди, първоначално са заявени в исковата молба и впоследствие уточнени с молба-уточнение с вх. № 8796/27.05.2025 г. (л. 52) и молба-уточнение с вх. № 11295/07.07.2025 г. (л. 70), като в открити съдебни заседания от 30.06.2025 г. и 10.09.2025 г. е направено частично оттегляне на първоначално предявените искове за причинени имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи награда за постигнати резултати и обществен принос в изпълнение на целите и приоритетите в дейността на МВР за 2024 г., ведно със законната лихва, както и в размер на 7 414 лева, представляващи заплатите, които е следвало да му бъдат изплатени за оставянето му без работа, като е прекратено производството в тези части.

Претендират се и сторените по делото разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки от пълномощник адв. С..

Ответникът – МВР, чрез процесуален представител юриск. П., в отговора на исковата молба счита исковите претенции за неоснователни и настоява за тяхното отхвърляне, алтернативно прави искане за намаляване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Прави възражение за недопустимост на предявения иск за имуществени вреди срещу МВР и се сочи, че доколкото от представената касова бележка е видно, че сумата в размер на 97,75 лева е преведена по сметка на ОД на МВР – Стара Загора, то тази дирекция следва да отговаря по предявената искова претенция. Възражения са изложени и досежно претендираните лихви. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че исковата молба е основателна, като размерът следва да бъде определен спрямо събраните по делото доказателства.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, а местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът МВР са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното (по възникване на фактическия състав на отговорността) следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор. Това е така, защото ищецът е физическо лице, което твърди настъпили имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт на административен орган, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ответник пък е Министерство на вътрешните работи. Съгласно изискванията на чл. 205, ал. 1 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Отмененият акт, от който се претендират вредите, е издаден от Министъра на вътрешните работи, а Министерство на вътрешните работи е юридическото лице, в чиято структура е този орган. Горното следва и предвид разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Именно за това този ответник е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск в настоящото производство, поради което и наведените от ответника възражения в насока, че ОД на МВР – Пловдив и ОД на МВР – Стара Загора следва да отговарят за вредите, причинени на ищеца от отменената като незаконосъобразна Заповед № 8121К-1477/09.02.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, съдът намира за неоснователни.

На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл, предявените от ищеца искови претенции се явяват допустими, доколкото няма спор, че Заповед № 8121К-1477/09.02.2024 г. на Министъра на вътрешните работи е отменена с Решение № 6381/16.07.2024 г., постановено по адм. дело № 323/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, IХ състав, влязло в законна сила на 22.01.2025 г.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства, а се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Казано по друг начин, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Като доказателства по делото от страна на ищеца с исковата молба са представени и съответно приети по делото заверени копия на отменената заповед на Министъра на вътрешните работи, ведно със заверени копия на съдебните решения на Административен съд – Пловдив и ВАС, както и Вносна бележка от 28.11.2023 г. на „УниКредит Булбанк“, видно от която ищецът Д. К. е внесъл по сметката на ОД на МВР – Стара Загора (доколкото дисциплинарно разследващият орган е в състав от служители на ОД на МВР – Стара Загора, т.е. дисциплинарното производство е проведено в ОД на МВР – Стара Загора, за което не се формира спор между страните, а и се установява от доказателствата, приложени по адм. дело № 2252/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХVIII състав) сумата в размер на 97,75 лева с посочено основание за внасяне „за направени разходи при копиране на материали по дисциплинарно производство“ (л. 9 и сл.).

Приложени по настоящото дело за послужване са адм. дело № 2252/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XVIII състав (приключило с влязло в сила на 18.12.2023 г. Решение № 2036/17.11.2023 г., с което е отхвърлена жалбата на ищеца против Заповед № 8121К-7706/25.08.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, в нейната т. 2, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 215, ал. 5 от ЗМВР временно е отстранен от длъжност „Разузнавач V степен в група „Криминална полиция“ към РУ - С. при ОД на МВР - Пловдив и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта) и адм. дело № 323/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, IX състав, ведно с приложеното към него адм. дело № 8387/2024 г. по описа на ВАС, Второ отделение (приключило с влязло в сила на 22.01.2025 г. Решение № 6381/16.07.2024 г., с което е отменена по жалба на ищеца Заповед № 8121К-1477/09.02.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение).

Като свидетели по делото са разпитани:

Д. К. С. - същият заявява, че от 9 години познава ищеца, станали са съседи с него. Известно му е, че работи в системата на МВР. Известно му е, че е имал проблеми и протести пред дома му. Протестите пред дома му са били във връзка с делото, за което говорели срещу него. Потърпевшата е била организирала протеста на М. М. от [населено място]. Дали ищецът е наказван в работата си, свидетелят не може да твърди, предполага, че по-скоро не е наказван. Но много зле му се отразила цялата история. Зле му се отразило това, което се говорело в селото. Били информирани повечето хора, негативно били настроени към цялото дело. Говорело се, че вината е на ищеца за цялата история. Все в този смисъл били приказките. Свидетелят не е говорил с ищеца за това как се чувства. Били съседи - на една ограда, която е метална мрежа и се виждали на ден по много пъти. Говорили са си, споделял му е. Ищецът последно време почти не споделял, бил е затворен в себе си. Свидетелят е видял голяма разлика след като започнали тези неща с него - затворил се в себе си, имало случаи, в които са се разминавали, почти не обръщал внимание, бил е вглъбен в нещата. До преди да започнат тези неща около него и неговата работа, честичко се събирали и са си помагали, обаче впоследствие през 2024 г. – 2025 г. нещата се променили коренно – ищецът почти не контактувал с тях. Не му е споделял дали в работата му е имало недоверие. По-скоро външните фактори, които влияели върху цялата история са наблюдавали и това какво е преживявал – личало му отдалече. Отношението на съселяните към него било негативно. Макар, че той е откликвал на много хора, като им е помагал, давал е съвети, цялото обществено мнение е било негативно и свидетелят не знае защо се е получило така, организирано най-вече от хората, които протестирали, повечето от които той не познава, виждал ги е на протести. Свидетелят е родом от Цалапица, но много от тях (протестиращите) не ги познава, може би защото не е имал много взаимодействие. Това дело твърди, че е било едно голямо медийно дело за убийството, което всеки ден ежедневно облъчвали хората с него. Общо взето имало преднамереност в отношението към всички, служещи в МВР – [населено място]. Негативно отношение създавали сред хората. Протестите пред дома на ищеца били срещу него. Половината от тези хора, които протестирали, свидетелят не ги познава. Протестите били в защита на майката на пострадалото момче. Предполага, че протестирали пред къщата на ищеца по същия начин, по който протестирали пред къщата на другите две момчета, обвиняеми. Цялата агитка от протестиращите го обвинявала, че той го е прикрил и затова протестирали, че той едва ли не е виновен за това. Пред неговия дом е свидетел на един протест за около 2 – 3 часа, имало медии, които да отразяват протеста, дори г-н Б. е бил там с оператор. Свидетелят знае, че ищеца са го върнали на работа и в момента е на работа в РПУ [населено място]. В момента твърди, че също имало разлика в поведението му след периода от това дело, сега си говорили вече, възвръщали се нещата. Твърди, че ищецът е отслабнал много след този случай, не може да каже точно колко, но видимо е бил много отслабнал.

Д. Г. К. – същият заявява, че познава ищеца от 2003 г., когато той самият е станал служител в ОД на МВР – Пловдив, а от преди 2 години се е наложило да работят по линия на Криминална полиция в РПУ Раковски, дори в един кабинет са работили с ищеца през 2019 г. – 2020 г. Знае за конкретния случай, тъй като нямало човек в страната и най-вече в обсега на МВР да не знае случая „Цалапица“. Знае какво наказание са му наложили във връзка с този случай – за „Уронване престижа на МВР“. На свидетеля не му е станало ясно с какво ищецът уронва престижа на МВР, тъй като го познава доста добре като човек и като служител на МВР, знае какви са професионалните и личните му качества. Това наказание посочва, че е било голяма изненада за колегите, всички колеги знаели, че той е свършил най-много работа по случая, но някак си медиите, не знае откъде са взели тази информация, че ищецът не е свършил работа за две стотинки, претупал е нещата, не е взел правилни решения. Свидетелят твърди, че това не е било така, тъй като две години е работил по криминална линия с него. В момента заявява, че доста колеги вече го избягват, за да не си навредят на себе си. На свидетеля му е направило впечатление, че психически много му се е отразило – след като го уволнили дисциплинарно, спрял да му връща обаждане, да му вдига телефона, минавал е през тях да го види как е, виждал го е в двора, канил го е на кафе, но ищецът му отказвал твърдо, защото щели да го видят в селото, че пие кафе с някой друг, щели да започнат да го оплюват, щяло да има коментари в интернет и отразяване в медиите. Доста продължителен период бил с този отказ да се видят. Доста колеги, които не го познавали, казвали, че си е заслужил уволнението, но те нямали виждане върху неговите професионални и лични качества, най-много някой да го познава визуално и нищо повече. Все още някои служители били на мнение, че си е заслужил уволнението, но просто не го познавали като човек и не знаели какво знае и какво може. По преценка на свидетеля, в онзи период трябвало да има служител, който да е изкупителната жертва и това се започнало от ищеца – това било решението в ръководството или на министъра, или на директора. Излязла информация, че той не си е свършил работата, както трябва, което означавало, че тази информация някой я е предоставил на медиите. Преди 2023 г. доста често се чували с ищеца и в големи приятелски взаимоотношения са били – излизали са на кафе, виждали са се извън работно време, две години са работили в една стая, доста често свидетелят го е търсил за съвети и ищецът му е помагал по сигнали, свързани с негова работа, никога не му е отказвал услуга, винаги е бил добронамерен към колегите и гражданите, всеки един сигнал го е взимал присърце. Свидетелят доста неща е научил от него във връзка с работата му. Имало е медийни писаници и интервюта за това, което станало пред дома му, свидетелят не знае кой ги е организирал. Майката на това момче била водеща, но кой ги е организирал, не знае, но отнякъде е излязла информация, че ищецът не е свършил работа, както трябва. Свидетелят го познава като служител и човек, най-малкото е давал телефона си на тъжителя и му е казвал да звъни през цялото време на денонощието.

А. П. Б. – същият заявява, че е в системата на МВР от 1992 г., в областната дирекция. Точно годината, от която познава ищеца, не може да каже, но от доста години го познава като служител в същата дирекция и в различни структури, в които е работил. От м. февруари посочва, че ищецът работи в РУ Труд като разузнавач инспектор по криминална линия до настоящия момент. В момента на идването му на работа в Труд с него се срещнали в неговия кабинет и там ищецът му обяснил, че ще бъде назначен служителя на тази свободна позиция, която има. Лично от ищеца и информативно от слухове, които се носели между колегите, са разбрали, че е възстановен на работа от съда. Бил е уволнен за уронване на престижа по Етичния кодекс на МВР и в същото време е спечелил делото и съдът го е възстановил на работа. Това му е обяснил ищецът при постъпването през м. февруари. Възстановили го на работа в Труд, защото просто нямало как да го възстановят в РУ, откъдето е бил уволнен, поради отношението на колеги и отношението на гражданите, спрямо това, което е било по медиите за случая за убийството на момчето в [населено място]. Свидетелят го е възприел като всеки един служител. За него той не е извършил някакво престъпление, за да го третира по по-различен начин. За това, че той е бил уволнен и съдът го е възстановил по административен ред, си е било между двете страни. Не е бил предупреден спрямо него, че не може да си извършва служебните задължения, защото той го познава от много години. Когато говорили двамата, ищецът е бил много притеснен от това, което му се е случило – нормално, според свидетеля, е човек да мине през някакъв психологически стрес да се яви на работа и да започне отново след една или две години, след като е бил извън системата на МВР. За него той бил видимо притеснен. Свидетелят винаги е питал началникът му как се е справял с работата, виждал е документи, които минават през него, не може да каже как го възприемат в средата, но той (свидетелят) знае, че си върши работата, но за някои неща пита по много пъти как да ги свърши, тъй като просто се страхувал самите действия как да извърши, за да не наруши някъде нещо. Свидетелят не е виждал по-различно отношение на колегите спрямо него в РУ – Труд, ищецът бил знаещ, можещ, но се притеснявал от всяко едно действие с притеснението да не наруши закона и процедурата. Свидетелят смята, че работната му среда е нормална в момента – за всеки един служител имало създадени условия за работа, но от там нататък как всеки един служител си я вършил, било друга преценка. Познава служители, които са били дисциплинарно уволнени, после са възстановени на работа и след това са изградили кариера и са заели по-високи длъжности. Откакто бил негов служител, ищецът не е правил опити да участва в конкурси за повишаване на длъжността. Това, което лично му е споделил, че с нетърпение искал да изкара една година до навършване на пенсионна възраст и да си вземе окончателното решение за пенсиониране във връзка с това, което му се е случило. Свидетелят не е участвал в разследването на случая, не е работил в полицейското управление, всичко му е било известно от медиите и по какъв начин се е настройвало самото общество спрямо полицията и техните действия, не може да ги определи и да даде конкретни факти.

Съдът приема показанията за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще бъдат обсъдени по-долу в решението при необходимост и преценени, с оглед на всички други данни по делото и възможната тяхна заинтересованост.

След преценката по отделно и в тяхната взаимна връзка на приетите по делото доказателства, съдът приема, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на орган на МВР, изразяващо в издаването на незаконосъобразен административен акт – Заповед № 8121К-1477/09.02.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, отменена с влязло в законна сила на 22.01.2025 г. Решение № 6381/16.07.2024 г., постановено по адм. дело № 323/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, IX състав.

По отношение на претенцията за сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, емоционално неразположение и чувство на неудобство в работата и в обществото като личност, дълбоко засегнати честта и личното му достойнство, уронен непоправимо авторитет и доброто му име на служител пред близки, познати и във всички структури на МВР, от събраните по делото доказателства се доказа наличието и на останалите, предвидени в закона материални предпоставки, но не в периода, в който са претендирани.

На първо място следва да се посочи, че самото налагане на дисциплинарно наказание от категорията на процесното, доколкото непосредствено засяга правата и законните интереси на съответния държавен служител, без всякакво съмнение е в състояние да причини негативни последици върху емоционалното и психическото състояние на наказаното лице. Конкретните негативни последици за ищеца в резултат на незаконосъобразната заповед, по несъмнен начин се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, в т.ч. и от тези, дадени от допуснатия на ответника свидетел Б., от които се установява, че именно в резултат на издадената заповед за уволнение (Заповед № 8121К-1477/09.02.2024 г. на Министъра на вътрешните работи), ищецът е преживял негативни емоции – стрес, емоционално неразположение и чувство на неудобство в работата и в обществото като личност, дълбоко са му били засегнати честта и личното му достойнство, уронен е бил непоправимо авторитетът и доброто му име на служител пред близки, познати и във всички структури на МВР. Негативните преживявания на ищеца, установени от обсъжданите показания на разпитаните по делото свидетели (подробно възпроизведени по-горе), които съдът възприема като обективни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, са с такъв интензитет и продължителност, че несъмнено следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде определен справедливият размер за тяхното обезщетяване.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконен акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконния акт са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания. Отново следва да се подчертае, че с показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по категоричен начин, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, в резултат на издадения незаконосъобразен акт. Вредите, които са му причинени, са по повод и във връзка със Заповед № 8121К-1477/09.02.2024 г. на Министъра на вътрешните работи. В случая свидетелските показания в достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на неимуществените вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от незаконната заповед. Казано с други думи, налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищеца, са доказани по основание.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички, установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, съдът приема, че периодът на увреждането на ищеца е от датата на издаване на отменената като незаконосъобразна заповед, с която му е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и му е било прекратено правоотношението в МВР, а именно: Заповед № 8121К-1477/09.02.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, а не, както се претендира – от датата, на която е бил отстранен, доколкото за отстраняването е издадена отделна заповед - Заповед № 8121К-7706/25.08.2023 г., която, видно от приложеното по настоящото дело адм. дело № 2252/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХVIII състав, не се констатира да е била отменена, т.е. вредите, които ищецът е претърпял в периода от издаването на заповедта за временно отстраняване до заповедта за уволнение, е следствие заповедта за отстраняване, а не следствие от заповедта за уволнение.

Вредите се констатира, че продължават да се търпят от ищеца, макар и с по-малък интензитет и към датата на депозиране на исковата молба, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

Ето защо и при съобразяване с характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания - наложено е най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ с обвинения за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, ищецът има над 20 години трудов стаж в системата на МВР, награждаван е многократно и няма нито едно наложено дисциплинарно наказание към момента на издаване на заповедта; уволнението е широко медийно отразено, в която връзка ищецът загубва контакт в широкия си кръг от колеги, като по данни на свидетелите все още колеги продължат да странят от него, при съобразяване и на обстоятелството, че част от вредите останаха недоказани, а именно наличието на здравословни проблеми, предизвикани от наложеното наказание, за което от страна на ищеца не се ангажираха никакви доказателства и при съобразяване, че част от вредите ищецът е търпял следствие на други факти (като организирани протести пред дома му и изтекла информация в медиите), съдът приема, че на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 7 000 лева, който размер е най-справедлив и най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди от незаконосъобразната заповед на Министъра на вътрешните работи, като искът до пълния му размер от 15 000 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на законната лихва върху главницата. Тук е мястото да се посочи, че според общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната (мораторна) лихва е форма на договорна отговорност, специфична за паричните задължения независимо от техния произход. В тази връзка трайно установената съдебна практика е в смисъл, че правилото на чл. 86 от ЗЗД се прилага, без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение и субектите на правоотношението - независимо дали се касае за търговска сделка или такава между граждани, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, трудови правоотношения и др. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава. Кредиторът винаги има право на законната (мораторна) лихва, без да е необходимо тя да е изрично уговорена. Спорният в случая въпрос е кога длъжникът е изпаднал в забава, с оглед обстоятелството, че се касае за обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията по реда на ЗОДОВ. В т. 4 от диспозитива на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС дословно е посочено, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. Основателна при това положение се явява претенцията на ищеца обезщетението да се присъди, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2025 г. (датата на влизане в сила на решението, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за уволнение) до окончателното изплащане на сумата.

Като основателна съдът приема и претенцията на ищеца за имуществени вреди в размер на 97,75 лева, която сума се установява, че ищецът е заплатил именно в хода на образуваното срещу него дисциплинарно производство, приключило с отменената като незаконосъобразна заповед. Имуществените вреди представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба, е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразни действия или бездействия да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо, което именно се установи в конкретния случай – именно, с оглед образуваното срещу ищеца дисциплинарно наказание, приключило с отменената като незаконосъобразна заповед, той е заплатил сумата в размер на 97,75 лева при организиране на своята защита, изразяваща се в копиране на материалите по дисциплинарното производство. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца търсената сума от 97,75 лева за причинените имуществени вреди.

С оглед изхода от спора, на ищеца са дължат направените в това съдебно производство разноски. Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското възнаграждение. В конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева (л. 6) и тази сума се претендира с представения списък на разноските. Материалният интерес в конкретния случай (след направеното частично оттегляне и съответно прекратяване на делото в определени негови части) е в размер на 15 097,75 лева, съответно възнаграждението за един адвокат, изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 1 758,80 лева. Ето защо и при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева се явява прекомерно и подлежи на редукция до 1 800 лева. С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатират в размер на 856,22 лева – заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, съразмерно с отхвърлената част от иска. Според настоящия съдебен състав, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 120 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция) във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, а изчислено по съразмерност възлиза на 63,59 лева и именно тази сума следва да бъде присъдена на ответника.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, с адрес [населено място], [улица], да заплати на Д. А. К., [ЕГН] с адрес [населено място], област Пловдив, [улица], сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от 22.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на незаконен административен акт – Заповед № 8121К-1477/09.02.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, отменена с Решение № 6381/16.07.2024 г., постановено по адм. дело № 323/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, IX състав, за периода от 09.02.2024 г. до 24.04.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 15 000 лева и за периода от 25.08.2023 г. до 08.02.2024 г. вкл.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, с адрес [населено място], [улица], да заплати на Д. А. К., [ЕГН] с адрес [населено място], област Пловдив, [улица], сумата от 97,75 (деветдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки) лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, в резултат на незаконен административен акт – Заповед № 8121К-1477/09.02.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, отменена с Решение № 6381/16.07.2024 г., постановено по адм. дело № 323/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, IX състав.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, с адрес [населено място], [улица], да заплати на Д. А. К., [ЕГН] с адрес [населено място], област Пловдив, [улица]сумата от 856,22 (осемстотин петдесет и шест лева и двадесет и две стотинки) лева разноски за настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Д. А. К., [ЕГН] с адрес [населено място], област Пловдив, [улица]да заплати на Министерство на вътрешните работи, с адрес [населено място], [улица]сумата от 63,59 (шестдесет и три лева и петдесет и девет стотинки) лева юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.