РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Търговище, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шести август
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ПЕТРОВА Търговско дело №
20233500900041 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Искове с правно
основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Производството е образувано по депозирана искова молба от П. С. Х.,
ЕГН **********, с адрес гр. *******, ул. „*******“, № ****, ет.****, ап.****,
действаща чрез адв. Н. Н. Д. и адв. Ж. В. Т. с адрес за призоваване: гр.
*******, пл. „*******“.
С исковата молба са предявени против ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, седалище и адрес гр. София, ул „Джеймс Баучер” № 87,
следните искове:
Иск за сумата от 270 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, от настъпилото ПТП на 09.01.2023 година, лихва за
забава, сумата от 18 200 лв., представляващи имуществени вреди за лечение,
ведно с лихва за забава, от 16.01.2023 година, датата на предявяване на
претенцията по чл. 380 от КЗ. Исковете са предявени от ищцата в качеството и
на конституиран наследник на пострадалата в ПТП В. С.- нейна майка.
По така предявените искове се излагат следните обстоятелства:
обезщетението от ответника се претендира, в качеството му на застраховател
на причинителя на ПТП, случило се на 09.01.2023 година. На посочената дата
около 07.00 часа на път ПП I-4, към 193, в община Антоново, управляваният
от С. Т. Г. лек автомобил катастрофира. На пътника в автомобила В. И. С. са
причинени изключително тежки телесни увреждания. Първоначално
пострадалата е била приета в МБАЛ Търговище, но били установени данни за
1
тежка фрактура луксация в областта на шийните прешлени, множество костни
фрагменти в гръбначно-мозъчния канал. Поради получените увреждания, се
наложило пострадалата да бъде транспортирана за лечение в УМБАЛ „Света
Анна“ гр.Варна. При прегледа са установени гръбначни и гръбначно-мозъчни
оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност - без
невронавигация, счуване на други уточнени шийни прешлени. Поради
спешното състояние е извършена операция на 11.01.2023 година. През
целия период на престой е извършвана активна и пасивна двигателна
рехабилитация. В. С. развила пневмония, която била третирана с
антибиотици. От уврежданията получила квадрипрареза и ежедневно е била
извършвана рехабилитация пасивно в леглото. Успяла да раздвижи
постепенно горните крайници в големите стави и преди всичко дясна ръка.
Долните крайници са останали плегични и отточни. Преминала изцяло на
ентерално хранене през уста. Развили са се оттоци по торса и крайниците.
Въпреки рехабилитацията и промяната на полоЖ.ето на тялото в леглото през
време на денонощието, по тялото и се появили декубитални рани на двете
пети и на сакрума. На 17.04.23 г. сутринта била в съзнание, контактна,
адекватна, но в 15 часа внезапно се регистрирала асистолия на монитора,
поставена била на апаратна вентилация, правен е сърдечен масаж, аплицирани
общо 5 мг Адреналин, но 15:30 ч. починала. Освен физическото здраве и
емоционално здраве на пострадалата, се сринало. По време на лечението
изпитвала силни болки както от раните си, така и от постоянните
интервенции, от изкуственото дишане и храненето през трахеостома.
Последните няколко месеца от живота си, прекарала в силни физически болки
и страдания, страх и ужас, съпровождани от постоянни мисли за смъртта и
дали ще успее да остане жива. Още страдала от това, че дори и да оцелее, ще
остане парализирана до края на живота си от кръста на долу, като за ръцете е
имало възможност да бъде раздвижена до някаква степен. Тормозела я е
неяснотата дали за в бъдеще ще може да се обслужва за елементарни
ежедневни дейности и как ще се грижат дъщеря й и нейната внучка за нея.
Във връзка с лечението е направила значителни разходи, закупувани са били
медицински изделия и консумативи, възлизащи на стойност 18 200.00 лв.
С писмена претенция, заявена на 16.01.2023 година, приживе е
отправила искане до застрахователя да и заплати обезщетение, поради което
ищцата П. С. Х., нейна дъщеря, встъпва в правата по извънсъдебна
претенция от 16.01.2023 г. По излоЖ.те основания, ищцата моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати, в качеството и
на конституиран наследник обезщетение за причинените неимуществи вреди,
в размер на 270 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди, разходи
във връзка с лечението, в размер на 18 200 лв., като се претендират и лихви за
забава, от датата на депозиране на претенцията пред застрахователя.
Предявени са от ищцата, в лично качество и искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер 200 000 лв. и имуществени
вреди в размер 2 417.00 лв. търпени от смъртта на В. И. С. - нейна майка,
2
настъпила на 17.04.2023 г., като последица от ПТП на 09.01.2023 г. Лихва за
забава се претендира от предявяване на претенцията по чл. 380 от ГПК,
считано от 18.05.2023 година. По така предявените искове се излагат следните
факти: загубата на майка В. С., ищцата преживява много тежко и дори и
интензивността на страданието да намалее във времето, мъката няма да бъде
преживяна до края на живота . Майка е била неин приятел, опора,
съветник, човек на когото винаги е разчитала и която е била с присъствие в
живота й, тъй като са били изключително близки. Майка е била нейна опора
при отглеждането на децата , за които се грижела сама. Общували са всеки
ден до деня на смъртта , П. изпитвала силна обич, привързаност. След
инцидента психическото и състояние се изострило, станала по-уязвима, по-
неуверена и по-несигурна в своите възможности. Станала избухлива,
сприхава, затворена, самовглъбена, с постоянни мисли, дали някога ще може
да преодолее сполетялата я трагедия и дали някога ще преживее загубата на
нейната майка. П. не е очаквала влошаване и настъпване на смърт, била с
надежда всеки ден, че майка ще се изправи на крака. Но шокът от смъртта
бил толкова силен, че довел и до промени във вегетативната нервна система -
ускорена сърдечна дейност, задух, изпотяване, силно треперене, преминаване
на топли вълни, трудност в концентрацията на вниманието, нарушения на
краткосрочната памет. Състояние, което продължава и към момента. Към
настоящия момент ищцата е изпълнена с чувство за самота и безпомощност, с
безпреспективни мисли за бъдещето си и с чувство за безпокойство. Загубата
на В. С., като основен авторитет в живота й, е причината да се чувства
неуверена, да чувства колебания, че няма да може да се справи с трудностите
за в бъдеще, както и да чувства, че няма да успее да бъде добра майка и
подкрепа за децата си. Поради горното ищцата моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати, в качеството и на
обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на майка , в
размер на 200 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди, в размер на
2 417 лв., представляващи стойността на заплатени погребални услуги, ведно
с лихва от 18.05.2023 година- датата на депозиране на претенцията пред
застрахователя. Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
в който се изразява следното становище по исковите претенции: Счита
исковата молба за неоснователна. Твърди се, че водачът на лекия автомобил с
който е станало ПТП, не е нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата,
съответно не носи вина за настъпване на процесното ПТП. Оспорва се
механизма на настъпване на пътно- транспортното произшествие.
Твърдението е, че водачът на лекият автомобил не е виновен за настъпилото
ПТП, а пострадалата има изключителната вина за настъпване на последиците.
Оспорва се и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
вредоносните последици. Това, което не се оспорва от ответника е наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
за процесния лек автомобил. Оспорват размера на предявените искове за
3
неимуществени вреди. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД правят възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата В. Х. в
размер на 50 %, поради това, че е била без поставен обезопасителен колан.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания. В
частност се заявява, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата. Считат твърдението на ответника, че пострадалата не
е пътувала с поставен предпазен колан, за недоказано, но дори и това да е
така, естеството на механизма на ПТП, напълно изключва ефикасността на
предпазния колан и уврежданията биха били същите.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен
отговор от ответника. С отговора не са навеждат нови обстоятелства и не се
правят нови искания.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявените по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ искове са допустими. Ищцата
е предявил иск, като наследник на пострадалата В. С. нейна майка, при ПТП.
Приживе пострадалата В. С. е депозирала пред застрахователя претенция по
реда на чл. 380 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
поради което упражненото от нея вече право на обезщетение се наследява от
наследниците , в случая ищцата. Доколкото това право има паричен
еквивалент, с който се определя обезщетението, веднъж упражнено чрез
заявената от пострадалия воля да бъде обезщетен за претърпените
неимуществени вреди, то може да бъде наследено. Доброволно спорът със
застрахователят не е уреден, при което за ищцата е налице правен интерес от
предявяването на иск за заплащане на обезщетение, за търпените от
пострадалата В. С. имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл са
разясненията в Определение № 230 от 30.05.2022 г., постановено по ч.т.д.№
711/2022 на II т.о. на ВКС, Решение № 60170 от 13.05.2022 г., постановено по
т.д. № 1435/2020 г., на II т.о. на ВКС.
Установен е правен интерес и от втория предявен иск от ищцата, вече в
лично качество, да претендира обезщетение за търпените от нея вреди от
смъртта на майка В. С., починала при ПТП. В лично качество ищцата е
заявила волята си пред застрахователя, че търпи неимуществени вреди, като е
предявила претенция пред него за доброволно уреждане на спора. И тук
споразумение не е постигнато, поради което тя има правен интерес от
предявяване и на тази искова претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
представени с исковата молба и събрани в хода на съдебното производство,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Фактите по делото са следните:
На 09.01.2023 година около 07.00 часа на път ПП I-4, към 193, в община
Антоново, управляваният от С. Т. Г. лек автомобил катастрофира. На пътника
4
в автомобила В. И. С. са причинени изключително тежки телесни увреждания.
Първоначално пострадалата е била приета в МБАЛ Търговище, но били
установени данни за тежка фрактура луксация в областта на шийните
прешлени, множество костни фрагменти в гръбначно-мозъчния канал. Поради
получените увреждания, се наложило пострадалата да бъде транспортирана за
лечение в УМБАЛ „Света Анна“ гр. Варна.
За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 3/09.01.2023 г., издаден от РУ - Омуртаг. Съгласно
разпоредбата на чл. 179 от ГПК, официален документ, издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален
свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно
фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Когато
местопроизшествието е посетено от съставителя, протоколът като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат
опровергани с други доказателства. В този смисъл са разясненията в решение
№ 71 от 16.08.2017 год. по т.д. № 60343 по описа за 2016 на II г.о. на ВКС.
За установяване механизма на пътното произшествие, беше назначена
автотехническа експертиза. От експертизата се установява следното:
Автомобилът, в който се е движила пострадалата В. С., се е движил в
посока от гр. София към гр. Варна. Управляван е от С. Т. Г.. Автомобилът
достига участък на лява крива- завой, при което водачът губи контрол над
управлението, навлиза в лентата за насрещно движение, излиза извън
платното за движение, достига банкета и канавката и се преобръща. Загубата
на контрол над управлението се дължи на това, че водачът се е движил с
технически несъобразена скорост и неправилно боравене с органите да
управление- волан и спирачен педал. Поради механизма на осъществяване на
ПТП, прехода на лекия автомобил при преобръщане, дори и пострадалата да е
била с поставен предпазен колан уврежданията, които е получила пак биха
настъпили.
Непосредствената причина, довела до настъпване на ПТП, е неправилно
боравене на водача с органите за управление, довела до загуба на контрол над
автомобила и напускане на платното за двиЖ.е, при управление с
несъобразена скорост. Уврежданията получени от пострадалата, се
установяват от вещото лице-съдебен лекар, което подробно изяснява не само
вида на уврежданията, но и механизмът на настъпването им. Съгласно
разясненията на вещото лице, дадени и в съдебно заседание, В. С. е получила
5
счупване на тялото на първи гръден прешлен и листеза – изместване по
надлъжната ос на седми шиен прешлен със счупване на дъгата и на
израстъците на седми шиен прешлен. При това счупване и изместване,
пострадалата е получила стеснения на гръбначно-мозъчния канал от костните
фрагментни с тежка гръбначно-мозъчна контузия и прекъсване на нерви на
гръбначния мозък. Това от своя страна е довело до парализа първо на четирите
крайника. След проведена рехабилитация е възстановено двиЖ.ето на ръцете,
но не и двата долни крайника. Имала е липса на чувствителност от гръдните
жлези надолу. Пострадалата е пътувала без предпазен колан, при което при
преобръщането на автомобила, пада върху главата си на тавана и главата се
огъва напред и странично. От тежестта на тялото се счупва седми шиен
прешлен и първи гръден прешлен и се получава разместването по надлъжната
ос на гръбначния стълб, при което се уврежда гръбначния мозък. Като
усложнение от залежаването е развила бронхопневмония. Както
бронхопневмонията, така и контузията на гръбначния мозък, счупването на
прешлените са в пряка причинно-следствена връзка с получената травма на
09.01.2023 г. при ПТП. Предпазният колан, доколкото ограничава политането
на тялото по инерция напред и предпазва от удари в областта на главата,
гръдния кош и корема, при въртенето на автомобила и падането му по таван,
не би предотвратил уврежданията, тъй като тялото пак е щяло да падне върху
тавана и от тежестта на самото тяло да се получи счупването и увреждането
на гръбначния мозък. Вещото лице е категорично, че въпреки хроничните
болести, които пострадалата е имала, причината за смъртта е тежката
шийна, гръбначно-мозъчна травма, с тежка контузия на гръбначния мозък,
която в хода на своята еволюция, се е усложнила, с развитието на застойна,
гнойна бронхопневмония и полиорганна недостатъчност.
Търпените от В. С. страдания по времето на лечението , се установяват
от показанията на свидетелката Й. Х.- нейна внучка, която също е пътувала в
автомобила, предизвикал ПТП и от части от показанията на свидетеля Р. Х.,
който я е посещавал в болничното заведение. Свидетелката Й. Х. е в много
близка степен на родство с пострадалата, но преценявайки показанията ,
съобразно чл.172 ГПК, съдът приема, че следва да се кредитират.
Процесуалния закон и практиката на ВКС, не предвижда забрана да бъдат
разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да
бъдат приети за установени факти, които ползват страната, по отношение на
която, свидетелят се явява заинтересован, но преценката следва да бъде
обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на
извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на
свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Отчитайки
добросъвестността и волята на този свидетел да каже истината, като и
преценявайки и съпоставяйки показанията с приложените по делото
писмени доказателства, във връзка с лечението на пострадалата и
медицинската експертиза, настоящата инстанция намира, че показанията на Х.
са достоверни, отразяват фактите, така както тя ги е възприела и така както са
6
се случили.
Установено от показанията на свидетелката е следното- непосредствено
след инцидента баба е била контактна, била е много уплашена и споделила,
че нищо не усеща. По време на престоя в болницата в гр. Варна, след като
вече е разбрала, че няма да може да се движи е изпаднала в паника. Преди
инцидента е била самостоятелна, активна жена и не можела да приеме
мисълта, че няма да може да се движи. Ужасена е била от бъдещото, което
предстои и постепенно се е предала, спряла да се бори за живота си, но не
можела да приеме и да свикне с мисълта, че ще остане обездвижена, че няма
да може да се справя сама и ще трябва да бъде обгрижвана от друг човек.
Отделно от това е търпяла непрекъснати болки от манипулациите, които са и
правени, имала е рани по цялото тяло, наложило се е да и пробият трахеята, за
да и поставят апарат за дишане. През това време е била обслужвана във всяко
едно отношение от свидетелката, а когато тя не е там от медицинския екип в
болницата. До смъртта си В. С. не могла да преодолее ужаса, от
обездвижването, не могла да възстанови движението на долните крайници и
се е хранила и извършвала всичко, което се е налагало с помощта на друг
човек.
Това са фактите установени, по предявеният иск от П. Х., като
наследник на пострадалата В. С.-нейна майка, при ПТП.
По предявеният от П. Х. в лично качество, иск за обезщетение на
търпените от нея вреди от смъртта на майка В. С., починала при ПТП,
установените факти са следните:
При ПТП, чийто механизъм беше описан по-горе в решението са
причинени телесни увреждания на В. С. Въпреки проведеното от 09.01.2023
година до 17.04.2023 година лечение, пострадалата е починала. Ищцата П. Х.,
видно от приложените по делото удостоверения е нейно единствено дете.
Смъртта на майката безспорно е причинила на ищцата сериозна психическа
травма, съпроводена със емоционално страдание, за установяването на които
беше изслушана съдебно-психологическа експертиза. От експертизата и
излоЖ.ето на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното-
непосредствено след катастрофата, след като е разбрала, че всички са живи,
ищцата не е преживяла емоционално сътресение. Такова е преживяла, след
като е научила за смъртта на майка си. Шокът от новината за смъртта се е
изразявал в зашеметяване и замайване, тъй като това е било неочаквано за нея.
По-рано през деня е получила информация от болницата, че състоянието на
майка е добро, поради което известието за нейната смърт, в следобедните
часове на деня е било неочаквано. Състоянието, в което е изпаднала е било
съпроводено с субективен стрес , обърканост и суетене, това от своя страна е
блокирало възможностите за поставяне на цели и организиране на
потенциала . Имала е преживявания на силна тревожност, фиксираност към
случилото се, нарушения на съня, реално преживени страхове за настоящето и
бъдещето, безинициативност, апатия. Тези преживявания са снижили нивото
7
на ефективност и невъзможност, граничеща с непосилност да се справи със
стреса. Месец след травмата е била с нарушено личностново, социално и
трудово функциониране, характерно за капсулираното травматично
стресово разстройство, имала е нарушения в съня. Към момента на
изследването все още е била в процес на преработка на травматичното
събитие, тревожна, по-сензитивна, но търсеща варианти за излизане от това
състояние. Продължилото във времето задържане на мисли и емоции в едно
психотравмено събитие, невъзможността да се изработи печеливш вариант за
излизане от последствията на събитието са формирали симптоми на дистрес.
Показанията на свидетелите Й. Х., Д. Л. и Р. Х., потвърждават
естеството на страдания на ищцата и внасят яснота по отношение на
интензитета и продължителността им. Свидетелите удостоверяват, че ищцата
се променила, била много разстроена, затворила се в себе си, нямала желание
да прави или върши каквото и да е. Силно вярвала, че майка ще преживее и
ще се справи с травмите, затова вестта за смъртта била изключително
шокираща за нея. Въпреки, че живеела и работела в чужбина и поради това не
можела да се прибере, всекидневно търсела информация от болницата за
състоянието на майка . По-трудно се справяла със стреса и поради това, че
не е наблизо и не може да е неотлъчно до майка си. Тежко приела новината за
нейната смърт, тъй като приживе, независимо от разстоянията двете били
изключително близки. В. С. е била единствената опора, в трудностите, които
е имала в живота си. Майка е тази, която е помагала в отглеждането на
децата, докато тя трябвало да търси препитание в чужбина.
По предявеният иск за заплащане на търпените от Виолета Стоева
вреди, от правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради
което тя е функционално обусловена от основанието и размера на
имуществената отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната
отговорност на виновния извършител на противоправното деяние - до размера
на установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Застрахователят отговаря за причинените вреди само на
основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован - делинквент
по застраховка „Гражданска отговорност”.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: - валидно застрахователно правоотношение,
виновно причинени вреди, който са в причинно следствена връзка с деянието.
Доказателствата, сочат, че към датата на ПТП е била налична сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
8
автомобил, с който е осъществено ПТП марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК№
ЕВ 1112 ВМ. В резултат на това ПТП са причинени имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка и в резултат на
виновното поведение на застрахования водач. Това са безспорните въпроси.
Спорът е дали вредите са виновно причинени от водача на лекия
автомобил, с който е настъпило произшествието. Доколкото в случая няма
постановена и влязла в сила присъда по отношение на водача на автомобила,
то вината му, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, следва
да бъде доказана в хода на гражданското производство за обезвъзмездяване на
вредите. Въпреки оспореният механизъм на настъпването на ПТП и вината на
водача от страна на застрахователя ответник, настоящият състав намира, че
тези елементи от фактическия състав на неговата отговорност се установяват
безспорно от събраните по делото доказателства. Експертите, изготвили
техническата и медицинската експертиза, са категорични, че водача на МПС е
виновен за настъпилото ПТП, като вината се изразява в това, че се е движил с
несъобразена с пътните условия скорост и при навлизане на заледен участък
на пътя, в следствие на неправилно боравене с уредите за управление на
автомобила е изгубил контрол върху управлението. Автомобилът излиза от
пътното платно и се преобръща. При това са причинени вредите на
пострадалата В. С., която е пътувала на задната седалка на автомобила.
Получените от пострадалата, която в последствие е починала увреждания, са в
пряка причина и са следствие именно от това произшествие. От тежестта на
тялото при преобръщането, се е получило счупване на седми шиен прешлен и
първи гръден прешлен, разместване по надлъжната ос на гръбначния стълб,
при което се уврежда гръбначния мозък. Като усложнение от залежаването е
развила бронхопневмония. Пострадалата е имала съпътстващи заболявания,
но те не са довели до настъпилите в последствие усложнения. Както
бронхопневмонията, така и контузията на гръбначния мозък, счупването на
прешлените са в пряка причинно-следствена връзка с получената травма на
09.01.2023 г. при ПТП.
Всичко това ангажира отговорността на застрахователя да покрие
претърпените вреди- имуществени и неимуществени.
Спорните въпроси, на следващо място, са свързани с размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което обезщетение следва да се
определи по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на
съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Докато
имуществените вреди се присъждат до размера, който е установен, то
обезщетението за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД, се определя от съда по справедливост. За да се определи справедливо
обезщетение, то в хода на производството следва да бъдат установени редица
факти и обстоятелства, които да бъдат съобразени и които да обусловят
размера на обезщетението. Не е възможно единствено и само въз основа на
твърдението на пострадалия, че е преживял страх, болка и страдание, да се
9
определи размера на справедливото обезщетение. Следва да се прецени
характера и последиците от създаденото неприятно преживяване на
пострадалия, начина по който е преживял, е възприел тези неудобства,
изпитаните затруднения в ежедневието. Според постановките на ППВС №
4/1968 г., т. II, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Напълно споделяно в практиката на ВС и
ВКС е установеното разбиране, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това
понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и които
подлежат на доказване за всеки конкретен случай. ВС подчертава, че от
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Тези обстоятелства
следва да бъдат посочени и доказани от страна на ищците. Справедливото
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда
на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните в
случая и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице, а
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които неизменно съпътстват болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане
на лечението през всичките му етапи, психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета
предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането. Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Изразът “всички вреди” дава обхват на нормата по отношение на вредите,
които са настъпили, както и на тези, които ще настъпят като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане.
С оглед установеното по делото относно физически и психически
увреждания на пострадалата В. С. и горните критерии при определяне на
размера на дължимото за нея обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобразява характера и тежестта на получените травматични увреждания,
които в крайна сметка са причинили смъртта . Лечението е било
сравнително кратко, но съпроводено изключителни болки от уврежданията по
тялото и от непрекъснатите и ежедневни манипулации, които са правени.
От залежаването е получила декубитални рани по тялото, които също са и
причинявали болки, въпреки, че са били обработвани ежедневно. Наред с
търпените физически болки, следва да се съобразят и страхове и притеснения,
които е имала до смъртта си, че ще остане обездвижена и ще има нужда от
10
чужда помощ във всяко едно отношение, в ежедневието си. Въпреки
възрастта си, преди катастрофата В. С. е била здрав и работоспособен човек.
Работила е, въпреки, че е била пенсионерка, за да подпомага домакинството си
и да не е във финансова тежест на близките си. Грижила се е за внуците си,
въпреки възрастта им. Имала е и своя социален живот, била е приветлива и
уважавана в обществото жена. Поради това трудно е приемала, че ще остане
зависима и няма да може да се справя сама в живота си занапред. До
последния си час тя е осъзнавала същността на травмите и последиците от
тях, изпитвала ужас от това, че ще се промени изцяло съществуването , че от
независим човек ще се превърне в инвалид и ще остане в тежест и на грижите
на своите близки, няма да е способна да поддържа нормални човешки
контакти с външния свят, никога повече няма да бъде пълноценна. От друга
страна физическите увреждания, които е получила по своя характер са
изключително тежки и болезнени, което е засилвало чувството на страх и
несигурност от бъдещето . Тези страдания пострадалата В. С. е търпяла от
катастрофата- 09.01.2023 година до настъпването на нейната смърт-
17.04.2023 година. Въпреки сравнително краткия период на страдание, с оглед
тежестта на уврежданията и интензитета на болките и страданията,
съобразявайки и икономическата обстановка в страната към онзи момент,
съдът намира, че справедливо по смисъла на закона обезщетение за търпените
неимуществени вреди е в размер на 200 000 лв. Приживе пострадалата В. С. е
депозирала пред застрахователя претенция по реда на чл. 380 от КЗ, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди- 16.01.2023 година,
поради което упражненото от нея вече право на обезщетение се наследява от
наследниците , в случая ищцата. Обезщетението следва да бъде присъдено
ведно със законната лихва от датата на претенцията- 16.01.2023 година.
По направените от ответното застрахователно дружество възраЖ.я за
съпричиняване:
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този смисъл
т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди –решение № 165/26.10.2010г. по
гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за двиЖ.е
по пътищата и виновно.
В случая застрахователят е навел като основание за съпричиняване от
11
страна на пострадалата, липсата на поставен от нея предпазен колан. Съгласно
заключението на автотехническата и медицинска експертиза, вероятно
пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан. Правилно поставен
предпазен колан ограничава двиЖ.ето на снагата напред, но не би ограничило,
двиЖ.ето на крайниците и главата. Те не се задържат от колана и могат да
извършват свободно двиЖ.я в пространството. При осъществения механизъм
на ПТП- въртенето на автомобила и падането му по таван, коланът не би
предотвратил уврежданията, тъй като тялото пак е щяло да падне върху тавана
и от тежестта му да се получи счупването и увреждането на гръбначния мозък,
така че пострадалата би получила същите увреждания, дори и да е била с
поставен предпазен колан. Приносът на пострадалия освен, че следва да бъде
релевиран от застрахователя, то следва да бъде и доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предполоЖ.я, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият
при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е
достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на
увреждането. В този смисъл е и практиката на ВКС- решение № 206 от
12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г.
по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. №
1858/1 Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г.
на ВКС, ТК, II т.о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС,
ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II
т.о.; решение № 144 от 27.12.2016 г., по т.д. № 1000/2015 г. на II т.о на ВКС. В
случая е установено, че вредите за пострадалата са щели да настъпят дори и
при наличие на поставен предпазен колан, при което не може да се приеме, че
тя е съпричинила вредите, непоставяйки такъв. Възражението на
застрахователя за съпричиняване е неоснователно и не следва да доведе до
намаляване на обезщетението на това основание.
По предявения иск за имуществени вреди на стойност 18 200 лв., които
се претендират като разходи за лечението на пострадалата П. Стоева:
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС №
4/30.10.1975 г., както и в множество конкретни решения, напр. решение №
808/06.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г. на ВС, IV г. о., решение №
893/27.11.198 г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV г. о. , решение №
39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, разходите,
свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него
грижи, представляват пряка и непосредствена последица от причиненото
увреждане. Безспорно по време на лечението на пострадалата, са направени
разходи, както по отношение на полаганите грижи, така и по отношение на
влоЖ.те в лечението консумативи. Тез разходи обаче подлежат на доказване
12
от страна на ищеца, със съответните писмени или гласни доказателства. На
лист 48 от делото е приложен талон за медицинско изделие, в който е
отразено, че за лечението на Виолета Стоева Известно са използвани
консумативи на обща стойност 12 400 лв. Дали това са разходи, платени от
болничното заведение или от близките на В. С. от този документ не се
установява. Няма прилоЖ. и разходни документи за заплатени консумативи от
страна на близките . Поради което предявеният иск за обезщетение на
търпените имуществени вреди като недоказан, следва да бъде отхвърлен.
По предявеният иск за заплащане на търпените от П. С. Х. вреди, от
правна гледна точка съдът съобрази следното:
В Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума
на ВС е очертан кръга от лица, имащи право да получат обезщетение и това са
най-близките на починалия, с оглед естеството на съществувалата житейска
връзка между тях. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно
дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Такова обезщетение
имат право да получат от застрахователя при сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите- чл. 493а, ал. 1, изр.1 от КЗ и
когато увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение,
е отправило към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 от КЗ. Такова е отправено от ищцата П. Х. на 18.05.2023 година,
която видно от прилоЖ.те удостоверения за раждане и семейни връзки е
дъщеря на пострадалата при ПТП, случило се на 09.01.2023 година В. С.
Спорните въпроси относно вината на водача на МПС, с което е
осъществена катастрофата, механизма, съпричиняването от страна на
пострадалата са обсъдени по-горе в мотивите.
И по този иск е спорен въпроса относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Размерът на обезщетението отново следва да се
определи по правилото на чл. 52 ЗЗД. Но тук подлежат на установяване други
обективно съществуващи обстоятелства- отношенията между пострадалия и
неговите близки, съдържанието на общуването между починалия и преживял:
взаимопомощ, подкрепа, отчуждаване или взаимна привързаност и др.
Неимуществените вреди засягат емоционалния живот на пострадалия, които
от своя страна могат да причинят както физически, така и морални страдания,
накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия. Няма спор,
че загубата на родител е тежка и причинява страдание, което е още по-
интензивно, когато връзката родител-дете е силна. Ищцата П. Х. е била е
съкрушена, от загубата на майка , тъй като те са имали силна връзка
13
помежду си. Майка е била единствата опора в трудните моменти, през които
е минавала. Сама е отглеждала децата си и единствената помощ, която е
получила е именно от нейната майка. Въпреки годините си, П. Х. е разчитала
на съветите и емоционалната подкрепа на майка си. Неочакваната смърт
засегнала тежко емоционалното и здраве и стабилност. За известен период се
променило социалното функциониране. Станала затворена, избухлива, в
определени ситуации не можела да реагира правилно и адекватно. Трудно
преработвала травматичното събитие, съответно трудно го преживявала, но
въпреки всичко търсела начини да се справи и да излезе от това състояние. Не
можела да спре да мисли, за случилото се с майка , да се обвинява затова, че
е далече и, че не може с нищо да помогне. Към момента, година след
събитието все още не може да се справи и да преработи случилото се, което от
своя страна я държи в постоянен стрес. Такова едно състояние не може да не
промени качеството на живот. Продължилото във времето задържане на мисли
и емоции в това психотравмено събитие, се е отразило на негативно на
качеството на живот, отразило се във възможността да изпълнява добре
задълЖ.ята си в работата. Емоционалната връзка между ищцата и нейната
майка е била трайна и дълбока и тя е понесла сериозни морални болки и
страдания от смъртта на майка си. Съобразявайки изложеното и отново и
икономическата обстановка в страната към онзи момент, съдът намира, че
справедливо по смисъла на закона обезщетение за търпените неимуществени
вреди от П. Х., в резултата от смъртта на майка , е в размер на 150 000 лв.,
което следва да се присъди от 18.05.2023 година- датата на депозиране на
претенцията пред застрахователя.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, в
размер на 2 417 лв., представляващи траурни услуги е основателен и доказан.
Приложените доказателства, а именно фактура № 3 от 24.04.2023 година, за
извършени траурни услуги по погребението на В. С., категорично доказват
сторените разходи. Поради горното искът е основателен и следва да се
присъди ведно с законната лихва от 18.05.2023 година.
Относно разноските: Ищцата, по двата иска е била освободена от част от
дължимата по делото държавна такса, но не и от следващите разноски за вещи
лица. При това е внесла държавна такса в размер на 2 500 лв., направила е и
разноски за вещи лица, в размер на 1 200 лв. и 5 лв. за издаване на съдебно
удостоверение. Сторила е разноски в производството, в размер на 3 705 лв.
Представен е списък на разноските. С оглед обстоятелството, че предявените
искове са частично основателни, на ищцата се дължат разноски съразмерно
уважената част от исковете, а именно разноски в размер на 2 661.35 лева,
които следва да бъдат възлоЖ. на ответника.
Ответникът е сторил следните разноски в производството- 600 лв.
депозит за вещо лице, 20 лв., депозит за призоваване на свидетел, 2 520 лв.
адвокатско възнаграждение по предявените искове за заплащане на
имуществени вреди и 18 600 лв., адвокатско възнаграждение по предявените
14
искове за неимуществени вреди. Ищцата възрази за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, но това възражение е неоснователно,
с оглед на това, че заплатеното възнаграждение за защита по предявения иск за
имуществени вреди е малко над минималното такова, а възнаграждението за
защита по исковете за неимуществени вреди, дори е под минималното такова.
Сторените от ответника разноски общо, са в размер на 21 740 лв. Разноските
следва да бъдат присъдени, съразмерно отхвърлената част от предявените
искове, а именно разноски, в размер на 6 123.86 лв.
Ищцата е представляван безплатно от адвокат. На същия се дължи
възнаграждение съобразно резултата по делото по двата уваЖ. искове. По иска
за обезщетение за неимуществени вреди - Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1/2014 за минималните размери на адвокатските възнаграждения „при
интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. – 8 650 лв. плюс 4 % за горницата над
100 000 лв.“ По така предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди
адвокатското възнаграждение следва да се определи според посочената
наредба в размер на 23 450 без ДДС или 28 140 лева с ДДС, което следва да се
присъди в тежест на ответника. По иска за обезщетение за имуществени вреди
се прилага чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 - при интерес от 10 000 лв. до 25
000 лв. – 1 300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. - т.е. дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 2 255.53 лева без ДДС или 2 706.63
лева с ДДС. Общото дължимо адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца с ДДС се равнява на 30 846.63 лева, които ответникът
следва да бъде осъден да му заплати.
Ищцата е освободена от задълЖ.ето да внесе дължимата по делото
държавна такса до пълния размер над 2 500 лв., поради горното и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК останалата част от дължимата държавна такса в
размер на 11 596.68 лв., по исковете за неимуществени вреди и по иска за
имуществени вреди от 2 417 лв., следва да бъде възложена на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.
София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от адвокат Т. М. М. САК,
преупълномощен от адв. М. И. Г. САК, съдебен адрес гр. *******, ул.
„*******“, № ****, ет. ****, да заплати на П. С. Х., ЕГН **********, с адрес
гр. *******, ул. „*******“, № *****, ет. ****, ап. ****, действаща чрез адв. Н.
Н. Д. и адв. Ж. В. Т. с адрес за призоваване гр. *******, пл. „*******“, ****,
п.к. ******, в качеството и на наследник на В. И. С., б.ж. на гр. *******,
починала на ******** година, сумата от 200 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - травматични увреждания, болки и
страдания, причинени на В. И. С. при ПТП на 09.01.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2023 година до окончателно
15
изплащане на задълЖ.ето, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата от 200
000 лв. до пълният му размер от 270 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. С. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
*******, ул. „*******“, № ****, ет. ****, ап. ****, действаща чрез адв. Н. Н.
Д. и адв. Ж. В. Т. с адрес за призоваване гр. *******, пл. „*******“, ****, п.к.
*******, в качеството и на наследник на наследник на В. И. С., б.ж. на гр.
*******, починала на ******* година, иск за сумата от 18 200 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на В. И. С.
при ПТП на 09.01.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.
София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от адвокат Т. М. М. САК,
преупълномощен от адв. М. И. Г. САК, съдебен адрес гр. *********, ул.
„********“, № 8, ет. 2, да заплати на П. С. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
*********, ул. „*********“, № 3, ет. 2, ап. 5, действаща чрез адв. Н. Н. Д. и
адв. Ж. В. Т. с адрес за призоваване гр. *******, пл. „*********“, 2, п.к. 1 000,
сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди,
търпени от смъртта на майка и В. И. С., при ПТП на 09.01.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2023 година до окончателно
изплащане на задълЖ.ето, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата от 150
000 лв. до пълният му размер от 200 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.
София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от адвокат Т. М. М. САК,
преупълномощен от адв. М. И. Г. САК, съдебен адрес гр. **********, ул.
„**********“, № 8, ет. 2, да заплати на П. С. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
*********, ул. „*********“, № 3, ет. 2, ап. 5, действаща чрез адв. Н. Н. Д. и
адв. Ж. В. Т. с адрес за призоваване гр. **********, пл. „**********“, 2, п.к. 1
000, сумата от 2 417 лв., представляваща имуществени вреди търпени от
смъртта на майка и В. И. С., при ПТП на 09.01.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 18.05.2023 година до окончателно изплащане
на задълЖ.ето, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.
София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от адвокат Т. М. М. САК,
преупълномощен от адв. М. И. Г. САК, съдебен адрес гр. **********, ул.
„**********“, № 8, ет. 2, да заплати на П. С. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
**********, ул. „**********“, № 3, ет. 2, ап. 5, действаща чрез адв. Н. Н. Д. и
адв. Ж. В. Т. с адрес за призоваване: гр. **********, пл. „**********“, 2, п.к. 1
000, разноски по делото, размер на 2 661.35 лева, на осно. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. С. Х., ЕГН **********, с адрес гр. **********, ул.
„**********“, № 3, ет. 2, ап. 5, действаща чрез адв. Н. Н. Д. и адв. Ж. В. Т. с
16
адрес за призоваване гр. **********, пл. „**********“, 2, п.к. 1 000 да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, седалище и адрес гр. София,
ул. „Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от адвокат Т. М. М. САК,
преупълномощен от адв. М. И. Г. САК, съдебен адрес гр. **********, ул.
„**********“, № 8, ет. 2, разноски по делото, в размер на 6 123.86 лв., на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.
София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от адвокат Т. М. М. САК,
преупълномощен от адв. М. И. Г. САК, съдебен адрес гр. **********, ул.
„**********“, № 8, ет. 2, да заплати да заплати на адв. Н. Н. Д. с адрес гр.
**********, пл. „**********“, 2, п.к. 1 000 възнаграждение за оказаната на П.
С. Х. правна помощ, в размер на 30 846.63 лв., с ДДС, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.
София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от адвокат Т. М. М. САК,
преупълномощен от адв. М. И. Г. САК, съдебен адрес гр. **********, ул.
„**********“, № 8, ет. 2 да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище,
държавна такса в размер на 11 596.68 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
БАНКОВАТА СМЕТКА, по която може да се извършат плащанията в
полза на П. С. Х.- BG ********************.
РЕШЕНИЕТО на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
17