№ 53
гр. В. , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. П.
Членове:Светла В. Пенева
Наталия П. Н.
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. П. Въззивно гражданско дело №
20203100502938 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от А. Т. А., ЕГН
**********, от гр. В., **********, чрез процесуален представител адв. П., срещу Решение
№3330/21.07.2020г. по гр.д. № 10008/18г. по описа на ВРС, 21-ви с-в, в частта досежно
квотите, при които е допуснат до делба недвижим имот, представляващ ****, в гр.В., район
****, ЖК "****" **** находящ се в сграда №2, в ПИ с идентификатор ****, с площ от 48,89
кв.м., състоящ се от: коридор, стая, кухня, баня-тоалет, балкон, предназначение -жилище,
апартамент, брой нива 1, ведно с прилежащото избено помещение No35, с площ от 1,57
кв.м., както и 0,6247% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при
граници на апартамента: на същия етаж: ****.2.34 и ****.2.36, под обекта: ****.2.32, над
обекта: ****.2.38, между съделителите А. Т. А., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. ****, ****
ап.35 и С. П. Д., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. ****, **** ап.3, а именно при квоти: за А. Т.
А., ЕГН ********** от гр. В. 6504,39/23721,60 идеални части и за С. П. Д., ЕГН **********
от гр. В. 17217,2/23721,60 идеални части. Решението се обжалва и в частта, с която е
осъдена С. П. Д. да заплаща на А. Т. А. сумата от 27,41 лева, съставляваща месечно
обезщетение за лишаване от правото на ползване по отношение на делбения имот, считано
от влизане сила на съденото решение до окончателно извършване на делбата, на осн. чл.344,
ал.2 ГПК. В жалбата се излага, че правилно е прието в решението, че имотът е придобит по
време на брака между страните, но погрешно е приета за установена частичната
трансформация на лични средства на въззиваемата. Твърди се, че неправилно съдът е дал
вяра само на част от ангажираните гласни доказателства, установяващи влагане на лични
средства при закупуване на апартамента, независимо че те са компрометирани поради
вероятната им заинтересованост. Сочи, че не е давал съгласие общият пълнолетен син на
страните да живее в апартамента, поради което и при определяне размера на обезщетението
не следва да се приспада ползваната от него част. Моли да бъде отменено решението в
обжалваните части, като имотът бъде допуснат до делба при равни квоти, както и
въззиваемата да бъде осъдена да заплаща по 100 лв. месечно обезщетение за ползване на
имота.
1
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна С. П. Д., с който
жалбата се оспорва и се моли решението да бъде потвърдено в обжалваните части.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.34 ЗС се излагат
следните твърдения от страните:
Ищецът А. излага в исковата молба, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с влязло в сила съдебно решение. По време на брака съпрузите са придобили
движимо и недвижимо имущество, което след прекратяване на брака ищецът А. желае да
бъде поделено. Предявил е иск за допускане до делба на недвижим имот, представляващ
****, в гр.В., район ****, жк."****" ****, находящ се в сграда N№2, в ПИ с идентификатор
****, с площ от 48,89кв.м., състоящ се от: коридор, стая, кухня, баня-тоалет, балкон,
предназначение -жилище, апартамент, брой нива 1, ведно с прилежащото избено помещение
No35, с площ от 1,57кв.м., както и 0,6247% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж, при граници на апартамента: на същия етаж: ****.2.34 и ****.2.36, под обекта:
****.2.32, над обекта: ****.2.38. Твърди, че имотът е придобит в режим на СИО, поради
което и делбата следва да бъде допусната между бившите съпрузи при равни квоти.
Предявява и искане за постановяване на привременни мерки досежно заплащане на
обезщетение за ползване на осн. чл. 344, ал.1 ГПК във връзка с делбения имот ****, в гр.В.,
район ****, жк."****" **** в размер от по 300 лева на месец, съобразно квотата на
ответницата, тъй като жилището се ползва единствено от последната. Желае делба и на
движими вещи, подробно индивидуализирани в исковата молба, както и на л.а.
В срока по чл.131 ГПК ответникът С. П. е депозирала писмен отговор. Не оспорва, че
бракът между страните е прекратен и желае делба на имушеството. Оспорва квотите, при
което следва да бъде допусната делба досежно ****, в гр.В., район ****, жк."****" ****,
като намира, че същите следва да бъдат, както следва: за ищеца 6504,40/23721,60 ид.части, а
за ответницата в размер на 17217,21/23721,60 ид.части. Излага, че горните квоти се налагат
от настъпилата частична трансформация на лично имущество досежно придобиване на
процесния апартамент. Сочи, че стойността на делбеното жилище включително и
съпътстващите данъци и разноски в общ размер от 24 812,81 лева са заплатени на
19.08.2015г. от майката на ответницата – С. К. Н. с нейни средства. На 31.08.2016г. със
средства от банков кредит страните са възстановили на майката на ответницата сумата от
общо 14100 лева, от която 1091,21 лева заплатени за платените режийни разноски и 13008,79
лева за платената от нея продажна цена на жилището. При тези съображения намира, че
сумата от 10 712,81 лева съставлява дарена парична сума в полза само на ответницата,
поради което СИО е възникнала единствено досежно 13008,79/23721,60 ид.части от имота.
При тези съображения намира, че ищеца е собственик на делбения имот след прекратяване
на СИО на 6504,40/23721,60 ид.части. Моли делбата на недвижимия имот да бъде допусната
при посочените квоти.
Оспорва се претенцията за постановяване на привременни мерки по отношение
заплащане на сумата от 300 лева на месец. Излагат се съображения, че ответницата
фактически ползва една от стаите на жилището, като другата стая и сервизните помещения
се ползват от сина на страните. Оспорва размера на търсеното обезщетение, като намира
същото за завишено и несъобразено с квотата на ищеца.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Със съдебно решение № 1706/23.04.2018г., постановено по гр. дело № 19271/2017г.
2
на ВРС, е прекратен с развод сключеният между страните на 20.05.1995г. граждански брак,
като ползването на семейното жилище в гр. В., ж.к. **** **** апартамент № * е
предоставено на ответницата.
Със заповед № 254/14.12.2012г. на Кмета на район **** при Община В. е продължена
заповед №108/11.11.2009г., с която ищецът, ответницата и техният син са настанени в
жилище общинска собственост в гр. В., ж.к. **** **** апартамент № *.
С договор за кредит №80808КР-АА-4287/08.05.2009г. на съделителя А. е отпуснат
банков заем в размер на 5 000 лева.
С договор за покупко–продажба от 24.08.2015г., ответницата е придобила от Община
В. собствеността върху Апартамент № *, с идентификатор ****.2.35, в гр.В., район ****,
жк."****" ****, за сумата от 23 721,60 лева. Дължими във връзка с придобиването на имота
са също така разноски в размер на 474,44 лева, както и данък по реда на ЗМДТ в размер на
616,77 лева.
От удостовеР.е за раждане на съделителя С. П. Д. се установява, че С. К. Н. е нейна
майка.
Представя се извлечение от движение по банкова сметка от банка „ДСК“ ЕАД по
партида на С. К. Н., за периода 17.08.2015г.-01.09.2016г., от което се установява, че на
19.08.2015г. титулярът по сметка е наредила в полза на Община В., на основание покупка на
недвижим имот сумата от 23 721,60 лева, съответно 474,44 лева режийни разходи и сумата
от 616,77 лева данък на основание ЗМДТ.Установява се, че на 31.08.2016г. сметката на С. К.
Н. е била захранена от съделителя А. със сумата от 14100 лева.
Представен е договор за потребителски кредит № РК-16-00139978/29.08.2016г., от
който се установява, че на съделителя А. е отпуснат кредит в размер на 15 000 лева.
По делото е прието заключение по съдебно – оценителна експертиза на вещото лице
П. П., от която се установява, че размера на средно – пазарния наем на цялото жилище
възлиза на 200 лева, а размера на средно – пазарния наем само за една стая, която се ползва
от ответницата от жилището възлиза на 100 лева. В устните си обяснения по приемане на
заключението експерта посочва, че в имота е осъществено преустройство, като същия от
гарсониера е превърнат в двустайно жилище за обитаване, но без кухненско помещение. В
жилището са обособени две спални помещения.
По искане на ищеца е разпитана свидетеля Р. В. Д., без дела и родство със страните.
Свидетелят посочва, че първоначално съделителите са живеели при майката на ответницата,
като в последствие им е било предоставено под наем ведомствено жилище, което се е
намирало в съседство със жилището, което са обитавали до този момент. Предоставено им
жилище са състояло от хол, коридор и кухня, която кухня в последствие била направена на
спалня, като за кухня страните използвали тази, намираща се в жилището на майката на
съделителя Д.. За закупуване на жилището й е известно, че майката на съделителя Д. им е
помогнала финансово за закупуване на жилището, като самата тя е била изтеглила заем. В
последствие съделителя А. също изтеглил паричен заем с оглед покриване на задълженията
към майката на съделителя Д.. Известно й било, че майката на съделителя Д. имала намеР.е
да дари дъщеря си, но никъде това не било упоменато. Известно е на свидетеля, че
съделителя А. е изтеглил кредит в размер на 15000 лева, а стойността на жилището била от
около 23000 лева.
Разпитана по искане на ответника е свидетеля Т. Р. С., без дела и родство със
страните. Свидетеля познава страните, известно й е, че първоначално същите са живеели в
жилището на майката на съделителя Д., като от 2009г.са получили общинско жилище за
3
ползване под наем. През 2015г. са кандидатствали за закупуване на жилището, като са били
одобР.. Знае че в жилището са осъществени дейности по преустройство,след които същото
се състои от две помещения – две стаи, едната в която се живеели съделителите като
съпрузи и в другата техният син. Жилището се намира в съседство с жилището собственост
на майката на съделителя Д., като жилищата са със отделни входове без връзка помежду си.
След одобряване на съделителите за закупуване на жилището й е известно, че майката на
съделителя Д. решила да окаже помощ при закупуване на имота, предвид финансовите
затруднения на страните, като за да набави необходимите й средства се разпоредила с
притежавани от нея земеделски имоти, съответно прибавила и получени от нея средства в
размер на 10 работни заплати получени при пенсиониране, а за остатъка изтеглила и два
банкови кредита на обща стойност от 15000 лева, един в размер на 10000 лева и един от
5000 лева. Жилището било закупено за около 25 000 лева, от които около 1 100 лева били
стойността на разноските. Известно е на свидетеля, че в една от стаите в жилището живее и
към момента синът на страните.Посочва, че той е бил студент в София, но след като се е
прибрал да живее във В. отново обитава тази стая в жилището. След преустройство на
жилището и обособяване на две помещения, кухнята в която страните се хранили се
намирала в жилището на майката на съделителя Д..Известно й е, че съделителя А. е
изтеглил кредит с цел да предаде средствата на майката на съделителя Д. за погасяване на
нейните задълженията по кредитите, които тя е усвоила за заплащане на жилището.
Посочва, че една година след усвояване на средствата майката на съделителя Д. го е
обслужвала. Свидетеля споделя, че майката на съделителя Д. й е споделила, че сумата за
закупуване на апартамента, която е набрана от продажба на земеделските земи и лични
средства, остава като даР.е на нейната дъщеря, която сума била общо от около 10000 лева,
като отделно от тази сума и сумата от около 1000 лева, които били изплатени по обслужване
на кредита. Известно й е, че след като съделителя А. е изтеглил банков заем е следвало да
възстанови на майката на съделителя Д. сумата от 14 000 лева, за покриване на средствата,
които последната е изтеглила под формата на кредит.
По искане на ответницата е разпитан свидетеля С. А. А. – син на съделителите.
Свидетеля посочва, че първоначално семейството е живеело в жилището на неговата баба по
майчина линия – апартамент №34, като в последствие получили общинско жилище, която
ползвали под наем, след което последното било закупено. Жилището (апартамент № *) се
намирало в съседство на първоначално обитавания от страните апартамент. След
получаване на общинския имот и с оглед необходимостта от ремонт съделителите изтеглили
банков заем, с който да финансират необходимите по ремонта дейности. Първоначално в
имота имало кухня, а след осъществяване на ремонта било осъществено преустройство, като
кухнята била обособена на самостоятелна стая, при което в жилището са обособени две
стаи. Стаята на място на бившата кухня се обитава от свидетеля и към момента, а стаята на
място на хола в жилището от неговите родители. Жилището било закупено за цена от около
25000 лева. Родителите на свидетеля нямали финансова възможност за заплатят стойността
на имота, поради което финансова помощ била предоставена от бабата на свидетеля по
майчина линия, която изтеглила два заема, съответно се разпоредила със собствени
земеделски земи за да набави средствата. Свидетеля посочва, че му е известно, че
съделителите и майката на съделителя Д. са имали уговорка да бъдат върнати средствата
които последната е получила под формата на банкови заеми, а тези които са били нейни
лични средства да останат даР.е за съделителя Д.. Посочва, че неговата баба е осъществявала
дейност по обслужване на кредитите, които същата е изтеглила. Година след заплащане на
стойността на имота родителите на свидетеля върнали на неговата баба сумата от 14 000
лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
4
Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.34 ЗС.
Решението по отношение на л.а. и движимите вещи е влязло в законна сила, поради което и
предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са само квотите, при които е допуснат
до делба недвижимия имот, както и размера на дължимото обезщетение за едноличното
ползване на съсобствения имот.
В настоящото производство е безспорно между страните, че бракът е прекратен с влязло в
сила решение, както и че имотът е придобит по време на брака. Макар и придобит от името
само на съпругата С. П., при съобразяване чл. 21 ал.3 СК /че съвместният принос се
презюмира/, следва да бъде прието съобразно чл.21 ал.1 СК, че имотът принадлежи общо на
двамата съпрузи, независимо на чие име е придобит. Ответникът С. П. обаче в срока по
чл.131 ГПК е направила възражение за наличие на частична трансформация по чл. 23 ал.1
СК. С оглед презумпцията на чл.21 ал.3 ГПК и във връзка с оборването й в тежест на
ответницата е да установи направеното от нея възражение по чл.23 ал.1 СК като установи по
пътя на главно и пълно доказване, че въпреки че имотът е придобит по време на брака, то
същият не е в резултат на изцяло съвместен принос, тъй като част от заплатените за
придобиването на имота средства са даР. лично на ответницата от нейната майка, както и че
именно те са вложени за заплащане на цената на имота. Ответникът по възражението /ищец
в настоящото производство/ може да проведе насрещно непълно доказване, че средствата,
дадени от майката на П. са изцяло възстановени, тъй като са били не даР., а дадени в заем.
В рамките на производството, кредитирайки всички събрани писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност, съставът намира за установено следното:
Безспорно цялата сума по договора за придобиване на имота, включваща както цената, така
и разноските по прехвърлянето и данък, е заплатена от третото лице С. Н., която е майка на
ответницата. Сумата е преведена от банковата сметка на третото лице директно по сметка на
Общината, която е праводател на страните. Видно е, че по сметката на С. Н. на 18.08. и
19.08.2015г. са постъпили общо две суми по 5 000 лв. и 10 000 лв.- усвоени кредити, както и
че сметката е захранена от самия сметкодържател със сумата от още 9 820 лв. Така
преведената от Н. на 19.08.2015г. по сметка на Община В. сума е възлизала на 24 812,81
лв., от които 23 721,60 лв.- цена по договора за покупко-продажба, 474,44 лв.- режийни
разноски и 616,77 лв.- данък. От събраните по делото гласни доказателства
непротиворечиво и категорично се установява обстоятелството, че към момента на
извършване на плащането Н. не е извършила дарствен акт нито в полза на семейството,
нито в полза на ответницата- нейна дъщеря. Уговорката между страните е била за връщане
на заплатената сума при наличие на възможност за съпрузите да изтеглят кредит. Това
безспорно се установява от всички свидетелските показания. Действията на страните
впоследствие също установяват тази уговорка. Установява се от приложената разпечатка от
банковата сметка на А., че на 30.08.2016г. същият е усвоил кредит в размер на 15 000 лв. С
част от него е възстановил сумата от 14 100 лв., като е захранил сметката на С. Н. на
31.08.2016г. По този начин и двата изтеглени от Н. кредити са били погасени. Спорно
между страните е дали погасяването на кредитите, изтеглени от Н. през периода август
2015г. до август 2016г., е извършвано с лични средства на Н.. Видно е от приложената
разпечатка, че С. Н. ежемесечно е извършвала вноски по двата заема /от 6-то до 8-мо число/,
като същите са възлизали общо около 200-220 лв. /129,56 лв. по първия заем и 67 лв. по
втория заем/. По същата разплащателна сметка има постъпления от НОИ, като получаваната
от Н. пенсия е била в размер на 493 лв. Няма данни от приложената разпечатка от сметката
на Н., нито пък от разпечатката от сметките на А. последният да е правил парични преводи
5
от своята сметка по сметката на тъща си и същите да са служили за погасяване на кредитите.
Също така няма гласни доказателства, че пари са давани от А. или С. П. на С. Н. на ръка, за
да захрани сметката си и така да погасява вноските по заемите. Свидетелката В. съдът
намира за неубедителна в показанията й, че пари са давани от съпрузите на Н..
Впечатленията на тази свидетелка изхождат от казаното от ищеца А.. Другите събрани
гласни доказателства също не установяват подобен факт. Следва да се отбележи, че дори и
да бяха давани пари на ръка, то внасянето средства за погасяване на кредитите щеше да е
отразено в банковата разпечатка. Липсата на данни за постъпление по сметката други, освен
тези за пенсия от НОИ, установява, че плащанията по кредитите са извършени с лични
средства на Н.. Възражението, че през това време, докато Н. е изплащала кредитите, а и след
това издръжката на същата е била поета от А. и П., както и че ищецът е участвал с труд и
грижи за цялото семейство по това време, т.е. налице е съвместен принос, съдът намира за
неоснователно. От гласните доказателства – свидетелите Т. С. и С. А., безспорно се
установи, че съпрузите са живеели в едно домакинство заедно с майката на ищцата още от
2009г., когато са се нанесли в процесния имот. Свидетелите установяват, че Н. е поемала
половината от разходите за сметки, участвала е с провизии и зимнина, заплащала е
данъците. Нейният апартамент е бил ползван за кухня и столова на семейство А.и, а тя
самата никога не е живяла в делбения имот. Показанията на свидетелката Р. В.,
опровергаващи тези обстоятелства, съдът не кредитира, тъй като последната няма преки и
непосредствени впечатления, а интерпретира разказаното й от ищеца. Свидетелката няма
конкретни впечатления, а показанията й са неясни и объркани досежно фактите кога са се
осъществили определени събития /няма впечатления кога точно са теглени заемите /освен
този, по който е поръчител/, кога са правени ремонтите и в кой точно от апартаментите/.
Затова и съдът не дава вяра на показанията на тази свидетелка, още повече че същите не
кореспондират и с писмените доказателства по делото. Освен това следва да се има предвид,
че твърдението за наличие на съвместен принос на ищеца може да бъде съотнесено само по
отношение на заплатената сума от 14 100 лв. За нея обаче е безспорно, че е придобита
вследствие на теглен от ищеца кредит. Безспорно е, че задължението към майката на
ответницата за връщане на част от заплатената от нея покупна цена и погасяване на
теглените два кредита е изпълнено именно посредством изтегления по време на брака от А.
кредит, по който солидарно задължена е и ответницата П.. По отношение на разликата над
14 100 лв. до заплатената от Н. сума от общо 24 812,81 лв. обаче съвместен принос не може
да се установява. Задължението на съпрузите е било общо поето за връщане на заплатената
от Н. вместо тях покупна цена. Както вече се установи, останалата част от цената над 14 100
лв. не е била заплатена от съпрузите на Н.. Поради което и ирелевантно е имало ли е и какъв
е бил приносът на А. към задълженията за връщане на разликата, тъй като това не е сторено.
Безспорно от гласните доказателства на С. и С. А. се установи, че след заплащане от
съпрузите на сумата от 14 100 лв. и погасяване на изтеглените от Н. кредити, последната е
изразила воля да опрости част от дълга по отношение на своята дъщеря – ответницата П..
Такова изявление тя е направила и пред двамата свидетели, а според показанията на св. А. и
пред ищеца А. е било обсъждано това намеР.е. Дарственото намеР.е по отношение на
единия солидарен длъжник- ответницата П., изразяващо се в опрощаване дълга на
семейството за връщане на заплатената покупна цена, не освобождава обаче другия
солидарен длъжник- ищеца А.. По отношение на него изрична воля за надаряване с
разликата над 14 100 лв. до заплатената сума от 24 812,81 лв. няма. Напротив, свидетелят С.
сочи, че желанието на Н. е била с останалите дадени нейни лични средства да надари
дъщеря си С. П., като апартаментът впоследствие да остане на внука й. Същото сочи и
свидетелят С. А.. Свидетелят излага, че ищецът нито е изявил желание, нито е предприел
действия по връщането й. /такива твърдения, че сумата е върната не са и наведени/.
Показанията на свидетелите С. и А. не се опровергават от показанията на св. В. - същата
знае, че Н. не е желаела останалата сума да й бъде върната. Изложеното от свидетелката, че
6
няма ясно изразена воля от Н., че желае да надари само дъщеря си, може да бъде в резултат
на липса на преки и непосредствени впечатления у свидетелката от отношенията между
страните. Предвид горното и съдът намира, че разликата над 14 100 лв. до 24 812,81лв., а
именно сумата от 10 712,81 лв., не е върната на С. Н.. Тази сума, представляваща лични
средства на С. Н., е заплатена именно за придобиване на делбения имот от страните и е
дарена по изрично изразената от Н. воля на дъщеря й С. П.. Ето защо и съставът намира, че
е налице частична трансформация по отношение на посочената част от имота и ответницата
П. е придобила 10 712,81/23 721,60 лв. Останалата част от имота е придобита в резултат на
съвместен принос, поради което и след прекратяване на брака всеки от съпрузите получава
равна квота- /23 721,60 – 10 712,81/: 2 или всеки от съпрузите получава по 6 504,39/23 721,60
ид.ч. от имота. Ответницата П. поради установената частична трансформация притежава и
10 712,81 ид.ч. от имота или П. се легитимира като собственик на общо 17 217,20/23 721,60
ид.ч. от имота, а ищецът А. - на 6 504,39/23 721,60 ид.ч. от имота. При тези квоти следва да
бъде допуснат до делба недвижимия имот. Решението на ВРС в горния смисъл в атакуваната
част следва да бъде потвърдено.
По жалбата срещу решението в частта по определените привременни мерки:
Претенцията с правно основание чл. 344, ал.2 ГПК има за цел да обезщети
неползващия имота съделител до окончателното ликвидиране на съсобствеността. Затова и в
тежест на ищеца е да установи, че ответницата еднолично ползва имота не съобразно своя
дял.
Безспорно е между страните в производството, че правото на ползване по отношение
на недвижимия имот е предоставено на ответницата П. по силата на съдебно решение,
постановено по гр. дело № 19271/2017г. на ВРС, с което е прекратен с развод сключения
между страните граждански брак. Отношенията за възникналото по силата на съдебното
решение наемно правоотношение не са били уредени със същото по реда на чл. 57 ал.2 СК.
Затова и безспорно към настоящия момент ответницата ползва еднолично целия имот
независимо от притежаваната от нея квота. Дали в имота живеят и други лица, на
ползването на които ответницата не се противопоставя, тъй като тя е титуляр на правото на
ползване, е ирелевантно в отношенията й с ищеца А.. Единствено правно значение би
имало, ако другите ползващи лица са непълнолетни деца на страните – по арг. На чл.57 ал.2
СК, както и константната съдебна практика. В случая обаче тази практика е неприложима,
доколкото синът на страните е пълнолетен. Няма ангажирани доказателства, че същият е
изрично допуснат от своя баща да живее в имота, а на какво основание третото лице ползва
имота и как са уредени отношенията му със съделителя, комуто е предоставено ползването,
е без значение за ищеца, както вече беше посочено. Затова и съставът приема, че
ответницата П. дължи заплащане на обезщетение за ползване на делбения имот не съобразно
квотата си. Притежаваната от ищеца квота възлиза на 6 504,39/23 721,60 ид.ч. Определеният
от вещото лице размер на наема е 200 лв. Респективно, за притежаваната от него част от
имота на А. се полагат 54,84 лв. До този размер претенцията следва да бъде уважена.
Решението на ВРС следва да бъде отменено в частта, в която размерът на месечното
обезщетение е определен на 27,41 лв.
Искане за присъждане на разноски въззиваемата страна не е направила, поради което
и такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3330/21.07.2020г. по гр.д. № 10008/18г. по описа на
ВРС, 21-ви с-в, в частта досежно квотите, при които е допуснат до делба недвижим имот,
представляващ ****, в гр.В., **********, находящ се в сграда №2, в ПИ с идентификатор
****, с площ от 48,89 кв.м., състоящ се от: коридор, стая, кухня, баня-тоалет, балкон,
предназначение -жилище, апартамент, брой нива 1, ведно с прилежащото избено помещение
No35, с площ от 1,57 кв.м., както и 0,6247% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж, при граници на апартамента: на същия етаж: ****.2.34 и ****.2.36, под обекта:
****.2.32, над обекта: ****.2.38, между съделителите А. Т. А., ЕГН ********** от гр. В.,
ж.к. ****, **** ап.35 и С. П. Д., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. ****, **** ап.3, а именно
при квоти: за А. Т. А., ЕГН ********** от гр. В. 6504,39/23721,60 идеални части и за С. П.
Д., ЕГН ********** от гр. В. 17217,20/23721,60 идеални части.
ОТМЕНЯ Решение №3330/21.07.2020г. по гр.д. № 10008/18г. по описа на ВРС, 21-ви
с-в, в частта, имаща характера на определение, с което С. П. Д., ЕГН ********** от гр. В.,
ж.к. ****, **** ап.35, е осъдена да заплаща на А. Т. А., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. ****,
**** ап.35, сумата от 27,41 лева, съставляваща месечно обезщетение за лишаване от
правото на ползване по отношение на делбения имот,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. П. Д., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. ****, **** ап.35, да заплаща на
А. Т. А., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. ****, **** ап.35, сума в размер на 54,84 /петдесет
и четири лева и осемдесет и четири ст./ месечно, съставляваща обезщетение за лишаване
от правото на ползване по отношение на ****, в гр.В., район ****, ЖК "****" бл. 11, вх.2,
ет.4, считано от влизане сила на съденото решение до окончателно извършване на делбата.
Решението в частта, касаеща определените квоти на страните, подлежи на обжалване
с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8