Определение по дело №1669/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3234
Дата: 2 юли 2020 г.
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20191100901669
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта

О     П     Р       Е       Д      Е       Л       Е        Н        И        Е

Гр.София, … юли 2020 година

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                         СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1669 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Производство по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ.

                   По делото е постъпило възражение с вх.№ 35524/26.03.2020 година, изпратено по пощата на 24.03.2020 година от кредитора НАП, с което се оспорва посочената от синдика поредност в списъка на приети вземания спрямо длъжника „П.Т.-М.****“ ЕООД, ЕИК********, определена от синдика по т.6 и т.9 на чл.722 ТЗ. Твърди, че поредността за удовлетворяване е т.1 на цитираната разпоредба и това е така, тъй като вземанията на НАП са обезпечени със запори, наложен от публичния изпълнител на посочените дати (на 13.03.2019 г.; на 09.05.2019г.; на 17.05.2019г.; на 10.04.2019г.; на 05.08.2019г.). Вписването на тези запори е извършено през м.февруари 2020 година. Моли съда да уважи възражението и направи промяна в списъка на приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ.

                   Синдикът на „П.Т.-М.****“ ЕООД, ЕИК********, е депозира становище по възражението на кредитора под вх.№45466/29.05.2020 година, с което оспорва възражението да е основателно, като заявява, че вписването на запор по ЗОЗ не създава привилегия на кредитора и това не е обезпечение по смисъла на чл.722 и чл.724 ТЗ. Вписването има значение само за правото на кредитора да участва в разпределението по ЗОЗ, но не дава право на предпочтително удовлетворение. Моли съда да одобри списъкът, както е съставен.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   По т.д.№1669/2019 година е постановено решение №180/24.01.2020 година, по отношение на „П.Т.-М.****“ ЕООД, ЕИК********, на основание нормата на чл.630, ал.1 ТЗ.

                   Решението на съда за откриване на производството по несъстоятелност е вписано, на основание чл.622 ТЗ, по партидата на длъжника на 24.01.2020 година.

                   В срока по чл.685, ал.1 ТЗ НАП подава две молби, с които предявява свои вземания, както следва: молба с вх.№20914/17.02.2020година, изпратена по пощата на 14.02.2020година за вземания в размер 860лева в полза на община- Борован; молба с вх.№23429/21.02.2020година, изпратена по пощата на 19.02.2020 година за публични вземания в размер на 205 948,27лева общо, обезпечение със запори, наложени от публичен изпълнител на 13.03.2019 г.; на 09.05.2019г.; на 17.05.2019г.; на 10.04.2019г.; на 05.08.2019г. – всички преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. С тази молба е представено и удостоверение №1329230/04.02.2020 година, издадено от ЦРОЗ, от което се установява, че извършеното вписване на запорите е с дата, следваща датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – на 3 и 4 февруари 2020 година.

                   На 17.03.2020 година по партидата на длъжника е обявен съставения от синдика списък на приети вземания, съобразно който поредността за удовлетворяване на НАП на публичните вземания е по т.6 на чл.722 ТЗ, а лихвите от 17.02.2020 година- по т.9 на чл.722 ТЗ.

                   Възражението е направено в срока по чл.690 ТЗ и се явява допустимо, по аргумент от нормата на  чл.62, ал.2 ГПК във връзка с чл.621 ТЗ.

                   По неговата основателност.

                   По фактите в това производство страните не спорят, спорът е съсредоточен относно това дали вземанията на НАП са с привилегия, отреждаща им място по т.1 на чл.722 ТЗ.

                   Съгласно разпоредбата на чл.722, т.1 ТЗ вземанията, възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, които са обезпечени със залог или ипотека или запор, или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, се ползват с право на предпочтително удовлетворяване от сумата, получена при осребряване на обезпечението. В теорията се приема необходимост от корективно тълкуване на разпоредбата на чл.722, ал.1,т.1 ТЗ, в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземания, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, като се приема за недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечение по ЗОЗ, а вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден в по-късен момент залог върху запорираното имущество. В тази случай при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не за обезпечен. В този смисъл вписването на запора не създава привилегия за взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото върху, което е учреден залога, поради което такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. Целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ е създаване на предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. Съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят, ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори (чл. 459, ал. 1 вр.457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, т. 7 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК) – така Определение № 519 от 15.11.2019г. по т.д. № 515/2019 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. В тази връзка следва да се зачете и действието на нормата на чл.638, ал.4 ТЗ, която не позволява противопоставимост на такива мерки, след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.                

                   Ето защо съдът възприема за адекватно на фактите становището на синдика, в което са намерили израз посочените по- горе разпоредби на закона. Поредността за удовлетворяване вземанията на НАП е по т.6 на чл.722, ал.1 ТЗ и в този смисъл възражението им за наличие на поредност по т.1 на цитираната норма не намира опора в закона и доказателствата по делото.

                   При така изложеното съдът намира това възражение за неоснователно и ето защо същото следва да се остави без уважение.

                   Водим от горното съдът

 

                   О      П      Р        Е        Д        Е        Л        И:

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх.№ 35524/26.03.2020 година, изпратено по пощата на 24.03.2020 година от кредитора НАП, с което се оспорва посочената от синдика на „П.Т.-М.****“ ЕООД, ЕИК ********, поредност в списъка на приети вземания, обявен по партидата на длъжника на 17.03.2020 година.

                   ОДОБРЯВА съставения от синдика на „П.Т.-М.****“ ЕООД, ЕИК ******** и обявен на 17.03.2020 година списък на приети вземания.

                   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и препис от него да се изпрати в ТРРЮЛНЦ за обявяването му по партидата на „П.Т.-М.****“ ЕООД, ЕИК ********.

 

                                                                         СЪДИЯ: