РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. С., 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на десети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана К.
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана К. Гражданско дело №
20225440100406 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ЗК "***" АД против О. С., в
която се твърди от ищеца,че на 17.06.2018г., около 10:35 часа, в гр. С., водачът Х. С. Х. на
лек автомобил, марка “***” модел “***” с per. № ***, се движи по ул. „М.“, преминава с
десните гуми върху шахта от канализационната мрежа на ВиК, която е незакрепена в
основата /пръстена/ предната гума повдига капака на шахтата, удря десния праг, а задна
дясна гума пропада в отвора на шахтата. За настъпилото пътно - транспортно произшествие
е съставен Ппротокол за ПТП № ***/ 22.06.2018г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, пред ЗК „***“ АД е
образувана щета № *** по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № ***, със
срок на валидност от 07.06.2018г. до 06.06.2019г. При извършения оглед на лек автомобил
марка “***” модел “***” с per. № ***, са констатирани увреждания. В съответствие с
установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка е определен
размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер на 821.31 лева., като посочената
сума е изплатена на собственика на увреденото МПС Х. С. Х. с преводно нареждане от
10.12.2018г.
Твърди се, че пътнотранспортното произшествие се е осъществило на територията
на О. С.. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1 за организиране движението по пътищата
от 17.01.2001 год., "стопанин на пътя" е собственикът или администрацията, която
управлява пътя. Съгласно § 7, т. 4 от ПЗР на ЗMCMA, с влизане в сила на закона преминават
в собственост на общините общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Според чл.
11, ал. 1 от ЗОбС, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на
1
населението в О.та съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Следователно, задължение да осигури непрекъснато, безопасно и удобно движение по него,
както и да го поддържа, има О. С.. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата,
лицата, които стопанисват пътищата организират и движението по тях с помощта на пътни
знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните
съоръжения.
Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка “Каско на МПС“ и по
силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането във вр. с чл. 45 ЗЗД, с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу причинителя на вредата, ЗК“***“ АД придобива право на регрес срещу
отговорното за настъпване на вредата лице - О. С., за сумата от 831.31 лева с включени 10.00
лв. ликвидационни разноски по щета№ ***. Ответникът О. С. е поканена с писмо изх. № L -
478/ 14.02.2019г. получено на 18.02.2019г., да възстанови на ЗК „***“ АД изплатеното
застрахователно обезщетение, но до настоящия момент същото не е възстановено. На
основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закона за задълженията и договорите за ЗК „***” АД
възниква правото да претендира от длъжника и лихва за забава в размер на 231.81 лева за
периода от 18.02.2019 г. до 29.11.2021 г. /за последните три години от подаване на
заявлението/.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, както следва: 831.31 лева -
главница и 231.81 лева – лихва за периода 18.02.2019г. до 211.2021г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д.№131/2022г. по описа на РС-С. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира и за
разноските в заповедното и в исковото производства.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявеният иск. Твърди, че от съставения протокол за ПТП не става ясно
местоположението и по конкретно от коя част на пътното платно се намира посочената
шахта, с което насрещната страна твърди, че е повод за реализирането на пътнотранспортно
произшествие. Отделно от това счита, че О. С. не е легитимна страна и не следва да
отговаря за действия, бездействия, изграждане и поддържане на съоръжения от страна на
„ВиК“ ЕООД С.. Видно от представените по делото доказателства в т.ч. и Доклад за щета №
***/1 изготвен от Н. К., че регресната претенция следва да е отправена към „ВиК“ ЕООД -
С. за сумата от 831,31 лева. На посочена в исковата молба ул. „М.“ са няколко на брой
ревизионни шахти, като същите са изградени в участък по трасето на Главен градски
колектор, като от исковата молба не е ясно на коя от всичките шахти се твърди, че е
причинила ПТП. Следва да се посочи, че градския колекторът е въведен в експлоатация през
1993г. и е записан в баланса на ДМА на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. С. като
собственик на актива. Предвид на това, дружеството следва да подържа водоснабдителната
и канализационна система, както в това число и процесната шахта - то е задължено да
2
стопанисва, ремонтира и подържа канализационната система по трасето на Главен градски
колектор 1. Разпоредбата на чл.42, т.21 вр. с чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи въвежда задължение на ВиК оператора да поддържа
водоснабдителната и канализационната система в съответствие с техническите изисквания, с
изискванията за безопасност при работа и с изискванията за опазване на околната среда.
Канализационните шахти не са елемент на пътищата, като в посочения смисъл е легалната
дефиниция на термина „Пътни съоръжения“ съгласно §1, т. 10 от ДР на Правилника за
прилагана на Закона за пътищата, а именно "Пътни съоръжения" са водостоци, мостове,
виадукти, естакади, надлези, подлези, тунели, укрепителни и подпорни стени и други
подобни), чрез които пътят преодолява различни препятствия. Легална дефиниция на
понятието „канализационна система“ е установена в §1, т.ЗЗ от ДР на Закона за водите (ЗВ) -
съвкупност от канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в
урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции или
пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните и/или
дъждовните води от имотите на потребителите, пречистването им и при необходимост
обеззаразяването им до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект.
В този смисъл канализационната система, каквато е и твърдяната шахта са част от
канализационна мрежа, която е баланса на ДМА на „ВиК“ ЕООД гр. С., като собственик на
актива. С оглед на гореизложеното счита, че отговорност може да се търси от титуляра на
правото на собственост от „ВиК“ ЕООД - С., но не следва да бъде ангажирана отговорност
от страна на О. С..
Оспорва твърдението в исковата молба, че причинителя на ПТП е собственост на
О. С., тъй като в Протокола за ПТП и в исковата молба е посочено, че шахта от
канализационната мрежа на ВиК е причинила процесната щета се намира на ул. „М.“, но при
оглед на място се констатира, че в района са налице няколко шахти на определено
разстояние една от друга разположени по пътното платно. От исковата молба по никакъв
начин и ищцовата претенция не става ясно за коя шахта се твърди да е причина за
процесната щета, което накърнява правото на защита на ответната О.. Оспорва и твърди за
неверни изнесените твърдения в съставения Протокол № *** от 22.06.2018г. от служител на
МВР поради следното: В исковата молба и в посочения протокол се твърди, че на
17.06.2018г. е настъпило ПТП, а протокола е съставен едва на 22.06.2018г., като в него е
отбелязано, че е посетено мястото на възникналото ПТП. Отделно от това от съставената
схема на ПТП № 76 се вижда, че пътя е с две ленти на движение, като неправилно посоката
на движение на автомобила е в крайна лява лента. Видно от това, че лентите за движения са
два броя, то съгласно ЗДвП автомобила следва да се движи в дясната лента. В този случай
щетите е следвало да са в лявата част на автомобила, но и в дясната част, както се твърди в
исковата молба и което е неразбираемо. Отделно от това не се установява да има причина
която да налага движение на автомобила в противоположната лента за движение, като
липсват други участници в движението. Следва да се отбележи, че предвид шИ.та на
пътното платно от 10 метра, с един броя ленти за движение в една посока с размери 4 метра,
3
как водача се озовава в лява лента по посока обратна на движение, съобразявайки
местоположението на въпросната шахта и съобразявайки габарита на МПС, което позволява
безпрепятствено преминаване на същата в посочения участък на ул. „М.“, счита , че водачът
е могъл да заобиколи (отляво или отдясно) или да премине над шахтата. В посочения
участък едновременно могат да разминат два автомобила, като шахтата остава между тях и
не засяга нито един от двата автомобила. Нещо повече, на този участък шахтата не е
вдлъбната, а наравно с пътното платно и не е в състояние да причини описаните в протокола
щети. Дори и да е настъпила процесната щета счита, че същата не е в причинна връзка с
претендираното деяние в ищцовата претенция.
Освен това всеки водач на моторно превозно средство следва да съобрази
скоростта, състоянието на пътя, което индивидуално за всеки един момент и в конкретния
случай свидетелства, че водачът на МПС с поведението си е могъл да предотврати
твърдените щети. Твърди,че по отношение на поведението на водача на застрахования
автомобил, същият е допринесъл за настъпване на вредата, и липсата на валидно сключен
застрахователен договор поради следното: Водачът на автомобила е допринесъл за
причиняване на щетите, като същият е могъл и е бил длъжен да съобрази поведението си с
изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП и да съобрази скоростта за движение с конкретната
обстановка, а в случай на необходимост е длъжен да спре, когато възникне опасност за
движението. От съставения протокол за ПТП не става ясно дали водачът на застрахования
автомобил е допринесъл за причиняване на щетите, като същият е могъл и е бил длъжен да
съобрази поведението си с изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП и да съобрази скоростта за
движение с конкретната обстановка, а в случай на необходимост е длъжен да спре, когато
възникне опасност за движението. В протокола са описаните причини и условия за ПТП,
като в тях се споменава, че водача преминава върху шахта. С уведомление за настъпило
застрахователно събитие по застрахователната полица не е направено ясно и пълно
изложение на начина, по който е станало събитието. В този случай водачът е следвало да
съобрази скоростта за движение с конкретната обстановка, а в случай на необходимост е
длъжен да спре, когато възникне опасност за движението. В описаните в протокола
предпоставки за настъпилото пътнотранспортно произшествие и в описаните в уведомление
за настъпило застрахователно събитие факти се разминават, не става ясно дали капака от
шахтата е липсвал или е съществувал но е не закрепен в основата. Налице е едно твърдение,
неподкрепено с каквито и да е доказателства, че на конкретното място и поради наличие на
необозначена дупка на пътното платно е настъпил инцидента. Липсват надеждни данни, че
следва да бъде ангажирана отговорността на О. С. като надлежна страна-ответник, по повод
процесния случай.
По делото липсват и не са представени доказателства за валидно сключен
застрахователен договор между дружеството и автомобила, с който е настъпил ПТП.
Оспорва в цялост претендираната цена на иска в размер на 1063.12 лева, от който 831.31
лева - главница и 231.81 лева - лихва, като същата е съществено завишена и не отговаря на
действителните причинени и доказани вреди на водача съответно на застрахователното
дружество и същата не е изплатена и съответно не се дължи като регрес от страна на О. С..
4
Прави възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника за претендираната
сума в размер на 1063.12 лева, от която 831.31 лева - главница и 231.81 лева - лихва, като
посочената сума е погасена по давност и не се дължи от О. С.. В допълнение посочва, че
неоснователността на иска се корени и в следните обстоятелства - представените по делото
писмени доказателства не кореспондират помежду си и същите не следва да бъдат приети а
именно: Твърдението на ищеца за наличие на вземане, произтичащо от нанесени материални
щети, за които отговаря О. С. е напълно неоснователно и недоказано, а приложените към
исковата молба писмени доказателства са пълни с противоречия, несъответствия и неясноти.
Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът р. пр. не се явява и не изпраща представител.
Поддържа предявеният иск с писмена молба, подадена чрез пълномощника му юриск. И. К..
Ответната О. С. оспорва иска чрез своя пълномощник – юрисконсулт К..
Съдът като взе предвид изложеното в иисковата молба и отговора,
становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д.№131/2022г.,образувано по подадено заявление от ЗК „***” АД гр.С., С.
районен съд е издал Заповед №95/18.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът О. С. да заплати на кредитора ЗК „***”АД
гр.С. сумата 831,31 лева (осемстотин тридесет и един лева и 31 стотинки)- главница ,
представляваща изплатено на 10.12.2018г. от ЗК"***" застрахователно обезщетение по щета
№*** по имуществена застраховка "Каско" на МПС -застрахователна полица № *** , ведно
със законна лихва за период от 16.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 231,81 лева
(двеста тридесет и един лева и 81 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
18.02.2019 г. до 29.11.2021 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет
лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Длъжникът О. С. е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение, поради което с Разпореждане
№399/22.03.2022г. съдът е указал на заявителя ЗК „***” АД гр.С., че в едномесечен срок от
съобщаването му може да предяви срещу длъжника О. С. иск за установяване на вземанията
си по издадената по ч.гр.д. №131/2022г. на РС-С. Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
като довнесе дължимата ДТ. Разпореждането е получено от заявителя на 08.04.2022г. и на
03.05.2022г. е образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за
установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.
Видно от Застрахователна полица № *** е налице договор за имуществено
застраховане, сключен между ищецът ЗК “***“ и разпитания свидетел Х. С. Х. за
застраховка „Каско“ на МПС- *** *** *** , с Рег. № ***, с валидност на действие от
00:00ч. на 07.06.2018 г. до 24:00ч. на 06.06.2019г.
Представен е Протокол за ПТП №***/22.06.2018г., съставен от мл.инспектор В.Б. –
*** в сектор“ПП“-С., в който е отразено,че 17.06.2-18г. в 10:35ч. в гр.С., ул.“М.“ лек
автомобил с рег.№*** –*** ***, управляван от Х. С. Х. е преминал с десните гуми върху
5
шахта от канализационната мрежа на ВиК, която е незакрепена в основата/ пръстена/,
предната гума повдига капака на шахтата, удря десния праг, а задна дясна гума пропада в
отвора на шахтата. Описаните в протокола видими щети по лекия автомобил са-десен праг,
задна дясна гума и липсва джавнта на задна дясна гума.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото- уведомление за
настъпило застрахователно събитие от 18.06.2018г. , Опис - заключение по щета №
***/18.06.2018г. и Доклад по Щета № ***/07.12.2018г. и Експертиза по щета, на
застрахования в ищцовото дружество автомобил са били причинени щети на стойност
821,31 лв.
Ищцовото дружество е заплатило на свидетеля Х. Х. застрахователно обезщетение
в размер на 821,31 лв., видно от преводно нареждане от 10.12.2018 г.
С регресна покана изх. № L-478/14.02.2019 г. ищцовото дружество- застраховател
е поканило ответната О. С. да му възстанови заплатената сума като застрахователно
обезщетение в размер на 821,31лв.
По делото са представени скици на ПИ с идентификатор ***.389 и ПИ с
идентификатор ***.373 по КК на гр.С., издадени от СГКК-С., видно от които двата имота са
с начин на трайно ползване- път от републиканската пътна мрежа със собственик по кад.
регистър-Държавата.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана САТЕ, която не е
оспорена от страните се посочва, че на 17.06.2018 година около 10:30 часа в гр.С., Х. С. Х.,
управлява лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№*** от района на митницата към
ул. „М.“, като преди светофара завил на дясно и в самото начало на улицата в стеснения
участък преминал с десните гуми върху необозначена и обезопасена шахта, в която
пропаднала задната гума, което предизвикало увредата по задна дясна алуминиева джанта,
срязването на задна дясна гума и увреден външен десен праг и унищожена облицовка десен
праг. Щетите по лекия автомобил на Х. са в причинно - следствена връзка с процесното
ПТП възникнало на 17.06.2018 година и щетите съответстват, както са описани в
констативен протокол за ПТП с рег.№154975/22.06.2018 година, така и в списък на
констатирани увреждания на МПС от 18.06.2018 година констатирани от експерт на ЗК
„***“ АД и заведени по опис на щета ***. Лекият автомобил към момента на ПТП е имал
валиден технически преглед валиден до 27.03.2019 година , както и валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие 27.11.2017 и с крайна дата
напокритие 26.11.2018 г. към ЗД „***“ АД, което показва, че към датата на събитието
автомобилът е бил технически изправен. В предоставените материали и информация няма
данни за евентуално участие на автомобила в предходно ПТП и неотремонтиране от такова
събитие.
Вещото лице дава заключение,че причинените щети по лек автомобил марка
„***”, модел „*** ” с рег. №*** - материали по пазарни цени като нови, както и труда на
извършения ремонт съобразно представената фактура с ДДС, към 17.06.2018 година,
възлизат на 1 159,27 лева. Според вещото лице, влизайки в уличката (еднопосочна), в която
е станала настоящата щета, в началото улицата е тясна и може да се мине единствено през
6
въпросната шахта. Към момента на събитието на 17.06.2018 година, шахтата не е била
обозначена, че капака и ринга върху който седи той се движат. Водачът Х. С. Х. не е знаел
за проблема и за това е преминал спокойно върху нея. Ако имаше нещо, което да е
обезопаси или сигнализира, то той би имал възможност да е заобиколи от дясно или ляво по-
плътно до бордюра и не би се стигнало до конкретната щета. Вземайки предвид всички
документи посочени в делото се заключава, че от минаването през въпросната шахта и
пропадането на дясна задна гума в нея са всички причинени щети посочени в исковата
молба.
При изслушване на заключението в съдебно заседание, вещото лице уточнява,че
ПТП е настъпило в началото на еднопосочната улица, находяща се между ул.“С. „ и
ул.“М.“. В този участък има няколко шахти, като в началото участъкът е по-тесен и след
това става по-широк.
Разпитан, свидетеля Х. установява, че не помни точната дата, но е участвал в ПТП
. Било около обяд , прибирал се с лекия автомобил от с. Б. към кв.У. и при навлизане в
локалното гумата му попаднала в шахта. Мястото е преди светофара в кв.У., пресечката в
дясно. Усетил е как директно минал през нещо, като в последствие разбрал, че е шахта.
След като преминал през шахтата капакът й бил на метър и половина от шахтата.Според
свидетеля, когато е минал с предната гума се е изхвърлил капака и само задната гума е
минала през шахтата без капак. Шахтата се намиира посрредата на пътния участък.Сочи, че
улицата, на която станал инцидента с шахтата е еднопосочна- точното място е преди
светофара, къдено се разделя пътя. Сочи, че той се обадил на полицията и след като
полицаинте дошли били установени щетите по колата. На представените му скици на ПИ с
идентификатор ***.389 и ПИ с идентификатор ***.373 по КК на гр.С., свидетелят Х.
посочва като място на ПТП- началото на участъка на имот №389, в посока гр.С.. Според
свидетеля протокола за ПТП бил съставен на място.
Свидетеля Б., който е съставил протокола за ПТП сочи, че 17.06.2018г. бил
назначен наряд пътен контрол. Посетили мястото на ПТП с нанесени материални щети по
автомобила, управляван от Х.. При пристигане на място установили, че на задна дясна гума
имало щети по джантата, щети от удар и гумата била разкъсана, като срязана. Капака на
шахтата бил изместен, не си бил на мястото върху обръча на самата шахта. Спомня си,че е
съставил протокол за ПТП, но н е си спомня дали е било на място. Сочи,че по случая е
изготвена Докладна записка, на базата на която бил издаден и протокола за ПТП. Съгласно
закона не е пречка протокола за ПТП да бъде издаден по-късно. , а не на датата на ПТП.
Според свидетеля мястото на ПТП-то било около средата на участък № 389. Веднага
уведомили дежурния да уведоми собствениците на пътя за проблема с шахтата. На място
дошли служители на ВиК – С., които обезопасили шахтата.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415,
ал.1 от ГПК , предмет на иска са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
7
чл.417 от ГПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен, по следните
съображения: По този специален установителен иск в тежест на ищеца е да докаже факта,
от който произтича вземането, а ответника - възраженията си срещу вземането.
Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице,
причинило повредата на застрахованата вещ – лек автомобил е регресно право.
Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има
срещу възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която са възникнали
вреди по чл.49 от ЗЗД – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне – чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. За да се ангажира тази
отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка
между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди.
От събраните по делото доказателства се установи, че е налице валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на 821,31 лв.
Не се доказа обаче наличие на виновно и противоправно поведение на лица, чиито
възложител е ответника. Не се доказа по безспорен начин, че пътят, на който е станал
пътният инцидент, е общинска собственост. Напротив, видно от представените скици от КК
на гр.С. е, че ПИ с идентификатор ***.389, в началото на който е настъпило процесното
ПТП според показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, е път от
републиканската пътна мрежа.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата републиканските пътища са
изключителна държавна собственост, а съгласно чл. 19, ал.1, т.1 от ЗП републиканските
пътища се управляват от Агенция “Пътна инфраструктура”. Съгласно разпоредбите на чл.29
и чл.30 от ЗП Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” поддържа републиканските
пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на
околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането
на републиканските пътища. В случая в настоящото производство се установи, че пътния
участък, на който е настъпило ПТП от което са причинени обезщетените от застрахователя
вреди, е част от републиканската пътна мрежа, следователно не е общински. Задълженията
за поддържане и обезопасяване на пътното платно е на АПИ, а не на ответника О. С..
Ответната О. по силата на закона е задължена да се грижи за поддръжката и ремонта
единствено на общинските пътища.
Предвид изложеното съдът намира, че ответника не е пасивно материално-правно
легитимиран да отговаря по предявеният иск, поради което установителния иск за
дължимост на главницата подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан. Поради
неоснователността на иска за дължимост на обезщетението, неоснователен се явява и
установителния иск частта му за дължимост на лихви за забава върху претендираната
главница.
8
С оглед изхода на спора, на основание чл.80 във вр. с чл.78 ал.3 от ГПК, ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати направените от ответника разноски в размер
на 280,00лв., от които 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 80,00лв. за вещо
лице, съгласно представения списък на разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК "***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., *** против О. С., БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., *** иск да се признае за установено на осн.чл.422 от ГПК по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата 831,31 лева (осемстотин тридесет и един лева и 31
стотинки)- главница , представляваща изплатено на 10.12.2018г. от ЗК"***" застрахователно
обезщетение по щета №*** по имуществена застраховка "Каско" на МПС -застрахователна
полица № *** , ведно със законна лихва за период от 16.02.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 231,81 лева (двеста тридесет и един лева и 81 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 18.02.2019 г. до 29.11.2021 г. , за които суми по ч.гр.д.№
131/2022г. по описа на РС-С. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗК "***" АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***
да заплати на О. С., БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***
разноски по водене на делото в размер на 280,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9