Р Е
Ш Е Н
И Е
№
52, 01.04.2020г., гр.Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,търговско отделение,в закрито заседание на четвърти март през две
хиляди двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията търг. дело №52 по описа за 2019г.и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба,предявена от И.Й.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: *** , против „ДИВИКО" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград, ул. "Д.
ТАЛЕВ" N0 7, представлявано от управителите Г.В.Б.. Д.Г.К., В.Х.Й., заедно
и поотделно, „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: област София (столица), община Столична, гр. София 1000,
район р-н Младост, Христофор Колумб N0 4, представлявано от В.Х.Й. и
"БРАТЯ КОЦЕВИ" ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
община Велинград, гр. Велинград 4600, бул. „Съединение" № 69,
представлявано от В Й. К и В Й. К.
Предявени е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за
обявяване недействителна по отношение на ищеца И.Й.Б. поредицата действия,
предприети с цел увреждането му, а именно разпореждане на „ДИВИКО" ООД ,
което като непарична вноска в капитала на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД,са
апортирани недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, както и
последващото разпореждане на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД,обективирано в
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № , том, peг. № , н.д. №
162/03.07.2015г.,с което продавачът „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД,
представляван от изп. директор В.Х.Й., е прехвърлил собствеността върху
описаните в акта имоти на купувача "БРАТЯ КОЦЕВИ" ООД, със седалище и
адрес на управление: община Велинград, гр. Велинград 4600, бул.
„Съединение" № 69.
Ищецът твърди, че с договор за цесия от 16.07.2012
год., цедентът „АТЛЕТИК' АД е прехвърлил на ищеца И.Й.Б. собствеността на свое
вземане, представляващо дължимата от ответника „Дивико" ООД по договор от
18.10.2006 год. неустойка. Вземането на „АТЛЕТИК" АД било придобито на
основание чл.20 от договора поради неизпълнение от страна на „ДИВИКО" ООД
на задължението му да прехвърли собствеността на 11 броя недвижими имоти по
нотариален ред в уговорения между страните срок.С Решение от 17.03.2011 г.,
постановено по т.д. № 904/2010г., Апелативен съд Пловдив обявил сключения между
„АТЛЕТИК"АД и „ДИВИКО"ООД предварителен договор от 18.10.2006г. за
окончателен и осъдил ответника да заплати част от дължимата неустойка по
договора. С Определение от 09.07.2012 по т.д № 576/2011г. ВКС не допуснал обжалваното
от „ДИВИКО" ООД решение на Апелативен съд до касационен контрол и
решението на въззивния съд влязло в законна сила на 09.07.2012г. Цедентът
„АТЛЕТИК" АД уведомил ответника „ДИВИКО" ООД за извършената на
16.07.2012г. цесия, като изпратил уведомление от 17 07.2012 год., връчено с
обратна разписка на 21.07.2012 год, с което длъжникът бил известен, че негов
кредитор вече ще бъде ищецът И.Й.Б. за вземането за неустойка по договора от
18.10.2006г.
Твърди още, че месец след като придобил вземането и на
23.08.2012г., ищецът подал искова молба, с която предявил частичен иск срещу
„ДИВИКО" ООД за сумата от 300 000 лева,представляваща част от дължимата от
„ДИВИКО" ООД неустойка по договора от 18.10.2006г.,сключен с
„АТЛЕТИК" АД поради неизпълнение на договорните си задължения да прехвърли
по нотариален ред собствеността на посочените в чл. 4 от договора обекти на
„АТЛЕТИК" АД, като вместо това длъжникът ги отчуждил в полза на трети
лица. С Решение № 105/10.03.2014г. по гр.д.№ 748/2012г. Окръжен съд Пазарджик
осъдил „ДИВИКО" ООД, ЕИК ********* да заплати на ищеца сумата от 300 000
лв., представляваща неустойка по договор от 18.10.2006 год., за периода 08.08.2009
год. - 8.08.2012 год. по частичен иск от общо претендирана неустойка в размер 1
097 000 лв., законната лихва върху сумата 300 000 лв., считано от датата на
предявяване на иска - 23.08.2012 год. до окончателното й плащане. След съдебни
обжалвания, вземането на ищеца И.Й.Б. било окончателно признато с влязло в сила
Решение № 214/ 19.06.2015г. по гр. д № 5986/2014г. по описа на ВКС, по силата
на което „ДИВИКО" ООД следвало да заплати сумата от 300 000 лева, на
основание чл.92 ЗЗД, представляваща договорна неустойка от общия дължим размер
от 1 053 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.08.2012 г. до окончателното изплащане. За събирането на съдебно признатото
си вземането в размер на 300 000 лева, И.Й.Б. образувал изп. д. № 176/2015г. по
описа на ЧСИ Г. *** действие - Окръжен съд Пазарджик и с per. № 888. След
получаване на уведомлението за извършената цесия от 16.07.2012г., ответникът
„ДИВИКО" ООД направил непарична вноска в капитала на „ДЖЕЙ ВИ ДИ
ПРОПЪРТИС" със свои недвижими имоти подробно описани в исковата молба.
Апортът на имотите бил вписан в Служба по вписванията - гр. Велинград в Книга
„Прехвърляния", акт том: 1, Акт номер: 162/2013г от дата 11.03.201Зг.
Твърди се, че вземането на И.Й.Б. към 11.03.201Зг.
било в размер на 1 097 000 лв., което той притежавал по силата на договора за
цесия от 16.07.2012г. Към тази дата гр.д.№ 748/2012г. по описа на Окръжен съд
Пазарджик било с предмет частичен иск за сумата от 300 000 лева, било все още
висящо. Към дата 11.03.201Зг. управители в „ДИВИКО" ООД били Г.В.Б., В.Х.Й.
и Д.Г.К., а Съветът на директорите в „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД се състоял
от същите лица, поради което те се явявали „свързани лица" по смисъла на
закона.
Твърди също,че длъжникът „ДИВИКО" ООД не притежавал
достатъчно имущество за удовлетворяване на вземането на ищеца, тъй като се
разпореждал с голяма част от своето имущество, като апортирал и други недвижими
имоти, подробно описани в исковата молба. Така апротираното имущество
впоследствие било прехвърлено от „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД на
03.07.2015г.на различни физически и юридически лица. Срещу апортираните от
„ДИВИКО" ООД недвижими имоти, първият ответник придобил акции, към които
действително кредиторът би могъл да насочи изпълнение, но през 2014г. те били
прехвърлени чрез джиро на В Г. К, ЕГН: ********** от гр. Стара Загора, с който Д.Г.К.
бил съдружник в търговско дружество „ВГ - СТРОЙ" ООД, ЕИК: ********* до
дата 25.10.2011г.,а след тази дата-с неговия син Х.Б.К.. Длъжникът
„ДИВИКО" ООД сключвал договори за наем на своето имущество със
„свързани" на това дружество фирми, а именно „ДИКСИ - 64" ЕООД. Към
момента на разпоредителните сделки, „ДИВИКО" ООД, имал и кредитор по
силата на запис на заповед за сумата от 1 200 683.30 лева, издадена на
21.09.2010 г. и с падеж 30.09.201 Зг., за който също знаел. Въз основа на този
запис на заповед била издадена Заповед № 241/09.07.2015 г. на осн.чл.417 ГПК по
ч.гр.дело № 481/2015г.по описа на Районен съд- Ихтиман и взискателят К.Д.М.е
присъединен по изпълнително дело № 20158880400176 по описа на Частен съдебен
изпълнител - Г. З, с per. № и с район на
действие Окръжен съд - гр. Пазарджик, водено от ищеца срещу „ДИВИКО" ООД.
След уведомлението за извършената цесия,длъжникът
.ДИВИКО" ООД предприема действия, чрез които цели да прехвърли имуществото
си и да се освободи от собствеността върху акциите си без насрещно плащане за
тях, на близки до дружеството физически и юридически лица, с които
управителните органи на „ДИВИКО" ООД и „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД са
установили лични и/или търговски отношения. На 03.07.2015г. с Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 167, том 1, per. № 1170,
н.д.№162/03.07.2015г., „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД прехвърлил собствеността
на описаните в исковата молба магазини на третия ответник "БРАТЯ
КОЦЕВИ" ООД за сумата от 14 958
лева. Както „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД,
чрез членовете на Съвета на директорите, така и "БРАТЯ КОЦЕВИ"
ООД чрез своите законни представители,
са знаели, че И.Й.Б. е кредитор на „ДИВИКО" ООД и апортната вноска в
капитала на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД, както и последващото разпоредждане,
обективирано в Нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № 167, том
I, per. № 1170, н. д.Х° 162/03.07.2015г., са действия на разпореждане, с които
се е целяло да се намали имуществото на „ДИВИКО" ООД и ищецът да бъде
затруднен да събере своето вземане.
Твърди се, че "БРАТЯ КОЦЕВИ" ООД бил
недобросъвестен приобретател, тъй като чрез своите законни представители е
знаел, че с продажбата на недвижимите имоти се цели да се направи невъзможно
удовлетворяването на кредитора И.Б., като са им били известни личността на
кредитора, правното основание и размера на неговото вземане.
Оспорва и да е било налице плащане на продажната цена
от страна на купувача „БРАТЯ КОЦЕВИ" ООД
. Твърди, че ответникът "БРАТЯ КОЦЕВИ" ООД, не владее
описаните в исковата молба имоти и не ги ползва. "БРАТЯ КОЦЕВИ" ООД
търгувал с фирми, в чиито управителни органи участва лицето Г.В.Б., който
междувременно бил и управител в „ДИВИКО" ООД и член от Съвета на
директорите в „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД.Едно от търговските дружества, с
които „БРАТЯ КОЦЕВИ" ООД бил в тесни търговски отношения, било "Бензиностанции
Булпетрол" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград 4600, ж.к. "Петролна
база", Индустриална зона, представлявано от Г.В.Б. и В.Г.Б.. Последните двама
ответници договаряли със знанието за увреждане на кредитора- ищец и фирмата -
купувач на процесиите магазини не е била избрана случайно, поради
съществуващите близки търговски отношения между „БРАТЯ КОЦЕВИ" ООД и
фирми, в които участвали Г.В.Б. и неговия син В.Г.Б.. Два от описаните по -
горе магазини в гр. Велинград, на ул. „Лиляна Д. № 3, били и отдадени под наем
на „Изи Асет Мениджмънт" АД, регистрирано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК ********* и на шивашко ателие „ От & До"
с управител М.Г.. Търговско дружество „БРАТЯ КОЦЕВИ" ООД не получавало
доходите от наема за магазините. Вместо тях този доход се получавал от Г.В.Б.
лично или чрез сина му в полза на техните общи фирми.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което
да обяви НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ищеца И.Й.Б. поредицата действия,
предприети с цел увреждането му, а именно разпореждане на „ДИВИКО" ООД , с
което като непарична вноска в капитала на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД, ЕИК
*********, са апортирани следните недвижими имоти:
МАГАЗИН
№ 19 /деветнадесети/, с идентификатор ,
на застроена площ от 47.97 кв.
метра.състоящ се от търговска зала и санитарен възел, при съседи на
магазина:магазин 18, магазин № 20, външен зид и д] ВЕДНО с 1.77 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова
идеални, части земята;
МАГАЗИН
№ 20 /двадесети/ с идентификатор със
застроена площ от 45.2 кв.метра, състоящ
се от търговска зала и санитарен възел, ПРИ съседи на магазина.магазин
19.магазин № 21. външен зид и двор. ВЕДНО с 1.66 % ид.ч. от общите части на сградата и от земята;
МАГАЗИН
№ 24 /двадесет и четири/, с идентификатор на застроена площ от 23.11 кв.м.състоящ се от търговска зала и санитарен
възел, при съседи на магазина:кафе сладкарница,външен зид,магазин № 23 и
стълбищна клетка ВЕДНО с 0,85 % ид.ч. от общите части на сградата и от земята,които магазини се намират на кота ±
- 0.00 метра-партерен е в МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА /секция "А"/ с
магазини, състояща се от избен етаж, партерен етаж, три жилищни етажа и
мансарден жилищен етаж, със застроена площ от 473 кв.м.-построена в дворно
място с площ от 762 кв. м.,образуващо УПИ
и нов планоснимачен номер 8187 с приложена регулация за парцела в
квартал № 1411 /хиляда четиристотин и единадесет по плана на Велинград, обл.
Пазарджишка, при съседи на парцел:
североизток-УПИ, от югоизток-УПИ., от югозапад и северозапад улици, както и последващото
разпореждане на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД ,с което е прехвърлена
собствеността върху описаните по - горе имоти на купувача "БРАТЯ
КОЦЕВИ" ООД .
В срока за отговор
на исковата молба ответникът „Джей Ви Ди Пропъртис" АД оспорва
предявения иск като твърди, че с първоначално извършения апорт не било налице
намерение за увреждане на ищеца, тъй като действието било предприето преди
изобщо да се установи по съдебен ред, че „Дивико" ООД има задължение към И.Б.,
което той е придобил напълно спекулативно от „Атлетик" АД, тъй като по
цесията не бил платил никаква сума по продажната цена. Твърди, че при
стартиране и приключване на апортната вноска от „Дивико" ООД в капитала на
„Джей Ви Ди Пропъртис" АД е имало редица неуредени отношения с фирмата
цедент- „Атлетик" АД, поради което предприетото увеличение на капитала не
било станало при условието на съществуващо задължение на „Дивико" ООД към
„Атлетик" АД.
Извършената впоследствие продажба на описаните в
исковата молба магазини към „Братя Коцеви" ООД била извършена при
условията на напълно независимо договаряне, каквото „Джей Ви Ди Пропъртис"
АД осъществил и спрямо други свои имоти и към други купувачи. Не отговаряло на
обективната истина твърдението на ищеца, че цената по сделката не била платена.
Оспорва твърденията в исковата молба за експлоатирането на недвижимите имоти
след придобиването им от „Братя Коцеви" ООД, като счита, че това са
неподкрепени с нищо твърдения, които ползват тезата на И.Б., че сделките са
предприети само и единствено същият да бъде ощетен. Това не отговаряло на
обичайната цел на всеки един строителен проект, а именно изградените обекти да
бъдат предложени за продажба и да се реализира печалба. Излага становщие по
направените доказателствени искания.
Ответника „Братя Коцеви" ООД депозира отговор на
исковата молба, в който намира предявеният иск за допустим, но неоснователен,
тъй като при възмездна сделка с трето лице, каквото се явява „Братя
Коцеви" ООД,същото следва да е недобросъвестно по см. на чл. 135, ал.1 от ЗЗД, ако искът се квалифицира по този ред, или следва длъжникът и лицето да са
целели увреждането при хипотезата на ал. 3 на чл. 135 ЗЗД- хипотеза.Вземането
произтича от договорена неустойка по реда на чл. 20 от Договор от
18.10.2006г.между „Дивико" ООД и
Атлетик" АД. Видно е от разпоредбата на договорната клауза, че
задължението за неустойка е в причинно-следствена връзка от това да са „уредени
всички финансови взаимоотношения между страните",поради което договора
няма как изначално да определя падеж; извършената цесия не променя това
положение, тъй като частният правоприемник не може да има повече права от
праводателя си. Едва към момента на влизане в сила на решението на ВКС следва
да се приеме, че задължението е възникнало,а непаричната вноска е вписана в TP
значително по-рано, поради което действията на страните следва да се преценят с
оглед дали същите са били предназначени да увредят кредитора.Твърди, че „Братя
Коцеви" ООД никога не е имало знание,че ищецът е бил кредитор на „Джей Ви
Ди Пропъртис" АД,нито по времето,когато е извършвана непаричната вноска,
нито по времето,когато е подписан нотариалния акт, с който собствеността върху
горните три имота е била придобита от „Братя Коцеви" ООД. Оспорва
твърдението, че „Братя Коцеви" ООД е недобросъвестен купувач по смисъла на
закона, и че продажната цена по НА № 167/2015 г., с който са придобити
процесиите имоти, не е заплатена. Процесиите имоти са предназначени за
продажба. Видно е от приложеното от ищеца извлечение от имотен регистър, че на
същата дата, на която са придобити горните три недвижими имота, са придобити и
апартаменти № 30, № 33 и № 52, които впоследствие са продадени на трети лица.
Тези сделки косвено доказват като невярна тезата,че „Братя Коцеви" ООД са
придобили процесиите имоти със знание и единственото намерение да се увредят
кредиторите на „Дивико" ООД. Твърди се, че „Братя Коцеви" ООД заплаща
дължимите по реда на ЗМДТ данък сгради и такса смет за притежаваните от него
процесни имоти, което указва на осъществена сделка между независими търговци . Сочи
доказателства.
Изразяват становище по представените доказателства и
направените искания от страна на ищеца.
След изпращане на делото,първоначално образувано под
№1581 по описа на РС Велинград за 2017г.,по подсъдност на Пазарджишкият окръжен
съд ,е било образувано настоящето търговско дело и е извършена последваща
размяна на книжа по реда на чл.372 от ГПК.
Междувременно с
решение по т.д.№77 по описа на окръжен съд гр.Кюстендил вписано в ТР на
29.11.2018г.е открито производство по несъстоятелност на ответника „Дивико“ ООД
и о този момент в производството по делото участва синдика на дружеството А.Т..
В подадената от ищеца допълнителна искова молба се
оспорват на първо място твърденията на ответника „Джей Ви Ди Пропъртис"
АД,че апорта не е направен с намерение за увреждане на кредитора,тъй като към
момента на извършването му Б. не е имал съдебно установено вземане против
Дивико ООД.Твърди се качеството кредитор
Б. е притежавал по силата на цитирания договор за цесия от 16.07.2012г.В тази
връзка са формулирани допълнителни въпроси към исканата Съдебно счетоводна
експертиза.
Ищеца излага твърдения,че ответникът „Братя Коцеви“
ООД не случайно е избран за купувач на трите имота по сделката с „Джей Ви Ди
Пропъртис" АД.Анализира търговските контакти на „Братя Коцеви“ ООД с други
търговски дружества управлявани от Г.В.Б. и съпругата му.В тази връзка се
твърди,че се касае до фирми,които представляват свързани помежду си лица,което
може да се докаже чрез проверка на плащанията по цитирани в молбата конкретни
фактури.
Оспорва преводното нареждане представено от третия
ответник за заплащане на цената на сделката за продажба на трите процесни
магазина като твърди,че цената реално не
е заплатена и формулира искане да се задължи ответника „Братя Коцеви“ ООД да
представи платежното нареждане и нотариалния акт в оригинал както и да се
задължи трето неучастващо по делото лице „Юробанк България“ АД да
представи необходимата за изясняване на
това обстоятелство информация.
Формулирано е искане за разпит на свидетели ,за които
се твърди,че ползват под наем магазин №19 и магазин №24,и които следва да
установят с кого са в договорни отношения и кому заплащат наемната цена.
Поставени са допълнителни въпроси към счетоводната
експертиза ,която да провери осчетоводяването на разходи за наем от страна на
ЕТ „Елика-61-Д.Х.“.
Представени са писмени доказателства.
Допълнителен отговор на исковата молба е депозиран от
ответника „Братя Коцеви“ ООД и от синдика на „Дивико" ООД /н./
Синдика А.Т. прави искане делото да се прекрати и
изпрати на ОС гр.Кюстендил,където е образувано т.д.№77/2018г.против „Дивико“
ООД /н./за обявяването му в несъстоятелност.Счита,че иска по чл.135 от ЗЗД
следва да се разгледа от съда по несъстоятелността на основание чл.649 ал.5 от ТЗ и евентуално да се приложи разпоредбата на чл.649 ал.3 от ТЗ като „Дивико“
ООД /н./да се конституира като съищец по
делото .
Исканията на синдика като неоснователни са оставени без уважение като съдът е приел,че
производството по предявения иск предмет на настоящето дело е започнало с
депозиране на исковата молба пред РС Велинград на 20.11.2017г.преди образуване
на делото пред ОС Кюстендил с предмет чл.625 от ТЗ,както и че доколкото
„Дивико“ ООД /н./ е ответник по иска по чл.135 от ЗЗД, той не би могъл дори и
само на това основание да бъде конституиран като съищец,т.е. да участва в
производство по делото в две процесуални качества.
В допълнителния отговор на исковата молба ответника „Братя Коцеви“
ООД оспорва твърденията и доказателствените искания на ищеца в допълнителната
искова молба.
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,за да се произнесе от фактическа страна съдът прие за
установено следното:
С влязло в законна сила на 16.07.2012г.решение на Пловдивския
апелативен съд постановено на 17.03.2011г.по в.гр.д.№904/2010г.и недопуснато до
касационно обжалване с определение на ВКС от 09.07.2012г.по гр.д.№576/2011г.,ответника
„Дивико“ ООД е осъден да заплати на „Атлетик“ АД сумата 51000,00лв.,представляваща
уговорена неустойка по чл.20 от предварителен договор за
продажба на недвижими имоти,сключен между страните на 18.10.2006г.Иска е
предявен от ищеца „Атлетик“ АД като частичен от такъв в размер на 910000,00лв.
за периода от 02.04.2017г.до 17.07.2009г.Със същото решение съдът е обявил за
окончателен по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД сключения между страните предварителен
договор за продажба на два от имотите ,а именно апартамент 28 и апартамент 36
по схемата за разпределение на секция А от масивна жилищна сграда построена в
УПИ и нов пл.№8187 в кв.1411 по плана на гр.Велинград.Решението е надлежно
вписано в имотния регистър при Агенцията по вписванията на 10.08.2012г.в срока по чл.115 ал.2 от ЗС.
По делото не се спори,а се установява и от
представените от ищеца писмени доказателства,че на 16.07.2012г.е сключен
договор за цесия,по силата на който “Атлетик“ АД прехвърля в полза на ищеца И.Й.Б.
вземането си против „Дивико“ ООД за дължима неустойка по договора от 18.10.2006г.,с изключение на присъдената част
от същото в размер на 51000,00лв.по частично предявения иск,уважен с цитираното
по-горе решение на Пловдивския апелативен съд,постановено на 17.03.2011г.по
в.гр.д.№904/2010г.
След прехвърлянето на вземането ищеца Б. с искова
молба депозирана на 23.08.2012г.,е предявил два обективно съединени иска против
„Дивико“ ООД с предмет чл.108 от ЗС и за осъждането му да заплати неустойка по
договора от 18.10.2006г.в размер на 300000,00лв.като иска по чл.92 от ЗЗД е
предявен като частичен от такъв в размер на 1097000,00лв.за периода от 08.08.2009г.до
08.08.2012г.Образувано е гр.д.№748/2012г.по описа на ПОС.Производството по
делото е приключило с Решение №214 постановено от ВКС на 19.06.2015г.по
гр.д.№5986/2014г.,с което ответникът е осъден да заплати претендираната от
ищеца сума представляваща неустойка по чл.20 от договора в размер на
300000,00лв.по иска предявен като частичен за вземане в общ размер от
1053000,лв.за периода от 23.08.2009г.до 09.07.2012г.На 27.07.2019г.И.Б. е
депозирал молба до ЧСИ Г. З,рег.№ за образуване на изпълнително дело за
събиране на присъденото вземане.
Не се спори,че в хода на съдебното
производство,образувано по иска на Б. против „Дивико“ ООД по чл.92 от ЗС
,дружеството е извършило апортна вноска в капитала на втория ответник „Джей Ви
Ди Пропъртис“ АД с предмет 12 недвижими имота ,в т.ч.и процесните три недвижими
имота като прехвърлянето е вписано в имотния регистър на 11.03.2013г.и в ТР на 21.05.2013г.
Ищеца представя извлечение от Акционерната книга на „Джей
Ви Ди Пропъртис“ АД в подкрепа на
твърденията си,че срещу извършения апорт „Дивико“ ООД е придобило акции от
капитала на дружеството ,които впоследствие е прехвърлило с джиро в полза на трето лице.От записванията
в книгата се установява,че акциите са
вписани на 22.05.2013г.и са 117090 броя при емисионна и номинална стойност от
10,00лв.Вписването по партидата на „Дивико“ ООД е заличено на
24.01.2014г.поради прехвърлянето на акциите с джиро от 23.01.2014г. Горните
обстоятелства не се оспорват от ответниците по делото.
Представено по делото е удостоверение издадено от ДСИ
М С-П. ,от което се установява ,че по молба на К.Д.М.от 16.07.2015г.с
разпореждане на ДСИ от същата дата е образувано изпълнително дело
№63/2015г.срещу „Дивико“ ООД за събиране на
вземане на взискателя в размер на 1200683,30лв.,за което е издаден
изпълнителен лист по гр.д.№481/2015г.на Районен съд гр.Ихтиман.
Представен е нотариален акт
№167,т.І,рег.№1170,нот.д.№162 от 03.07.2015г.,с който „Джей Ви Ди Пропъртис“ АД
продава трите процесни имота на третия ответник „Братя Коцеви“ ООД за сумата
14958,00лв.
Ищеца представя удостоверение
№**********/30.11.2017г.за данъчна оценка на трите имота,издадено от Общината
Велинград ,от което се установява,че същите са записани по партидата на „Братя
Коцеви“ ООД.
Ответникът „Братя Коцеви“ ООД твърди и представя
доказателства за плащане на местен данък върху имотите -приходна квитанция от 29.11.2017г.и
декларация по чл.14 от ЗМДТ от 10.10.2017г.Представена е фактура издадена
от продавача на 03.07.2015г.за цената по
договора в размер на 14958,00лв. ,както и преводно нареждане от същата дата ,с
което е преведена сумата по сметка на продавача в Юробанк България АД.
По делото е допусната съдебно счетоводна експертиза,по
която е депозирано основно и допълнителни заключения.От първото депозирано на
12.09.2018г.по гр.д.№1581/2017г.на РС Велинград,се установява,че продажната
цена на имотите предмет на договора по нот.акт №167 от 03.07.2015г.от
14958,00лв.е осчетоводена в счетоводствата на двете дружества –продавач и
купувач ,съответно „Джей Ви Ди Пропъртис“ АД и „Братя Коцеви“ ООД.Имотите са
заприходени по сметка „Сгради“ в счетоводството на „Братя Коцеви“ ООД и
плащането на цената им е извършено по банков път.Липсва осчетоводяване на
приходи от наем на процесните имоти в счетоводството на „Братя Коцеви“ ООД.Експерта
е определил пазарната цена на трите имота.С допълнителното заключение от
19.11.2019г.експерта посочва,че плащането е извършено чрез банков превод по
сметка на продавача като парите са внесени в брой на каса в банков клон на
„Юробанк“ АД в гр.Велинград.Купувача по договора няма открита банкова сметка ***
на сумата обратно на купувача.
В първото допълнително заключение вещото лице
установява,че стойността на ДМА на „Дивико“ ООД към датата на извършване на
апорта – 11.03.2013г.е 840941,21лв.-земя,сгради и стопански инвентар,в която не
е включена стойността на сградата на ул.“Лиляна Д.“***,в която се намират трите
процесни имота,тъй като същата е осчетоводена като стока предназначена за
продажба.Към датата на придобиване на имотите от „Братя Коцеви“
ООД-03.07.2015г.и към момента на изготвяне на експертизата стойността на ДМА
възлиза на 4875,01лв.-стопански инвентар.
Липсват осчетоводени вземания на „Дивико“ ООД.
Към 11.03.2013г.и към 03.07.2015г.задълженията на
дружеството са към трима кредитори физически лица и са общо в размер на
300742,40лв.,а към момента на изготвяне на експертизата същите са в размер на
1518616,80лв.В последния размер не е включено задължението на дружеството към И.Б.
и към К М.Експертизата установява,че по издадените от „Вели Ойл“ ЕООД фактури с
купувач „Братя Коеви“ ООД за период от 01.01.2013г.до 31.10.2015г. дружеството
е ползвало данъчен кредит в размер на 105093,95лв.Дружеството е ползвало
данъчен кредит в размер на 265215,88лв.по фактури издадени от „Ойл Дистрибушън“
ЕООД през периода от 30.11.2015г.до 16.12.2017г.Експертизата установява,че
„Братя Коцеви“ ООД е продавало мебели на „Елбрус Холидейс“ ЕООД и на „Ойл
Дистрибушънс“ ЕООД,за които продажби са издавани фактури и по тях е извършено
плащане от купувачите.
Като свидетели на ищцовата страна са разпитани И И,Д.Х.
и М Д..
Св.Иванов установява,че с ищеца бивши полицаи и колеги
като двамата поддържат приятелски отношения.Двамата от 10 години пият кафе в
заведение на братя В и В К в гр.Велинград.Свидетелят установява,че познава
двамата братя като собственици на заведението ,но не общува и не разговаря с
тях.Много пъти коментирали с Б. докато пиели кафе в заведението на К,че той има
да взема пари от „Дивико“ ООД.Точно след пенсионирането на свидетеля на
20.05.2015г.Б. му се обадил по телефона и споменал,че има да му казва нещо
много хубаво.Когато свидетелят отишъл в заведението,Б. вече бил казал,че е
спечелил на трета инстанция делото против „Дивико“ ООД и всички го поздравявали.Това се случило през
месец юни и се коментирало с месеци в града.Свидетелят заявява,че в този ден не
си спомня да е видял някой от братята в заведението-нито вътре където има 4
маси,нито отвън.Изказва предположение,че може да са били отвън.
Св.Д.Х. депозира показания без връзка с предмета на
делото,а именно,че ползва имот отдаден й по наем от Н К,за който се
установява,че е различен от процесните,видно от представения от ищеца
нотариален акт №168/03.07.2015г.,с който К е закупил имота от „ДЖЕЙ Ви Ди
Пропъртис“ АД и същия се намира в същата
сграда,в която се намират процесните имоти.
Св.М Г. установява,че има шивашко ателие и ползва един
от процесните имоти,а именно този с №19,с
който същия е описан в договора за наем сключен с „Братя Коцеви“ ООД.Преди това
ползвала същия имот от 2012г.като неин наемодател била фирма на В.Й..Срещу
правото да ползва имота свидетелката имала задължение към наемодателя да
извършва шивашки поръчки по негова заявка на стойност от около
200-250лв.месечно.
Като свидетели на ответника „Братя Коцеви“ са
разпитани Е Г и И Т.Свидетелката установява,че има счетоводна кантора и от
2012г.обслужва дружеството.Известно й е,че през 2015г.дружеството закупило два апартамента и трите процесни
имота.Фактурите били осчетоводени като било отразено и извършеното по тях
плащане въз основа на представени на свидетелката вносни бележки,имотите били
заведени като ДМА и върху тях се начисляват амортизации.Свидетелката
установява,че отразява счетоводно ежегодно плащане на данъци за имотите предмет на делото от
собственика им „Братя Коцеви“ ООД.
Св.Табаков установява,че предоставил правна
консултация на „Братя Коцеви“ ООД във връзка с закупуването на трите процесни
имота.От показанията на свидетеля на може да се направи извод,че от представената
му документация би могла да се установи връзка между имотите и предишния им
собственик „Дивико“ ООД,а още по-малко за отношение на ищеца към собствеността
върху същите.Свидетелят установява,че продавач по сделката било някакво
акционерно дружество.
При така изложената и приета за установена по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че предявеният иск е
неоснователен.
Правната квалификация на иска е по чл.135, ал.1 от ЗЗД. Искът по чл. 135 ЗЗД представлява
предоставено от закона потестативно право в полза на кредитора да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда.Основателността на конститутивния отменителен иск е в зависимост от
наличието на елементите на фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл.
135 ЗЗД:ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно
действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за
увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице, с което длъжникът
е договарял, за увреждането на кредитора, когато действието е въззмездно.
В настоящия случай на първо място съдът приема ,че
ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник „Дивико“ ООД в качеството си на цесионер по договора за
цесия от 16.07.2012г.Ищеца е придобил
правата на цедента „Атлетик“ АД против „Дивико“ ООД последното да заплати неустойка за
неизпълнение на задължение по предварителен договор от 18.10.2006г.С влязло в
законна сила решение на ПАС по в.гр.д.№904/2010г.дружеството е осъдено да
заплати частично дължима неустойка по
договора в размер на 51000,00лв.,като в
решението е посочено основанието,правопораждащите вземането
факти,обстоятелствата свързани с определяне на размера на задължението и
периодите ,за които същото е възникнало и съществува,а именно че неустойката е
дължима в уговорения в договора размер от 1000,00лв.на всеки един ден просрочие
,считано от 02.04.2007г.до 09.07.2012г.С влизане в сила на решението са
преклудирани възраженията на ответника против предявения иск в т.ч. и
формулираните такива в отговора на исковата молба,че неустойката е
недължима,тъй като за него не е
възникнало задължението да прехвърли имотите поради факта,че не са уредени
всички финансови отношения с „Атлетик“ АД.
Вземането на Б. е възникнало по договора за цесия от 16.07.2012г.като без значение е дали същия е изпълнил задължението си да плати на цедента уговорената сума като цена на прехвърленото вземане.Считано от датата на съобщаването на цесията на длъжника – 21.07.2012г.,“Дивико“ ООД е задължен единствено и само към кредитора Б.,така както е бил задължен към цедента по силата на цитираното по-горе решение,касаеща част от същото.Извода на съда,че Б. е кредитор от 16.07.2012г.не се променя от факта,че впоследствие на 23.08.2012г. същия е предявил иск за против “Дивико“ ООД за друга част от същото вземане в размер на 300000,00лв.и по който е налице осъждане едва на 19.06.2015г.с решението на ВКС по гр.д.№5986/2014г.
Втората предпоставка изисква длъжникът да е извършил
конкретно действие, което уврежда кредитора. Действията, които могат да бъдат
предмет на иска по чл. 135 ЗЗД са разнообразни – договори, сключени между
длъжника и трето лице /възмездни и безвъзмездни/, едностранни правни сделки,
други правни действия, например плащане.
Апортът или непаричната вноска в акционерно дружество
представлява правно действие по смисъла на чл. 135 ал.1 ЗЗД - особен вид
отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост, специфичен вещно
прехвърлителен производен способ, който се осъществява с оглед постигането на
определена цел – участие в съответно търговско дружество.С апортиране на
недвижим имот в капиталово търговско дружество имотът излиза от патримониума на
длъжника и става собственост на дружеството, а срещу апортната вноска длъжникът
получава акции от учреденото АД . При апортирането удовлетворяването на
кредитора би се затруднило, поради това, че се намалява ликвиден актив от
имуществото на длъжника, а се придобиват акции в търговско дружество,стойността на които зависи
изцяло от имущественото състояние на дружество, представляващо динамична
величина и зависещо от много външни фактори извън волята и действията на
длъжника, и принудителното изпълнение спрямо които акции е по-трудно
осъществимо.
В случая разпореждането е възмездно,тъй като длъжника
е придобил и записал акции от капитала на дружеството ,а съдът приема,че е
налице и знание за увреждането,тъй като управителите на двете дружества са едни
и същи лица:Г.В.Б.,Д.Г. К и В.Х.Й..
Ищеца твърди,че правата му като кредитор са увредени от поредица от
разпореждания с трите недвижими имота ,първото от които извършено от“Дивико“
ООД /н./ представляващо апорт в капитала
на „Джей Ви Ди Пропъртис“ АД,а второто продажба на имотите от „Джей Ви Ди
Пропъртис“ АД на „Братя Коцеви“ ООД и иска обявяване на недействителността на
двете разпореждания.
При това положение съдът приема,че приложение следва
да намери даденото разрешение по т.3 от Тълкувателно Решение №2/09.07.2019г.по
т.д.№2/2017г.на ОСГТК на ВКС относно това какъв
е редът за защита на кредитора при последваща
разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза
длъжникът му се е разпоредил с имуществото си.Целеният с предявяване на иска по
чл.135 ал.1 ЗЗД ефект е увреждащите сделки на длъжника да бъдат непротивопоставими
на кредитора, като за него се считат неизвършени и да бъде осигурена възможност на кредитора
да се удовлетвори принудително от имуществото, предмет на сделката.
Обявената по този ред относителна недействителност е
само в отношенията между кредитора и длъжника и между кредитора и лицето, с което
длъжникът е договарял, а по отношение на всички останали лица, в това число в
отношенията между длъжника и лицето, с което е договарял,действието на сделката
се запазва и имуществото се счита собственост на приобретателя. Поради това
приобретателят, с когото длъжникът е договарял, като титуляр на правото на
собственост върху имуществото може да го прехвърли на трето лице,а последното
на свой ред да извърши прехвърляне, като във всички случаи прехвърлянето ще се
явява извършено от титуляр.При наличие на такава поредица от прехвърляния на
имуществото кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от сделки.
Правилото на чл.135 ал.1 изр.3 ЗЗД дава защита на
кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху
имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял,ако са недобросъвестни или
са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът
може да бъде уважен. Целената от
кредитора защита се постига с уважаване на иска по чл.135 ЗЗД по отношение на
последния приобретател на имуществото.В този случай обаче по аргумент за
противното от чл.135 ал.1 изр.3 ЗЗД извършеното прехвърляне ще бъде
непротивопоставимо /относително недействително/ спрямо кредитора,ако
приобретателят е недобросъвестен или е придобил безвъзмездно от праводател, по отношение
на когото искът може да бъде уважен.
С оглед на това кредиторът може да се защити срещу
увреждането му поради извършеното последващо прехвърляне от съконтрахента на
длъжника с иск по чл.135 ЗЗД не само по отношение на сделката, сключена между
длъжника и неговия съконтрахент, но и по отношение на последващите сделки,
сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни
–знаели са за неговото увреждане, или са придобили правата безвъзмездно от
праводател,по отношение на когото са налице предпоставките на чл.135 ал.1 изр.2 ГПК за уважаване на иска.
Правилото на чл.135 ал.1 изр.3 ЗЗД урежда
конкуренцията между интереса на кредитора, който е увреден от извършените
сделки, и сигурността на гражданския оборот, изхождайки от два критерия
-възмездността или безвъзмездността на разпореждането в полза на третото за облигационното
отношение кредитор-длъжник лице и добросъвестността на това лице. Интересите на
кредитора, увреден от извършените прехвърляния, следва да бъдат предпочетени
пред интереса на приобретателя,който е знаел за увреждането на кредитора, и
пред интереса на приобретателя,който се е облагодетелствал безвъзмездно и е придобил
от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Тези трети
лица следва да търпят принудително изпълнение върху придобитото от тях
имущество поради участието им в увреждането на кредитора, знаейки за това
увреждане или поради безвъзмездното им облагодетелстване в резултат на
увреждащото действие на длъжника.
В настоящия казус съдът приема,че последния
приобретател на трите имота „Братя Коцеви“ ООД е придобил правото на
собственост възмездно по силата на договор за продажба обективиран в нотариален
акт №167/03.07.2015г.,по който цената е заплатена,което е установено по делото
въз основа на писмени доказателства и заключението на вещото лице,което
установява,че сумата е преведена по банковата сметка на продавача,и плащането е
счетоводно отразено в счетоводствата на двете дружества страни по
сделката.Ищеца не ангажира доказателства в противен смисъл.При това положение и
съобразно даденото от ВКС разрешение на въпроса в цитираното тълкувателно
решение,за да е непротивопоставимо на кредитора последното разпореждане с
имотите следва да е извършено при
недобросъвестност на приобретателя,т.е.същият да е знаел за увреждането.По този
начин цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за относително
недействителна по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за
уважаване на иска по отношение на последния приобретател. И обратно, ако не са
налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател,
искът за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки
следва да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на
някоя от междинните сделки.
В настоящия случай ищеца не изложи конкретни факти и
обстоятелства за недобросъвестност на третия ответник като последен
приобретател по увреждащите кредитора разпореждания.Показанията на разпитания
по делото свидетел на ищеца И И не са в достатъчна степен пълни,конкретни и
убедителни ,за да обосноват извода,че дружеството в лицето на съдружниците
си,респ.управителя ,е имало субективно отношение към сделката като увреждаща
интересите на кредитора такава.На първо място съдът отчита обстоятелството,че
свидетелят е бивш колега и дългогодишен приятел на ищеца и заинтересоваността
му да бъде постановено благоприятно решение за него е доста вероятна.На второ
място съдът отчита и известните
колебания в показанията на свидетеля,а именно,че ищеца му се обадил да му каже
за спечеленото дело на трета инстанция непосредствено след пенсионирането му на
20.05.2015г.при положение,че решението на ВКС е от 19.06.2015г.,а малко
по-късно заявява,че научил за това през м.юни 2015г.Свидетелят обяснява при
какви обстоятелства узнал за това ,че Б. спечелил делото против „Дивико“ ООД ,че
това се случило в присъствието на посетители на заведението и че случая се
коментирал в продължение на месеци .Изрично заявява ,че в този ден не е видял
някой от братята К в заведението,нито установява,че същите са присъствали на
водени преди това разговори между него и ищеца,или че по какъвто и да било друг
начин братята са научили,че Б. има вземане от дружеството,а още по-малко
установява,че братята Велко и Владимир са знаели ,че имотите които са закупили
на 03.07.2015г.преди това са били собственост на „Дивико“ ООД и са били внесени
в капитала на продавача „Джей Ви Ди Пропъртис“
АД ,с което е увреден интереса на
И.Б..
Изтъкнатите от ищеца обстоятелства ,че „Братя Коцеви“
ООД знае за увреждането,тъй като дружеството имало търговски отношения с
дружества,чийто управители или еднолични собственици на капитала били
управители на другите две дружества ответници по делото ,не може да бъде дори
индиция за знание по смисъла на чл.135 ал.1 изр.3 от ЗЗД .
С оглед на горното съдът приема,че макар и първата
сделка да се явява увреждаща интересите на кредитора и за увреждането да е
налице знание като у длъжника така и от страна на лицето ,с което същия е
договарял,иска ще следва да бъде отхвърлен,тъй като втората сделка е
противопоставима на кредитора,поради приетите от съда за доказани
обстоятелства,че последния приобретател е придобил правото на собственост
възмездно и е бил добросъвестен.
Предвид изхода
на делото и искането на ответника „Братя Коцеви“ ООД ищеца следва да бъде
осъден да заплати на дружеството
деловодни разноски в размер на 2200,00лв.-изплатено адвокатско
възнаграждение.Искането за присъждане на разноски в размер на
200,00лв.,представляващи внесен депозит за възнаграждение и разноски на
свидетел,е неоснователно,тъй като ангажираните от ответника свидетели не са
направили искане за присъждане на такива и сумата реално не е използвана по
предназначение.Същата подлежи на връщане на ответника при поискване.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска с правно основание чл.135 от ЗЗД ,предявен от И.Й.Б.,ЕГН-**********,***
против „ДИВИКО" ООД /н./,ЕИК *********,седалище и адрес на управление:
област Пазарджик, община Велинград,гр.Велинград.ул."Д. ТАЛЕВ" №7,
представлявано от управителите Г.В.Б.,Д.Г.К. и В.Х.Й.,заедно и поотделно и от
синдика на дружеството адв.А.Т., „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД,ЕИК *********,
седалище и адрес на управление:гр.София 1000, район р-н Младост, Христофор
Колумб N0 4, представлявано от В.Х.Й. и "БРАТЯ КОЦЕВИ" ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление:гр. Велинград 4600,обл.Пазарджик,бул.
„Съединение" № 69, представлявано от В Й. К и В Й. К за обявяване
за НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на ищеца И.Й.Б. поредицата действия,
предприети с цел увреждането му, а именно разпореждане на „ДИВИКО" ООД
/н./,с което като непарична вноска в капитала на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД
са апортирани следните недвижими имоти:
МАГАЗИН
№ 19 /деветнадесети/, с идентификатор, на застроена площ от 47.97 кв. метра.състоящ се от търговска зала и
санитарен възел, при съседи на магазина:магазин 18, магазин № 20, външен зид и
д] ВЕДНО с 1.77 % ид.ч. от общите части
на сградата и толкова идеални, части земята;
МАГАЗИН
№ 20 /двадесети/ с идентификатор със застроена площ от 45.2 кв.метра, състоящ се от търговска зала и
санитарен възел, ПРИ съседи на магазина.магазин 19.магазин № 21. външен зид и
двор. ВЕДНО с 1.66 % ид.ч. от общите
части на сградата и от земята;
МАГАЗИН
№ 24 /двадесет и четири/, с идентификатор на застроена площ от 23.11 кв.м.състоящ се от търговска зала и санитарен
възел, при съседи на магазина:кафе сладкарница,външен зид,магазин № 23 и
стълбищна клетка ВЕДНО с 0,85 % ид.ч. от общите части на сградата и от земята,които магазини се намират на кота ±
- 0.00 метра-партерен е в МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА /секция "А"/ с
магазини, състояща се от избен етаж, партерен етаж, три жилищни етажа и
мансарден жилищен етаж, със застроена площ от 473 кв.м.-построена в дворно
място с площ от 762 кв. м.,образуващо УПИ
и нов планоснимачен номер 8187 с приложена регулация за парцела в
квартал № 1411 /хиляда четиристотин и единадесет по плана на Велинград, обл.
Пазарджишка, при съседи на парцел:
североизток-УПИ, от югоизток-УПИ., от югозапад и северозапад улици, както и
последващото разпореждане на „ДЖЕЙ ВИ ДИ ПРОПЪРТИС" АД ,с което е
прехвърлена собствеността върху описаните по - горе имоти на купувача
"БРАТЯ КОЦЕВИ" ООД.
ОСЪЖДА И.Й.Б. да заплати деловодни разноски в полза на
ответника „Братя Коцеви“ ООД в размер на 2200,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: