№ 9358
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Ал. Т.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110130888
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът „..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците К. А. С. и Н. Д. С., в качеството им на ползватели, въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., като те не са изпълнили насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че
съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно приложимите общи условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на
публикуването на общата фактура на интернет – страницата на продавача, като
публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус, за което се съставят протоколи.
Заявява, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава
върху всяка от главниците. Допълва, че ответниците не са погасили процесните вземания в
срок, поради което претендира при условията на разделност сумите, както следва: 3 563,88
лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.;
530,53 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 21.02.2022 г.; 74,43 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 13,13 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 21.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.03.2022 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 11610/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.03.2022 г., при следните
1
квоти: по отношение на К. А. С. – 1/2, а именно: 1 781,94 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.; 265,26 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 21.02.2022 г.; 37,21 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 6,56 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до
21.02.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.03.2022 г. до окончателното им заплащане; по отношение
на Н. Д. С. – 1/2, а именно: 1 781,94 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.; 265,26 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.02.2022 г.; 37,21
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2021 г., както и 6,56 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 21.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 04.03.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК всеки един от двамата ответници К. А. С. и Н. Д. С. е
подал отговор на исковата молба, които са с идентично съдържание, оспорвайки
предявените искове. Оспорват да са пасивно легитимирани да отговарят по тях, като излагат
подробни съображения в тази насока. Конкретно считат, че клаузата в нотариален акт за
дарение № 200, том I, нот. дело № 177/23.08.2016 г., с която дарителят К. А. С. е запазил за
себе си и съпругата си Н. Д. С. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
даряваните имоти, сред които е и процесният апартамент № 4, е нищожна, на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност и на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, заявявайки
изрично възражение в тази насока. В тази връзка посочват, че с предходен нотариален акт за
дарение № 152 том ХХХIХ, нот. дело № 6940/27.09.1990 г. дарителите А. С.в С., действащ в
лично качество и като пълномощник на съпругата си В. Йо. С., са си запазил пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху същия, поради което въз основа на него надареният
К. А. С. се легитимира единствено като гол собственик на имота, с оглед на което
осъществявайки последващата разпоредителна сделка от 2016 г. той е могъл единствено да
се разпореди, но не и да запази за себе си и съпругата си вещно право на ползване върху
него. Заявява, че по делото няма данни както към 2016 г., така и в рамките на исковия
период, носителят на вещното право на ползване А. С.в С. да е починал, респ.
притежаваното от него ограничено вещно право на ползване да се е погасило на друго
основание, каквито данни са налице по отношение на съпругата му В. Йо. С., за която не
оспорват, че към 2016 г. вече е била починала. Уточняват, че ограниченото вещно право на
ползване е противопоставимо включително и по отношение на собственика, поради което
считат, че в частта, с която К. С. е запазил за себе си и съпругата си вещно право на
ползване върху имота сделката от 2016 г. не е породила действие. С оглед на изложеното
поддържат, че титуляр на ограниченото вещно право на ползване в рамките на исковия
период е бил А. С.в С., поради което той, а не ответниците, се явяват страна по
облигационното правоотношение с ищеца по силата на договор за продажба на топлинна
енергия, респ. той следва да дължи заплащането на продажната цена за потребената в имота
такава. Оспорват да е изпълнена процедурата по чл. 28 от общите условия от 2016 г., според
който упълномощено лице от етажната собственост следва да уведоми потребителите за
общата изравнителна сметка, след което те да могат в 45-дневен срок да я оспорят,
доколкото не се доказва кое е било това упълномощено лице, информирало ли е то
клиентите и ако да – кога, за да могат те да сторят това. В тази връзка считат, че ищецът е
допуснал неизпълнение на свое договорно задължение, а това означава, че за ответниците не
е възникнало насрещното задължение за заплащане на цената на начислената топлинна
2
енергия, респ. същите не са изпаднали в забава. Оспорват легитимацията на ищеца да
претендира сумата за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като същият не е доказал,
че самият той е заплатил такава в полза на фирмата за дялово разпределение. Оспорват и
реалното извършване на услугата от страна на посоченото дружество. Оспорват и
претенцията за лихва за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение,
тъй като не става ясно кога се твърди да са изпаднали в забава, още повече, че не са
ангажирани доказателства относно отправена до тях покана за плащане. Оспорват
законосъобразното присъединяване на сградата – етажна собственост към абонатната
станция и топлопреносната мрежа на ищеца. Оспорват абонатната станция да отговаря на
изискванията за техническа изправност. Оспорват наличието на издадени проектни,
архитектурни и технически документи, отнасящи се за абонатната станция, в съответствие с
изискванията на ЗУТ. Оспорват сградата – етажна собственост да е била топлоснабдена,
както и извършването на редовен отчет в нея. Оспорват измервателните уреди да отговарят
на изискванията за техническа изправност. Оспорват обема на количеството топлинна
енергия, което се твърди да е доставено до абонатната станция на сградата – етажна
собственост, както и наличието на радиатори и други елементи от сградната мрежова
система в имота, на които да са монтирани измервателни уреди, които да са били изправни,
както и да отговарят на техническите изисквания. Оспорват извършването на реален отчет
на показанията на измервателните уреди в случай, че се установи, че такива са налице.
