О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
260340 10.09.2020 година Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен състав
На
десети септември, две хиляди и двадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
Частно
гражданско дело номер 1808 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл.53Е, вх.В чрез пълномощник Радина Илиева, против Разпореждане №9701 от 15.06.2020
г., постановено по ч.гр.д. №2818/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против П.П.П., ЕГН **********, от гр. Б., обл. Б.,
ул. „Н. Й. В.“ № * и С.И.Х., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „М.“ №* за присъждане
на възнаградителна лихва от 365.43 лв. за периода 01.03.2019 г. – 31.07.2019
г.; възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 519.89 лв.;
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. за
периода от 16.01.2019 г. – 31.07.2019 г. и лихва за забава от 16.03 лв. за
периода от 02.12.2018 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 31.07.2019
г. – дата на настъпилата предсрочна изискуемост. Моли съда за отмяна на
разпореждането и издаване на заповед за изпълнение, относно всички вземания на „Профи
Кредит България“ ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендира присъждане на направените разноски пред
настоящата инстанция в размер на 15.00 лева – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева. Излага съображения.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
При
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
09.06.2020 г. кредиторът се позовава на сключен договор между него и П.П.П. и С.И.Х.,
като след одобрение на 08.01.2018 г. е сключен договор за потребителски кредит
№ ********** между „Профи Кредит България“ ЕООД - в качеството на кредитор и П.П.П.
– в качеството му на клиент и С.И.Х. – в качеството му на съдлъжник. Договорът
е подписан при Общи условия – неразделна част от последния, като е уговорена
солидарна отговорност.
Първостепенният
съд е издал заповед за изпълнение №1182 от 15.06.2020 г. по ч.гр.д.
№2818/2020г. като е разпоредил длъжниците П.П. и С.Х. солидарно да заплатят на „Профи
Кредит България“ ЕООД сумата от 1059, 74 лв., представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит №********** от 08.01.2018 г. и Общи
условия към него, платим с оскъпяване под формата на договорна лихва в срок от
36 месеца, с месечна вноска по погасителен план от 76,44 лв., на всяко първо
число на месеца, от които са платени 8 погасителни вноски, поради която забава
в плащането кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 31.07.2019г., за което
длъжниците са уведомени от кредитора, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата
от 75 лв. – разноски по делото. С атакуваното разпореждане от същата дата е
отказано присъждане на възнаградителна лихва, възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, такса от 30 лв. за извънсъдебно събиране на вземането и
лихва за забава за периода от 02.12.2018 г. до 31.07.2019 г.
Настоящата
съдебна инстанция намира обжалваното разпореждане за частично неправилно. Съдът
не споделя възраженията на жалбоподателя, подробно изложени в частната жалба,
за това, че заповедния съд не може да извършва преценка за валидност на договор
за потребителски кредит или отделни негови клаузи, тъй като разпоредбата на
чл.411 ал.1 т.2 от ГПК указва на съда, че при разглеждане на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение последният служебно следва да извърши
проверка с оглед на това дали искането не е в противоречие със закона или
добрите нрави. Тъй като договорът между страните е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит, то съдът следва служебно да следи за спазване
на разпоредбите на този закон.
В
частната жалба са изложени оплаквания по четири точки, като за две от които
съдът намира жалбата за основателна. Що се касае до останалите две, същите са
неоснователни и обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. По отношение на възнаграждението
по сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, съдът намира оплакването за неоснователно. Макар и изрично
да е посочено, че този пакет от услуги не е задължителен за отпускане на
кредита и се подписва по избор на длъжника като дава възможност длъжникът да се
възползва от промяна на погасителния план, плащане по конкретни вноски и други
не фигуриращи в първоначалния договор между страните, настоящата съдебна
инстанция намира, че доводите на жалбоподателя, че допълнителния пакет услуги
не бил във връзка с дейността по кредитирането, за неоснователни. Видно от
споразумението сключено между страните, голямата част от посочените услуги като
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, отлагане на определен брой
вноски, намаляване на определен брой вноски, промяна на падежа по отношение на
някои вноски са тясно свързани именно с отпускането и изплащането на
задълженията по сключения договор за потребителски кредит. Длъжникът изначално
дължи възнаграждение по пакета за допълнителни услуги, като плащането по
последния представлява част от дължимите месечни вноски. В случая се касае за
уговорка по сключения договор за потребителски кредит, която се включва и
инкорпорира в месечната вноска дължима от длъжника и съответно следва да се
счита за част от годишния процент на разходите, тъй като представлява разходи
за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗПК. Изключването на тази услуга от ГПР и уреждането й като допълнителен пакет
услуга представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. В случая
се касае за прикрит разход по кредита, надхвърляне на ограниченията по
максимално допустимия размер на ГПР и съответната нищожност на клаузите на
уговореното възнаграждение за допълнителния пакет услуги на основание чл.19
ал.5 и чл.21 от ЗПК, поради което съдът намира отказа на първостепенния съд за
законосъобразен.
Неоснователна
е и претенцията за заплащане на такса в размер на 30 лева по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, тъй като претендираните от кредитора такси
са в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, в която разпоредба е
посочено, че при забава на потребителя кредитора има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Посочването на това задължение
като такса представлява опит същата да се представи като възнаграждение за
извършване на допълнителни услуги съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК, но в случая
събирането на просрочено задължение не представлява услуга, поради което същата
е недължима.
Основателна
е претенцията за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва в размер на
365,43 лв. за периода от 01.03.2019 г. до 31.07.2019 г., тъй като същата не
противоречи на добрите нрави. Съобразно чл.19 ал.4 от ЗПК е предвидено събиране
на договорна лихва в размер до петкратния размер на законната лихва, доколкото
в ГПР на кредита се включват общите разходи на потребителя, в т.ч. лихви,
възнаграждения и др. Основният критерий е размерът на ГПР, който не следва да
надхвърля 50%. В случая ГПР е посочен в размер на 49,88% и отговаря на
законовите изисквания по чл.19 ал.4 от ЗПК. В този смисъл тази претенция се
явява основателна.
Основателна
е и претенцията за заплащане на лихва за забава от 16,03 лв. за периода от
02.12.2018 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 31.07.2019 г. –
датата на предсрочната изискуемост, тъй като по същество представлява законна
лихва и следва да бъде присъдена.
Изложеното
налага частична отмяна на обжалваното разпореждане в посочените му части, ведно
с присъждане на разноските за настоящата съдебна инстанция, възлизащи на 65
лева.
По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА
Разпореждане №9701 от 15.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. №2818/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас, в частта с която съдът е отхвърлил заявлението
на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В чрез пълномощник
Радина Илиева, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против П.П.П.,
ЕГН **********,*** и С.И.Х., ЕГН **********,*** за присъждане на
възнаградителна лихва от 365.43 лв. за периода 01.03.2019 г. – 31.07.2019 г. и
лихва за забава от 16.03 лв. за периода от 02.12.2018 г. – дата на изпадане на
длъжника в забава до 31.07.2019 г. – дата на настъпилата предсрочна изискуемост,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Солидарните
длъжници П.П.П., ЕГН **********, от гр. Б., обл. Б., ул. „Н. Й. В.“ № * и С.И.Х.,
ЕГН **********, от гр. Б., ул. „М.“ №*, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл.53Е, вх.В чрез пълномощник Радина Илиева следните суми: възнаградителна лихва от 365.43 лв. за периода
01.03.2019 г. – 31.07.2019 г. и лихва за забава от 16.03 лв. за периода от
02.12.2018 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 31.07.2019 г. – дата на
настъпилата предсрочна изискуемост, както и направените разноски пред БОС в
размер на 65.00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането в останалата му част.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.