Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….02.2016 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание
проведено на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря
Х.Х.,
като
разгледа докладваното от съдията,
т.д. №
1006/2015 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.Я.Н.,
ЕГН **********, с местожителство *** срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С.С.П., с която е предявен иск с пр.
осн. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, с който ищцата моли да бъде осъден ответника, да
заплати сумата 75000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки, страдания, в резултат на получени
травми при ПТП, настъпило на 24.06.2014 г., ведно със законната лихва считано
от датата на увреждането – 24.06.2014 г. до изплащането, както и сумата 4363.02 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска до изплащането. Претендират се
сторените разноски. В с.з. чрез процесуални
представители поддържа предявения иск.
Ищцата
твърди, че на 24.06.2014 г., около
10.30 ч., на изхода на с. ***, в посока от гр. Варна за гр. Белослав, пътувала
заедно със З.К., нейн племенник, който управлявал
л.а. „Пежо 106”, ДК № В 8739 РС. К. предприел маневра ляв завой за с. ***, като
не пропуснал насрещно движещия се по пътя с предимство л.а. „Опел Астра“, ДК №
В 8841 РВ. Настъпило ПТП при което, л.а. „Пежо 106“ бил ударен в дясната му
част и отхвърлен вдясно от пътя, посока гр. Варна. Вследствие на удара ищцата
получила множество травми и била транспортирана по спешност в болнично
заведение, където за периода 24.06.2014 г. – 02.07.2014 г. й били направени
множество животоспасяващи интервенции. На 16.07.2014 г. се наложило ново
постъпване в болнично заведение по повод установено счупване на дъгата на V-ти поясен прешлен, била извършена нова оперативна
интервенция за наместване на счупването. След изписването си получила
усложнения, което наложило ново постъпване в болнично заведение на 24.07.2014
г., където под обща анестезия било извършено лечение на получилите се
усложнения. Престоят в болничното заведение продължил до 28.07.2014 г. Многократния
престой в болничното заведение и проведените интервенции наложили закупуване
на медицински консумативи и изделия,
както и лекарствени средства. Заявява, че с оглед тежестта на получените травми
е била напълно неподвижна в продължение на около 4 месеца, а общото й
възстановяване продължило повече от 12 месеца. Наложило се приемането на
болкоуспокояващи за продължителен период предвид изпитваните болки,
същевременно е била в невъзможност да се обслужва самостоятелно, процесът на
възстановяването протичал трудно, наложила се рехабилитация и се придвижвала
единствено с помощни средства.
Твърди,
че произшествието е настъпило по вина на водача К., който нарушил правилата за
движение по пътищата. За ангажиране на наказателната отговорност на виновния
водач, било образувано д.п. № 2198/2014 г. по описа на IV-то РПУ – ОД на МВР – Варна, което с Постановление от
19.02.2014 г. на ВРП, било прекратено в хипотезата на чл. 343, ал. 2 НК.
Ответникът „ЗК Лев Инс”
АД, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва
предявените искове по основание и размер. Заявява, че не е налице противоправно деяние, което да е извършено виновно, и което
да е в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и причинените
вреди. В условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване от страна на ищцата,
изразяващо се в неизпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан. Релевира и възражение за независимо съпричиняване,
изразяващо се в допринасяне настъпването на произшествието от страна на водача
на л.а. „Опел Астра“, който се движел с превишена
скорост. Счита, паричното изражение на настъпилите неимуществени вреди за
прекомерно завишено. В с.з. не изпраща представител.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от материалите по приобщеното ДП № 2198/2014 г., на IV РУ – ОД МРВ – Варна, е че с Постановление №
9648/09.01.2015 г. е прекратено досъдебното производство за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, срещу З.С. К..
Не
е спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застрахователна полица № 0244000443239 със срок на действие до 23.01.2015 г., по сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а. „Пежо 106”, с ДК № В 8739 РС.
По
делото е назначена комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза,
чието заключение, неоспорено от страните и
кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към
доказателствения материал. Вещото лице-автоексперт
описва подробно механизма на настъпилото ПТП. Посочва, че нa 24.06.2014 г.
около 11.20 часа, е настъпило ПТП с пострадало лице по пътя от гр. Варна за гр.
Белослав на около 300 м. след табелата на с. ***. Установява се, че при конкретната ситуация довела до ПТП, л.а.
„Пежо 106”, ДК № В 8739 PC, управляван от З.С. К., ЕГН **********, движещ се със скорост от около
60 км/ч, предприел маневра изпреварване при забраняваща хоризонтална маркировка
в непосредствена близост спрямо кръстовище, където е имал намерение на извърши
маневра ляв завой, с което е отнел предимството на движещият се в права посока
с предимство през кръстовището л.а. „Опел Астра”, ДК № В 8841 РВ, управляван от А.Р.М., ЕГН **********. Установява се още от заключението, че при
създалите се условия, се е реализирал удар в лентата за движение на л.а.
„Опел”, движещ се със скорост от около 87 км/ч. Началният удар за л.а. „Опел” е
бил с предна дясна част, като последният се е завъртял по часовниковата стрелка
и е реализирал овален натиск завършил с удар с по-слаб интензитет от десния в
предна лява част. За л.а. „Пежо”, началният удар е бил в областта на предна
дясна колонка (пантите на предна дясна врата), с преместване в обратна посока на
движението му към по-меката средна колонка, където е реализирана и по-голямата
визуална деформация на купето на автомобила.
При така установения
механизъм на настъпване на ПТП е причинена средна телесна повреда на пътника на
дясна предна седалка в л.а. „Пежо” – ищцата Г.Я.Н., което обстоятелство се
установява от експертното заключение на вещото лице-медик. Причинените телесни увреждания на ищцата се
изразяват в черепномозъчна травма - контузия на мозъка, коремна травма с разкъсване на черен дроб, слезка, излив на значително
количество кръв в коремната кухина, обширен задперитонеален
хематом, счупване на пети поясен
прешлен, счупване на срамната кост, счупване на дясната тазобедрена ямка, травматичен шок, контузия на гръдния кош с наличие на
хемопневмоторакс в дясно. Вещото лице по изготвената съдебномедицинска
експертиза заключава, че контузията на мозъка е обусловила разстройство на
здравето временно опасно за живота. Установява се също, че разкъсването на слезка
е наложило оперативното й отстраняване и в този смисъл е обусловило загуба на
орган – слезка, като разкъсването на слезката и черния дроб е било съпроводено с активно
кървене, излив на значително количество кръв в
коремната кухина и задперитонеалното пространство,
създала се е реална опасност за живота на пострадалата от самото възникване,
опасността е била постоянна и без адекватно оперативно лечение тези увреждания
ще доведат до настъпването на смъртен изход. В този смисъл същите са обусловили
постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. От друга страна
счупването на дясната тазобедрена ямка е обусловило
трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-малък
от 1 година, счупването на двете срамни кости - трайно затруднение в движенията
на долните крайници за период не по-малък от 2-2.5 месеца, а счупването на пети
поясен прешлен – трайно затруднение в движеният на
снагата за период не по-малък от 7-8 месеца, ако не настъпят усложнения.
Отделно от това травматичният шок е обусловил разстройство на здравето временно
опасно за живота. Експертното заключение сочи, че по време на престоя в ОАИЛ се
установява отслабено дишане в дясна белодробна основа с наличие на обилна
гнойна секреция от тубуса, които говорят за развила
се десностранна гнойна бронхопневмония, която сама по
себе си обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота.
В своята съвкупност
останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
В съдебно
заседание вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза излага, че
наложилото се оперативно лечение в чужбина е във връзка с травмата, получена
при процесното ПТП, като срокът за възстановяване е
минимум 6-8 месеца.
По делото е представена медицинска документация удостоверяваща престоя на ищцата в болнично заведение и извършените й оперативни и други интервенции.
Видно
от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства: Фактура №
**********/22.07.2014 г.; Фактура № **********/ 02.07.2014 г.; Фактура №
**********/02.07.2014 г., Талон за медицинско изделие; Фактура № **********/21.10.2014
г.; Фактура № **********/ 25.09.2014 г.; Фактура № **********/20.11.2014 г.;
Квитанция от 14.07.2014 г.; Фактура № **********/02.07.2014 г. и талон за
медицинско изделие, се установява, че ищцата е извършила разходи възлизащи общо
на 4397.02 лв. От заключението на СМЕ се установява, че травматичните
увреждания са получени в резултат на настъпилото ПТП, а разходите са извършени
във връзка с лечението им.
За установяване на твърдяните болки и
страдания, по делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез
разпит на един свидетел на страната на ищцата – Ф.Т.Й., чиито показания съдът
кредитира като непосредствени и непротиворечащи на останалите приети за
установени факти по делото. Сочи, че след инцидента близките на ищцата полагали
грижи за нея, изразяващи се в обслужване всичките й екзистенциални потребности.
Споделя впечатления за нарушаване на нормалния начин на живот на ищцата в
резултат на произшествието, както и за състоянието й по време на оздравителния
процес.
При
тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
Основателността
на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените
в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно
застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо
покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат
от поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния размер.
Не е спорно по делото, че л.а. „Пежо 106”, ДК № В 8739 РС, е бил застрахован в ответното
дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в полица №
0244000443239, както и валидността й към датата на произшествието.
Не са спорни между страните и фактите
на настъпилото застрахователно събитие на 24.06.2014 г., както
и че представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на
чл. 267 от КЗ /отм./, застрахователят обезщетява всички
вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
В настоящото производство
подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност - наличието на вредоносно деяние, неговата
противоправност, причинната връзка между деянието и вредата. При непозволено
увреждане е въведена оборима презумция вината на деликвента, на осн чл. 45, ал.
2 ЗЗД. Ответникът е предприел опровергаване на законовата презумция за вина.
Противоправно
е онова деяние, което нарушава публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму.
Отговорността за непозволено увреждане се носи при нарушение на общото правило
да не се вреди другиму, но така също и при нарушение на конкретна правна норма.
От заключението на САТЕ и събраните
писмени доказателства се установява, че застрахованият водач на л.а. „Пежо 106”, ДК № В 8739 PC, З.С. К., е отнел
предимството на движещия се по път с предимство, водач на л.а. „Опел
Астра”, с per. № В8841РВ, при несъобразяване на поведението си с пътните знаци и
маркировката, нарушавайки по този начин разпоредбата на чл. 6, т .1 ЗДП.
За осигуряване безопасността на
движението, Закона за движение по пътищата, регламентира задължителни указания
към участниците в пътното движение, които следва да бъдат спазвани. С оглед
заключението на вещото лице, съдът намира, че водачът на л.а. „Пежо 106” с рег.№В
8739 PC е имал
техническата възможност да предотврати ПТП-то чрез осигуряване на предимство на
останалите водачи, движещи се по пътното платно. При тези данни
презумпцията за виновно поведение, установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена, а напротив, установява се, че водачът
субективно е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при несъобразяване с пътните
знаци и маркировка, може с по-голяма вероятност да причини инцидент.
По изложените съображения съдът приема
за доказан правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност, в резултат на който за
застрахователя възниква задължение за обезщетяване отговорността за вреди.
Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения
на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието ”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Събраните
по делото доказателства сочат на извода, че в резултат на произшествието ищцата е получила множество травми, изразяващи се съгласно експертното
заключение по СМЕ -
черепномозъчна травма - контузия на мозъка, коремна травма с разкъсване
на черен дроб, слезка, излив на значително количество кръв в коремната кухина,
обширен задперитонеален хематом, счупване на пети поясен прешлен, счупване на
срамната кост, счупване на дясната тазобедрена ямка, травматичен шок, контузия
на гръдния кош с наличие на хемопневмоторакс в дясно. Посоченото увреждане
е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота за период от около осем
месеца, като възстановяването продължава и към настоящия момент. Несъмнено
настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинени травматични
увреждания, е съпътствано с извършване на разходи по лечение и възстановяване. От
представените по делото писмени доказателства и експертно заключение се
установява причинно-следствената връзка между извършените разходи и настъпилото
събитие. По
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск досежно претенцията за
претърпени от ищцата имуществени вреди в
размер на сумата от 4363.02 лева, при общо доказани
разходи в размер на 4397.02 лева, следва да бъде уважен изцяло.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се установява,
че причинените увреждания са създали неприятни усещания от здравословно и
емоционално естество, при перспектива за вероятни бъдещи усложнения, каквито са
са налице. Част от травмите са наложили
животоспасяващи интервенции. Негативните усещания, болка и затруднения при
движение, за които заключава вещото лице, се установява и от показанията на
свидетеля Й. и продължават и към настоящият момент.
При
анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото
увреждане на здравето, изразяващо се в средна телесна повреда; причинените
болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента,
както и след това; съобразявайки възрастта на пострадалата; продължителността и
степента на претърпените болки и страдания повече от осем месеца, продължаващи
до настоящия момент; причинените неудобства, свързани с ежедневното обслужване;
нарушен житейски ритъм и при съобразяване с конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент,
които
следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в задължителната
практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 1/26.03.2012
г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС,
ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС,
ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т.
д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни
актове, съдът счита иска за причинените
неимуществени вреди за доказан в пълен размер на 70000.00 лв., като за
разликата до претендираните 75000.00 лв., следва да
бъде отхвърлен.
При този извод на съда, подлежа на обсъждане релевираните от страна на ответника по делото възражения за
съпричиняване, изразяващи се непоставяне
от страна на ищцата на инерционен колан и в движение на водача на л.а. „Опел Астра“ с превишена скорост.
С
оглед на първото релевирано възражение,
съдът следва да разгледа и доколко поведението на ищцата е
способствало за настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който наред с проявеното от виновния неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради
това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато
не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г.,
т.д. №
762/2010 г., ВКС, ІІ ТО).
В
тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалата. Приносът на ищцата за причиняване на резултата - настъпилите травматични
увреждания, не е доказан. Събраният по делото доказателствен материал, не води
до извода за наличие на противоправно действие или
бездействие от страна на ищцата, в резултат на което може да се ангажира
отговорността й, респективно да е налице съпричиняване
при осъществяване на ПТП. Вещото лице – автоексперт е
категоричен относно наличието на поставен от ищцата инерционен колан.
Заключението по назначената САТЕ установява, че автомобилът е бил снабден
фабрично с триточкови инерционни колани местата за пасажери. С оглед механизма
на настъпване на ПТП и установените по делото обстоятелства (необходимостта от обръщане на колата от таван на
колела, за да се извади пострадалата, обосноваващ извод, че последната е била
захваната за седалката), както и причинените травматични
увреждания, включително разкъсване на слезката, при
реализиране на удара от дясно наляво спрямо пострадалата, съдът приема, че към
момента на инцидента ищцата е била с поставен инерционен колан. Задължителната
практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това
основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие
на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението
на пострадалата по време на реализиране на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД (така Р № 98/24.06.2013 г., т. д. № 596/2012 г., II ТО, Р № 206/12.03.2010 г., т. д. № 35/2009
г., II т. о., Р № 59/10.06.2011 г., т. д. № 286/2011 г., I ТО, постановени по реда на
чл. 290 от ГПК и съставляващи задължителна за съдилищата практика).
Относно направеното възражение на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на л.а. „Опел Астра”, ДК № В 8841 РВ, съдът намира следното:
Съгласно заключението на изслушаната и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза, при констатираните положения на автомобилите преди началото на
конкретните маневри, ПТП-то е било непредотвратимо посредством аварийно
спиране. При движение със скорост от около 67 км/ч или по-ниска равна на позволената максимална - 50 км/ч, ПТП-то е било предотвратимо от страна на
водачът на л.а. „Опел” посредством аварийно спиране, спрямо предприелия маневра
изпреварване при хоризонтална забраняваща маркировка и маневра ляв завой в
условията на превишена скорост спрямо максимално позволената за района от 50 км/ч и отнемане предимство на движещ се в права посока автомобил „Пежо“. Ударът от техническа гледна точка е настъпил и вследствие
на движението на другия автомобил с несъобразена скорост – 87 км./ч., при
ограничение съобразно пътния участник от 50 км./ч. Поради това не може да се пренебрегне фактът, че
водачът на другия автомобил, който е допуснал нарушение на нормата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП също е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. Това е така, защото съобразно цитираната
норма, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. По силата обаче на чл. 53 ЗЗД,
отговорността на двамата съизвършители е солидарна и
пострадалият може да търси пълна обезвреда, както
едновременно от двамата солидарни длъжници, така и от всеки един от тях
поотделно. В случая, ищецът е предявил пряк иск срещу застрахователя на деликвента с по-голям обем отговорност за извършеното
деяние и тъй като отговорността на застрахователя към третите увредени от
застрахования лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия
причинител по чл. 45 от ЗЗД, то застрахователят дължи
на увредения това, което би му дължал деликвентът по
правилата на деликтната и солидарната отговорност.
Затова съдът приема, че при съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко деликвенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”,
сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на
вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за
увреждането на застрахования при него делинквент,
поради което дължимото обезщетение за обезвреда на
причинените вреди не следва да се редуцира (така Р № 121/18.09.2014 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Поради
уважаване на претенцията за неимуществени вреди съдът намира за основателен и акцесорният иск за заплащане на законна лихва, съобразно
уважената главница, считано от датата на деликта
24.06.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл. 84, ал. 3 ЗЗД, вр. чл.
223 КЗ. (така Р № 45/15.04.2009 г., т. д. № 525/2008 г., II ТО; Р № 126/
02.10.2009 г., т. д. № 290/2009 г., II
ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК).
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане на ищцата се
следват, направените по делото разноски. При това положение на обсъждане
подлежи релевираното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, проведени са две съдебни
заседания, без обаче да се събират множество доказателства, както и минималния размер
на адвокатското възнаграждение, възлизащо съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на 2760.89
лв., съдът намира възражението за основателно, а претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 6000.00 лв. за прекомерно. Макар в
съдебно заседание ищцата да се представлява от двама процесуални представители,
на същата се дължи възнаграждение за един адвокат. Поради което, на ищцата се
следва адвокатско възнаграждение в размер на 2760.89 лв. При това и съобразно уважената част от иска, на
присъждане подлежи сумата 2586.95 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество,
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна
такса в размер на 2974.52 лв. и 200.00 лв., вънаграждение за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С.С.П. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Я.Н., ЕГН **********, с местожителство ***, сумата 70000.00 лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки, страдания, в резултат на получени травматични
увреждания при ПТП, настъпило на 24.06.2014 г., ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането – 24.06.2014 г. до изплащането, сумата 4363.02 лв. (четири
хиляди триста шестдесет и три лева и 02 ст.), представляваща обезщетение за претърпяни
в резултат от същото ПТП, имуществени вреди – разходи за лечение , ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на
иска – 23.06.2015 г. до изплащането. както и сумата 2586.95 лв. (две хиляди
петстотин осемдесет и шест лева и 95 ст.), представляваща разноски по делото, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за разликата
над присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди 70000.00 лв.
до претендираните
75000.00 лв. (седемдесет и пет хиляди лева).
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87,
представлявано от С.С.П. ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт,
сумата 2974.52 лв. (две хиляди
деветстотин седемдесет и четири лева и 52 ст.), дължима държавна
такса и сумата 200.00 лв. (двеста лева), възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: