Решение по дело №3662/2019 на Районен съд - Пловдив

                                         РЕШЕНИЕ

 

Номер  552                        24.03.2020 година                    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                               ХХІІ  наказателен  състав

На първи октомври                         две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Магдалена Койчева

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 3662 по описа за 2019 г.,

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0273-000893 от 12.12.2018г. на Началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, на П.Д.Я. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000 лева за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

ПОСТАНОВЯВА разноските, направени по делото в размер общо на 39.95 лева, да останат за сметка на Държавата.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0273-000893 от 12.12.2018г. на Началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, на П.Д.Я. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000 лева за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

                Жалбоподателят П.Д.Я. обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закони, излагайки съображения за това. В съдебно заседание, редовно призован, се явява, и както лично, така и чрез процесуален представител, пледира за отмяна на наказателното постановление, поради недоказване авторството на деянието, както и поради допуснати процесуални нарушения.

          Въззиваемата страна – РУ Хисар, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното Наказателно постановление е издадено против П.Д.Я., за това, че на 05.11.2018г. около 22.45 часа в гр.Х. на ул.Шести септември – срещу дом № 14, като неправоспособен водач – Сузуки Суифт, с рег.№ ***, държава България, при обстоятелства: управлява л.а.Сузуки Суифт, с рег.№ ****, собственост на А.С.Н., ЕГН *********, от гр.Х., под въздействието на алкохол над 0,5 на хиляда, а именно 0,94 на хиляда в издишания въздух. Установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 плюс с № AREN-0144. Издаден талон за изследване с № 0021368, с което е извършил:

          1. Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително.

          С това виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 06.11.2018г., съставен от Н.И.Д. – ** към РУ Хисар при ОДМВР - Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени приложените по делото писмени доказателства – талон за изследване, докладна записка и заповед, тъй като всички те са обективни, правдиви, неоспорени от страните и взаимоподкрепящи се. Така от талона за изследване се установява, че на жалбоподателят е била извършена качествена проба с процесното техническо средство, която е отчела положителен резултат от 0.94 на хиляда. Я. подписал документа, като собственоръчно отразил, че приема показанията на техническото средство. Всъщност по този факт страните не спорят, като единственият спорен въпрос е, дали непосредствено преди проверката от контролните органи, Я. е управлявал автомобила. Съдът намира и този факт за безспорно установен от доказателствата по делото и в частност от свидетелските показания на свидетелите Н.И.Д. /актосъставител/ и И.Х.В. и И.К.М. /очевидци на нарушението/, които съдът отчита като правдиви, незаинтересовани, детайлни и кореспондиращи на приложените по делото писмени доказателства. Св.Д. свидетелства, че от страна на полицейските служители И.В., И.М. и М.Д., при патрулиране, е била извършена проверка на жалбоподателя Я., тъй като същият е управлявал л.а.Сузуки Суифт, въпреки, че е неправоспособен. На свой ред свидетелите В. и М. свидетелстват, че при обход, са забелязали управлявания от Я. автомобил, който също се движел с ниска скорост, подобно на патрулния такъв, и след като жалбоподателят усетил, че полицейският автомобил го следва, то, ускорявайки скоростта до към 100 км/ч., се опитал да „избяга”, но бил „догонен” от патрулиращия автомобил. Свидетелите В. и М. категорично сочат, че ясно са възприели, че Я. управлява автомобила, тъй като местопроизшествието е било осветено, а той самият им бил познат като жител на града. Наред с това безпротиворечиво свидетелстват, че непрекъснато са наблюдавали как Я. управлява автомобила, без да е имало пречки за това и едва след спирането му пред дома на св.Н.Г.П. са наблюдавали, как св.П. слиза от дясната /пътническата/ страна на автомобила, а наред с това и че Я. се премества на съседната пътническа седалка, симулирайки поведение на пътник. Като напълно безпристрастни Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д., В. и М. относно един от основните подлежащи на доказване факти – управлението на процесния л.а. Сузуки Суифт от страна на жалбоподателя Я., като не по този начин се отнася към показанията на св.П., който отрича този факт, с твърдението, че самият той е бил водач на автомобила непосредствено преди проверката. Така констатираните съществени противоречия в показанията на свидетелите /очевидци/ В., М. и П. не се отстраняват дори и чрез поставянето им в очни ставки по реда на чл.143, ал.1 от НПК. Така Съдът намира, че относно релевантния за състава на изследваното нарушение факт – управлението на МПС от страна на жалбоподателя Я., показанията на св.П. са напълно субективни и недостоверни, като същите в коментираната част не следва да се кредитират, тъй като същите са плод на близките, приятелски отношения между жалбоподателя и св.П., за които последният свидетелства, в която връзка и, въпреки наказателната отговорност при лъжесвидетелстване, св.П. показва явен интерес от положителен за Я. изход от делото.

В тази връзка Съдът намира възражението на жалбоподателя и процесуалния му представител за недоказаност на авторството на деянието за неоснователно. Не могат да се приемат за основателни доводи в тази насока, изложени в жалбата, изхождащи от Решение № 79/11.01.2019г. по адм.дело № 3586/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, VІІІ с-в., понеже в мотивната част на същото било прието, че Я. не е управлявал процесния автомобил на инкриминираната дата. Следва да се има предвид, че се касае за различни производства, протичащи по различен ред, уреден в различни нормативни актове и категорично съдебният акт, с който е завършило обжалването на един индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/, няма обвързваща сила спрямо настоящото производство и фактическите и правни изводи, които следва да направи настоящия съдебен състав, което последният е длъжен да стори единствено, основавайки се на доказателствата по делото и вътрешното убеждение, произтичащо от тях. Недопустимо е позоваването на съдебен акт, постановен по друго дело, в друга по своя характер процедура, при друга доказателствена съвкупност и резонно при различни фактически и правни изводи, още повече, че в случая се касае за наказателно по своя характер производство.

В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението, като същото е било правилно и законосъобразно възведено по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно който на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Резонно така установената противоправна дейност е била санкционирана по реда на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно който „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.”.

Въпреки горното Съдът констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, тъй като в същото макар да се съдържа дата на АУАН, въз основа на който се издава, то същата е некоректна. В атакуваното НП е посочено, че същото се издава въз основа на АУАН от 05.11.2018 г., но такъв с цитираната дата не е представен, а съществуващият е от 06.11.2018г. Всъщност нарушението е реализирано на 05.11.2018г., но същото е установено на 06.11.2018г., когато е съставен и АУАН, което обстоятелство не е било съобразено от АНО и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Касае се за допуснато процесуално нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.3, пр.1 от ЗАНН, предвиждаща задължителен реквизит на НП в насока ясно, пълно и точно посочване на датата на АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление. Коментираното процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице и възможността му да го упражни в пълен обем, доколкото го поставя в невъзможност да разбере въз основа на какъв акт за установяване на нарушение, а оттам резонно и при какви фактически обстоятелства, се ангажира административнонаказателната му отговорност. Обсъжданото процесуално нарушение е неотстранимо в настоящата съдебна инстанция предвид въззивните функции на същата, което е основание за отмяна на наказателното постановление.

Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 18-0273-000893 от 12.12.2018г. на Началник РУ към ОДМВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, на П.Д.Я. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000 лева за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че в хода на същото са направени разноски за пътни разходи на свидетели в размер общо на 39.95 лв., то следва същите да останат за сметка на Държавата.      

          За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

          По изложените мотиви съдът постанови решението си.

                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.К.