О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……….06.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН А.
като разгледа
докладваното от съдията А.
търговско дело №893
по описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Александър
Дондуков“ №19, етаж 2, представлявано от И Д - М и Е К, действащо чрез
юрисконсулт Т Х - Т, с адрес
за призоваване: ***, против Решение
№1260/26.03.2019г. по гр.д.№9671/2018г. на РС Варна, с което е уважен предявения от С.А.С.,с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер, чрез адв.М Н, против
жалбоподателя, иск с правно основание чл.439 от ГПК за приемане на установено,
че въззиваемия не дължи въззивника сумата от 17202.11лв., от
която 11215.09лв., присъдена сума по
изп.лист №91/24.02.2012г., издаден по ч.гр.д.№133/2012г. по опис на РС Девня и
5987.02лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението-23.02.2012г. до
образуване на изпълнително дело №20187120400083.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, и постановено по недопустим иск. Поддържа се,
че не е налице една от предпоставките за допустимост на иска по чл.439 от ГПК,
а именно настъпили факти и обстоятелства, след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая след
стабилизирането на изпълнителния титул, вземането по който се оспорва. Поддържа се, че стабилизирането на титулите е
станало с връчване на покана за доброволно изпълнение, получена от ищеца на
14.12.2013г. и уведомяването му за извършена промяна на кредитора по реда на
чл.99, ал.4 от ЗЗД, което е получено на 02.11.2012г. с писмо с обратната
разписка. Сочи се, че ищеца има качеството на поръчител по Договор за
потребителски кредит №110000000015086393 от 31.01.2008г., сключен между “Банка
ДСК“ ЕАД и С К Р като кредитополучател. Поради необслужване на задължението
банката, подала заявление за
снабдяване с изпълнителни титули по реда на чл.417 от ГПК, за което е
образувано е ч.гр.д.№133/2012г. на PC Девня. Подаденото заявление е уважено, съответно са издадени Заповед за незабавно изпълнение
№91/24.02.2012г. и изпълнителен лист от същата дата. На 17.09.2012г. между
“Банка ДСК“ ЕАД и жалбоподателя е сключен Договор за покупко-продажба на
вземания, с който последния придобива
вземането срещу С К Р. Въз основа на изпълнителните титули, издадени в
полза на цедента, цесионерът е образувал изп.дело №1461/2013г. на ЧСИ с рег.№712, като заповедта за изпълнение
се е стабилизирала, с изтичане на 14 дневния срок за подаване на възражение,
считано от датата на получаването й-14.12.2013г. Сочи се, че в последствие
посоченото изп.дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като за
същите вземания е образувало ново изпълнително дело №83/2018г. при същия
съдебен изпълнител като на основание чл.428 от ГПК и при наличието на предходно
редовно връчване на заповедта за незабавно изпълнение, на длъжника не е даден
нов срок за доброволно изпълнение. Поддържа се, че уведомяването на длъжника за
извършената промяна на кредитора на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, не съставлява
новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.439 от ГПК, съответно не води до
допустимост на иска, тъй като фактите и обстоятелствата трябва да са такива,
водещи до отпадане на отговорността на задълженото лице и да са възникнали след
стабилизирането на заповедта. Сочи се, че уведомяването на длъжника за извършената
цесия не рефлектира върху дължимостта на претендирани сумите чрез съдебния
изпълнител, а е от значение за информирането на длъжника на кого да изпълнява, а неуведомяването, не освобождава длъжника от
отговорност да погаси дълга. Оспорва се възражението на ищеца за липса на
надлежно обявена предсрочна изискуемост по кредита, като се твърди, че същото е преклудирано, с влизане в сила
за заповедта за изпълнение спрямо главния кредитор, респективно че е
недопустимо подобно възражение да се релевира с настоящия отрицателен
установителен иск. На следващо място се поддържа, че от приложените към
отговора на исковата молба писмо и известие за доставяне, с пощенско клеймо от
02.11.2012г., е видно, че ищеца е уведомен по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Сочи се, че първоинстанционния съд не е
указал на страната, че е налице
нечетливост на известието за
доставяне, а и ищцовата страна не е оспорила датата на получаване посочена в
отговора на исковата молба и твърденията на ответника, че длъжникът е уведомен за извършената цесия, с връчване на
поканата за доброволно изпълнение в рамките на първоначално образуването
изпълнително дело №1461/2013г. Поддържа се, че при обсъждане на
доказателствата, първоинстанционния съд е допуснал съществени пропуски, водещи
до опорочаване на постановения акт. Поддържа се още, че в решението си съдът, е
разгледал въпрос, с които не е бил сезиран с исковата молба и по-конкретно
въпросът за настъпила обща погасителна давност на вземането. Сочи се, че спор
за настъпила погасителна давност не е възниквал между страните, поради което и
ответното дружеството не е имало правен интерес да доказва или да оспорва
твърдения в този смисъл. Въпреки това се, поддържа, че от материалите по
изпълнителното дело, би се установило,
че давност по отношение на вземането на въззиваемия не е изтекла. Моли се за
отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с които да се отхвърли
предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност.
Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и
правилно, тъй като при постановяването му, съдът е съобразил всички
доказателства по делото. Сочи се, че видно от известието за доставяне,
уведомлението за извършената
цесия е връчено на длъжника, на непосочена дата, поради което съдът правилно е
приел, че не е налице уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземане в полза на ответното дружество, поради което и цесията няма действие по
отношение на него на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Предвид изложеното се поддържа,
че иска за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество
процесните суми, представляващи вземане по издаден, въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, изпълнителен лист, е основателен.
Оспорват се доводите на въззивника, че с връчване на поканата за доброволно
изпълнение в първоначално образувано изпълнително дело, кредитора е уведомил
длъжника за извършената цесия. Поддържа се още, че частният съдебен изпълнител, съобразно правомощията уредени в ЗЧСИ,
не може да връчва валидно книжа, нито неговото връчване да се счита за редовно
по реда на чл.37-58 от ГПК, тъй като
според императивната разпоредба на чл.592, ал.2 от ГПК връчването на такива
съобщения, е от компетентността на нотариус. Моли за потвърждаване на решението
в обжалваната му част, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната
инстанция.
Жалбоподателят е направил искане за назначаване на съдебно
техническа-графологична експертиза, която да установи датата на пощенското
клеймо на известието за уведомяване за договора за цесия, или в условията на
евентуалност за издаване на съдебно удостоверение, за установяване на статусът
на доставеното писмо, описан в книгите на пощенската станция,
без обаче да е изложил съображения за допуснати от РС Варна процесуални нарушения при произнасяне по направени
доказателствени искания, което да обосновава приложението на чл.266, ал.3 от ГПК. Тук е мястото да се посочи, че съдът има
задължение да укаже на страните, за кои обстоятелства не сочат доказателства,
но не и че ангажираните от тях доказателства са негодни да установят твърдените
факти. Ето защо искането за назначаване в настоящото производство на СТГЕ, е
преклудирано и като такова, следва да се остави без уважение.
Искането на жалбоподателя за изискване на копия от изп.д.№1461/2013г. и
изп.д.№83/2018г., двете по описа на ЧСИ с рег.№712, също се явява преклудирано,
предвид факта, че в проведеното на 19.02.2019г. о.с.з. страната, фактически се
е отказала от това доказателствено искане.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими
приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивната
жалба на “ОТП Факторинг България“ ЕАД, против Решение №1260/26.03.2019г. по
гр.д.№9671/2018г. по описа на РС Варна,
с което е уважен предявения от С.А.С., иск с правно основание чл.439 от ГПК за
приемане на установено, че въззиваемия не дължи въззивника сумата от 17202.11лв., от която 11215.09лв., присъдена сума по изп.лист
№91/24.02.2012г., издаден по ч.гр.д.№133/2012г. по опис на РС Девня и
5987.02лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от подаване на
заявлението-23.02.2012г. до образуване на изпълнително дело №20187120400083.
ОСТАВЯ без уважение исканията на въззивника за допускане на
СТГЕ, за издаване на съдебно удостоверение и за изискване на копия от
изп.д.№1461/2013г. и изп.д.№83/2018г., двете по описа на ЧСИ с рег.№712.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№893/2019г. на ОС
Варна в открито съдебно заседание на 03.07.2019г. от 13.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.