№ 19039
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110162766 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 337116/23.10.2024 г. на „ДЗИ – ОЗ” ЕАД, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. В № 89Б, представлявано от К Ч и
БАВ, със съдебен адрес: гр. София, ул. ХА № 35, ет. 1, офис 3, чрез адвокат Г. Я., срещу С О
с адрес: гр. София, ул. М № 33, представлявана от кмета ВТ, с която е предявен иск с правно
основание по чл. 411, ал. 1 КЗ връзка чл. 49 във вр. с чл.45 от и чл. 86 от ЗЗД за сумата
163,32 лв. главница, представляваща регресно вземане по осъществено застрахователно
събитие – изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „каско” по щета № ..... в
размер на 107.76 лв., с включени 15 лв. за ликвидационни разноски и 40.56 лв. цена на
услуга пътна помощ, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 19.12.2022 г. в гр.София, при движение по улица
Подуево в близост до кръстовището с ул. Невестина скала, М. Л. П., водач на МПС марка
„Нисан“ с рег. № СВ0318СС, преминала през необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно, при което на автомобила са нанесени материални щети. Сочи, че лекият
автомобил е застрахован при ищеца със застраховка „каско+“ и застрахователна полица,
валидна към датата на ПТП. Сочи, че до ищцовото дружество било подадено Уведомление
за щета и е образувана щета № ...... След извършване на оглед на автомобила,
застрахователят определил обезщетение в размер на 107.76 лв., като сумата е била изплатена
на увреденото лице по банков път. С оглед невъзможността на лекия автомобил да продължи
движение на собствен ход след произшествието, била използвана услуга по пътна помощ, в
която се включвала първоначална такса, празен пробег и действия по смяна на гумата, общо
на стойност 40.56 лв. Сумата била включена във фактура от 17.01.2023 г., издадена от УС на
1
СБА и заплатена от ищеца. Сочи, че дружеството е направило разноски по ликвидиране на
щетата в размер на 15 лв. Сочи, че е отправена покана до общината за плащане, но сумата не
била възстановена. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва иска по основание и размер. Счита, че исковата претенция е недоказана, като не е
доказан механизма на процесното произшествие, причините за щетите по автомобила, нито,
че водачът е преминал по този пътен участък. Счита, че не е доказано, че единствената
причина за процесното ПТП и за щетите по увредения автомобил е неизправност на пътното
платно, поддържано от С О. Оспорва изцяло исковата претенция, като счита, че същата се
обосновава единствено и само въз основа на твърденията на водача на автомобила, които не
следва да се кредитират от съда. Счита, че застрахователят не е предприел никакви действия
по лично установяване на фактическите обстоятелства по застрахователната преписка,
поради което фактическата обстановка не била установена. Оспорва и размера на платеното
застрахователно обезщетение, като счита същия за недоказан. Счита, че не е доказано дали е
отчетена амортизацията на увредените части. Сочи, че липсват доказателства и за скоростта
на движение на автомобила към момента на настъпване на ПТП-то. Моли съда да отхвърли
исковата претенция, евентуално да намали размера на обезщетението като признае наличие
на съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил. Претендират се разноски по
делото.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представените писмени доказателства се установява, че на 19.12.2022 г.
около 7.00 часа, лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № СВ0318СС, движейки се по ул.
Подуево в района на кръстовището с ул. Невестина скала, е преминал през дупка на пътното
платно. Автомобилът е бил застрахован при ищцовото дружество със застрахователна
полица за застраховка „Каско на МПС“ с № 440122213020895, валидна от 18.02.2022 г. до
17.02.2023 г. и покрити рискове „клауза пълно каско“, допълнителни договорености: доверен
сервиз и застраховка „помощ на пътя“ с клаузи „премиум“ и „чужбина“. След уведомление
за щета № ..... от 19.12.2022 г. е бил извършен оглед на автомобила и е съставен Опис-
заключение по щетата, като е прието, че е налице увредена гума предна лява. Определена е
сума за обезщетение на увреденото лице в размер на 107.76 лв., която сума да се изплати на
собственика на превозното средство, след извършена калкулация по претенция № ..... от
19.12.2022 г. С платежно нареждане от 19.01.2023 г. сумата е изплатена в полза на
собственика на автомобила М. Л. П..
Видно от издадена фактура № ********** от 17.01.2023 г. от УС на СБА с получател
ДЗИ „ОЗ“ ЕАД, по процесната щета е предоставена услуга „пътна помощ“, подробно
описана във фактурата и на обща стойност по конкретната щета в размер на 40.56 лв. с ДДС.
2
Механизмът на процесното произшествие се установява от писмените документи,
гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля М. П., водач и собственик на
увредения автомобил, и от изслушаната САТЕ, която съдът приема като компетентно и
обективно изготвена и неоспорена от страните. Установява се, че на 19.12.2022 г. около 7.00
часа, лек автомобил марка „Нисан Джук“ с рег. № СВ0318СС, движейки се по ул. Подуево в
района на кръстовището с ул. Невестина скала, преминал през дупка на пътното платно,
като получените увреждания на предна лява гума са в причинно-следствена връзка с
произшествието. Свидетелят дава подробно описание на препятствието, което се е намирало
на пътното платно и следствие на което е настъпило застрахователното събитие, както и че
същото продължава да е на пътното платно и към момента на извършване на разпита в
открито съдебно заседание, проведено на 31.03.2025 г.
Експертизата установява, че вредите са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие, а стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил,
възлиза на 113.78 лв. по средни пазарни цени към датата на ПТП с нови части. Вещото лице
е дало и средна стойност на услугата пътна помощ по смяна на гумата на територията на гр.
София в размер на 60 лв.
Съгласно общите условия за застраховка „Каско на МПС“ на ищцовото дружество,
„Клауза пълно каско“ включва е видно, че един от рисковете, които застрахователят покрива
е пътно-транспортни произшествия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл.49
ЗЗД с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното
бездействие на ответника да изпълни задължението си да поддържа пътя, чийто собственик
е той, в необходимото състояние за безопасно преминаване по нея; не се твърди описаните в
исковата молба вреди да са причинени от обективни свойства на вещта, които са без връзка с
виновно поведение на определен субект (съобразно задължителните указания по
тълкуването на закона относно разграничаването на отговорността по чл.49 и 50 ЗЗД, дадени
с ППВС №17/1963 г., т.2 и ППВС №4/1975 г., т.3).
Съгласно чл.410, ал.1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са:
1) застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) в изпълнение
на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение; 3) отговорност на ответника за вредите по чл.49 ЗЗД.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
3
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от
физическо лице–пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили
деянието (така - ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на
възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
(така – ППВС № 9/1966 г.).
Когато обаче отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира
не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие, съставляващо
неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на
исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице,
имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва
да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните
вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Ищцовото дружество е застраховател по имуществена застраховка „Каско плюс”,
валидна към датата на ПТП, което се установява по делото по безспорен начин. Видно от
действащите между страните Общи условия на ищеца по застраховка на моторни превозни
средства (”каско плюс” на МПС) отговорността на застрахователя покрива щетите,
произлезли от настъпване на ПТП, както и нарушаване на целостта на гумите на
автомобила. Безспорно е по делото, че е настъпило процесното ПТП, като това е установено
от събраните по делото писмени и гласни доказателства. От разпитания свидетел в съдебно
заседание се установява, че същият, като водач на увреденото моторно превозно средство,
по време на движение с ниска скорост по пресечка на бул. България, попаднала на дупка на
пътното платно, като е разбрала, че е спукана гума на светофара. Препятствието е било
необезопасено и не е било сигнализирано. Свидетелката потвърждава, че уведомлението за
щета е подписано от нея.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че водачът на увреденото МПС е
виновен за настъпилото ПТП, тъй като не е съобразил поведението си на пътя с конкретната
пътна обстановка. Такива доказателства не са ангажирани и не се установява съпричиняване
от страна на водача на лекия автомобил. Доказването на съпричиняване и неговото
съотношение спрямо отговорността на ответника, е в тежест на ответната страна, за което на
страните са дадени указания с Доклада по чл. 140 от ГПК. Предвид това, че към момента на
4
настъпване на произшествието не е имало данни за извършване на ремонтни дейности и
такива не са били обозначени, Общината дължи необходимата грижа за поддръжка
изправността на пътната мрежа в столицата, независимо дали чрез своите служители или
чрез трети лица, на които е възложила съответните дейности. Предвид представените
доказателства, отговорността е на Общината относно това до колко качествена е била
пътната настилка на мястото, където е настъпило процесното ПТП – част от общинската
пътна мрежа.
С оглед на изложеното и доколкото настоящия състав приема, че видно от
изслушаната САТЕ ПТП се е осъществило именно по начина, описан в писмените
документи и събраните гласни доказателства, а именно, че застрахованият лек автомобил е
попаднал в дупка на пътното платно на улица на територията на гр. София, намира, че са
налице предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината за
причините вреди - налице е противоправно бездействие от страна на служител на общината
за изпълнение на вменените на общината от чл. 31 от Закона за пътищата задължения за
ремонтиране и поддържане на общинския път - нейна собственост /чл. 8, ал. 3 от Закона за
пътищата, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС/, където е настъпило ПТП, като вината на съответния
служител, чиято самоличност е ирелевантна, се предполага до доказване на противното (чл.
45, ал. 2 от ЗЗД), и е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и
виновно поведение и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен
резултат.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на С О по отношение на застрахователя на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД. Доколкото в конкретния случай определената от изслушаната автотехническа
експертиза стойност на повредата по лекия автомобил възлиза на 113.78 лв. по средни
пазарни цени към датата на на стъпване на процесното произшествие, а услугата за пътна
помощ по смяна на гума е в размер на 60 лв., регресната искова претенция следва да бъде
уважена в пълния предявен размер, предвид това, че е искът е под този размер и това е
размерът на заплатеното обезщетение в полза на увреденото лице. Следва да се присъди и
сумата от 15 лв., представляваща ликвидационни разноски за щетата. Върху дължимата сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба (23.10.2024 г.) до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за платена държавна такса,
депозити за допуснатата експертиза и за призоваване на един свидетел, както и за
адвокатско възнаграждение за осъществената защита в размер на 168 лв., съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК (л.105 от делото), за които разходи има представени
доказателства по делото. Общият размер на разноските възлиза на 608 лв., като същите
следва да се присъдят в пълен размер. Възражението на ответната страна срещу разноските
като прекомерни е неоснователно, тъй като страната е изредила претендираните разноски в
списъка, същите са реално извършени, а адвокатското възнаграждение е под минимума,
5
предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
не е прекомерно.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О, с адрес: гр. София, ул. “М” №33, представлявана от кмета ВТ, да
заплати на „ДЗИ – ОЗ” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
В № 89Б, представлявано от К Ч и БАВ, със съдебен адрес: гр. София, ул. ХА № 35, ет. 1,
офис 3, чрез адвокат Г. Я., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ връзка чл. 49 във вр. с чл.45 от и
чл. 86 от ЗЗД за сумата 163,32 лв. (сто шестдесет и три лева и тридесет и две стотинки)
главница, представляваща регресно вземане по осъществено застрахователно събитие –
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „каско” по щета № ..... в размер на
107.76 лв. (сто и седем лева и седемдесет и шест стотинки), с включени 15 лв. (петнадесет
лева) за ликвидационни разноски и 40.56 лв. (четиридесет лева и петдесет и шест стотинки)
за цена на услуга пътна помощ, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба на 23.10.2024 г. до окончателното плащане, както и да заплати,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, сумата 608 лв. (шестстотин и осем лева) за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6