Оспорват твърдяните от ищеца данни от показанията, измерени от индивидуалните
разпределители. Оспорват доказателствената стойност на представените от ищеца
документи, тъй като част от тях са неподписани, поради което не е ясно от кого изхождат, а
освен това са едностранно съставени и удостоверяват изгодни за „..... факти, поради което не
ги обвързват. Оспорват редовността на воденото от ищеца счетоводство. Навеждат довод за
изтекла погасителна давност. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендират и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с
правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното
ползване на съответния вид енергия. Този извод се налага от изричното разграничаване на
хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на
3
титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото
в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на
носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските,
свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и учредено вещно право
на ползване, потребител на топлинна енергия не е голият собственик на имота, а титулярът
на вещното право, който го упражнява. В случая, при съвкупна преценка на писмените
доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците К. А. С.
и Н. Д. С. се явява пасивно легитимиран да отговаря за вземанията за цена на топлинна
енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи процесния имот. Това е така, тъй
като въз основа на данните, които се извличат от б. „б“ на представения нотариален акт №
209, том I, нот. дело № 177/2016 г. /л. 15-19 от делото/ се установява, че на 23.08.2016 г. К.
А. С. е прехвърлил на сина си К. К.ов С., действащ чрез своята майка и законен
представител Н. Д. С., следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.108.206.3.2, а именно: апартамент № 4, находящ се в .....,
вдясно, ет. 1, заедно с прилежащото му избено помещение с площ от 8 кв. м. и таванско
помещение с площ от 8 кв. м., както и 5,16 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, като прехвърлителят е запазил за себе си и съпругата
си Н. Д. С. пожизнено и безвъзмездно заедно и поотделно правото на ползване върху
дарявания имот. По делото няма данни относно осъществяването впоследствие на други
юридически факти, довели в промяна в правата върху него, респ. относно осъществяването
на обстоятелства, довели до прекратяване на така учреденото с нотариалния акт от
23.08.2016 г. ограничено вещно право на ползване в полза на двамата съпрузи, поради което
съдът приема, че те са били негови носители включително и в рамките на исковия период –
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. Действително, данните по делото сочат, че в един предходен
момент – 27.09.1990 г. родителите на ответника К. А. С., а именно: А. С.в С. и В. Йо. С. са
дарили на сина си процесния недвижим имот, запазвайки си правото на ползване върху
него, за което свидетелства представеният нотариален акт за дарение № 2, том ХХХIХ, нот.
дело № 6940/1990 г. /л. 20-21 от делото/, като това обстоятелство е било отразено и в
последващия нотариален акт № 209, том I, нот. дело № 177/2016 г., но въпреки това не може
да се направи извод, че трето за спора лице, а не ответниците следва да отговаря за исковите
суми, в качеството му на ползвател на процесния имот през исковия период. Това е така, тъй
като безспорно с изповядване на втората сделка от 2016 г. – дарение на същия със запазване
на правото на ползване върху него в полза на К. А. С. и Н. Д. С. и най-вече след вписването
й в Агенция по вписванията, за всяко трето добросъвестно лице, каквото е и „....., след
датата на вписването й – 23.08.2016 г., т. е. преди исковия период, именно двамата
ответници се явяват ползватели на процесния имот, респ. потребители на топлинна енергия
по отношение на него. Също така безспорно към момента на сделката – 2016 г., ползвател на
имота все още е бил и едно трето за спора лице – А. С.в С., доколкото няма спор, че към
този момент другият ползвател В. Йо. С. вече е била починала, поради което учреденото в
нейна полза право на ползване се е погасило, но сам по себе си този факт не лишава сина му
от възможността да учреди ново право на ползване в полза на други лица, различни от него,
както е сторил той с прехвърлителната сделка от 23.08.2016 г., дерогирайки по този начин
правото на ползване на баща си. Следва да се отбележи, че имотният регистър е публично
достъпен, като в случай, че в него като ползватели на имота са вписани именно двамата
ответници, то всяко добросъвестно лице, направило справка в него, би следвало да счита, че
именно те са били носители на това ограничено вещно право в рамките на исковия период,
като именно в това се състои и удостоверителната му функция. Нещо повече, липсва правна
и житейска логика значителен период от време след извършване на дарението и учредяване
на правото на ползване /почти 7 години/ ответниците да се позоват на евентуална
нищожност поради противоречие със закона на клаузата от нотариален акт за дарение №
200, том I, нот. дело № 177/23.08.2016 г., тъй като няма основание да се приеме, а и не се
4
доказва, че към 23.08.2016 г. самият дарител и учредител не е знаел, че баща му е бил
ползвател на процесния имот, още повече, че това обстоятелство е било изрично отразено в
самата дарствена сделка. Точно обратното, именно дерогирайки правото на ползване на
баща си, голият собственик е учредил такова за себе си и съпругата си заедно и поотделно за
целия имот, като по този начин правото на ползване за А. С. се прекратява, бидейки вписано
новото обстоятелство и така имайки действие спрямо третите лица. В допълнение следва да
се отбележи още, че сама по себе си предприетата от ответниците защитна позиция,
основана на твърдението за нищожност на клаузата в нотариален акт за дарение № 200, том
I, нот. дело № 177/23.08.2016 г., с която дарителят К. С. е запазил за себе си и за съпругата
си Н. С. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху даряваните имоти, сред които е
и процесният апартамент № 4, навежда на извод за проявена недобросъвестност от тяхна
страна, доколкото евентуално уважаване на това тяхно възражение би означавало същите да
черпят благоприятни за себе си правни последици, изразяваща се в освобождаване от
задължението за заплащане на разходите във връзка с ползването му, в т. ч. и за цена на
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение. В случая, по делото не се
твърди, а и не се доказва ответниците да са търсили защита на правата и законните си
интереси, претендирайки нищожност на посочената клауза от нотариалния акт по исков ред
или привличайки в процеса трети лица, за да отговарят вместо тях. Нещо повече, дори
възражението им за нищожност да бъде счетено за основателно, до какъв извод съдът не
достигна, то от представения акт за смърт /л. 106 от делото/ става ясно, че А. С. е починал на
17.12.2021 г., т. е. след исковия период, като съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС вещното право на
ползване се погасява със смъртта на носителя му. Ето защо, със смъртта му учреденото още
с прехвърлителната сделка от 27.09.1990 г. вещно право на ползване в негова полза се е
погасило, а това означава, че на основание наследствено правоприемство синът му К. А. С.
отново ще отговаря за включените в наследствената маса на баща си задължения – арг. чл.
60, ал. 1 ЗН, включително и за тези за цена на топлинна енергия и услуга за дялово
разпределение, отнасящи се за исковия период, като ирелевантно е на чие име е открита
партидата за процесния абонатен номер. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането
произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по
силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на
наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис
или отказ от наследство /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело №
70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, по делото ответникът К. С. не твърди и не доказва да е
приел наследството на баща си по опис, или да се е отказал от него.
Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради което по
смисъла на § 1, т. 42 /отм./ ЗЕ, респ. чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено вещно право
на ползване потребител на топлинна енергия е неговият ползвател, т. е. вещният ползвател.
Ето защо, при съобразяване на изложеното по-горе съдът прави извод, че в качеството им
на негови вещни ползватели именно ответниците К. С. и Н. С. се легитимират като
потребители на топлинна енергия по отношение на процесния имот, поради което следва да
отговарят за исковите суми.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
5
предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на
вещно право на ползване върху процесния апартамент № 4 съдът прави извод, че между тях
и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 06.03.2002 г. и списък към него /л.
25-26 от делото/, договор от 20.03.2002 г. /л. 23 от делото/, договор при общи условия за
извършване на услуга дялово разпределение от 03.06.2020 г. /л. 35-42 от делото/,
индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за извършен отчет /л. 117-125 от
делото/, а и с оглед изложеното в констативната част от заключението по съдебно-
техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ...., са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „...., а то от
своя страна на подизпълнителя си – „......
Не следва да бъде споделено възражението на ответниците за неправилно извършване
на услугата за дялово разпределение между потребителите в сградата – етажна собственост,
тъй като от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което като
обективно изготвено от специалист в съответната област съдът кредитира, се установява, че
разпределението на топлинна енергия през процесния период и начисляването на такава е
извършвано от фирмата за дялово разпределение в съответствие с действащата нормативна
уредба. Доказателства, опровергаващи този извод на вещото лице не са ангажирани по
делото от страна на ответниците.
Също така съдът приема, че възражението им относно липсата на издадени проектни,
архитектурни и технически документи, отнасящи се за абонатната станция, в съответствие с
изискванията на ЗУТ, е неотносимо, доколкото това е административноправен въпрос, който
е ирелевантен при преценката за реално изпълнение на задължението на
топлофикационното предприятие да достави топлинна енергия до топлоснабдения имот.
В случая, претендираните от ищеца суми действително се основават на съставени от
него частни документи - извлечения от сметки, които не представляват доказателство за
удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Следователно, документите, на които се позовава ищецът
в исковата си молба и въз основа на които са формирани претендираните суми, не са от
естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без
оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост,
находяща се на адрес: ...., е измервана чрез определени от ЗЕ средства за измерване – общ
6
топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота са начислявани
суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как
се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията
на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са начислявани въз
основа на показанията от 5 броя радиатори с разпределители на тях; сумите за битово
гореща вода са начислявани въз основа на показанията на 1 брой водомер, които са били
реално отчетени с оглед съставените протоколи в тази насока, а сумите за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката
за дялово разпределение към същата Наредба – между абонатите съобразно пълния
отопляем обем на имота – 191 куб. м. и на етажната собственост – 3 820 куб. м. От
техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните
изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото
лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е
извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ
на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общите топломери в абонатната станция са преминали
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155,
ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. Неоснователно е
и възражението за недължимост на претендираната сума за топлинна енергия, обосновано с
липсата на доказателства за връчване на изравнителните сметки, издадени за процесния
имот. Наличието или липата на такива по никакъв начин не се отразява на извършената от
ищеца доставка на топлинна енергия, а е свързано единствено с правото на ответната страна
да оспори изравнителните сметки по реда и в сроковете, установени в общите условия. От
заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния имот са
издавани изравнителни сметки за исковия период от време. Ответниците са разполагали с
процесуалната възможност по чл. 190 ГПК – да изискат представянето на тези документи от
ищеца, респ. от „....., което право не е реализирано от тях в процеса. Нещо повече, те нито
твърдят, нито доказват по делото да са се възползвали от предвиденото рекламационно
производство и да са оспорили изготвените от фирмата за дялово разпределение
изравнителни сметки в установените срокове съгласно чл. 32, ал. 3 от общите условия,
които имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят,
нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от
Наредбата за топлоснабдяването. Поради това и с оглед на липсата на мотивирано оспорване
на тези документи и в настоящото производство, съдът намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта по съдебно-техническата експертиза начин в
съответствие с нормативната уредба. В случая, при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че
реално доставеното до имота количество топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г. възлиза на 3 552,74 лв., представляваща разлика между прогнозно начислените
7
суми по фактури /3 662,63 лв./ и сумите за възстановяване на абоната по изравнителните
сметки /109,89 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми
и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, съдът приема, че въз основа на заключението
по съдебно-техническата експертиза по делото са установени по категоричен начин
доставената и потребена в процесния имот топлоенергия в определено количество и
нейните стойности за исковия период. Ирелевантно за дължимостта на претендираните суми
се явява и изпращането на покана за доброволно изпълнение до потребителя.
В случая, от страна на ответниците не се твърди, а и не се доказва плащане на
процесните суми, поради което следва да се приеме, че размерът на главното задължение за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. се равнява на
посочената по-горе сума от 3 552,74 лв., като при този извод на съда следва да се даде
отговор на въпроса каква част от нея те дължат да заплатят, като в тази връзка бъде
разгледано своевременно релевираното от всеки тях възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
04.03.2022 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/
срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 04.03.2019 г., а след и на
29.12.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила
от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от публикуването
на общата фактура на интернет – страницата му, както се поддържа от него в
обстоятелствената част на исковата молба. Следователно, действително е налице изтекла
погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 30.10.2018 г., тъй като
най-късното месечно задължение – това за м. октомври 2018 г. е станало изискуемо на
15.12.2018 г., т. е. преди 29.12.2018 г., поради което то, както и предхождащите го месечни
задължения за м.05.2018 г., м.06.2018 г., м.07.2018 г., м.08.2018 г. и м.09.2018 г., включени в
рамките на исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се
отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност,
позовавайки се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2019 г., и чрез включването им в
тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на
евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155,
ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
8
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответниците следва да бъде
определено въз основа приетия от съдебно-техническата експертиза такъв. Ето защо, от
сумата от 3 552,74 лв. следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за
периода от 01.05.2018 г. до 30.10.2018 г., които предвид данните по таблици № 5 и № 6 от
заключението, отразяващи фактурираното количество топлинна енергия за процесния
период и средномесечното и годишно изравнение след края на отчетния такъв, възлизат на
102,32 лв. Така след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, общият размер на
задълженията за цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 3 450,42 лв. /3
552,74 лв. – 102,32 лв./. При съобразяване на начина на заявяване на претенцията по
отношение на всеки един от ответниците, то К. А. и Н. С. се явяват задължени за сумата от
по 1 725,21 лв. /1/2 от 3 450,42 лв./, до който размер предявените срещу всеки от тях искове
за цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до
пълните предявени размери от по 1 781,94 лв., или за размера от по 56,73 лв., и за периода от
01.05.2018 г. до 30.10.2018 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято обща
стойност не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 74,43 лв. Това е така,
тъй като съгласно чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинната енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на
етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва възмездно от
лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
В чл. 36 от общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „...., страните са договорили
заплащане от „..... на ползваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30-ти април за следващия отчетен
период. Както се посочи по-горе, представен е и договор от 20.03.2002 г., сключен между
етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който
страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за
разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода,
поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 2,10
лв. на измервателен уред.
9
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът „..... се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от ищеца сума от 74,43 лв., която не се твърди и не се доказва да е била
заплатена от ответниците. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва
да се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1
ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което задължението за м.02.2019 г. се счита за възникнало
на 28.02.2019 г., или същото е станало изискуемо на 01.03.2019 г., т. е. след 29.12.2018 г.,
поради което то не е обхванато от изтекла погасителна давност. Отново при съобразяване на
начина на заявяване на претенцията по отношение на всеки един от ответниците, то К. С. и
Н. С. се явяват задължени за сумата от по 37,21 лв., до който размер предявените срещу
всеки от тях искове за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2021 г. следва да бъдат уважени.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 04.03.2022 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет страницата на
продавача, както се твърди от ищеца с исковата молба. Ето защо, за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., за които съдът прие, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК,
размерът на лихвата за забава върху възприетата от съда непогасена по давност главница за
цена на топлинна енергия в общ размер на 3 450,42 лв., дължима за периода от 01.11.2018 г.
до 30.04.2021 г., се равнява на сумата от 442,09 лв., начислена за претендирания период от
15.09.2019 г. до 21.02.2022 г. Отново при съобразяване дълга на всеки един ответниците, то
К. С. и Н. С. се явяват задължени за сумата от по 221,04 лв. /1/2 от 442,09 лв./, до който
размер предявените срещу всеки от тях искове за лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до
пълния предявен размери от по 265,26 лв., или за размера от 44,22 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.03.2022 г. и касаеща процесния
период, поради което акцесорната претенция за сумата от общо 13,13 лв., начислена за
претендирания период от 31.03.2019 г. до 21.02.2022 г., се явява неоснователна и следва да
се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя (ищец) следва да се присъдят
10
направените разноски в производството по ч. гр. дело № 11610/2022 г. по описа на СРС, 79
състав, както и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които
съответно възлизат на 126,78 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение и 447,66 лв. – платена държавна такса, депозит за СТЕ, както и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на заявителя (ищец) в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, както и фактическата и правна сложност на делото. Следователно, всеки един
от ответниците поотделно следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 63,39 лв.
– разноски в заповедното производство, както и сумата от по 223,83 лв. – разноски в
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците К. С. и Н. С.
следва да се присъдят направените разноски в исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от предявените срещу всеки от тях искове, които възлизат на по 19,33 лв.
– адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представените 2 броя договора за правна защита и съдействие от 15.08.2022 г. /л. 63 и л. 74
от делото/, в които е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което имат характер
на разписка – арг. т. 6 от ТР 6/2013 г. В тяхна полза не се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 11610/2022 г. по описа на СРС, 79 състав,
съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу всеки от тях искове, тъй като същите
не са ангажирали доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК е било реално заплатено от тяхна страна, доколкото
представените 2 броя договора за правна защита и съдействие от 27.04.2022 г. /л. 18 и л. 19
от заповедното дело/ нямат характер на разписки, тъй като единствено е отразен размерът на
уговореното възнаграждение, но не и, че същото действително е било заплатено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....., ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: .... срещу К. А. С., ЕГН **********, с адрес: ..... установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, че К. А. С.
дължи на „..... сумата от 1 725,21 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода
от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес:
....; сумата от 37,21 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.03.2022 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 221,04 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.02.2022 г., за
които суми по ч. гр. дело № 11610/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение чл. 410 ГПК от 17.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 1 725,21 лв. до пълния предявен размер от 1
781,94 лв., или за размера от 56,73 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до 30.10.2018 г.; иска за
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 221,04 лв. до пълния предявен размери от 265,26 лв., или за размера от 44,22 лв.,
както и иска за лихва забава върху задължението за цена на услуга дялово разпределение в
размер на 6,56 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 21.02.2022 г.
11
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....., ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: .... срещу Н. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ..... установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, че Н. Д. С.
дължи на „..... сумата от 1 725,21 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода
от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес:
....; сумата от 37,21 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.03.2022 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 221,04 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.02.2022 г., за
които суми по ч. гр. дело № 11610/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение чл. 410 ГПК от 17.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 1 725,21 лв. до пълния предявен размер от 1
781,94 лв., или за размера от 56,73 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до 30.10.2018 г.; иска за
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 221,04 лв. до пълния предявен размери от 265,26 лв., или за размера от 44,22 лв.,
както и иска за лихва забава върху задължението за цена на услуга дялово разпределение в
размер на 6,56 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 21.02.2022 г.
ОСЪЖДА К. А. С., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „....., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 63,39 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 11610/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 223,83 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Н. Д. С., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „....., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 63,39 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 11610/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 223,83 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на К. А.
С., ЕГН **********, с адрес: ..... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 19,33 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА „....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на Н. Д.
С., ЕГН **********, с адрес: ..... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 19,33 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12