№ 109
гр. Пазарджик, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220200082 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. И. С. с ЕГН:********** от с.Б., ул.“Д.М.,чрез адв. Б. З., против Наказателно
постановление №22-1006- 003568/09.12.2022г. на началник група към ОД МВР-Пазарджик, СПП, с което на
жалбоподателката са наложени чл.175 ал 3 пр.1 от ЗДвП - глоба е размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от с.з.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, чрез писмено становище, жалбоподателят настоява да се отмени НП по изложените в
жалбата съображения, които допълва.
Въззиваемата Дирекция , редовно призована, не изпраща представител.
На 22.09.22г. полицаите към ОД МВР Пазарджик И. и Ч. изпълнявали задълженията си по пътен контрол на
движението на АМ Тракия , в района на област Пазарджишка.
Около 11.37ч. спрели движещ се на път ІІ-37 л.а. БМВ с ДКН ****. Извършили проверка на водача и МПС и
установили, че се управлява от жалбоподателя, който е и собственик. Установили също, че МПС е с прекратена на
24.08.2022 служебно регистрация по чл. 143 ал.10 от ЗДВП (без сключен 33ГО).
Съставен на място бил АУАН по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, предявен надлежно срещу подпис и с връчен препис.
На 04.11.2022г. била постановена мотивирана резолюция за прекратяване на образуваното въз основа на
този акт административно-наказателно производство.
По случая била образувана пр.пр.№6436/2022г. по описа РП-Пазарджик с данни за извършено престъпление
по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 17.11.2022г. прокурор от РП-Пазарджик отказвал образуване на
досъдебно производство срещу лицето, поради липса на престъпен състав и изпратил преписката в ОД МВР
Пазарджик - СПП, за преценка за реализиране на административно-наказателна отговорност. Резултатът е издаване
на настоящото НП ( виж на л.4) се издава на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и за нарушението по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП.
1
Актът е бил процесуално изряден, тъй като е съставени от материално и териториално компетентни
органи ( л. 24-25) , а съдържанието му отразява достатъчно ясно и пълно описание на обстоятелствата на
възприетото нарушение, получило и своята съответна правна квалификация. Констативният и санкционният акт са
съставени, предявени и връчени в преписи по надлежния за това ред.
С мотивираната резолюция на административно-наказващия орган е прекратил образуваното по процесния
АУАН GA № 732657 поради наличие на данни за извършено престъпление. Преписката била изпратена на
прокурора, който постановил отказ да се образува наказателно производство, отчитайки липсата на субективна
съставомерност и връщайки материалите на наказващия орган за преценка относно извършено административно
нарушение по процесния текст. Издадено било НП, в което се сочи основанието за това решение на автора му – чл.
36, ал.2 от ЗАНН, с оглед постановения отказ на прокурора да образува наказателно производство за престъпление
по чл.345, ал.1 от НК.
До акта на прокурора се е стигнало след постановената резолюция за прекратяване на административно-
наказателното производство, с оглед предписанието по чл.54, ал.1 т.9 вр. чл.33, ал.2 от ЗАНН. Правилно е било
последващото процесуално поведение на наказващия орган да не информира нарушителя за тази резолюция,
защото така следва от чл. 54, ал.6 ЗАНН , доколкото постановеният акт, с оглед чл. 54, ал.7 ЗАНН, е необжалваем,
тъй като с постановяването му не се прекратява изцяло производството за процесното деяние , а то
продължава развитието си пред прокурора. Именно липсата на окончателно финализиране на наказателното ( по
своята природа ) производство предпоставя както последвалия резолюцията отказ на прокурора , така и издаденото
след него НП в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН.
В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип на наказателнопроцесуалното право,
чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт- ne
bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на ОС НК, ВКС. Дублирането на
наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като
другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното
протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях
не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото
решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на властите
, възниква състояние на нарушение на правилото. Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно
производство, приключило с окончателно решение.“ ( ТР, б.“Г“, Общи положения)
При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и отговорът е също в ТР. Изясняването
му е от същество значение в настоящия случай, тъй като формално резолюцията прекратява административно-
наказателното производство, но !- не и окончателно; прекратяването слага формален край на производството пред
администрацията, който не е окончателен, тъй като въпросът в каква степен деянието защитава обществения
интерес ( дали е нарушение или престъпление) се отнася да решаване от компетентния според националното
законодателство орган – прокурора ( чл. 211ал.1 и чл. 212, ал.1 НПК) . Тоест производството продължава своето
развитие, тъй като тази преценка е суверенно право само на прокурора , а за нея е необходимо процесуалното
разрешение на чл. 33, ал.2 от ЗАНН, каквото правилно е взето от постановилия резолюцията наказващ орган.
Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно производство,образувано със
съставяне на акта, прекратено с постановената резолюция по чл. 33, ал.2 от ЗАНН, с която е и изпратено на
прокурора, постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал.1 от НК,
послужил в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за издаване на обжалваното НП , е напълно законосъобразно. Този
извод следва директно от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК ВКС : „Принципът nе bis in idem препятства
повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване
постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би възникнало
вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7.
Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното
законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол“ . Да,
вярно е, че процесната резолюция формално не подлежи на обжалване ( както и актовете,с които се прекратява
съдебното производство поради друга подсъдност) и е така, тъй като не се слага окончателен край на
производството, а то продължава развитието си пред друг орган, чиято преценка продължава да решава
2
процесуалната съдба на обвинението. Влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е този,
с който е окончателно разрешен правен спор относно конкретно деяние (административно нарушение или
престъпление) – ТР 3/15 : само при един такъв акт са недопустими всички последващи действия по обвинението за
същото деяние.
Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП и предпоставя обсъждане на нарушението
по същество.
По същество то не се оспорва и елементите от състава му са напълно доказани с всички доказателствени
средства, които са взаимнодопълващи си и непротиворечиви . Установено е, че управляваният от жалбоподателката
автомобил не е бил надлежно регистриран и че същият се е движил по посочения участък на път ІІ-37, която не
само съставлява път, отворен за обществено ползване, каквото понятие ползва чл. 3, ал.3 от ЗП, но е и основна
пътна артерия от западната до източната част на страната ни.
Криминализирането на деянието, осъществимо посредством управление на нерегистрирано МПС, чрез
приемане му за административно нарушение по чл. 140, ал.-1 от ЗДвП или престъпление по чл. 345 от НК, е
гаранция да не се допуска в движението да участват МПС, чиято индивидуализация е невъзможна.
Регистрационният номер за автомобила от дадена марка, модел и цвят е уникална комбинация от буквени и
цифрови символи, които го персонифицират. Този номер, ведно с марката на автомобила и неговия цвят (
последният е променим по инициатива на собственика/ползвателя) персонифицират конкретното превозно
средство . Номерът е наличен върху табели , монтирани по съответния ред на предна и задна броня на автомобила.
Така се създава сигурност по отношение на участващите в движението МПС с оглед възможността за тяхното
установяване особено при или връзка с инциденти, нарушения и престъпления. Участието на нерегистрирано МПС
в движението създава несигурност от гледна точка на възможността за установяването му във връзка с
неправомерно поведение.
При тези данни и коментар, следва ,че деянието е обективно съставомерно по възприетия от административно-
наказващия орган цифров израз на правната му квалификация.
Няма доказателства, че служебното прекратяване на регистрацията е било известно на жалбоподателя към
момента на проверката в процесната дата. Наистина служебното прекратяване е законова последица от друго
нарушение ( несключване на договор за ЗЗГО ) и като такава тя следва да е известна като принудителна мярка във
връзка с определено бездействие. Това, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация не влече след себе си
като последица знанието на собственика досежно този факт, доколкото той категорично не знае точно към момент/
коя дата автомобилът вече е дерегистриран, защото това е резултат от процедура въз основа на конкретен
компетентен орган.
Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл. 11 ЗАНН), тъй като липсва умисъл за
извършване на нарушението, тъй като на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на
нарушението ( дерегистрацията).
С този довод НП следва да се отмени . Разноски се претендират само от жалбоподателя, но нито с жалбата и
пълномощното ( л. 2-3.5), нито с последващите писмени становища – л.16, 28 са представени доказателства, че
такива са сторени, поради което искането е неоснователно.
. Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-1006- 003568/09.12.2022г. на
началник група към ОД МВР-Пазарджик, СПП, с което на Й. И. С. с
ЕГН:********** от с.Б., ул.“Д.М., са наложени чл.175 ал 3 пр.1 от ЗДвП -
глоба е размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца
за нарушение по чл. 140, ал.1 от с.з.
3
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4