МОТИВИ по НЧХД № 2459 / 2017 г.
Тъжителят,
адвокат Д.И.М. от Варненска адвокатска колегия,
е повдигнал обвинение против И.М.П., роден на *** ***, ***гражданин, с
висше образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, за това, че на 04.08.2017 г. е разгласил позорно
обстоятелство за адв. Д.И.М. ***, с ЕГН **********, публично и чрез печатно
произведение, а именно, че е бил лишаван от адвокатски права в Адвокатска
колегия – Плевен - престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр.
чл. 147, ал. 1 от НК.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес е предявен граждански иск в размер
на 10 000 лв, за причинени неимуществени вреди от извършеното престъпление
и тъжителят е конституиран като граждански ищец, а подсъдимият – като
граждански ответник в производството.
Частният
тъжител и граждански ищец моли подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение и да бъде уважен
предявеният
граждански иск в пълен размер.
Подсъдимият
излага доводи в пледоарията си в подкрепа на искането си за постановяване
оправдателна присъда.
В
тъжбата е изложена следната фактическа обстановка:
Тъжителят
и И.М.П. са имали отношения адвокат - клиент от 27.07.2017г. Съставени са две адвокатски пълномощни, по които не е сключван договор за правна помощ
и съдействие, тъй като И.М. е отложил внасянето на сумата във времето, тъй като
не е разполагал с финансови средства да
заплати хонорара, визиран в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Едното адвокатско пълномощно е подписано в кантората на ЧСИ И.К., което му е
предадено, за да го представи при
разследващ полицай. Второто адвокатско пълномощно, пак без договор с уговорка да се плати след седмица, се е подписало
в адвокатската кантора на тъжителя. По
второто пълномощно без договор, подсъдимият е подвел адвокат М.,
че е съдружник и заместник - управител на фирмата на А.Г., като пьлномощното е на името на двамата. Адвокатското пълномощно се намира при
полицейски инспектор на 02 РУП на МВР и е приложено по преписка № В 1043 / 2017
г. Какви са били действията на тъжителя и дали е изпълнил поетите ангажименти
като адвокат, се установява от
приложените писмени доказателства по
делото. На 07. 09. 2017 г. адв. М. е
получил от Варненската адвокатска колегия, която И.М.П. е нарекъл пред А. Б. и стажантката „мошеници”, жалба, като в нея, освен клеветнически
твърдения и набеждаване в престьпления, единствените верни факти и данни са
само трите имена на жалбоподателя. В жалбата си И.М. никъде не отразява по
какъв начин е потърсил адв. М., укрива
първоначалната им среща и запознанство в офиса на ЧСИ К., спестява съставеното
му адвокатско пълномощно в кантората на ЧСИ, както и договорената сума от 500
лева. Същият спестява факти, досежно
явяването му на следващия ден в адвокатска кантора на М., бруталното изгонване от кантората на стажантката и действащия юрист А.Б.. Пълен абсурд и клевети са думите, които той
пише в жалбата и поставя в кавички, че Варненската колегия са мошеници и че тъжителят ще бъде третият
осъден адвокат. От набора писмени
доказателства, които са приложени, включително и извадката от интернет, а и от сигнала
до Районна прокуратура, е видно,че И.М.П., за да твърди че като служител на Главно управление на ДС е арестувал 12
дипломата и превел през граница „дипломата под прикритие”, И.К., може да се направи обосновано предположение, че
същият живее в един измислен свят. Със своите действия спрямо жената, на която
безпричинно е нанесъл побой И.Д., като е
причинил няколко леки телесни повреди на нея и малолетното й дете, е решил, че
чрез методите на шантаж и провокация, може
да постъпи така и спрямо адв. М.. Твърденията му, че адвокатът е лишаван от права и е осъждан, са клеветнически
и същият желае чрез тези думи спрямо М. да отклонява вниманието на
правораздавателните органи от деянията, извършени от подсъдимия. Към делото е
приложен надлежен писмен документ от Плевенската Адвокатска колегия, от който е видно, дали тъжителят е бил член на тази колегия и дали е отписван от
нея. От база данни на ОД на МВР Плевен, Окръжна и Районна прокуратура Плевен и
Районен и Окръжен съд Плевен са приложени надлежни справки от която е видно, има ли срещу И.М.П. образувани ДП, водят ли се
срещу него в полицейските управления ЗМ и прокурорски преписки, а от Районен и
Окръжен съд да е приложена актуална справка за приключените дела. С гореописаните действия М. е унижил
честта и достойнството на тъжителя. Писмените клеветнически твърдения на
И.М.
нанасят удар върху имиджа на адвоката, и довеждат до отлив от клиенти. Писането
на жалби от М. до Колегията, писмените отговори на тъжителя, събирането на
доказателства, причиняват най - малко неимуществени вреди. Видно от
представеното ксерокопие на Закона за адвокатурата - Глава Придобиване права на адвоката — чл.4, чл.9, тъжителят отговаря на всички изисквания. Установено, е че
адв. М. е осъдил по ЗОДОВ четиринадесет пъти Прокуратурата на Република
България, представлявана от Главния Прокурор.
Така
описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично
установена на базата на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени в тяхната
съвкупност.
За да
бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. първо, вр.
1, т. 1, 2, 3 и 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, за което на подсъдимия е повдигнато обвинението, е необходимо деецът да
е разгласил за другиго позорно обстоятелство или да му припише престъпление,
като разгласените обстоятелства освен
позорни да са и неверни, в което се изразява изпълнителното деяние на основния
състав на клеветата по смисъла на чл. 147 ал. 1 от НК. Обвинението, повдигнато
с тъжбата, визира квалифицирани състави на клеветата, които по принцип са по –
тежко наказуеми, поради широкия кръг обществени отношения, които засягат.
Съдът
взе предвид гласните доказателства по
делото и кредитира показанията на свидетелката
Н.Н.Н., като логични, последователни и като цяло в
съответствие с останалите доказателства по делото.
От разпита на свидетелката Н. се
установява следното:
От
началото на месец юли 2017 година, тя е на стаж при адв. Д.М.. Няма сключен
трудов договор с него. Учи право, в момента е четвърта година и е решила да започне стаж. В края на месец
юли 2017 г, е видяла за първи път М. в офиса на ЧСИ И.К.. Отишли са с адв. М.
там да пият кафе и М. е седял там. Започнали са разговор за обсебен автомобил, при което са се разбрали
с адв. М., М. да дойде в кантората му. Когато той е дошъл в кантората му, Н. и А.Б. са били там. Той ги е помолил да
излязат, за да си говорят на четири очи. След около десет минути М. си е тръгнал.
След това два дни подред М. и Н. са ходили до въпросния сервиз, в който
всъщност е бил обсебен автомобила, до
Второ РУ - Плевен. Адвокат М. е говорил с началника на Второ РУ - Плевен да ги
приеме. Той ги е приел, заедно с А.Г.. След два - три дни, М. е дошъл в кантората на М.. Хвърлил
е едно заявление, че се отказва от адв. М., като е заявил, че е мошеник и че
всички от АК *** са мошеници. Казал му е,
че има двама осъдени адвокати от АК-*** и е попитал: иска ли М. да бъде третият
?
Показанията
на свидетелката Н. се възприемат от съда като достоверни и дадени добросъвестно,
като е видно, че те са съответни на събраните по делото писмени доказателства и
еднопосочни с останалите гласни доказателства. Съдът приема, че тя не е
заинтересована от изхода на делото, т.к. стажът в адвокатска кантора не е
задължителен и не е необходима заверка от адвоката, т.е. госпожица Н. не е
поставена в положение на зависимост.
От
разпита на свидетеля А.Д.Б., се
установява следното: Свидетелят
познава адв. Д.М. от около 5 - 6 години. Посещава кантората му почти всеки ден,
като му помага по граждански дела, завършил е право. Не е вписан адвокат, но му помага по
бракоразводни, търговски дела, защото М. е прекалено зает и не може да поеме
тази работа. Свидетелят Б. е виждал И.М. два пъти. Единият път е посетил кантората през лятото, в края на месец юли тази година. Той е влязъл в
кантората и поискал адвокатска услуга от адв. М.. Ставало въпрос за кола, която задържали. Това е чул. М. има в момента една стажантка при него и е помолил с нея да напуснат кантората, за да си говорят на четири очи, да уточнят
нещо между тях. И те са напуснали кантората със стажантката Н..
Стояли са отвън, пили са кафе. След това И.М. си
е тръгнал, тъй като са се договорили. След 3, 4 или 5 дни най-много, той пак е посетил
кантората и свидетелят е чул, че са възникнали някакви пререкания с адв. М.. В
смисъл М. е казал, че адвокатът не му е свършил работа. Поискал да му се върне
хонорара, който му е платил. Свидетелят не може с точност да разкаже, какъв е бил диалогът между тях. Свидетелят е чул, че накрая подсъдимият И.М. е нарекъл адв. Д.М. „мошеник“ и „измамник“ и че иска да го осъди.
Показанията на свидетеля Б. също се възприемат от съда, като изложени
логично и последователно, както и в по - голямата им част са съответни на
останалите доказателства по делото. Все пак, при оценката им, съдът взе предвид
и обстоятелството, че свидетелят работи при тъжителя.
От
показанията на свидетеля В.В.М., се
установява следното:
Свидетелят
М.
е собственик на автосервиз ДЪГА. Познава подсъдимия и тъжителя. От разпит на собственика на автосервиза, се
установяват манипулативните действия на М.. Установено е, че по същата схема,
като в автосервиз ***, И.М. е карал автомобила си в 3 - 4
сервиза и след като му се ремонтира автомобила и не заплати ремонта, същият се
обръща към адвокати и прокуратурата, като подава сигнал, че автомобилът е
обсебен.
Въз
основа разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и 2 НК, клеветата може да се определи
като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или
приписването му на неизвършено от него престъпление. При едната форма на изпълнителното
деяние на клеветата - разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за пострадалия, адресат не
е самият пострадал , а трето лице. Достатъчно
е да има разгласяване – съобщаване на само едно трето лице, не е нужно
разпространяване на неистинското позорно обстоятелство. Втората форма е
приписването другиму на неизвършено от него престъпление. При тази форма на клевета деецът твърди пред
трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което
той в действителност не е извършил. И двете форми на изпълнителното деяние,
подобно на обидата, могат да се осъществят устно или писмено, при директно
общуване с адресата или при използване на далекосъобщително средство, чрез
използване на изображения и т.н. Престъплението винаги и без изключение е
деяние, укоримо от гледна точка на господстващия морал, което винаги
характеризира отрицателно личността на извършителя. Непосредствен обект на престъплението клевета са обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в
обществото, на положителната обществена оценка за личността. Обективната страна на клеветата е
очертана в двете алинеи на чл.147 НК. Пострадало от клеветата е конкретно
физическо лице. По-специално трябва да се отбележи, че ако пострадалият не е
конкретно назован, клевета няма, например ако клеветнически твърдения се
отправят към определена категория хора, без те да се отнасят до точно
определена личност или личности. Когато клеветата се извършва с пряк
умисъл, деецът е сигурен, че позорното обстоятелство е неистинско или че приписваното
престъпление не е извършено от пострадалия, като цели твърденията му да стигнат
до съзнанието на поне едно трето лице. Когато клеветата се извършва с
евентуален умисъл, деецът може да не е сигурен в действителното положение, но
въпреки това да прави съответното твърдение, или да не е сигурен, че неговите
твърдения могат да бъдат възприети от трето лице, но да се примирява с тази
възможност. Относно субективната страна на
престъплението, според съда, то е извършено умишлено от подсъдимия П., като
същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, тоест съзнавал е,
че репликите са позорящи и ще накърнят доброто
име на тъжителя М. и репутацията му в обществото като човек и като адвокат и
въпреки това, се е ангажирал с конкретни твърдения за конкретен човек, с ясното
съзнание за настъпването на общественоопасните последици, което обективира и
прякото му желание за тяхното причиняване. Умисълът на дееца е обхващал и
квалифициращите белези на деянието, като макар да не е бил сигурен в
действителното положение, защото не е разполагал с обективни и категорични
доказателства за него, а само с предположения, подсъдимият все пак е изразил
категорично клеветническите твърдения за конкретни факти. Подсъдимият
значително е надхвърлил рамките на правото си да изразява становище по дадени
въпроси и е злоупотребил с това си право, като го е използвал за накърняване
правата и интересите на частния тъжител.
