О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…./……………....2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. МАКАРИЕВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д. № 284
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е
образувано по въззивна жалба с вх. № 3980/17.01.2019 г. на УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА МАРИНА“
ЕАД, ЕИК *********, предявена чрез юрисконсулт Т.В. и юрисконсулт Павлина
Радева, срещу решение № 124/10.01.2019 г. по гр.д. № 11146/2018
г. на ВРС, 50-ти състав, с което се признава
за незаконно уволнението на Н.К.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, извършено със Заповед № 120/04.06.2018 г., въз
основа на Заповед № Р-317/04.06.2018 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр.
чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, като го отменя по
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; възстановява Н.К.С., ЕГН **********, на длъжността „лекар
специализант” при УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, която е заемал преди уволнението
му, извършено със Заповед № 120/04.06.2018 г.,
по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; осъжда УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД да заплати на Н.С., по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ сумата от 10 269,09 лв., представляваща обезщетение
за оставането на С. без работа поради уволнението за периода от 06.06.2018 г. до 06.12.2018 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 20.07.2018 г., до окончателното й заплащане; осъжда УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД да заплати на Н.С., ЕГН **********, по
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 1144 лв., представляваща брутно
допълнително трудово възнаграждение по клинични пътеки за м. май 2018 г.; осъжда УМБАЛ
„СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на Н.С., ЕГН **********, по иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 858
лв., представляваща неизплатена част от обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 15 работни дни (2 работни дни за 2016 г., 7
работни дни за 2017 г. и 6 работни дни за 2018 г.); осъжда УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД да заплати на Н.С., ЕГН **********, сумата от 900
лв., представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и осъжда УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД,
ЕИК *********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 670,76 лв., представляваща дължими
държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с
чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
В жалбата се излага,
че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, поради неправилно приложение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се законосъобразност на уволнението,
като сочи, че не са взети обяснения от служителя за съпътстващите нарушения, обективирани в заповедта, поради това, че основното нарушение,
заради което е наказан, е на разпоредбата на чл. 37а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№28/09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките
и номенклатурата на лекарствените продукти на МЗ. Противопоставя се на изводите
на съда, че приложението на лекарствения продукт е бил подходящ за лечение на
заболяването на пациента, с доводи, че съдът не разполага със специални знания
за установяване на тези обстоятелства, а експертиза по делото не е назначена.
Сочи, че липсата на настъпили негативни последици за здравето на пациента и
медицинската сестра, разтворила лекарствения продукт по разпореждане на
въззиваемия, не изключва наличието на допуснато тежко нарушение на трудовата
дисциплина. Подчертава се, че служителят не е спазил изискванията на Наредба
№28 и заложените мерки в Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил свидетелските показания на допуснатия
по делото свидетел Тонев, от които се установява, че прилагането на лекарството
„Блеомицин“ не е отбелязано в историята на
заболяването на пациента и не е бил уведомен началника на клиниката за това,
което съставлявало грубо нарушение на правилата за организация на работата.
Поради неоснователност на предявения иск за признаване на уволнението за
незаконно, се претендира отхвърляне на иска и за възстановяване на служителя на
предишната длъжност. Счита се, че уволнението е законно, поради което не следва
да се присъжда обезщетение за оставането му без работа, като се моли за отмяна
на решението и отхвърляне и на този иск. Настоява се за отхвърляне на иска и по
чл. 128, т. 2 от КТ по съображения, че работодателят правомерно не е начислил
допълнително трудово възнаграждение по клинични пътеки за м.май 2018 г.,
позовавайки се на чл. 12, т. 4 от Методиката за ДВНО. В тази връзка се счита за
неоснователен и иска по чл. 224, ал. 1 от КТ. По тези съображения моли за отмяна на
решението, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Н.К.С., чрез адв.
В.Д., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита
се постановеното решение за правилно и се моли за потвърждаването му. Сочи
се, че в хода на дисциплинарното производство въззиваемият
е бил лишен от възможност да даде обяснения. Подчертава се, че в заповедта за
уволнение липсват конкретни факти, мотивирали работодателя да наложи
най-тежкото наказание, като в процеса не било доказано въз основа на какви
документи е установено нарушението. Настоява се, че към датата на налагане на
дисциплинарното наказание (05.06.2018 г.) правото на работодателя да наложи
такова е било преклудирано на основание чл. 194, ал.
1 от КТ, поради изтичане на двумесечния
срок от извършване на нарушението. Посочва, че в уволнителната заповед
работодателят неправилно е квалифицирал нарушението, посочвайки че лекарят е
приложил неразрешен за употреба в България лекарствен продукт „Блеомицин“, доколкото последният е включен в списъка по
чл.266а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Намира за
правилен извода на съда, че възнаграждението по клинични пътеки следва да се
включи в основното възнаграждение за определяне на дължимото на служителя
обезщетение, както и да се присъди възнаграждение за м.май 2018 г. съобразно
извършената работа. Навежда доводи за основателност и на предявения иск по чл.
224, ал. 1 от КТ. Моли се за потвърждаване на решението изцяло и присъждане на
разноски.
Настоящият
състав на Варненския окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е
процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне на дължимата
държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на
чл. 260, т. 1, 2, и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата
доводи и отправеното до въззивния съд искане, намира
че на въззивника следва да се предостави възможност да формулира точен и ясен петитум на жалбата като конкретизира дали обжалва решението
изцяло или в отделни негови части и изрично посочи в кои. В жалбата са
обосновани съображения за неправилност на първоинстанционния акт в частта, в
която уволнението е признато за незаконно и същото е отменено, както и е
посочено, че решението се обжалва изцяло. В петитума
на жалбата обаче не е формулирано искане за отмяна на решението в тази част.
Предвид така констатираното противоречие, въззивникът следва да уточни искането
си на основание чл. 101, ал. 1 вр. чл. 260, т.4 от ГПК.
Страните не са
направили искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
УКАЗВА
на въззивника УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД в срок до открито съдебно заседание, с писмена молба с
препис за насрещната страна, да отстрани
противоречието в депозираната въззивна жалба като изрично уточни дали обжалва
първоинстанционното решение изцяло или в отделни негови части и да формулира
точен и ясен петитум до въззивния
съд.
При неизпълнение на указанията изцяло и в
срок, съдът ще приеме, че не е сезиран с искане за отмяна на решението в
частта, в която уволнението е признато за незаконно и същото е отменено.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 284/2019
г. по описа на ВОС за разглеждане
в о.с.з. на 02.04.2019 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните, като на въззивника да се изпрати препис и от отговора на въззивната
жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: