Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2018г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в публично
заседание на тридесет и първи
октомври 2018г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Христиана Петрова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 2437 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. от 27 от Закона за общинската собственост вр. чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К.С.Д. срещу заповед № 2774/ 01.08.2018г. на Кмета на Община Варна.
В жалбата и в открито съдебно заседание лично и чрез процесуален представител жалбоподателката поддържа, че в заповедта не са посочени характеристиките на имота съгласно чл. 25, ал.2 от ЗОС, а само е описан отчуждавания обект по вид, размер и местонахожданието му, като описанието не съответствало на действително съществуващата на място сграда – не било посочено предназначението й, начина й на трайно ползване, както и действителната площ на сградата. Сградата с идентификатор 10135.27.15.2 била посочена в заповедта със ЗП от 34 кв.м., без тази площ да е съобразена със съществуващите документи за собственост на сградата, съгласно които ЗП била 73кв.м.
Моли за отмяна на заповедта, алтернативно за изменение на заповедта в частта на определеното равностойно парично обезщетение, като бъде увеличен размера на равностойното парично обезщетение, за което се позовава на СТЕ /тройна/.
Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва жалбата и изразява становище за определяне на обезщетението при съобразяване на допълнителното заключение по СТЕ и експертната оценка дадена в хода на административното производство.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал.1 от АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и е допустима за разглеждане.
Предмет на проверка е заповед 2774/ 01.08.2018г. на Кмета на Община Варна, с която е наредено отчуждаването на едноетажна сграда с проектен идентификатор 10135.27.15.2 със застроена площ от 34кв.м., в кв.27 по плана на 11-ти п.р. на гр.Варна от собственика К.С.Д. при размер на равностойно парично обезщетение за отчуждаваната сграда 26 030лв.
Заповедта е издадена от компетентен орган в предвидените форма и срок и е валиден акт, годен за съдебна проверка. Съгласно заповед № 2774/ 01.08.2018г. на Кмета на Община Варна, отчуждаването се извършва на основание одобрено със заповед № Г-26/12.06.1992г. на кмета на Община Варна изменение на застроителния и регулационен план на 12- ти микрорайон при граници: северно от бул. Левски, ул. „Г.Кирков“, ул.Ст. Павлов, реализиране на проект от обществена значимост: изграждане на бул. Васил Левски в участъка от ул.Подвис до ул.Девня, район Приморски, район Одесос и район Младост, гр.Варна с възложител Община Варна, с който се задоволява неотложна общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин и след публикуване на обявление по чл.25, ал.1 от ЗОС е наредено отчуждаване на едноетажна сграда с проектен идентификатор 10135.27.15.2 със застроена площ от 34кв.м., в кв.27 по плана на 11-ти п.р. на гр.Варна от легитимиращото се като собственик лице: К.С.Д. при размер на равностойното обезщетение, определен съгласно чл.22 от ЗОбС и §1 от ДР на ЗОбС на 26 030лв. в съответствие с оценка, изготвена от оценител на имоти, по договор № Д18000213ВН/15.02.2018г. с възложител кмета на Община Варна.
Жалбоподателката не е съгласна с размера на определеното равностойно парично обезщетение. Във връзка с това оспорване са ангажирани две заключения на СТЕ - единично и повторно от три вещи лица.
Съгласно заключението по единичната СТЕ размерът на равностойното парично обезщетение следва да бъде 34 284лв., а съгласно заключението по тройната СТЕ размерът на равностойното парично обезщетение следва да бъде 107 105лв. Разликата в посочения от двете заключения по СТЕ размер на паричното обезщетение е формирана от вида на конструкцията на жилищната сграда за определяне на базисната данъчна стойност по Таблица Приложение 2 от ЗМДТ , приета от вещите лица при изготвяне на заключенията. Вещото лице по единичната СТЕ е приело, че конструкцията на сградата е М1 /масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости /бунгала/, масивна с частично стоманобетонни елементи/, а трите вещи лица при повторната тройна експертиза са приели, че конструкцията на постройката е М3 /масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна-сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетоповдигащи плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции, специална конструкция /стоманобетони и др./. Във връзка с различията в приетата конструкция на сградата в двете заключения е и посоченият различен размер на овехтяване на сградата – 0.7 по единичната СТЕ и 0.85 по повторната, тройна СТЕ. Различният размер на определеното с двете експертизи равностойно парично обезщетение се дължи и на различната ЗП на сградата, приета от двете експертизи. Единичната СТЕ е приела за база данните от НА -73кв.м., а тройната от измервания на сградата.
На вещите лица по единичната и по тройната СТЕ не са представени документи във връзка с извършването на строежа и документи за узаконяване на сградата. Такива не са представени и с жалбата до съда. Не са представени и при приемане на двете заключения по СТЕ.
Констатирани са документи за собственост върху имота – НА за собственост на жилищна сграда по давностно владение №1, том І, рег.№ 298, дело № 17 от 18.01.99г. и НА за продажба на недвижим имот № 188, том ІІ, рег.№ 6153, дело 378 от 2014г. на нотариус с район на действие районна на Районен съд Варна, съгласно които едноетажна сграда с проектен идентификатор 10135.27.15.2 е собственост на К.С.Д.. В двата НА е посочено, че земята върху която е изградена постройката е държавна.
Съгласно цитираните титули за собственост на недвижимия имот сумата, представляваща равностойно обезщетение за отчуждаваните имоти е определена за правоимащото лице – К.С.Д..
Собственикът на сградата не представя доказателства за законност на строежа. Видно от НА за собственост на жилищна сграда по давностно владение №1, том І, рег.№ 298, дело № 17 от 18.01.99г. към момента на съставянето му за сградата е нямало издадени строителни книжа.
От горното съдът намира за установени следните факти - К.С.Д. е собственик на сграда с проектен идентификатор 10135.27.15.2, находяща с в гр.Варна. Сградата е предмет на отчуждаване с оспорената заповед. За сградата няма издадени строителни книжа и не е законна. Сградата се намира на държавна земя. Сградата е строена и достроявана в различни периоди от време, без спазване на изискванията на ЗТСУ и ЗУТ за снабдяване с разрешение за строеж. Сградата не е узаконена и за нея няма издадено удостоверение за търпимост. На сградата не е правен основен ремонт от 20 години.
При така установените факти и по-точно при установяването на незаконността на строежа, съдът намира за приложима новелата на чл.22, ал. 14 (Нова - ДВ, бр. 54 от 2008 г., предишна ал. 8, изм., бр. 15 от 2011 г.) от ЗОбС, съгласно която не се дължи обезщетение за незаконни строежи в поземления имот - предмет на отчуждаване. Тази разпоредба намира приложение и когато предмета на отчуждаване е незаконният строеж. Разпоредбата е израз на принципът, че никой не може да черпи права от незаконосъобразното си поведение.
Вписването на съществуваща незаконно построена сграда в НА не я прави
законен строеж. Кмета на Община Варна не е дължал издаване на заповед, в която
да бъде определено равностойно парично обезщетение за незаконният строеж.
Въпреки това, в заповедта за отчуждаване е определено обезщетение за
отчуждаването на постройката. При въведената с императивна разпоредба забрана
за обезщетяване на незаконните строежи, какъвто безспорно е процесният, съдът
не може да присъди по- висок размер на обезщетението определено от административния
орган, но и не може да отмени заповедта в тази част, тъй като не следва да
влошава положението на жалбоподателя.
Предвид горните съображения неоснователно се явява искането за присъждане на обезщетение за незаконните постройки в имота по арг. от чл.22, ал.14 от ЗОбС вр. чл.103 а, ал.4 от ЗУТ вр. §16, ал.4 от ЗУТ, съгласно който при отчуждаването на строежи по ал. 1 /търпими строежи, какъвто процесният не е/ и на узаконени строежи по ал. 2 и 3 те се оценяват и за тях се дължи обезщетение на собствениците по общия ред.
Неоснователен е доводът на жалбоподателката за незаконосъобразност на заповедта изразяваща се в липса на част от съдържанието по чл.25, ал.2 от ЗОбС. Данните за отчуждавания имот се съдържат в административната преписка и в доклада на оценителя, поради което и по арг. от ТР № 16 от 31.03.1975г., ВС, ОСГК, невписването им в пълнота в заповедта не представлява съществено нарушение на процесуалните правила при издаването й и не влече извод за незаконосъобразност на същата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на К.С.Д. срещу заповед № 2774/ 01.08.2018г. на Кмета на Община Варна.
Решението е окончателно.
Съдия: