Р
Е Ш Е Н И Е
№375/ 15.11.2022 г., град
Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание
на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря В.
САНДЕВА изслуша докладваното от съдия Н. Каменска касационно дело с
административно–наказателен характер № 465 по описа на съда за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Община Добричка,
подадена чрез адв.В.Г., редовно упълномощена, срещу Решение № 268 от 17.07.2022
г., постановено по нахд № 20223230200129/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич,
с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-263/07.12.2021 г. на
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с
което на касатора за нарушение на чл. 190а, ал. 2, във вр. чл.190а, ал. 1, т. 3
от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от с.з. е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на решението, понеже било постановено в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Не се споделя становището на
районния съд, че са спазени сросковете по ЗАНН и се настоява, че АУАН е съставен извън предвидения в чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, което е съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление. Както в
АУАН, така и в НП била посочена дата на нарушението 01.10.2020 г., т.е. към
тази дата нарушителят е бил известен на административнонаказващия орган, а АУАН
бил съставен на 10.06.2021 г. Не се споделят и изводите на районния съд за
правилност на правната квалификация на деянието като е изразено становище, че разпоредбата
на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ не съдържала правило за поведение, което може да
бъде нарушено. Тя предписвала правомощията на административнонаказващия орган и
не пораждала задължение за трети лица. По тези съображения се иска отмяна на
съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени
наказателното постановление.
Ответникът - ДАМТН, чрез процесуалния си представител, *** ***,
оспорва основателността на касационната жалба по съображения, подробно изложени
в писмен отговор по делото. Моли решението на районния съд да бъде оставено в
сила и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Добрич дава
заключение за правилност и законосъобразност на постановеното решение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Районният съд е приел за установено, че с Констативен
протокол № 05-02-09/07.04.2020г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени
и съоръженията към тях“ на ***е дадено предписание да приведе язовир „Плачи
дол-1“ в съответствие с изискванията на чл.106 от Наредба за условията и реда
за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени
и на съоръженията към тях, като бил определен срок за изпълнение 30.09.2020 г.
На 08.04.2021 г. контролните органи извършили проверка на документите от
досието на язовира и установили, че има геодезически замервания, които са
непълни-не е заснето язовирното езеро, липсва информация, която да послужи за
изготвяне на характеристични криви за залети площи и завирени обеми на
водохранилището; инвестиционен проект - заснемане, който да бъде одобрен по
реда на чл.145, ал.5 от ЗУТ. Липсвали също данни за площта и основните
физико-георграфски характеристики на водосборния басейн, актуална оценка на
високите води и проверка на пропускателната способност на преливника за
безопасно пропускане на висока вълна с повторяемост, съгласно изискванията на
нормите за проектиране на хидротехническите съоръжения за съответния клас
язовири.
Констатациите били обективирани в Констативен протокол №
05-02-16/12.04.2021 г. Съответно на 10.06.2021 г. срещу ***бил съставен АУАН №
05-095/10.06.2021 г. , връчен на кмета *** Г. на 22.06.2021 г., въз основа на
който на 07.12.2021 г. било издадено оспореното в съда наказателно
постановление с № НЯСС-263.
За да потвърди наказателното постановление съдът е изложил мотиви,
че АУАН е съставен в законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй
като нарушението и нарушителят са открити на датата, на която е извършена
проверката, т.е. на 08.04.2021г. Приел е, че правилно наказващият орган е
квалифицирал нарушението по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, който задължава
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват
предписанията на контролните органи по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Посочил е,
че няма данни процесното предписание да е отменено, поради което за общината е
възникнало задължение да го изпълни в указания за това срок. Неизпълнението на
предписанието е юридическият факт, пораждащ имуществената отговорност на общината.
Направил е извод, че ***се явява субект на нарушението в качеството си на
собственик на язовира съгласно АОС № 562/29.04.1998 г.
Приел е, че правилно наказващият орган е квалифицирал
нарушението по чл.190а, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗВ и че правилно е определил
имуществената санкция в минимално предвидения размер по чл.200, ал.1, т.9 от
ЗВ. Обсъдил е признаците на деянието и е приел, че нарушението не е маловажно, понеже неизпълненото предписание има отношение
към живота и здравето на неограничен брой хора. Въз основа на това районният
съд е стигнал до крайния правен извод, че НП е законосъобразно, в резултат на
което го е потвърдил.
Касационният състав приема, че оспореното решение е
правилно и законосъобразно.
При извършената касационна проверка не се установяват
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване
на правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка е правилно
установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната
истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими и относими
доказателства и въз основа на тях е стигнал до законосъобразни фактически и
правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо
да се преповтарят. Мотивите към решението са правилни и обосновани, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към
тях.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за неспазване на
сроковете за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Безспорно е, че срокът
за изпълнение на даденото предписание е бил 30.09.2020 г., както и че проверката
на документите от досието на язовир „Плачи дол -1“ е била извършена на
08.04.2021 г., когато е установено и неизпълнението на предписанието. От датата
на проверката започва да тече и срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който към
датата на съставяне на настоящия АУАН, 10.06.2021 г., не е изтекъл.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за неправилна
правна квалификация на нарушението по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, защото
процесното деяние е подведено под хипотезата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, която
безспорно съдържа правило за поведение, вменявайки на собствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях задължението да изпълняват предписанията по ал. 1,
т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. В случая се касае за неизпълнение на
предписание на органите на ДАМТН, поради което правилно в НП деянието е
квалифицирано като нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, а препращането към
разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ е направено единствено и само за
конкретизиране на вида на неизпълненото предписание.
По тези съображения касационната инстанция приема, че не са
налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Като е потвърдил наказателното постановление,
районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде оставено в сила на основание на чл. 221, ал. 2 от АПК.
С оглед на изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и
ал. 4 от ЗАНН ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева, определени на основание чл. 27е от НЗПП.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 268/17.07.2022 г., постановено по
нахд № 20223230200129/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА ***да заплати на да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: