РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Белоградчик, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100116 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 – то
ЗЗД, във вр. с чл. 17 ЗЗД – обявяване на нищожност на сделката, поради
привидност.
В исковата молба, ищцата АЛ. ПЛ. П. твърди, че тя и първата
ответницата по делото М. АЛ. Б., са законни наследници на общия им
наследодател А. Д. И., починал на ..................... г., а втория ответник СТ. Р. Б.,
е съпруг на първата ответница. Сочи че общия им наследодател А. Д. И., с
ЕГН **********, б.ж. на гр.М. Т. е починал на ................ г., за който факт е
съставен акт за смърт № 0005/ 13.03.2020 г. Ищцата твърди, че е негова
внучка, първата ответница му е дъщеря, а втория ответник – съпруг на
първата ответница. В исковата молба, ищцата твърди, че след смъртта на
баща й, с майка й се преместили да живеят в гр. Д., като в продължение на 10
години не поддържала никакви контакти с баба си и дядо си по бащина линия.
Сочи, че след това възобновили контактите си и поддържали добри
взаимоотношения с тях до смъртта на дядо й А. И. Контактувала и с леля си –
първата ответница. За смъртта на дядо си А. Д. И. ищцата не била уведомена
от своите роднини. Твърди, че през месец ноември 2020 година, първата
1
ответница я потърсила по телефона и й казала, че трябва да посети нотариус
във връзка със сделка за продажба на наследствен имот от друг наследодател.
Ищцата сочи, че тогава се заинтересувала и за имуществото на дядо й А. И.
Извършила справка в Агенцията по вписванията и установила, че приживе
дядо й се е разпоредил с цялото си недвижимо имущество и с покупко-
продажба е продал всичко на първата ответница по делото. Ищцата твърди, че
по този начин всичко, което е останало по наследство от баща й, респективно
– след неговата след смърт – на нея като негова наследница, е било продадено
на ответницата формално, с единствената цел, да не може да се възползва от
правата си като наследник на баща си и дядо си. Ищцата се разтройла от това
обстоятелство и потърсила леля си – първата ответница, за да я попита защо
са направили това, на което получила отговор, че „така било редно“, защото
тя била гледала родителите си. Твърди, че последващ разговор с първата
ответница провела и майката на ищцата, в който разговор първата
ответницата заявила, че умишлено са направили този вид сделка – продажба,
за да не може в последствие ищцата да я оспори и да има каквито и да е
претенции към имотите. Ищцата сочи, че сред продадените недвижими
имоти, са и два имота в землището на с. Д., общ. Р., обл. В. Сочи, че по силата
на Нотариален акт № 190, том V, рег. №3002, Дело № 200 от 2014 г. на
Нотариус с рег. № 546, с район на действие – РС Белоградчик е извършена
продажба на следните недвижими имоти : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – Нива, с
площ от 9.349 дка, трета категория, находяща се в местността „Камен дол
/Липов дол/, съставляваща имот с № 085008, в землището на с. Д., ЕКАТТЕ
23672, община Р., област В., при граници : имот № 085002, имот №000504,
имот №000453, имот № 085009 и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – Нива, с площ от
18.469 дка, десета категория, находяща се в местността „Лицето“,
съставляваща имот с № 164008, находяща се в землището на с. Д.. ЕКАТТЕ
23672, община Р., област В., при граници: имот № 164009, имот №164005,
имот №164007, имот № 164001,имот № 000510, имот № 164010, за сумата
общо от 2 000 лева, за която сума в нотариалния акт е посочено, че е платена
напълно и в брой от ответницата на продавачите при изповядване на
сделката. Твърди се в исковата молба, че сделката е привидна и симулативна
и като такава следва да бъде отменена. Сочи се, че сделката е абсолютно
симулативна, тъй като през този период пазарната цена на земеделската земя
надхвърля десетократно посочената продажна цена за имотите за която са
2
продадени. Ищцата излага, че на практика не е извършвано никакво плащане
на продажната цена по прехвърлителната сделка, тъй като ответницата не е
имала тези средства, нито пък продавачите са получили и съответно в
банковите им сметки не е отразено, че такава сума е получавана от тях.
Твърди, че намеренията са били – с извършване на продажба на тези имоти
след смъртта на дядото на ищцата, същата да бъде лишена от наследството на
баща си. Ищцата сочи, че сделката е симулативна и поради това, че същата
прикрива извършено дарение. Като основание за това сочи и факта, че
продавача е бил представляван от купувача и липсва деклариране от страна на
продавача, че е получил парите по сделката. Поради това, ищцата сочи, че е
налице прикрито дарение с извършената сделка по горецитирания нотариален
акт.
Предвид изложеното в исковата молба, ищцата моли съда да обяви да
нищожен Нотариален акт № 190,том V, рег. №3002, Дело № 200 от 2014 г. на
Нотариус с рег.№ 546 с район на действие – Районен съд Белоградчик и да
обезсили същия.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Ищцата е представлявана от процесуален представител по делото – адв.
Н.М. от АК – Хасково.
По искане на процесуалния представител на ищцата, по делото е
допусната и разпитана свидетелката З. В. Д. от гр. Д.– майка на ищцата.
По искане на пълномощника на ищцата по делото е допусната и
изслушана съдебно – икономическа експертиза. Заключението не е оспорено
от страните и е приобщено към останалия доказателствен материал по делото.
В хода на устните състезания, процесуалния представител на ищцата
пледира, съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.
Подробни съображения са изложени в представена по делото Писмена
защита. Претендират се и разноски съгласно представен Списък на
разноските.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответниците, в
който оспорват предявените искове. Твърдят, че сделката е материализирана
чрез договор за покупко – продажба и договорената продажна цена е реално
платена, както е обективирано в нотариалния акт, както и че продажната цена
на имотите е реална и съответстващата на пазарните цени за сходни имоти в
3
региона. Прави се възражение за изтекла в полза на ответниците кратка
придобивна давност по отношение на имотите, поради добросъвестно
упражнено владение върху имотите, считано от датата на придобиването им
по силата на сделката. Твърдят, че ищцата не е поддържала никакви контакти
с наследодателя си – нейния дядо, както и със своята баба. Покупко –
продажбата е сключена с цел осигуряване на средства, необходими за
лечението на бабата на ищцата.
Ответниците са представлявани от пълномощник – адв. Б.М. от САК.
По искане на ответната страна, в процеса са допуснати и разпитани
двама свидетели на ответната страна – С. Г. И. от гр. М. Т. – баба на ищцата,
майка на първата ответница и роднина по сватовство от първа степен на
втория ответник, както и св. Р. Д. Г. от гр. Б. – без родство със страните.
В хода на устните състезания процесуалния представител на
ответниците моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни
и недоказани. Подробни доводи за това са изложени в представена по делото
Писмена защита. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно Списък на разноските.
Съдът, преценявайки изложеното в исковата молба, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна:
Съгласно разпределената доказателствена тежест с доклада по чл. 146,
ал.1 ГПК, възприет от страните, ищцата следваше да докаже в процеса
следните обстоятелства: че е наследник на А. Д. И., починал на .................. г.,
като черпи наследствените си права от баща си П. А. Д., починал на .............
г.; че сделката, между наследодателя й А. Д. И., починал на ....................... г. и
първата ответница М. АЛ. Б., материализирана в Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижими имоти № 190, том V, рег. № 3002, нот. дело № 200 от
05.12.2014 г., е нищожна поради привидност и e симулативна такава –
прикрива безвъзмезден договор за дарение, в това число: че страните по
сделката не са желаели настъпването на правните последици на възмездната
сделка, обективирана в нотариалния акт, а действителната воля на страните по
сделката е била да сключат безвъзмездна сделка – дарение.
От своя страна, ответниците, с оглед оспорванията направени с
отговора, дължаха доказване на следните обстоятелства : че сделката за
4
прехвърляне на правото на собственост върху имотите е възмездна – покупко
– продажба, в това число – че продажната цена е изплатена на продавачите.;
че са собственици на процесните недвижими имоти на основание давностно
владение в продължение на 5 години /чл. 79, ал. 2 ЗС/.
При анализа на събраният по делото доказателствен материал, съдът
приема, че ищцата не доказа първото й вменено в тежест на доказване
обстоятелство – че е наследник на А. Д. И., починал на ............. г., черпейки
наследствени права от баща си П. А. Д., починал на ....................... г.
С Исковата молба е представено Удостоверение за наследници на А. Д.
И. № 269 от 23.07.2020 г. издадено от Община – М. Т. – една страница. От
същото се установява единствено, че П. А. Д., починал на ............... г., /чиято
дъщеря твърди, че е ищцата/, е наследник на наследодателя А. Д. И. Същата
не фигурира в посоченото удостоверение за наследници като наследник на П.
А. Д., респективно – на А. Д. И.
Поради това, съдът в открито съдебно заседание на 30.09.2020 г. е
указал на ищцовата страна на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК – че не сочи
доказателства за това, че същата е наследник А. Д. И., починал на .............. г.,
като черпи наследствените си права от баща си П. А. Д., починал на
.................. г. В тази връзка, съдът е дал възможност на ищцовата страна да
представят ново удостоверение за наследници, каквото е било и искането на
пълномощника на ищцата. До приключване на делото, такова доказателство
не бе представено от ищцата.
Но дори и да бе доказано, че ищцата е наследник на общия
наследодател А. Д. И., починал на ............... г., съдът намира, че не се доказаха
в условията на пълно и главно доказване и останалите вменени в тежест на
доказване на ищцата обстоятелства, които имат определящо значение за
изхода на делото.
Ищцата, предвид твърденията си в исковата молба и предвид на това, че
ищеца е господар на процеса и той очертава предмета на спора, следваше да
докаже наличието на основания, доказващи нищожност на сделката,
материализирана с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижими
имоти № 190, том V, рег. № 3002, нот. дело № 200 от 05.12.2014 г., поради
нейната привидност, в това число, че сделката е симулативна такава –
прикрива безвъзмезден договор за дарение и че действителната воля на
5
страните по сделката е била да сключат безвъзмездна сделка – дарение,
прикрито с покупко – продажба.
По смисъла на установената по този въпрос съдебна практика,
действително, искът за установяване на нищожността на привиден договор е
различен от иска за разкриване на прикрита сделка и по принцип няма пречка
всеки един от тях да бъде предявен самостоятелно, но това няма как да стане
при относителна симулация /когато се твърди, че нищожният привиден
договор прикрива друга сделка/, какъвто е разглеждания случай. Тогава,
двата иска следва да се предявят и разгледат заедно. В тази хипотеза следва
да се установи не само, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в
договора, но и да се установи каква е била действителната воля на страните и
дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. /Така
Решение № 403 от 5.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 684/2009 г., III г. о., ГК/.
Поради това, съдът вмени в тежест на доказване на ищцовата страна
да установят твърдяната относителна симулация при сключване на сделката –
че действителната воля на страните е била да сключат безвъзмездна сделка –
дарение, прикрито с покупко – продажба. Такова е и принципното указание в
практиката на ВКС, изразена и в Решение № 163/2011 г. по гр. д № 1536/2009
г. I. г. – че в тежест на страната, която претендира привидна сделка, да докаже
симулацията.
В случая сме изправени пред хипотеза на твърдяна относителна
симулация – тогава, когато страните сключват една сделка, но не желаят
настъпването на нейните правни последици, а желаят настъпването на
правните последици на друга сделка, т.е., че е направена безпарична
продажба, с която се прикрива дарение.
Съгласно теорията, при привидните сделки фактическият състав е
завършен, но чрез привидните сделки страните целят да скрият какво желаят
да постигнат реално.
Именно тези обстоятелства следваше да докаже в настоящия процес
ищцовата страна, за да проведе и успешно доказване на така предявените
искове и да постигне постановяване на положителен за нея съдебен акт.
Съдът, при анализа на така събрания доказателствен материал, при
неговата преценка по отделно и в съвкупност, приема, че ищцата не успя да
докаже в пълнота твърденията си в исковата молба.
6
На първо място, съдът приема, че извършването на сделката с която е
реализирана покупко – продажбата, с продажна цена съобразно данъчната
оценка на имотите, не означава непременно симулация. Съгласно практиката
на съдилищата по този въпрос, вписаната в нотариалния акт пазарна цена не
предпоставя непремнно извода за симулация и не следва да се възприема като
генерален извод за симулация. Затова, само по себе си извършването на
възмездна сделка за покупко – продажба на недвижим имот с пазарна цена,
съответстваща на данъчната оценка, не води непременно на извода, че
сделката е симулативна. Цената не следва да се възприема като абсолютно
основание за симулативност. Това е сред обичайните практики при
разпоредителни сделки, целящи спестяване на разходи по сделката, което
неизменно носи риск за страните, но не води на безспорен извод за
симулация.
Правоопределящо за изхода на делото е, каква е била действителната
воля на страните и налице ли са предпоставки за доказано прикрито
съглашение. В случа, ищцата твърди, че сделката за покупко – продажба
прикрива дарение, тъй като плащането на продажната цена по сделката не е
извършено.
В тази насока, от ищцата бяха ангажирани единствено гласни
доказателства чрез разпита на св. З. В. Д. – майка на ищцата.
На първо място, показанията на тази единствена свидетелка на ищцата,
следва да бъдат преценявани през призмата на факта, че същата е роднина и
то от най – близкия семеен кръг на ищцата – нейна майка, което предполага
заинтересоваността й от изхода на делото.
Освен това, показанията й не са източник на безспорна доказателствена
сила, че волята на страните е била различна от обективираната такава в
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 190, том V,
рег. № 3002, нот. дело № 200 от 05.12.2014 г.
В показанията си, св. Д. описва обстоятелства, които не се
потвърждават от нито едно от останалите събраните в хода на делото
доказателства. Същата преразказа пред съда телефонни разговори, в които
твърди, че от страна на първата ответница са направени изявления „че
сделката е изповядана по този начин, за да не могат да я оспорят
впоследствие“, зачитайки познанията по право на свидетелката. Сами по себе
7
си тези свидетелски показания не са достатъчни, за да се изведе извод, че
сделката е симулативна, респективно че е налице привидност на сделката –
волята на страните по нея е била – дарение, а не реализираната покупко –
продажба.
Нещо повече – в показанията си никъде свидетелката Д. не заявява, че е
узнала, дори и от първата ответницата, че паричната цена по сделката не е
платена на продавачите, че волята на страните е била безвъзмездно да дарят
имотите си на първата ответница, респективно – че последната не е заплатила
цената им. Единствените показания на свидетелката са, „че сделката е
извършена чрез покупко – продажба, за да не могат впоследствие да я
оспорят“. От подобни показания не може да се направи безспорен и
категоричен извод, че сделката е била симулативна, респективно, че е
сключена привидна такава – че продавачите по нея са целяли безвъзмездно
прехвърляне правото на собственост и че продажната цена не е платена. В
случай, че съдът цени тези показания, би основал мотивите си само на
предположения, извличани по пътя на формалната логика, което е
недопустимо. Свидетелските показания са предмет на независима оценка от
съда и не могат да бъдат допълвани и тълкувани какво е искал да каже
свидетеля.
Съдът не възприема като надлежни и безспорни доказателства
показанията на св. Д. досежно това, че след като продавачите по сделката са
били имотно и финансово състоятелни, това означава, че те не са взели пари
от продажбата на имотите, както и заявеното от свидетелката Д., че „свекър
ми и свекърва никога не вземали пари от М., тъй като в това семейство никога
не са правили така“.
Поради съдът приема, че показанията на свидетелката на ищцата
съдържат декларативни съждения, собствени умозаключения,
предположения, поради което и съдът не може да основе съдебния си акт на
същите, тъй като са необективни.
Съдът постановява съдебния си акт на основание събрания по делото
доказателствен материал, който в случая не е безспорен в полза на ищцата.
Други убедителни доказателства, които да докажат твърденията на ищцата не
се събраха в процеса.
При привидните сделки фактическият състав е завършен, но страните
8
целят да скрият какво желаят да постигнат реално. Поради нежеланието на
страните привидната сделка да породи действие, то тя ще бъде нищожна,
докато не бъде разкрита симулацията.
В този смисъл – не се събраха безспорни доказателства, доказващи
наличие на основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД – при
хипотезата – привидна сделка.
При тези мотиви, съдът приема, че ищцата не проведе успешно
доказване на така предявените искове и след детайлна преценка на
доказателства, намира, че не доказа основателността на претенцията си, която
остана само на фаза – твърдения. Поради това, съдът отхвърля предявените
искове, като неоснователни и недоказани.
По разноските :
Предвид на това, че съдът отхвърли предявените искове, то ищцата е
страната в процеса, която следва да заплати на ответниците направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение. По делото, от страна на
процесуалния представител на ответниците е представен Списък на
разноските, съгл. чл. 80 ГПК, като се претендират разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. На л. 41 по делото е
представен Договор за правна защита и съдействие между доверителите –
ответниците и довереника им – пълномощника, в който договор е
обективирано, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на
1 000 лв. и е отбелязано, че същото е платено в брой. Съдът, ръководейки се
от постановеното в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, досежно присъждане на разноските по
делото, намира, че следва да присъди в полза на ответниците разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., каквито са уговорени в
Договора за правна защита и съдействие от 31.05.2021 г. и за които има
доказателства, че са реално направени, като платени в брой. В този смисъл е и
изискването залегнало в т. 1 на горецитираното Тълкувателно решение –
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Поради
9
това, съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 000 лв., съгласно уговореното в Договора за правна защита и съдействие,
като в останалата част до претендирания размер съгласно Списъка на
разноските – 1 200 лв., отхвърля искането.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АЛ. ПЛ. П. от гр. С., ж.к.
„........................“ ..., бл. ..............., вх. ..., ап. ..., ЕГН **********, със съдебен
адрес : гр. Д., ул. „......................“ № .., офис .., против М. АЛ. Б. от гр. Б., ж.к.
„..................“ бл. ..., вх. .., етаж .., ап. .., с ЕГН ********** , и против СТ. Р. Б.
от гр. Б., ж.к. „...................“ бл. ...., вх. .., етаж .., ап. .., с ЕГН **********,
искове по чл. 26, ал. 2, предл. 5 – то ЗЗД, във вр. с чл. 17 ЗЗД – обявяване
на нищожност на сделка поради привидност, материализирана в
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имоти № 190, том
V, рег. № 3002, нот. дело № 200 от 05.12.2014 г. на Нотариус Росица
Кръстева, рег. № 546 в нотариалната камара, с район на действие РС –
Белоградчик.
ОСЪЖДА АЛ. ПЛ. П. от гр. С., ж.к. „.....................“ .., бл. ...., вх. ..., ап.
..., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. Д., ул. „.....................“ № ..., офис
..., ДА ЗАПЛАТИ на М. АЛ. Б. от гр. Б., ж.к. „...........................“ бл. ..., вх. ...,
етаж ..., ап. ..., с ЕГН ********** и на СТ. Р. Б. от гр. Б., ж.к. „...................“
бл. ..., вх...., етаж ..., ап. ..., с ЕГН **********, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 (хиляда ) лв., като
в останалата част – до 1 200 (хиляда и двеста) лева, отхвърля искането за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
10