В
случая е налице, като елемент от изпълнителното деяние, респ. като признак,
установяващ от обективна страна извършеното престъпление, кумулативно даденото
изискване за осъществяване престъпния състав на клеветата, а именно
разгласеното обстоятелство, освен невярно, да е и позорно,
Съдът
споделя тезата на обвинението, че написаното от
подсъдимия П., в жалбата му до ВАК, находяща се на л. 8 от н.ч.х.д. № 2459 / 17 г, а именно, че адвокат Д.И.М. бил
вписан в Плевенската адвокатска колегия и е бил отписан от нея и лишен от
адвокатски права, е клеветническо твърдение, насочено спрямо частния тъжител,
т.е. има пряка връзка между позорното обстоятелство и определено лице, чието добро име в
обществото се засяга. С клеветата се накърнява положителната обществена
оценка или доброто име, с което се ползва определено лице в обществото. Пострадалият
от деянието обаче може да е само физическо лице и то трябва да е изрично
посочено, защото, ако липсва конкретизация по отношение на кого точно са
разгласени обстоятелствата или е приписано престъплението, деянието не може да
е съставомерно. Чрез разгласяването се
довеждат до знанието на трети лица позорни факти, но е необходимо те да бъдат
реално твърдяни, а не да се подразбират, изхождайки се индивидуално от
собствено въображение. Тези обстоятелства, недостойни от гледна точка на
общоприетите морални разбирания, следва да са обективно съобщени и не могат да
се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност. Приписването на престъпление, което засегнатият
в действителност не е извършил, следва също да бъде конкретно посочено, за да е
ясно определено, а не абстрактно изложено. В противен случай, не би могло да
има отрицателно засягане на доброто име и честта на този, за когото се твърди,
че го е извършил.
Вредните
последици за престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК съставляват една необорима
законова презумпция и не подлежат на доказване, съгласно Решение № 21 ат 02.
02. 1995 г. по н. д. № 557 / 94 г, Трето наказателно отделение, докладчик
съдията П. Р. / Предвид гореизложеното, съдът намира, че по безспорен начин е
доказано извършването на деянието от субективна и обективна страна. Предявеният
граждански иск е основателен, тъй като деянието, за което подсъдимият е
привлечен към наказателна отговорност, е съставомерно. В настоящия случай има
противоправно деяние, което е една от кумулативните предпоставки за
осъществяване фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД.
Съдът счита, че за постигане
целите на наказанието, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 5000 лв,
както и обществено порицание. На основание чл. 45, вр. с чл.52 от ЗЗД, подсъдимият следва да заплати на частния тъжител и
гр.ищец, сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
нанесената му клевета. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият, със сочена
по-горе самоличност, следва да заплати по сметка на РС - Плевен държавна такса
върху уважения размер на гр. иск в размер на 400 лв.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: