О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ , гр.Пазарджик, 13.06.2019г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Христо Георгиев
като разгледа гр. дело
№2450/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.389 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЕК Петрол“ООД- гр. Пловдив,ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. „Михалаки Георгиев“№38,
представлявано от управителите Елена Демирова и Костадин Филипов, срещу
„Стефмар -75“ЕООД,ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Пазарджик, ул.“Георги Бенковски“№102, вх.В, ет.2,ап.4, представлявано от А.С.Г.,
както и срещу А.С.Г.,ЕГН-********** ***,
с цена на иска 8770.17лв.
С подадената искова молба е
отправено и искане към съда за допускане
на обезпечение на предявения иск срещу първия ответник - „Стефмар -75“ЕООД,ЕИК- *********, със седалище
и адрес на управление – гр. Пазарджик, ул.“Георги Бенковски“№102, вх.В,
ет.2,ап.4, представлявано от А.С.Г., чрез налагане на запор на вземания, които
„Стефмар -75“ЕООД,ЕИК- ********* има от трети лица /запор на банкови сметки/ в
лева и валута до общия размер на вземането в посочени от ищеца банки.
Изложени са подробни
съображения в подкрепа на искането. Изложени са и обстоятелствата, обуславящи
обезпечителна нужда. Представени са писмени доказателства в подкрепа на
твърденията.
След преценка на
представените писмени доказателства с молбата и доводите, изложени от молителя,
във връзка с исканото обезпечение, съдът приема следното:
Молбата за обезпечение на
предявения иск е допустима и e от компетентността на Районен съд –
гр.Пазарджик, пред който делото е висящо, но разгледана по същество, съдът я намира
за неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 391, ал.1 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без
него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата
по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или
бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл.180 и 181 ЗЗД.
Съдът намира, че предявената
искова осъдителна претенция с облигационен характер е подкрепена от писмени
доказателства, които могат да се
приемат за убедителни по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.391, ал.1, т.1 ГПК. В този смисъл, извод
за вероятна основателност на претенцията може да се направи.
Същевременно
обаче, процедурата по обезпечение на иск има за цел да осигури, докато
съдебният спор е висящ, осъществяването на неоснователно отричаното право. Тя
се прилага с оглед елиминиране или ограничаване на възможността ответникът да
осуети изпълнението на бъдещото съдебно решение, постановено в полза на ищеца.
За да бъде допуснато обезпечение на иска следва да са налице кумулативно дадени
предпоставки, а именно: искът да е допустим, вероятно основателен /подкрепен с
достатъчно доказателства/, да е налице обезпечителна нужда, предложената
обезпечителна мярка да е подходяща. Липсата на която и да е от посочените предпоставки
обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на иск.
Настоящият
съдебен състав счита, че в случая не са
налице всички предпоставки, посочени по- горе, които следва да са налице за
допускане на обезпечението. В настоящия случай, дори и да се приеме, че извод
за вероятна основателност на претенцията може да се направи, по делото не са конкретизирани
по какъвто и да е начин вземанията на „Стефмар -75“ЕООД,ЕИК- *********,чието
запориране се иска от молителя, вкл. не се съдържат данни и не са посочени и
индивидуализирани конкретни трети лица, по отношение на които ответникът по
предявеният иск да има вземания. Предлаганата обезпечителна мярка е
неподходяща, защото не са конкретизирани нито договорите, от които произтичат
вземанията на ответника, нито размера на вземанията по тях. Обезпечителната
мярка не е индивидуализирана в степен, от която да е ясно основанието на вземанията,
чийто запор се иска, както и съконтрагентите (трети задължени лица), с които са
сключени договорите. В подадената молба за допускане на обезпечение не е посочен
конкретен съкотрагент на длъжника и от какво точно основание произтичат вземанията
му, за да бъде наложен запор върху тях.
Действително
липсва законова разпоредба, която да определя както минималните, така и
максималните изисквания за индивидуализацията на вземанията на длъжника по
обезпечението, респективно по евентуално последващото обезпечително
производство, които да бъдат посочени от страната, която иска обезпечение на
предявения от нея иск чрез налагането на обезпечителна мярка запор върху
вземането на длъжника към трети лица. Поради това молителят следва да определи
вземането, върху което иска да бъде наложена обезпечителна мярка запор, било
чрез посочването на онези белези, които са му известни и дават възможност за
индивидуализация на вземането, било чрез посочване на белезите, който
индивидуализират вземането според молителя. В производството по обезпечение
молителят следва да индивидуализира вземането, върху което иска да бъде
наложена обезпечителната мярка запор, чрез посочване на тези индивидуализиращо
признаци от него, които са му известни и които дават възможност за индивидуализирането
му, като не е задължен да посочва всички индивидуализиращи признаци на
вземането. Обезпечителната мярка се налага въз основа на твърденията на
кредитора-молител в производството по обезпечение, поради което той носи риска,
както от несъществуването на вземането, чието запориране е поискано, така и от
липсата на признаци, позволяващи индивидуализацията на вземането, което ще
доведе до невъзможност за прилагане на обезпечителната мярка /в този смисъл е
Определение №162 от 03.04.2018г. по дело №4642/2017г. на ВКС,ГК, ІV
Г.г.о./.
В
конкретният случай, не са били изпълнени от молителя минималните изискания за
индивидуализацията на вземанията на длъжника по обезпечението, като не са
конкретизирани нито договорите, от които произтичат вземанията на ответника,
нито размера на вземанията,основанието на вземанията, чийто запор се иска,
както и съконтрагентите (трети задължени лица), по отношение на които
ответникът по предявения иск „Стефмар -75“ЕООД,ЕИК- ********* да има вземания. Поради
това съдът намира,, че при липса на такава информация не може да се направи
извод дали обезпечителната мярка е подходяща и адекватна на търсената защита,
както и дали е съразмерна с обезпечителния интерес,вкл. е обективно невъзможно
да се индивидуализират вземанията, върху които да бъде наложен запор. Допускането
на обезпечение без извършване на такава преценка би довело до незаконосъобразно
и необосновано засягане на правната сфера на ответника.
По
изложените съображения съдът намира, че молбата за обезпечение на предявения
иск следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЕК
Петрол“ООД- гр. Пловдив,ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление –
гр. Пловдив, ул. „Михалаки Георгиев“№38, представлявано от управителите Елена
Демирова и Костадин Филипов , за допускане на обезпечение на предявения иск
срещу първия ответник - „Стефмар
-75“ЕООД,ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик,
ул.“Георги Бенковски“№102, вх.В, ет.2,ап.4, представлявано от А.С.Г., чрез
налагане на запор на вземания, които „Стефмар -75“ЕООД,ЕИК- ********* има от
трети лица /запор на банкови сметки/ в лева и валута до общия размер на вземането
в посочени от ищеца банки, като неоснователна
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на молителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: