Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 16.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на пети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛЯ МАРИНОВА
при
секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 16 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 11-0001059 от 17.12.2018г.
на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Ловеч,
на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ на „******“ ЕООД
с ЕИК ******със седалище град Искър, област Плевен, представлявано от Е.Б.Е. с
ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от Кодекса на труда.
Недоволен
от наказателното постановление останал
жалбоподателят „******“ ЕООД с ЕИК ******със
седалище град Искър, област Плевен, представлявано от Е.Б.Е., който го
обжалва в срок, като незаконосъобразно. Оспорва всички направени констатации, от които
администрацията е направила извод за наличието на прикрито трудово
правоотношение. Излага, че в хода на проверката са поддържали, че отношенията
между дружеството и физическото лице се регулират от нормите на гражданското
законодателство, и в частност от ЗЗД. Заявява, че между страните е имало
сключен граждански договор за изработка, в който били посочени вида на работата
и времето за нейното изпълнение. Твърди, че извършената от изпълнителя дейност
няма постоянен характер и е пряко свързана с извършването на конкретна работа
на определен строителен обект, на който управляваното от него дружество било
подизпълнител. Обръща внимание, че дружеството няма тясна специализация и
непрекъсната дейност в строителството, а сключеният договор бил с инцидентен
характер. Сочи, че след неговото приключване, при това в кратък период от
време, задълженията на дружеството спрямо главния изпълнител се изчерпвали. Оспорва
изцяло съдържанието на т.нар. собственоръчна декларация от изпълнителя, която
представлявала част от доказателствата по административно наказателната
преписка. Излага, че изпълнителят не е обвързан с работно време, както било
посочено, а с изпълнението на определен обем строителна дейност по изграждане
на крайпътната канавка на ремонтиращ се участък от републиканската пътна мрежа,
като при това изпълнението било свързано с определен срок, а не работно време. Счита,
че е без значение дали ремонтните дейности се извършват с материали,
собственост на възложителя или изпълнителя, тъй като тяхната собственост е от
значение единствено за отговорността за качеството на работа – чл.261 ал.2 от ЗЗД. Възразява и срещу приетия за установен факт, че строителните материали са
били собственост на „******” ЕООД. Моли
НП да бъде отменено.
В
съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител
и не изразява допълнително становище по жалбата.
Ответникът
– Дирекция „ИТ” гр. Ловеч, редовно призован, се представляват от юрисконсулт Д.,
който моли жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди като правилно
НП. Счита, че от
цялата съвкупност от писмени и гласни доказателства, събрани към делото и
административно наказателната преписка се установило по несъмнен начин
наличието и доказаността на извършеното
административно нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя. Счита, че в
жалбата не се съдържа никаква конкретика, касаеща нарушения на процесуалния или материалния закон,
допуснати от Дирекция „ИТ” и от административно наказващия орган, издал НП. Обръща
внимание, че жалбоподателят не е ангажирал никакви писмени и гласни
доказателства, опровергаващи писмените доказателства, приобщени към
административно наказателната преписка. Заявява, че нарушението категорично не
може да се счита за маловажно, каквато е и правилната преценка на
административно наказващия орган, правилно е дадена и квалификацията на
санкционната разпоредба.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.И.П.,
Ц.И.Ц. и Е.Н.И., както и от становището на процесуалния представител на въззиваемата
страна, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 19.10.2018
година свидетелката К.И.П., в присъствието на свидетелите Ц.И.Ц. и Е.Н.И. съставила
Акт № 11-0001059 за установяване на административно нарушение на „******“ ЕООД с ЕИК ******със седалище град Искър,
област Плевен, представлявано от Е.Б.Е. с ЕГН **********, в
качеството му на работодател, за това, че на 08.10.2018г. в 13:00 часа е
извършена проверка на строителен обект „Път II-35 Плевен - Ловеч - Троян - Кърнаре, от км 37+393
до 46+105 - Лот 16“, намиращ се в гр. Ловеч, с
извършител на строително-монтажните работи „******“ ЕООД, гр. Искър. При
проверката на строителния обект е заварено да извършва строително монтажни
работи – кофраж на отводнителна канавка лицето М.Ф.И.с ЕГН **********. В
попълнената собственоръчно декларация лицето е посочило, че работи на строителния
обект, започнало е работа в 08:00 часа, има установено работно време от 08:00
часа до 17:00 часа, уговорил е трудово възнаграждение в размер на 510 лв.,
средствата, с които работи са предоставени от фирмата. На 12.10.2018 г. в Д „ИТ“
- Ловеч е извършена проверка на представената „******“ ЕООД документация по
спазване на трудовото законодателство относно проверявания обект. За М.И.е
представен граждански договор № 006/05.10.2018г., в който е уговорено лицето да
извършва изкопни и строителни дейности. Уговорено е възнаграждение в размер на
510 лв. и срок на изпълнение на строителните дейности до 26.10.2018г. За
извършваната от М.И.на 08.10.2018г. работа не е представен сключен писмен
трудов договор, нито са направени възражения, че съществува такъв. От
направените при проверките констатации е установено, че на 08.10.2018г. лицето М.И.е
полагало труд на работна площадка, осигурена от „******“ ЕООД, гр.Искър,
съобразно създадената от работодателя организация на работа, под негов контрол,
с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за сметка на
дружеството. Поради това е прието, че са налице условия за съществуване на
трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от М.И.работна сила, с
него да бъде сключен писмен трудов договор преди да постъпи на работа.
В резултат на гореизложеното е
установено, че „******" ЕООД, гр.Искър, в качеството си на работодател, е
извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е сключило писмен
трудов договор с М.И.преди датата на постъпване на работа на лицето на
08.10.2018г. за предоставената от него работна сила като „общ работник в
строителството” в „******“ ЕООД, гр.Искър, с което е нарушен чл.62 ал.1 във
връзка с чл.61 ал.1 от Кодекса на труда. Актът е съставен в присъствието на
управителя на дружеството, който е написал като възражение „Работниците са
наети за точно определена и краткосрочна
работа”. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление.
От приложените по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелите К.И.П., Ц.И.Ц. и Е.Н.И., дадени в съдебно
заседание, съдът приема, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителността. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни. Същите
не се изключват
взаимно и не противоречат на констатациите при проверката по работните места.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че в случая е налице
трудово правоотношение между „******" ЕООД - гр.Искър и М.Ф.И.с ЕГН **********
във връзка с извършваната от последния
работа на обект „Път II-35 Плевен - Ловеч - Троян - Кърнаре, от км
37+393 до 46+105 - Лот 16“, намиращ се в гр. Ловеч,
като в тази връзка е налице влязло в сила постановление по чл.405а, ал.1 от КТ,
с което считано от 08.10.2018г., правоотношението е било обявено за трудово,
като постановлението не е обжалвано и е влязло в сила. Предвид наличието на
влязло в сила постановление за обявяване на едно правоотношение за трудово,
съдът намира, че направените възражения, касаещи наличието на сключен с лицето граждански
договор се явяват неоснователни, като безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че в конкретния случай е налице предоставяне на
работна сила. Установено е, че М.И.е извършвал работа на осигурена от
жалбоподателя работна площадка, която има характера на работно място по смисъла
на §1 т.4 от ДР на КТ и е можело да бъде извършена само на този обект. И. е
използвал и предоставените от дружеството средства за работа. Безспорно от
доказателствата по делото се установява, че дейността по изкопните и строителни
дейности не е извършвана самостоятелно от И., а по предварително създадена от
жалбоподателя организация и по установен ред. Извършваната от И.работа не е
била определена по обем и като краен резултат а като дейност „да извърши
изкопни и строителни дейности”, като лисват представени от страна на
жалбоподателят доказателства за уговарянето на какъвто и да било количествен
критерии на уговорената работа.
В случая краткотрайността на извършваната работа не води до извода, че се
касае за облигационно, а не за трудово правоотношение, тъй като в разпоредбата
на чл.68 ал.1 т.1 от КТ изрично е уредена възможността за сключване на срочни
трудови договори за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години,
но в същото време няма ограничение за минималната продължителност на този срок.
В тази насока е и разпоредбата на чл.68 ал.1 т.2 от КТ, която урежда
възможността за сключване на трудови договори за завършване на определена работа.
Не може да се приеме, че в случая е сключен граждански договор, за да се
изпробва квалификацията и уменията на изпълнителят, тъй като в тази хипотеза е
приложима разпоредбата на чл.70 от КТ. Ето защо, след като жалбоподателят е
наел на работа И. за краткотрайна работа, той е следвало да използва един от
вариантите на срочен трудов договор, които са уредени в КТ.
При така събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира, че е недопустимо прилагането на
разпоредбите на ЗЗД, тъй като разпоредбите на КТ имат приоритет в случая, тъй
като именно КТ урежда отношенията между работник и работодател.
Съдът не споделя направеното с
жалбата възражение, че НП е незаконосъобразно, тъй като наказващият орган се е
мотивирал с декларацията на И.. Съдът на първо място намира за нужно да
отбележи, че в хода на проведеното съдебно следствие попълнената от И.декларация
не беше оспорена по никакъв начин от жалбоподателя, като в хода на делото не
беше установено същата да е с невярно съдържание или да не е попълнена, или
подписана от него. От друга страна поначало декларацията няма решаваща роля за
преценката на наказващия орган дали е налице административно нарушение или не,
а по-скоро чрез попълването й се цели лицето да заяви конкретни обстоятелства,
които в хода на проверката и на административно наказателното производство да
бъдат проверени и съпоставени с останалите писмени и гласни доказателства.
Съдът не приема, че НП е издадено единствено въз основа на декларацията от И.,
тъй като актосъставителят и свидетелите по акта са извършили проверка на място,
присъствали са през цялото време докато е продължила същата, придобили са
непосредствени впечатления от обстановката и извършваната от заварените лица в
обекта дейност, като впоследствие поради непредставяне към момента на
проверката на документи, от които да се установи с кои от лицата, ангажирани с
трудова дейност, работодателят има сключен трудов договор е насрочена
документална проверка в Д“ИТ“, за която е бил призован работодателят. При
извършената документална проверка и след представяне от работодателя на
граждански договор, сключен с И.от 05.10.2018 г. са били изяснени всички
обстоятелства, касаещи констатираното нарушение и съответно е съставен АУАН.
Преценката на всички събрани в
хода на административно наказателното и съдебното производство писмени и гласни
доказателства, води до извода, че в случая се касае до предоставяне на работна
сила от лицето И., че работата се извършва на осигурено от работодателя работно
място, със средства на работодателя, под негово контрол и при уговорено
възнаграждение, като всички тези обстоятелства обуславят съществуването на
трудово правоотношение между И.и жалбоподателят, което не е уредено по
предвидения ред в КТ.
Въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Ловеч, видно от
представената Заповед № ЧР-877/07.07.2017 година, с
която Митко Лалев Митев е назначен на тази длъжност, а правомощията му да
издава НП произтичат от разпоредбата на чл.416 ал.5 от Кодекса на труда именно
в това му качество.
Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно
реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление, съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения. Спазени са разпоредбите на ЗАНН
и КТ. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН, направено е пълно, точно и ясно описание на констатираното нарушение,
правилна е правната му квалификация, както и посочената санкционната норма.
За констатираното нарушение
административно наказващият орган на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414
ал.3 от КТ е наложил наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева,
при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000
лева. При определяне размера на наложеното наказание, административно
наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2 ЗАНН, съгласно която
при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил размера
на наказанието в предвидения минимум.
В случая не е приложима и
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като чл.415в, ал.1 от КТ урежда случаите на
маловажни нарушения на трудовото законодателство и се явява специална норма по
отношение на нормата на чл.28 от ЗАНН. От
своя страна разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ пък изрично изключва
нарушенията, свързани с наемането на работа на лица без трудов договор и
неизпълнение на задълженията по оформяне на трудовите правоотношения да бъдат
квалифицирани като маловажни случаи. В този смисъл в наказателното
постановление наказващият орган е изложил мотиви. Следователно, съобразявайки
се с императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, АНО не би могъл да
приложи и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните
обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на защита
са обществените отношения по охрана на едно от най-важните конституционни права
на гражданите - трудовите права.
С оглед на изложеното съдът
счита, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, а
наложената имуществена санкция в предвидения минимум е съобразена с
изискванията на чл.27 от ЗАНН, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0001059 от 17.12.2018г.
на инж. Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Ловеч, с
което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ на „******“
ЕООД с ЕИК ******със седалище град Искър, област Плевен, представлявано от Е.Б.Е.
с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от Кодекса на труда като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: