Решение по дело №465/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 375
Дата: 15 ноември 2022 г.
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20227100700465
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

               №375/ 15.11.2022 г., град Добрич

 

                В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                              

Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:        КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:         СИЛВИЯ САНДЕВА                                                                              НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря В. САНДЕВА изслуша докладваното от съдия Н. Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 465 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Община Добричка, подадена чрез адв.В.Г., редовно упълномощена, срещу Решение № 268 от 17.07.2022 г., постановено по нахд № 20223230200129/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-263/07.12.2021 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на касатора за нарушение на чл. 190а, ал. 2, във вр. чл.190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, понеже било постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Не се споделя становището на районния съд, че са спазени сросковете по ЗАНН и се настоява, че  АУАН е съставен извън предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, което е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление. Както в АУАН, така и в НП била посочена дата на нарушението 01.10.2020 г., т.е. към тази дата нарушителят е бил известен на административнонаказващия орган, а АУАН бил съставен на 10.06.2021 г. Не се споделят и изводите на районния съд за правилност на правната квалификация на деянието като е изразено становище, че разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ не съдържала правило за поведение, което може да бъде нарушено. Тя предписвала правомощията на административнонаказващия орган и не пораждала задължение за трети лица. По тези съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.                    

Ответникът - ДАМТН, чрез процесуалния си представител, *** ***, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор по делото. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

Представителят на Окръжна прокуратура-Добрич дава заключение за правилност и законосъобразност на постановеното решение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба  е неоснователна.

Районният съд е приел за установено, че с Констативен протокол № 05-02-09/07.04.2020г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ на ***е дадено предписание да приведе язовир „Плачи дол-1“ в съответствие с изискванията на чл.106 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, като бил определен срок за изпълнение 30.09.2020 г. На 08.04.2021 г. контролните органи извършили проверка на документите от досието на язовира и установили, че има геодезически замервания, които са непълни-не е заснето язовирното езеро, липсва информация, която да послужи за изготвяне на характеристични криви за залети площи и завирени обеми на водохранилището; инвестиционен проект - заснемане, който да бъде одобрен по реда на чл.145, ал.5 от ЗУТ. Липсвали също данни за площта и основните физико-георграфски характеристики на водосборния басейн, актуална оценка на високите води и проверка на пропускателната способност на преливника за безопасно пропускане на висока вълна с повторяемост, съгласно изискванията на нормите за проектиране на хидротехническите съоръжения за съответния клас язовири.

Констатациите били обективирани в Констативен протокол № 05-02-16/12.04.2021 г. Съответно на 10.06.2021 г. срещу ***бил съставен АУАН № 05-095/10.06.2021 г. , връчен на кмета *** Г. на 22.06.2021 г., въз основа на който на 07.12.2021 г. било издадено оспореното в съда наказателно постановление с № НЯСС-263.

 

 

За да потвърди наказателното постановление съдът е изложил мотиви, че АУАН е съставен в законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като нарушението и нарушителят са открити на датата, на която е извършена проверката, т.е. на 08.04.2021г. Приел е, че правилно наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, който задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията на контролните органи по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Посочил е, че няма данни процесното предписание да е отменено, поради което за общината е възникнало задължение да го изпълни в указания за това срок. Неизпълнението на предписанието е юридическият факт, пораждащ имуществената отговорност на общината. Направил е извод, че ***се явява субект на нарушението в качеството си на собственик на язовира съгласно АОС № 562/29.04.1998 г.

Приел е, че правилно наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.190а, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗВ и че правилно е определил имуществената санкция в минимално предвидения размер по чл.200, ал.1, т.9 от ЗВ. Обсъдил е признаците на деянието и е приел, че нарушението не е маловажно, понеже неизпълненото предписание има отношение към живота и здравето на неограничен брой хора. Въз основа на това районният съд е стигнал до крайния правен извод, че НП е законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил.                                  

Касационният състав приема, че оспореното решение е правилно и законосъобразно.

При извършената касационна проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими и относими доказателства и въз основа на тях е стигнал до законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо да се преповтарят. Мотивите към решението са правилни и обосновани, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към тях.                                   

Неоснователен е доводът на жалбоподателя за неспазване на сроковете за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Безспорно е, че срокът за изпълнение на даденото предписание е бил 30.09.2020 г., както и че проверката на документите от досието на язовир „Плачи дол -1“ е била извършена на 08.04.2021 г., когато е установено и неизпълнението на предписанието. От датата на проверката започва да тече и срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който към датата на съставяне на настоящия АУАН, 10.06.2021 г.,  не е изтекъл.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на нарушението по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, защото процесното деяние е подведено под хипотезата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, която безспорно съдържа правило за поведение, вменявайки на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях задължението да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. В случая се касае за неизпълнение на предписание на органите на ДАМТН, поради което правилно в НП деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, а препращането към разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ е направено единствено и само за конкретизиране на вида на неизпълненото предписание.

По тези съображения касационната инстанция приема, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Като е  потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание на чл. 221, ал. 2 от АПК.                                   

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определени на основание чл. 27е от НЗПП.

Водим от горното, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 268/17.07.2022 г., постановено по нахд № 20223230200129/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.       

ОСЪЖДА ***да заплати на да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: