№ 3463
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110105293 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Х. Д. Х., ЕГН
**********, съдебен адрес за призоваване: гр. *", *, офис срещу В. М., с ЛНЧ
*, адрес: гр. * и П. М. с ЛНЧ *, адрес: гр. *, с която е предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.232, ал. 2 от ЗЗД и чл.
233, ал. 1, изр. 2 и чл. 79 вр. чл. 238 от ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумите, както следва:
- сумата от 86 лева, представляваща неплатени консумативни разноски
за ел. енергия дължими за ползването на наетия имот за периода 24.10.2020г.
до 23.11.2020г. , ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на настоящия иск до заплащане на сумата;
- сумата от 2053,62лв., представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, дължимо на основание чл. 24 от Договор за наем на недвижим
имот от 25.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на настоящия иск до заплащане на сумата;
- сумата от 2400лв., представляваща обезщетение за причинени вреди
върху обзавеждането на наетия имот през времето на наемното ползване,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на настоящия иск
до заплащане на сумата;
Ведно със сторените съдебно-деловодни разноски.
В условията на евентуалност, ищецът моли ако се приеме, че
ответниците не отговарят солидарно, то същите да бъдат осъдени всеки от тях
да заплати разделно по 1/2 от гореописаните суми на ищеца.
Твърди се в исковата молба, че по силата на договор за наем на
1
недвижим имот от 25.06.2019 год., ищцата предоставила на ответниците за
временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в
гр. *, за срок от две години срещу месечен наем в размер на 350 евро, ведно
със задължението да заплащат и консумативните разходи за ел. енергия и
вода. Твърди, че съгласно чл. 23, б. "б", договорът между страните се
прекратява с тримесечно предизвестие за прекратяване от едната страна до
другата, като съгласно чл. 4 от договора при неспазване на това предизвестие,
неизправната страна дължи обезщетение в размер на три месечни наема.
Договорено било между страните, че имотът следва да се върне в същото
състояние при прекратяване на договора. Излага се, че жилището е отдадено с
находящото се в него обзавеждане на 25.06.2019 г., включително нови
интериорни врати с каси на всички стаи,диван, кухненски плот и осем броя
римски ленени щори на прозорците във всекидневната, които били чисто
нови. Сочи, че на 31.12.2020г. е получила съобщение по имейл от
ответниците, с което я уведомили, че незабавно прекратяват договора за
наем, считано от същата дата. Излага твърдения, че към датата на
прекратяване на договора, както и към момента на депозиране на исковата
молба, ответниците не били заплатили консумативните разходи за потребена
ел. енергия за периода от 24.10.2020г. до 23.11.2020г. в размер на 86 лв., като
ищцата заплатила същата сума на 22.01.2021г., за да не спрат електричеството
в имота. Сочи, че съгласно чл. 24 от договора, ответниците й дължат сумата в
размер на 2053.62лв., представляваща обезщетение за неспазено тримесечно
предивестие. Твърди, и че ответниците са нарушили задължението си по чл.
17 от договора да върнат имота в състоянието, в което са го получили, като
след прекратяването на договора са били налице следните вреди по
обзавеждането на имота, причинени по време на ползването му: изгаряния
върху кухненски плот (всекидневна), налагащи неговата подмяна в размер на
300 лв.; скъсани осем броя римски ленени щори за прозорци (всекидневна)
налагащо тяхната подмяна на обща стойност 1000 лв. или по 125 лв. за всяка
щора; надраскана дамаска и силно вмирисан пълнеж на диван (всекидневна),
налагаща неговата подмяна на стойност 800 лв.; подмяна на надрана
вътрешна каса от фурнир с приблизителни размери и надрани прилежащи към
нея четири външни первази от фурнир, на врата (вътрешна) на всекидневната;
подмяна на надрана вътрешна каса от фурнир и надрани прилежащи към нея
четири външни первази от фурнир, всеки с приблизителни размери на врата
(вътрешна) на банята. Сочи, че на 06.01.2021г., при влизането в имота в
присъствие на орган на полицията и свидетел е установила гореописаните
вреди. Сочи се, че представеният от ответниците депозит е използван за
погасяване на незаплатения от тях наем. Сочи се, че съпрузите отговарят
солидарно, тъй като са сключили наемния договор за задоволяване на
жилищни нужди за семейството и отговарят солидарно пред ищеца.
Евентуално се претендира разделното им осъждане. По тези съображения се
моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител моли за
2
уважаване на исковете и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че за
ответниците не е възникнало задължение за плащане на месечен наем от 350
евро, както и неустойка от 2053,62 лв., тъй като същите не са български
граждани, като нито говорят, разбират или пишат на български език. Сочи, че
в договора за наем и приемо-предавателния протокол не е вписано лице-
преводач, което да е извършило надлежния превод на тези документи, за да се
заключи, че ответниците са разбрали и са се съгласили с условията и са
запознати със съдържанието на подписаните документи. В тази връзка излага
твърдения за нищожност на договора за наем и приемо-предавателния
протокол, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие на закона
предвид липсата на превод. Прави възражение за прекомерност на
неустойката, поради противоречие с добрите нрави. Оспорва като
неоснователно задържането на дадения аванс от страна на ответниците в
размер на 350 евро, като прави възражение за прихващане за сумата от
претендираната неустойка в размер на 2053.62 лв., в случай, че същата бъде
приета за основателна и доказана. Оспорва наема за последния месец да не е
заплатен от ответниците. Излага твърдения и, че в случая не е налице
надлежно отправена покана от ищеца към ответниците, нито по отношение на
неустойката в размер на 2053.62 лв., нито по отношение на претендираните
имуществени вреди в размер на 2400 лв., като оспорва всяка една от
претендираните имуществени вреди, както по размер, така и по
основателност, като счита, че същите не са причинени от поведение на
ответниците. Оспорва се твърдяните вещи да са съществували към датата на
предаване на имота, поради липсата им в приемо-предавателния протокол от
25.06.2019г. и съставянето на такъв след прекратяване на договора. Оспорва и
дължимостта на сумата в размер на 86 лв., представляваща незаплатена ел.
енергия, поради липса на надлежно уведомяване. По тези съображения моли
за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ответниците чрез особен представител оспорват
предявените искове и се моли за отхвърлянето им. Депозирана е писмена
защита, в която са изложени подробни съображения по същество на спора.
Намира за недоказано, че е преведено съдържанието на договора, като счита,
че свидетелските показания са недопустими, поради което да не бъдат
кредитирани от съда. В тази връзка се поддържа нищожност на договора,
поради противоречие със закона. Намира за неоснователен иска за заплащане
на вреди върху наличното обзавеждане като недоказан, тъй като не се
установявало да е отдаден с нови вещи. Счита за доказано възражението за
прихващане със заплатения депозит, доколкото липсва яснота за кой месец
твърди ищецът да не му е заплатена наемната цена.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
3
От представените по делото доказателства се установява наличието на
сключен между страните договор за наем на недвижим имот от 25.06.2019
год., ищцата е предоставила на ответниците за временно и възмездно
ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр. *, за срок от две
години срещу месечен наем в размер на 350 евро, ведно със задължението да
заплащат и консумативните разходи за ел. енергия и вода. Съгласно чл. 23, б.
"б" от договора същият се прекратява с тримесечно предизвестие за
прекратяване от едната страна до другата, като съгласно чл. 24 от договора
при неспазване на това предизвестие, неизправната страна дължи
обезщетение в размер на три месечни наема. Договорено е, че имотът следва
да се върне в същото състояние при прекратяване на договора.
Съобразно чл.18 от договора наемателят заплаща един месечен наем от
350лв. като депозит, която сума се удържа при наличие на предвидените в чл.
19 от договора предпоставки от наемодателя.
Видно от чл.7 от договора наемателят е длъжен да плаща наемната цена
по начина и в сроковете – сумата от 350 евро по банков път до 10-то число на
месеца, за който се отнася.
Съгласно чл.10 от договора наемателят е длъжен да отстрани всички
повреди, причинени виновно от наемателя и не се дължат на обикновеното
ползване на имота.
Видно от приемо-предавателен протокол от 25.06.2019 г., страните
подробно са описали предаваните движимости в имота, в т.ч. диван,
кухненски плот.
Представено е по делото съобщение по имейл от ответниците от делото
31.12.2020г., с което я уведомили, че незабавно прекратяват договора за наем,
считано от същата дата.
От представените разписка от Изи пей от 22.01.2021 г. /л.13/ се
установява заплащането на консумативните разходи за потребена ел. енергия
за периода от 24.10.2020г. до 23.11.2020г. в размер на 86 лв.
Представено е извлечение от банковата сметка на ищцата, от която е
видно извършените преводи за наем от ответниците, последният от които е от
11.12.2019 г.
От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се установява
наличието на увреждане в описаното в исковата молба имущество, а именно
изгаряния върху кухненски плот (всекидневна), налагащи неговата подмяна;
скъсани осем броя римски ленени щори за прозорци (всекидневна) налагащо
тяхната подмяна; надраскана дамаска и силно вмирисан пълнеж на диван
(всекидневна), налагаща неговата подмяна; подмяна на надрана вътрешна
каса от фурнир с приблизителни размери и надрани прилежащи към нея
четири външни первази от фурнир, на врата (вътрешна) на всекидневната;
подмяна на надрана вътрешна каса от фурнир и надрани прилежащи към нея
четири външни первази от фурнир, всеки с приблизителни размери на врата
(вътрешна) на банята. Съгласно заключението пазарната стойност за подмяна
на увреденото имущество възлиза на сумата от 2262,88лв.
4
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите * и Х. * Г..
От показанията на свидетеля * се установява, че преди отдаването под
наем на имота, последният бил посетен от свидетелката заедно с ищцата в
началото на м.юни 2019 г., като състоянието на жилището било „перфектно“,
с ново обзавеждане, нови мебели и кухня без повреди. На прозорците имало
бежови римски щори. Свидетелката разказва, че имотът бил отдаден под наем
на семейство немски граждани, като на 01.01.2021 г., когато се чула с ищцата
същата споделила, че са напуснали жилището без предизвестие с отправяне
на имейл. Впоследствие отишли до жилището заедно с полицай Генчо Тенев
за да влязат. Установява се, че при влизането констатирали надрани каси на
вратите, накъсани и деформирани шори, надран диван с петна и неприятна
миризма. Кухненският плот бил наранен на няколко места от оставени
нагорещени съдове.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че последният е
присъствал при сключване на договора за наем между ищцата и ответниците.
Превел договора на немски език. Помогнал на сраните при преместването при
сключването на договора.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.232, ал. 2 от ЗЗД за плащане на
консумативни разноски, съдът намира следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по сключен договор за наем;
твърдяната изискуемост на вземането за заплащане на ел. енергия, както и
размера на претендираната сума.
В случая ответната страна е релевирала възражение за нищожност на
договора, поради противоречие със закона, което съдът намира за
неоснователно.
Доводите на ответната страна са, че ответниците са чужди граждани и
не са разбрали съдържанието на договора за наем, което не се подкрепя от
ангажираните по делото доказателства. От показанията на свидетеля Г., които
съдът кредитира като непредубедени и последователни, поради което им дава
вяра, се установи, че същият е присъствал при сключване на договора за наем
и е превел съдържанието на договора. Възраженията на ответната страна
относно допустимостта на гласните доказателства, релевирани в писмената
защита са неоснователни, тъй като събирането им не попада под хипотезата
на чл. 164, ал. 1 от ГПК. В случая чрез събраните гласни доказателства не се
установява съдържанието на договора, респективно постигнатото съглашение,
а се доказва, че страните са разбирали текстът на договора, който подписват.
Следователно, ответниците са били наясно със съдържанието на
договорните клаузи и доброволно са подписали договора за наем. Още
повече, налице са данни и за започнало изпълнение по договора, чрез
5
заплащане на наемните вноски по банков път, видно от представеното по
делото банково извлечение от сметката на ищцата, т.е. ако същите не са били
наясно със съдържанието му, не биха и изпълнявали по него.
От друга страна, наведените възражения на ответника за нищожност на
договора, поради противоречие със закона, са необосновани, доколкото няма
императивно изискване в закона постигнати съглашения с чужди граждани да
са съпроводени в писмен вид и с лицензиран превод. Договорът за наем е
консенсуален, неформален договор, като формата е само за доказване, не и за
неговата действителност.
Следователно, наличието на валидно облигационно отношение по
договор за наем се установява по категоричен начин от ангажираните по
делото гласни и писмени доказателства.
Съобразно разпоредбите в договора за наем, както се коментира по-
горе, страните са договорили заплащане на консумативните разноски за
потребена ел. енергия за сметка на наемателите.
В случая наличието на потребена ел. енергия за претендирания период и
тяхната стойност не се оспорват от ответната страна, като ищцата е
представила доказателства за заплащането им. Последното – че тези суми са
заплатени именно от ищцата също не се оспорва, а и не са ангажирани
доказателства в противния смисъл, поради което съдът намира искът за
заплащането им в претендирания размер от 86лв. за основателен, поради
което следва да се уважи.
Не е спорно между страните, че ответниците по делото съпрузи.
С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от СК съпрузите отговорят
солидарно за задълженията за задоволяване на текущи нужди на семейството.
В случая установеното по основание и размер е за задоволяване на
текущи нужди на семейството, поради което следва да се постанови
солидарно осъждане на съпрузите.
По иска с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 238 от ЗЗД вр. чл. 24,
от договора за наем от 25.06.2019 г. :
За успешното провеждане на така предявения иск следва ищецът да
докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните
по сключен договор за наем и действителна клауза за начина на прекратяване
на договора и последиците от това; както и размера на претендираната сума.
Ответникът от своя страна следва да установи изпълнение на
задължението по договора да извести другата страна за прекратяване на
договора в уговорения срок.
Видно от чл. 24 от подписания между страните договор за наем
страните са постигнали съгласие при едностранно прекратяване на срочния
договор за наем да се извести другата страна с тримесечно предизвестие.
От анализа на събраните по делото доказателства – ангажираните
гласни доказателства на свидетеля * се установи, че наемателите са
напуснали жилището на 01.01.2021 г., след като на 31.12.2020г. са
информирали ищцата, че незабавно напускат жилището. Съдът кредитира
6
показанията на свидетелката като непротиворечиви и вътрешнологични, като
същите почиват и на непосредствени впечатления, доколкото същата е
посетила жилището с орган на полицията в началото на м. януари 2021 г.
Напускането неочаквано и без спазване на дължимото предизвестие се
подкрепя и от представената електронна кореспонденция, чието съдържание
не е опровергано чрез предвидените в процесуалния закон способ.
Ответниците не са ангажирали доказателства за заплащане на така
договореното между страните обезщетение за неспазване на предизвестие,
поради което същото е дължимо и искът се преценява за основателен.
Съобразно постигнатата уговорка дължимото тримесечно предизвестие
възлиза на трикратния размер на наемната цена от 350 евро или към датата на
предявяване на иска - сумата 2053,62лв.
Не е спорно между страните, че ответниците по делото съпрузи, които
съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от СК отговорят солидарно за
задълженията за задоволяване на текущи нужди на семейството.
В случая установеното по основание и размер вземане е във връзка с
наетия под наем недвижим имот, за задоволяване на текущи нужди на
семейството, поради което следва да се постанови солидарно осъждане на
съпрузите.
С оглед изложеното следва да се разгледа заявеното в евентуалност
възражение за прихващане с платения депозит от ответниците, заявен с
отговора на исковата молба.
За обосноваване основателността на така заявеното възражение за
прихващане ответниците следва да докажат, че наемът за последния месец на
ползване на имота е заплатен.
В случая от анализа на представените по делото писмени доказателства
се установява заплащане на наемна цена на 11.12.2019 г., т.е. за настъпилия
падеж за ползване на имота за м.12.2019 г., съобразно постигнатите
договорки между страните. С исковата молба се твърди, че със сумата е
погасена наемна вноска, но е не е конкретизирано за коя от тях. Доколкото не
е предявен иск за заплащане на наемна цена за друг период и не се твърди
преди прекратяване на договора да е съществувала друга незаплатена
наемната цена преди напускане на наемателите, съдът намира, че се касае за
последната месечна наемна цена, за която са ангажирани доказателства, че е
заплатена.
Не е спорно, че при сключване на договора е заплатена сумата от 350
евро от ответниците като депозит – за обезпечаване на задълженията по
договора.
С оглед горното съдът намира възражението за прихващане в размер на
350 евро, с левова равностойност от 684,54лв., за основателно, поради което
следва да се извърши прихващане с приетата за основателна сума от
2053,62лв.
По изложените съображения съдът намира иска за основателен за
сумата от 1369, 08лв., поради което следва да се уважи до този размер, а за
7
разликата до претендирания размер от 2053,62лв. следва да се отхвърли,
поради извършеното прихващане.
По иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
обзавеждането на имота, причинени по време на ползването му: изгаряния
върху кухненски плот (всекидневна), налагащи неговата подмяна; скъсани
осем броя римски ленени щори за прозорци (всекидневна) налагащо тяхната
подмяна; надраскана дамаска и силно вмирисан пълнеж на диван
(всекидневна), налагаща неговата подмяна; подмяна на надрана вътрешна
каса от фурнир с приблизителни размери и надрани прилежащи към нея
четири външни первази от фурнир, на врата (вътрешна) на всекидневната;
подмяна на надрана вътрешна каса от фурнир и надрани прилежащи към нея
четири външни первази от фурнир, всеки с приблизителни размери на врата
(вътрешна) на банята:
За успешното провеждане на така предявения иск в тежест на ищеца
е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните по сключен договор за наем; твърдяното увреждане на имущество на
ищеца, както и размера на претендираната сума – разходите за
възстановяване на вещта. На основание чл. 233 ал. 1, изр. последно от ЗЗД до
доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро
състояние. В тази връзка в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задължението по договора да върне вещта в добро състояние, както и да
опровергае, че виновно е причинил вреди на наемодателя.
В случая видно от представения по делото приемо-
предавателен протокол, чиято автентичност не е оспорена, страните са
посочили вещите, като липсват забележки относно състоянието на вещите, в
т.ч. че са в лошо състояние.
От ангажираните по делото доказателства, посредством разпита на
свидетеля *, които съдът кредитира изцяло като незаинтересовани и
непосредствени, се установява, че имотът е предаден в отлично състояние.
Непосредствено обаче След напускане на наемателите са установени надрани
каси на вратите, накъсани и деформирани щори, надран диван с петна и
неприятна миризма. Кухненският плот бил наранен на няколко места от
оставени нагорещени съдове.
Съобразно постигнатите договорки между страните, както и по силата
на чл. 233 от ЗЗД ответниците са длъжни да поправят вредите, които не се
дължат на обикновеното потребление. По аргумент от чл. 238, ал. 2 от вината
се предполага до доказване на противното.
С оглед вида и характера на причинените увреждания съдът намира, че
същите не се дължат на обикновеното ползване на наетия имот. Ответниците
не са опровергали законовата презумпция за виновност за причинените вреди,
поради което следва да се ангажира отговорността им.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-оценителна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
8
установява, че пазарната стойност на увреденото имущество възлиза на
2262,88лв.
Не са ангажирани от ответниците доказателства, че са заплатили
стойността на увреденото имущество, поради което искът за заплащането се
преценява за доказан по основание и следва да бъде уважен до посочения от
вещото лице размер от 2262,88лв.
До претендирания размер от 2400лв. искът е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Доколкото се касае за договорна отговорност за причинени вреди на
наемодателя, съпрузите са солидарно отговорни за заплащане на посочената
сума на основание чл. 32, ал. 2 от СК.
Основателно се преценява и искането за присъждане на законна лихва
върху всяка от уважените главници от датата на завеждане на исковата молба
в съда 14.04.2021 г. до окончателно изплащане на задълженията като законна
последица от уважаването на исковете.
По разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените
доказателства, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да
заплати сторените от ищцата разноски за заплатена държавна такса от
230,14лв., депозит за особен представител от 548лв, 6,50 лв, за обезпечителна
заповед, 200лв. за съдебно-оценителна експертиза, , които съобразно
уважената част от исковете възлизат на сума от 806,42 лева
/984,64х3717,96/4539,62/.
Претендираните разноски за налагане на запор от ЧСИ въз основа на
издадената обезпечителна заповед от 69,26лв. съставляват разноски по
изпълнението, които следва да се разпределят от съдебния изпълнител и не
следва да се присъждат от съда с настоящия съдебен акт.
Разноските за призоваване на свидетел в размер на 30 лв. не са сторен
разход в производството, доколкото не са изплатени на свидетеля, а подлежат
на връщане от страната при поискване, поради което не следва да се възлагат
в тежест на ответниците.
На основание чл.78, ал. 1 вр. чл. 38 от ЗА в полза на адвокат * Д., л. №*,
с адрес на кантората гр. * се следват разноски съобразно уважената част от
исковете, а именно в размер на 448,81 лв. /548х3717,96/4539,62/.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М., с ЛНЧ *, адрес: гр. * и П. М. с ЛНЧ *, адрес: гр. *, ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на Х. Д. Х., ЕГН **********, съдебен адрес за
призоваване: гр. *", *, офис, сумата от 86 лева /осемдесет и шест лева/,
представляваща неплатени консумативни разноски за ел. енергия, дължими за
ползването на наетия имот по договор за наем на недвижим имот от
9
25.06.2019 год., находящ се в гр. *, до датата на прекратяване на договора
(31.12.2020г.), заедно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
настоящия иск до заплащане на сумата; на основание чл.232, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. М., с ЛНЧ *, адрес: гр. * и П. М. с ЛНЧ *, адрес: гр. *, ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на Х. Д. Х., ЕГН **********, съдебен адрес за
призоваване: гр. *", *, офис, сумата от 1369,08 лева /хиляда триста шестдесет
и девет лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, дължимо на основание чл. 24 от Договор за наем на недвижим
имот от 25.06.2019г., заедно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на настоящия иск до заплащане на сумата, на основание чл. 79
вр. чл. 238 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената
сума от 1369,08лв. до претендирания размер от 2053,62лв., поради
прихващане със заплатения депозит от 350 евро на 25.06.2019 г.
ОСЪЖДА В. М., с ЛНЧ *, адрес: гр. * и П. М. с ЛНЧ *, адрес: гр. *, ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на Х. Д. Х., ЕГН **********, съдебен адрес за
призоваване: гр. *", *, офис, сумата от 2262,88лв. /две хиляди двеста
шестдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за причинени вреди върху обзавеждането на наетия имот през
времето на наемното ползване, изразяващи се в изгаряния върху кухненски
плот (всекидневна), налагащи неговата подмяна; скъсани осем броя римски
ленени щори за прозорци (всекидневна) налагащо тяхната подмяна;
надраскана дамаска и силно вмирисан пълнеж на диван (всекидневна),
налагаща неговата подмяна; подмяна на надрана вътрешна каса от фурнир с
приблизителни размери и надрани прилежащи към нея четири външни
первази от фурнир, на врата (вътрешна) на всекидневната; подмяна на
надрана вътрешна каса от фурнир и надрани прилежащи към нея четири
външни первази от фурнир, всеки с приблизителни размери на врата
(вътрешна) на банята; заедно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на настоящия иск /14.04.2021 г./ до заплащане на сумата; на
основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдения размер от 2262,88лв. до претендирания размер от 2400
лева.
ОСЪЖДА В. М., с ЛНЧ *, адрес: гр. * и П. М. с ЛНЧ *, адрес: гр. *, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Х. Д. Х., ЕГН **********, съдебен адрес за призоваване: гр.
*", *, офис, сумата от 806,42 лева /осемстотин и шест лева и четиридесет и
две стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. М., с ЛНЧ *, адрес: гр. * и П. М. с ЛНЧ *, адрес: гр. *, ДА
ЗАПЛАТЯТ на адвокат * Д., л. №*, с адрес на кантората гр. *, сумата от
448,81 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и осемдесет и една
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение пред настоящата
съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по
10
посочения от ищцата начин – по банкова сметка при „Банка ДСК“ АД IBAN
BG02STSA93001527781385.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11