Р Е Ш Е Н И Е №
град Русе, 13.11.2020
година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ състав, в публично
заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в следният
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА,
с
участието на съдебния секретар ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №1346 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищцата М.И.Д. твърди, че с решение №936/18.05.2012г.
по гр.д.№1527/2012г. по описа на РРС упражняването на родителските права по
отношение на роденото от съвместното й съжителство, с ответника Г.А.Д.,
малолетно дете А. Г.Д., роден на ***г. е предоставено на нея, като негова майка.
На ответника е определен и режим на лични отношения с детето, който е изменен с
постигната спогодба по гр.дело №9026/2017г. по описа на РРС.
Твърди, че винаги се е стремила да спазва определения
режим на лични отношения и никога не е препятствала срещите на детето с баща
му.
Заявява, че за съжаление нещата много са се променили
от последното дело. Ответника пиел и преди, но в последните години пиел
ежедневно. Ходел на работа инцидентно, изпокарал се с родителите си и с
всичките си познати. До преди около две години живеел с родителите си, но
понастоящем бил на квартира. Детето постоянно се срещало с родителите на баща
си и с тях било в добри отношения. Имало е случаи и баща му да го води при тях.
Приблизително от една година детето не желаело да ходи
при баща си. Ищцата правила много опити и винаги се стремяла режима на лични
контакти да се спазва, но положението станало нетърпимо. Ответникът живеел на
квартира с поне още двама човека и хазаин, при много странни отношения.
Постоянно ставали скандали и побоища. Идвал много пъти посинен. От детето
разбрала че има любовница, която живее и с другите наематели.
Ответникът се държал безобразно с детето. Винаги идвал
или пиян или със силен махмурлук. Вече не можел да върви и дори походката му
показвала че е пиян. Много пъти посягал и е бил детето, което се оплаквало че
го псувал, обиждал и постоянно го държал го гладен.
Детето разказвало, че след като го вземел, ответникът
го завеждал в квартирата, където сядал и се напивал. Много пъти детето го
връщали майка му и баща му, защото ответника се е напил и не можели да го
събудят. В квартирата нямало телевизия, нямало и кухня, където да се нахранят.
Ответникът постоянно говорел на детето срещу ищцата и мъжа, с когото живее на
семейни начала и има дете от него.
След срещите си с ответника детето се връщало
разстроено и нервно. Не искало да контактува с никого от семейството си, било
гладно и жадно, а от месеци категорично
отказвало да се вижда с баща си.
Ответникът не плащал с месеци издръжка. Не купувал на
детето нищо. Най- страшното било че давал лош пример на детето и го разстройвал
постоянно с пиенето и връзките си. През миналото лято не го взимал. За
последната нова година го взел за три дни и детето разказало, че не са излизали
никъде, баща му се напил и заспал в 9 часа, а детето стояло с любовницата му и
си приказвали. Баща му казал че е заложил телевизора и телефона си, които била
купила любовницата му. Ответникът бил постоянно пиян, и детето нямало, а и било
невъзможно да има пълноценни контакти с него. В жилището, в което живеел
ответника ставали постоянни скандали, побоища и безразборни връзки, на които
детето не бивало да става свидетел. Тези ужасни отношения на детето с баща му
се отразявали и на поведението и успеха му в училище. Ищцата вече не можела да
намери аргументи, с които да накара детето да се види с баща си и виждала че
тормоза над детето й ставал нетърпим и това му се отразявало психически, а
проблемите на ответника с алкохола ставали все по – сериозни.
Моли съда да
постанови решение, с което да измени определения със спогодба по
гр.д.№9026/2017г. по описа на РРС режим на лични отношения между ответника и
детето Антон, като срещите с детето да бъдат преустановени или значително
редуцирани до веднъж в месеца от 10 до 14 часа, при условие, че ответника не е
пиян или срещите да бъдат в присъствието на социален работник.
Ответникът Г.А.Д., чрез процесуалния си представител адв.Г.В. оспорва иска и твърди, че не са настъпили промени
в обстоятелствата за промяна в режима на лични отношения.
Искът е по чл.59, ал.9 от СК.
ДСП- Русе предоставя въпроса на преценката на съда.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и
правна страна следното: Не се спори между страните, а се установява и от
приетите по делото писмени доказателства, че страните са родители на
ненавършилото пълнолетие дете А. Г.Д., роден на ***г. Не се спори между
страните, а се установява и от представения по делото препис от решение
№936/18.05.2012г. по гр.д.№1527/2012г. по описа на РРС, че упражняването на
родителските права по отношение на детето А.е предоставено на майката, като на
бащата е определен режим на лични контакти с детето и същия е осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 72.50лв. По гр.дело №9026/2017г. по описа на РРС
страните по делото се споразумяват и постигат съдебна спогодба, с която се
изменя режима на лични отношения на бащата с детето, както следва: бащата ще може да взема детето всяка първа, трета и пета (когато месеца
има такъв уикенд) събота и неделя от месеца от 11 ч. до 17 ч., с преспиване,
както и 15 дена през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, 3 дни
за Коледа - 24, 25, 26 декември на четна година и Нова година 30, 31 декември и
1 януари на нечетна година, от 11 ч. на първия ден до 17 ч. на последния ден;
ще се редуват Великденските празници между родителите, като през 2019 г. детето
ще е при майката, за рождения ден на А.бащата
ще има право да вижда детето от 11 ч. до 13 ч., както да взема детето за
Гергьовден от 11 ч. до 17 ч. и се отменят всички останали уговорки, определени
с предходното решение.
Няма спор, а се установява и от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, че между
родителите на детето съществува неразбирателство, което е предпоставка за
конфликти по между им. За да стигне до този извод, съдът се съобрази с
изявленията на разпитаните в полза и на двете страни свидетели. От показанията на разпитаните по
делото свидетели и изготвения по делото социален доклад от ДСП Русе се
установява, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето
се полагат от майката, като помощ и подкрепа тя получава от партньора си – Л. М..
Апартаментът, в който живеело детето ,
заедно с майка си, нейния съжителстващ партньор и по-молкия
му брат Л., представлявал апартамент, находящ се в
гр.Русе, състоящ се от три стаи, кухня и санитарен възел. Момчето разполагало
със собствена стая, обзаведена съобразно нуждите му -легло, бюро, лаптоп,
гардероб, като условията били напълно подходящи за отглеждане на дете. В дома на своята майка
детето има усещане на семейство, същото е спокойно, чувства се сигурно и
обичано, като адекватно се задоволяват базисните , здравни , образователни и
емоционални нужди на детето.
Ответникът от м.януари 2020г. е безработен,
няма регистрация в ДБТ –Русе и не получава обезщетение. Същият към момента не
разполага със собствени доходи. Живеел
под наем, в тристайно жилище, в което ползвал едната от стаите и санитарния
възел. Стаята, в която живеел била обзаведена с единично легло, разтегателен
диван, фотьойл, гардероб, маса и телевизор. Условията там били добри. Изслушаното
по реда на чл.15 ЗЗДет. дете А.заявява, че не желае да общува с баща си и
да се вижда с него, защото постоянно се карат за алкохола, с който баща му злоупотребява. Желае баща му
да се промени, „да не пие толкова много“. Последно се е виждал с баща си през
пролетта на тази година, когато е отказал да тръгне с него, защото пак са щели да се скарат. Споделя, че се е
случвало баща му да се обажда когато е в училище и да го притеснява. Пред
социален работник А.е разказал, че баща му си позволява да го нарича с обидни
думи, както и да обижда майка му и настоящия й партньор. А.е споделил, че
понякога, в дните, в които гостува при баща си, той го оставя при баба му и
дядо му по бащина линия. Същите са му давали пари, които след това са вземани
от баща му. Разказва, че е ставал свидетел на физическа саморазправа между баща
му с баба му и дядо му и други
неприятни сцени. Чувства се огорчен,
защото баща му постоянно обещава нещо, но никога не изпълнява обещанията си и
той трудно може да му вярва. По думи на момчето, в режима на лични отношения с
баща му не правят нищо особено- взема го от дома му и отиват в жилището на баба
му и дядо му. Важно за детето е, баща му да се промени и да прекарва време с
него.
Текстът на чл.59, ал.9 от СК
предвижда, че при изменение на обстоятелствата, съдът по искане на единия от
родителите, по искане на Д“СП“ или служебно може да измени постановените по-
рано мерки и да определи нови. В случая на първо място следва да се установи
налице ли е изменение на обстоятелствата, при които първоначално са определени
мерките касателно ненавършилия пълнолетие дете. При
преценката на всички обстоятелства, съдът следва да се води основно от интереса
на детето. Съгласно §1, т.5 от ДР на ЗЗДетето, при
преценката за най-добрия интерес на детето се вземат предвид желанията и
чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят
за детето при промяна на обстоятелствата и др. Съдът приема за безспорно
установено, че и двамата родители притежават нужния родителски капацитет да
полагат грижи за сина си. Безспорно се установи, че от датата, на която е
проведено откритото съдебно заседание по предходното дело -04.06.2018г., до
датата на устните състезания в настоящото производство -15.10.2020г., е изтекъл
период от две години и четири месеца, през който безспорно детето е израснало /А.е
на дванадесет години и девет месеца/, като с оглед възрастта е придобило и
известна самостоятелност.
В разглежданата хипотеза съдът
следва да се съобрази и с другите обстоятелства, определящи интересите на
детето, както и с предоставяне на възможността от общуване и подкрепа с
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Ето
защо счита, че в случая е налице изменение на обстоятелствата, при които
първоначално е определен режимът на лични отношения на бащата с детето. На
следващо място съдът счита, че предпоставка за конкретизиране /изменение/
режима на лични отношения е и ясно изразеното неразбирателство между родителите
на детето, по повод прекомерната употреба на алкохол от страна на ответника,
което води до възникване на конфликти при изпълнение на определените мерки ,
вследствие нежеланието на самото дете да общува с баща си. Съгласно текста на
нормата на чл.59, ал.3 от СК, определянето на режима на личните отношения между
родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят
може да вижда и взема детето. Съдът намира за уместно да подчертае също
важността на съдействието на двамата родители за създаване на доверителна
връзка на детето с бащата и възобновяване на контактите помежду им, в каквато
насока са висшите интереси на малолетното дете, както и за изключително тежките
последици за нормалното развитие и успешна социализация на детето при липсата
на такова съдействие.
Съобразно гореизложеното и
поради събраните в настоящото производство доказателства, следва да се определи
в интерес на детето, с оглед възрастта и правилното му развитие, следният режим
на лични отношения- всяка първа седмица от месеца, в неделя, от 10.00
часа до 14.00 часа. Съдът
намира за уместно да подчертае също важността на съдействието на двамата
родители за създаване на доверителна връзка на детето с бащата и възобновяване
на контактите помежду им, в каквато насока са висшите интереси на малолетното
дете, както и за изключително тежките последици за нормалното развитие и
успешна социализация на детето при липсата на такова съдействие.
По отношение направеното от
страните искане за присъждане на разноски, съдът счита, че в настоящото
производство не следва да се присъждат разноски, поради следното: В случая
правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК, респ. по чл.59, ал.9 от СК пред
първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на
спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в
случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За
разлика от исковото производство, в производството по чл.127, ал.2 от СК
/чл.59, ал.9 от СК/ не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителски права,
признати и гарантирани от закона, т.е. липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение,
което следва да изхожда от правилото за защита най- добрия интерес на детето,
ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора. В посочения смисъл е Определение №385/25.08.2015
г. на ВКС, I г.о.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ определените със спогодба по
гр.д.№9026/2017г. по описа на РРС, мерки на лични отношения на бащата Г.А.Д.,
ЕГН:**********, с адрес: *** с детето му А. Г.Д., роден на ***г., ЕГН: **********,
КАТО
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакти между Г.А.Д., ЕГН:********** и детето А. Г.Д., ЕГН: **********,
както следва: всяка първа седмица от месеца, в неделя, от 10.00ч. до
14.00 часа.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен
съдия: