Решение по гр. дело №170/2025 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 180
Дата: 13 ноември 2025 г.
Съдия: Елка Антимова Хаджиева
Дело: 20255410100170
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Девин, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20255410100170 по описа за 2025 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл. 144 от СК, чл.149 СК.
В исковата молба ищцата твърди, че е родена на ********г. видно
от удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №
30/********г. на Община Смолян. Твърди, че с Решение № 182/2016г.
постановено по гр. дело № 244/2016г. по описа на PC-Девин до навършване
на пълнолетие на 20.01.2023г. ответника заплащал ежемесечна издръжка за
нея чрез майка й И. З. П.. Твърди, че в момента е студентка в първи курс,
специалност „Предучилищна педагогика“, редовно обучение в ПУ „Паисий
Хилендарски“, гр. П. и е на квартира в гр. П., за което полага грижи майка й.
Твърди, че с оглед на обстоятелство, че е студентка през учебната 2024/2025г.
в редовна форма на обучение, с факултетен № 24061* за придобиване на ОКС
„Бакалавър“ и няма никакви доходи, а разходите й са непосилни за обучение,
храна, квартира и дневни са високи около 1000 лева месечно, а майка й поема
част от тези грижи половината, ще следва и ответника да бъде осъден да й
заплаща 500.00 лева ежемесечно за издръжка като редовно учаща за висше
образование в гр. П., считано от записването й като студентка – 01.10.2024г.
до завършване на обучението й – 4 години, ведно със законната лихва за
забава. Твърди, че ответника работи на трудов договор и има доходи, както и
1
имущество и недвижими имоти и е в състояние да я подпомогне да завърши
редовното си висше образование. Моли съда да постанови съдебно решение, с
което да осъди ответника да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на
500 лева като студентка в първи курс, специалност „Предучилищна
педагогика“, редовно обучение в ПУ „Паисий Хилендарски“, гр. П. с
факултетен № 24061*, считано от 01.10.2024г. до завършване на
образованието й – 4 години, ведно със законна лихва. Претендира за
направените разноски по водене на делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който твърди, че дъщеря му претендира изплащането на
ежемесечна издръжка в размер на 500 лева в качеството и на студентка в
първи курс, специалност „Предучилищна педагогика“, редовно обучение в ПУ
„Паисий Хилендарски“, гр. П., считано от 01.10.2024г. до завършване на
образованието й. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК го
задължава да изплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря по време на
обучението й за висше образование ако може да я дава без особени
затруднения. Следва да се има в предвид, че преди да депозира исковата молба
при възможност е изпращал парични средства на дъщеря си за нейното
обучение. С оглед на доходите му и задълженията, които има по наложени
запори за него се явява невъзможно да заплаща издръжка на дъщеря си за
обучението й за висше образование. Твърди, че от трудов договор №
16/17.07.2023г. и представените доходи за една година назад е видно, че
получава нетна заплата около минимално установената за страната или около
1077.00 лева месечно. Също така видно от покана за доброволно плащане изх.
№ 70701/26.07.2023г на ЧСИ К. П. има задължения в размер на 17748.58 лева,
за които суми са наложени запори и всичко което получава над минималната
заплата се удържа по изп. дело № 191/2015г. по описа на ЧСИ К. П.. Твърди,
че в случая за него ще е непосилно да заплаща месечна издръжка в размер на
500 лева на дъщеря му, поради това моли съда да остави исковата молба без
уважение. В случай, че не намери основания за да отхвърли исковата молба,
то моли да постанови съдебен акт, с който да постанови да заплаща
минимално предвидената издръжка за страната поради невъзможността му да
заплаща издръжка в размер на 500 лева. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли исковата молба на ищцата, а в случай, че не намери
основание за това то моли да постанови да заплаща минимално предвидената
2
издръжка на месец на дъщеря му за периода до завършването й на висше
образование. 
В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител.
С писмено становище от процесуалния представител на ищцата –
адв. Ж. Ч. поддържа иска и моли съда да го уважи по изложени доводи и
съображения.
В о. с. з. ответника не се явява, за него пълномощника му - адв. Н. Т.
моли съда да отхвърли иска, тъй като разпоредбата на чл. 144 от СК е
категорична, че доверителя му може да изплаща издръжка стига това да не
създава особени затруднения за него. Твърди, че видно от представените
документи същия е материално затруднен, вярно, че работи на трудов
договор, но е на минимална работна заплата. Също така по делото не са
представени абсолютно никакви доказателства, че ищцата е под наем и
заплаща наем, както се твърди в исковата молба. Представени са два броя
удостоверения, че същата е записана като студентка – зимен и летен семестър,
което не оспорват, но по данни на доверителя му същата живее в жилище,
собственост на майка й. Счита, че следва да се има предвид, че ищцата е над
18 години и същата може и да работи и да си помага в издържането и сама,
тъй като баща й е материално затруднен и много трудно би давал каквато и да
е било издръжка. Счита, че обстоятелствата в днешно време предоставят
възможност за работа на ищцата, стига същата да има желание, тя може да
работи онлайн или почасово и да си помага. Твърди, че издръжката на детето
е отговорност и на двамата родители. При условията на алтернативност, ако
съда счете, че следва да й бъде присъдена издръжка, то моли да е в
минималния размер и под минималния размер, тъй като доверителя му е
изключително материално затруднен и дори не може да покрие и собствените
си разходи. Твърди, че същият при възможност винаги предоставя средства на
дъщеря си. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Безспорно е, че С. Ж. П. е студентка в първи курс, специалност
„Предучилищна педагогика“, редовно обучение, с факултетен № 24061* през
3
учебната 2024/2025г. за придобиване на ОКС „Бакалавър“ в ПУ „Паисий
Хилендарски“, гр. П., видно от Уверение № 24061* на Педагогически
факултет към ПУ „Паисий Хилендарски“, гр. П..
Според Трудов договор № 16/17.07.2023г. ответника Ж. Е. П. е
назначен във „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Смолян, на длъжност
„водопроводчик“, считано от 19.07.2023г., с основно месечно трудово
възнаграждение- 995.00 лева, храна - 100.00 лева.
Представено е удостоверение за доходи на ответника Ж. П. за
периода от 05.2024г. до 04.2025г. с общо доходи – 17359.91 лева.
С Призовка за принудително изпълнение изх.№ 70701/26.07.2023г.
на ЧСИ - К. П. е уведомен Ж. П., че в кантората на ЧСИ К. П., рег.№ 824, е
постъпила молба от „К. И. И. БГ“ ЕАД с ЕИК: ********* с адрес гр. С., с
искане да бъде конституиран по изп. дело № 20158240400191 като взискател в
качеството му на частен правоприемник (по договор за цесия) на досегашния
взискател „П. К. Б.“ ЕООД с ЕИК: **********, с адрес гр. С. и да се продължи
изпълнението въз основа на издадения в полза на досегашния взискател
изпълнителен лист. На основание чл. 450, ал.2 от ГПК и при спазване на
условията за несеквестируемост съгласно чл. 444 и сл. от ГПК, с настоящото
съобщение го уведомяват, че налагат запор върху: Вземанията по банковите
сметки, открити на негово име в Б. Д.С.К. АД и О.Б.Б. АД (правоприемник на
К. Б. С. Б. България ЕАД); Трудовото и всяко друго възнаграждение за труд.
изплащано от работодателя „Водоснабдяване и Канализация ЕООД. ЕИК:
***********- гр. С., като задължението му по изпълнителното дело възлиза
на 17748.58 лева, от които: Главница в размер на 7439.88 лв., законна лихва в
размер на 5817.68 лв. за периода (11.01.2016 г. - 09.08.2023 г.; 1384.65 лв.
неолихвяеми вземания; 803.12 лв. - присъдени разноски, 336.56 лв. - разноски
по изпълнителното дело; 1778.93лв. -такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и
публични вземания в размер на 187.76 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
предявените обективни и субективно съединени искове са частично
основателни, по следните съображения:
По общо правило при навършване на пълнолетие издръжката на
детето се прекратява по силата на закона. Поради това съдебното решение, с
което е присъдена издръжка, губи силата си, щом детето навърши 18 г. Ако
4
при навършване на пълнолетие детето учи редовно в средно или се запише да
следва редовно в полувисше или висше учебно заведение, съдебното решение
за издръжка не продължава действието си автоматически, защото в тези
случаи не се дължи издръжка при същите условия, при които тя е била
присъдена. В тази хипотеза навършилият пълнолетие, за да получава
издръжка, трябва да предяви иск. Правното основание на иска за издръжка от
навършило пълнолетие лице е разпоредбата на чл. 144 СК, съгласно, която
родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в
средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат
да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения. Следователно
предпоставките за уважаване на иск за издръжка от навършило пълнолетие
лице са търсещия издръжка: 1/да учи редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение; 2/да не е навършил
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение; 3/да не може да се
издържат от имуществото си или от използване на имуществото си и
4/родителите могат да дават претендираната издръжка без особени
затруднения. Предпоставките трябва да съществуват обективно и
кумулативно. В процесният случай страните не спорят, а и от събраните по
делото доказателства еднозначно се установява, че е ищцата е студентка в
първи курс, специалност „Предучилищна педагогика“, редовно обучение, с
факултетен № 24061* през учебната 2024/2025г. за придобиване на ОКС
„Бакалавър“ в ПУ „Паисий Хилендарски“, гр. П. и към датата на подаване на
исковата молба и настоящем не е навършила двадесет и пет годишна възраст
възраст. По общо правило невъзможността на търсещият издръжка да се
издържа от имуществото си или от използване на имуществото си предполага
установяване и изследване на всички имуществени права, който биха могли да
бъдат източник за осигуряване на средства за препитание. В процесния
случай, нито се твърди, нито се представят доказателства ищецът да
притежава имуществени права, който биха могли да бъдат източник за
осигуряване на средства за препитание. При преценка възможностите на
ищцата да се издържа, съдът взе предвид, че не се доказа ищцата да престира
5
труд, същата е студентка за учебната 2024/2025 г.
В хипотезата на иск за издръжка от пълнолетно учащо се лице е
необходимо да се прецени и обстоятелството, дали плащането на издръжка
няма да създаде особени затруднения за родителите. В процесния случай
основните представени от ответната страна доказателства са свързани, с тази
предпоставка, а именно, дали без затруднение може да дава претендираната
издръжка. Ответника е в работоспособна възраст, с постоянен трудов договор.
При така установеното, съдът намира, че ответника без затруднение може да
дава издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 142 СК размерът на издръжката
се определя единствено от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. СК не съдържа други ограничения
или условия, които да се спазват при определяне размера на издръжката.
Минималната издръжка за 2025 г. е в размер на 269.25 лева при минимална
работна заплата от 1077.00 лева, а минималната издръжка за 2024 г. е в размер
на 233.25 лева при минимална работна заплата от 933.00 лева. Нуждите на
лицето /ищцата/, което имат право на издръжка, са обусловени от
обикновените условия на неговия бит, начин на живот, възрастта,
здравословното състояние, образования, културни потребности и всички
обстоятелства, които са от значение за случая. Нуждите са винаги конкретни
обстоятелства, подлежат на пълно и пряко доказване от ищеца. В процесният
случай за съда е без съмнение, че на ищцата са й нужни средства са храна,
облекло и учебни пособия и др., присъщи на всички лица на нейната възраст.
Възможността на ответника да дава издръжка се съобразява с размера на
доходите и други имущества, от които могат и се извличат материални блага.
Възможността да се дава издръжка е въпрос по същество и се преценява от
съда с оглед на цялото имущество на правнозадълженото според закона лице.
Признатият размер от ответника в условията на евентгуалност, ако не се
уважи искането му, да бъде отхвърлен иска изцяло, е минимално предвидения
размер на издръжка. Ответника, както и по- горе е посочено е в
работоспособна възраст и получава средно месечно възнаграждение в размер
на 1446.69 лева, като съдът отчита, че същия е длъжник по гореописаното
изпълнително дело, като задължението му е в размер на 17748.58 лева и има
наложен запор. Преценени в съвкупност, двете предпоставки водят до
заключението, че размер на издръжката от 270.00 лева е целесъобразен, като
едновременно ще задоволи част от нуждите на ищцата и няма да представлява
6
затруднение за ответника. Съдът счита, съобразявайки и обстоятелството, че
родителят не е задължен да осигурява изцяло издръжката на пълнолетното си
дете, че ответникът може без особено затруднение да поеме част от
обикновените разходи на пълнолетната си учаща дъщеря, заплащайки
минималната издръжка за страната месечно или по 270.00 лева, считано за
минало време - от 01.10.2024г. - до завършване на ОКС „Бакалавър“ в ПУ
„Паисий Хилендарски“, гр. П., за предвидения срок на обучение, не по-дълго
от навършване на 25 годишна възраст на ищцата. Иска е за законна лихва е
основателен, следва да се уважи, тъй като ответника дължи законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. След
завършване на висшето образование на ищцата, но не повече от навършване
на двадесет и пет годишна възраст плащането на издръжката се прекратява
автоматично.
Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва да се осъди
ответника да заплати на ищцата ежемесечна издръжка в размер на 270.00
лева, считано от 01.10.2024г. - до завършване на ОКС „Бакалавър“ в ПУ
„Паисий Хилендарски“, гр. П., за предвидения срок на обучение, не по-дълго
от навършване на 25 годишна възраст на ищцата, респ. настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Ще следва да се отхвърлят предявените искове за издръжка за
разликата над присъдената от 270.00 лева до претендирания размер от 500.00
лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното
й изплащане, като неоснователни и недоказани.
Ще следва на основание чл.69, ал.1, т.7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да се осъди
ответника да заплати сумата от 519.00 лева - 4 % държавна такса върху
размера на присъдената издръжка и 5.00 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд- Девин
Ще следва да се допусне на основание чл.242, ал.1 от ГПК
предварително изпълнение на решението досежно присъдената издръжка.
Ищцовата страна не е представила списък за разноски, в договора за
правна помощ на ищцата липсва отразяване на заплащане на адвокатски
7
хонорар, отразено е безплатна помощ по ЗАдв, но не са представени
доказателства в тази връзка за основанието за оказване на безплатна помощ, за
това съдът не присъжда дължимо адвокатско възнаграждение.
Ще следва на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът да заплати
на ищцата сумата от 30.00 лева - разноски за държавна такса.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. Е. П. с ЕГН ********** , с адрес: гр. Д., обл.
Смолян, ул. К. В. № ** ДА ЗАПЛАЩА на С. Ж. П. с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. П., бул. М. № **А, вх. *, ет.*, ап. * ежемесечна издръжка в
размер на 270.00 лева /двеста и седемдесет лева/, считано от 01.10.2024г. - до
завършване на ОКС „Бакалавър“ в ПУ „Паисий Хилендарски“, гр. П., за
предвидения срок на обучение, не по-дълго от навършване на 25 годишна
възраст на ищцата, респ. настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, както и 30.00 лева /тридесет лева/ -
разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Ж. П. с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. П., бул. М. № **А, вх. *, ет.*, ап. * против Ж. Е. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. К. В. № ** искове за издръжка за
разликата над присъдената от 270.00 лева до претендирания размер от 500.00
лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното
й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Ж. Е. П. с ЕГН ********** , с адрес: гр. Д., обл.
Смолян, ул. К. В. № ** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 519.00 лева - 4 % държавна
такса върху размера на присъдената издръжка и 5.00 лева такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд- Девин.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението досежно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
8
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
9