Решение по дело №426/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 347
Дата: 23 септември 2021 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20217240700426
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  347

23.09.2021 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември  през две хиляди и двадесета година в състав:   

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря: Минка П.

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №426 по описа на съда за 2021 г.

                Производството е по реда на чл.197 от ДОПК.

            Образувано е по жалба на Я.П.П., в качеството му на физическо лице с ЕГН-********** и като ЕТ „Я.П.“***, ЕИК ********* против Решение № 167/21.06.2021г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. № С210024-023-0001578/03.06.2021г., издадено от ст. публичен изпълнител при ТД НАП Пловдив, офис Стара Загора.

            Жалбоподателят счита решенето на Директор ТДНАП Пловдив за незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и съществени нарушения на процесуалния закон.

            Твърди на първо място, че органът нарушил чл.120, ал.2 от ДОПК, респ. чл.35 от АПК, като излага конкретни доводи за това. На второ място се твърди, че органът не изяснил правилно фактическата обстановка и факта, че на жалбоподателя се ангажирала отговорност по чл.19 от ДОПК, която била акцесорна и субсидиарна от тази на „Брикел“ ЕАД, чийто изпълнителен директор се явявал г-н П.. Въпреки това, контролният орган не излагал никакви мотиви, защо обезпечителните мерки се налагали върху частното имущество на П.. Коментира се съдебна практика в тази насока.

Заключава се и, че постановлението било издадено при нарушение на изискуемите реквизити – фактическите и правни основания за издаването му, а това препятствало защитата на засегнатото лице. Реално липсвали мотиви относно фактическите основания за налагане на обезпечителните мерки, тъй като изложените такива от органите на НАП били изцяло бланкетни. Не се явявал мотив за налагане на ПОМ твърдението, че постановлението се издава по искане на орган по приходите във връзка със започнато ревизионно производство. Нито в решението, нито в постановлението била мотивирана обезпечителна нужда, която била първа и основна предпоставка за законосъобразно прилагане на обезпечителната защита на вземанията на кредитора. Обезпечителната нужда следвало да се обосновава не от вероятност за настъпване на задължение, а да съществувала реална възможност за осуетяване или затрудняване събирането на едно публично задължение. Твърди се, че не ставало ясно на какво основание и поради какви обстоятелства за обезпечаване на данъчни задължения на едно търговско дружество бил наложен запор върху имущество на физическо лице, даже не се визирало като правно основание чл.18 или чл.19 от ДОПК.

На следващо място жалбоподателят претендира несъразмерност на наложените обезпечителни мерки, като визира нарушение на чл.195, ал.7 от ДОПК. Сочи, че върху личното му имущество били наложени обезпечителни мерки с две постановления, като размерът на същите възлизал на 24 948 358,00 лева. Постановлението не съдържало нито един аргумент, че действително П. носел отговорност за посочената сума на публичните задължения на дружеството, което представлявал, както и не било вярно твърдението на органа, че обезпечителните мерки били наложени до размера на предполагаемите задължения. Прави се подробен анализ на разпоредбата на чл.19 от ДОПК, като се сочи, че според Протокол от 06.04.2021г. се правел опит да се вменят в тежест на П. задължения в размер на 2 152 816,96лв., с което било намалено имуществото на „Брикел“ ЕАД. Т.е. това следвало да бъде сумата на предполагаемите задължения на жалбоподателя, евентуално при проявление на някоя от хипотезите на чл.19 от ДОПК. Не тази сума обаче се визирала в процесното постановление и решение.

Жалбоподателят претендира и нарушение на забраната, регламентирана в чл.121, ал.3 от ДОПК и на нормата на чл.231 от ДОПК. Прави оплакване, че с обжалваното постановление публичният изпълнител наложил запор върху всички б. сметки на П. и във всички банки, където били открити такива, вкл. и върху вземанията му към „Брикел“ ЕАД. С налагането на двете обезпечения обаче П. бил лишен от достъп до средствата си и спестяванията си и до вземанията си от третото лице „Брикел“ ЕАД, в това число и до несеквестеруеми суми.
Член 229 от ДОПК обаче не намирал приложение по отношение на физическите лица.

На следващо място се претендира нарушение на процедурата по налагане на мярката и липса на основания за вменяване на отговорността по чл.19 от ДОПК, като подробно се мотивират довод, че не са налице законови предпоставки за ангажиране отговорността на П. по реда на чл.19 от ДОПК. На последно място се сочи, че органът нарушил основен принцип на административното производство.

 Оспорващият, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощника си адв. Ж., който поддържа жалбата. Претендира за разноските по делото.

            Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив, редовно призован се представлява от пълномощник, ст. юрк. П., която моли съда да отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прилага се и становище по делото /л. 31-32.

            Съдът, като съобрази приетите по делото доказателства, доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

 До дир. „Събиране“ ТД НАП Пловдив от гл. инсп. по приходите К.Н., в качеството й на Ръководител на ревизия и на осн. чл.121, ал.1, чл.124, ал.4, вр. с чл.121, ал.1 от ДОПК на 27.05.2021г. било отправено искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПАП рег. № Р-16002421002054-039-001. От същото се удостоверява, че против Я.П.П. с ЕГН **********, с регистрация и като ЕТ с ЕИК 12361743 било образувано ревизионно производство въз основа на ЗВР № Р-16002421002054-020-001/08.04.2021г. /л.86/. В искането било посочено, че задълженията на „Брикел“ ЕАД били възникнали на основание подадени данъчни декларации и към датата на издаване на протокол № П-16002420023887-073-001/06.04.2021г. се равнявали на 29 728 477,38лв. главница и 13 130 779,23лв. лихви. Било посочено още и че били налице предпоставките на чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на Я.П., в качеството му на Изпълнителен директор на „Брикел“ ЕАД, за въпросните задължения на търговското дружество.

От ст. публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив Т.Т. било издадено Постановление изх. № С210024-023-0001578/03.06.2021г.  по мотивирано искане на гл. инспектор К.Н. и във връзка с ревизия, възложена със ЗВР № Р-16002421002054-020-001/08.04.2021г. В постановлението се посочило, че било взето в предвид, че щяло да бъде затруднено събирането на публично вземане в предполагаем размер 24 948 358,00лв., от които главница – 18 101 986,00 и лихви 6 846 372,00 лв. лихви към 26.05.2021г., като били изложени мотиви относно установеното финансово състояние на Я.П., като ФЛ и като ЕТ, и бил наложен запор на вземането на Я.П. към трето задължено лице – „Брикел“ ЕАД по договор за управление за посочената по-горе сума, както и запор върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори и пр., находящи се в Общинска банка, ПИБ, Уникредит Булбанк АД на Я.П. и на ЕТ „Я.П.“.

До „Брикел“ ЕАД било изпратено запорно съобщение /л.76/, връчено на 09.06.2021г. /л.75/. Видно от л. 77 от делото Постановлението за запор било получено от Я.П. на 10.06.2021г. /л.77/. Били изпратени запорни съобщения и до трите посочени банки /л. 72-74/, като в отговори от Уникредит Булбанк /л.67/ и от Общинска банка /л.69/, публичният изпълнител бил уведомен за наложените запори.

На 16.06.2021г. под вх. № 10877 от Я.П. лично и в качеството му на ЕТ до Директора на ТД на НАП Пловдив била подадена жалба против постановлението за налагане на ПОМ. На 21.06.2021г. било постановено и процесното Решение № 167 от Директора на ТД на НАП Пловдив. Същото било изпратено за връчване по пощата и получено от адресата си на 30.06.2021г. /л. 94/.  Жалбата против нето била подадена чрез органа и регистрирана под вх. №70-00-6988 на 06.07.2021г.

При така установеното от фактическа страна по делото, Съдът намира от правна следното:

            По допустимостта – оспорването се явява процесуално допустимо, като направено в установения в чл.197, ал.2, изр. първо от ДОПК срок /л.94/, от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт, при спазена процедура по задължително административно обжалване пред Директора на ТД на НАП Пловдив и пред местно компетентния съд. Не се установяват други обстоятелства, които да правят оспорването недопустимо.

Разгледано по същество, съдът го намира за основателно, като съобрази следното:

В процесния случай жаленото решение е по повод издадено от публичен изпълнител постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на осн. чл.121, ал.1 от ДОПК. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК „в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.“. Т.е. първата предпоставка е установяване висящност на ревизионно производство – такова се доказва да е налице към датата на издаване на постановление за налагане на ПОМ от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив. Конкретното ревизионното производство срещу Я.П., в качеството му на ФЛ и ЕТ, е образувано с издаването на ЗВР № Р-16002421002054-020-001 от 08.04.2021 г. и следователно, по аргумент от чл. 112, ал. 1 ДОПК, ревизията е отпочната, съотв. От 08.04.2021г. е в ход ревизионно производство по см. на чл. 121, ал. 1 ДОПК. Този извод не се опровергава от чл. 114, ал. 1 ДОПК, където се урежда началото на срока за извършване на ревизия, който срок е поставен в зависимост от момента на връчване на ЗВР. Връчването на ЗВР не се въздига от чл.121, ал.1 ДОПК като юридически факт, обуславящ наличие на висящо ревизионно производство.

Съгласно чл.121, ал.2 ДОПК “предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител …..“. Моментът на налагане съвпада с издаването на това постановление по чл. 121, ал. 2, а не с влизането му в сила, тъй като съгласно чл. 121, ал. 2, вр. с чл. 197, ал. 6 ДОПК изпълнението не може да бъде спряно поради обжалването му.

Съгласно чл. 121, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 3, вр. чл. 12, ал. 4, т. 1 ДОПК всички видове предварителни обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичен изпълнител. В съответствие с това конкретното ПНПОМ от 08.04.2021 г. съдържа подписа на издателя си Т.Т.  - старши публичен изпълнител при ТД на НАП- Пловдив, като не се спори от жалбоподателя, че същата изпълнява тази длъжност. Същото е издадено въз основа на мотивирано искане от ръководителя на ревизионното производство, определен със ЗВР, което съдържа някаква обосновка, която публичният изпълнител изцяло възприема, без да излага нови конкретни доводи. Съгласно чл. 121, ал. 2 ДОПК, вр. чл. 195, ал. 7 ДОПК предварителното обезпечение трябва да съответства на бъдещото публично вземане, чието събиране гарантира. Така законът изисква съпоставимост на двете величини. В случая не се доказва да е налице непропорционалност между тези величини. Спазена е задължителната писмената форма на постановлението и наличието на всички задължителни реквизити, съгласно чл. 121, ал. 2, вр. чл. 196, ал. 1, т. 1-9 ДОПК.

Не се споделят за основателни подробните доводи за липса на мотивираност на постановлението, вкл. и на решението. Такива се съдържат в направеното искане от ръководителя на ревизията, към което ясно се препраща в акта на публичния изпълнител. В този смисъл е и законовият текст на чл.121, ал.1, вр. с чл. 196, ал.1 от ДОПК. В самото постановление също се излагат мотиви относно релевантни предпоставки, а именно, че размерът на бъдещите задължения и наличното установено имуществено състояние на Я.П., като ФЛ и като ЕТ, не е достатъчно за погасяване на това задължение, и съотв. съществува реална възможност за бъдещо неизпълнение на установените задължения. Това обуславя и извода, че при липса на такива мерки, ща бъде значително затруднено или невъзможно събирането на дълга. В тази насока следва да се посочи, че излаганите подробни доводи в жалбата пред горестоящия административен орган и пред съда за не наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на лицето по реда на чл.19 от ДОПК са изцяло не относими към настоящия спор, вкл. и относно размера на дълга, за който се налагат процесните ПОМ.

По делото се представя и не се оспорва писмено доказателство, че ревизионното производство е приключено с издаване на ревизионен акт /РА/ по чл. 119, ал.4, пр. 1 ДОПК, с който не се установяват публични задължения по отношение на ревизираното лице.

Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК, Съдът отменя обезпечителната мярка, ако: длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; не съществува изпълнително основание или не са спазени изискванията за налагане предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 2 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.

Първото отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 1 ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания по делото, от страна на оспорващия се представят убедителни доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложените, съгласно чл. 121, ал. 1 ДОПК с процесното ПНПОМ запори, вкл. и към датата на жалбата до Директора на ТД на НАП Пловдив.

Второто отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 2 ДОПК в случая не намира приложение. Спорните обезпечителни мерки са предварителни по чл. 121, ал. 1 ДОПК за обезпечаването на едно бъдещо публично вземане към жалбоподателя. За налагането им изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 1-8 ДОПК не се изисква и за това липсата му не обуславя отмяната им. Общото правило по чл. 195, ал. 1 ДОПК, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания важи за окончателните обезпечителни мерки, които се налагат въз основа на влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт за установяване на публично вземане, който представлява изпълнително основание по чл. 165 ДОПК. Това общо правило се дерогира от специалната разпоредба на чл. 121, ал. 1, пр. 1 ДОПК, която изрично позволява ПОМ да се налагат в хода на висящо ревизионно производство за подлежащите на установяване задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски преди да има издаден ревизионен акт за тях като изпълнителен титул.

Въпреки горното, Съдът намира, че наложените с процесното ПНПОМ и потвърждаващото го решение следва да се бъдат отменени, тъй като към датата на приключване на съдебното дирене пред Съда се установява, че вече е отпаднала обезпечителната нужда от въпросните мерки. Вече се посочи по-горе, че жалбоподателят представя пред Съда, че ревизионното производство е приключено с издаден РА, с който обаче не се установяват никакви публични задължения от страна на ревизираното лице. Въпросните ПОМ имат привременен характер /арг. на чл. 121, ал. 4 и 5 от ДОПК/, като предназначението им е да дават обезпечителна защита на един ранен етап от ревизионното производство, за да се гарантира събирането на бъдещите публични вземания, с оглед предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци и осигурителни вноски, които ще се установяват с ревизионен акт. Ето защо, ако при приключване на ревизионното производство с ревизионен акт, не бъдат установени публични задължения, тогава следва да се процедира по реда на чл. 208, ал. 1 от ДОПК. Тъй като до приключване на съдебното дирене не се установяват действия от страна на публичния изпълнител по чл.208, ал.1 от ДОПК, въпреки издаден РА за липса на публични задължения, това налага да се постанови отмяна на процесното решение на Директора на ТД на НАП Пловдив, ведно с отмяна на потвърденото Постановление за налагане на ПОМ, издадено от ст. публичен изпълнител К.Н.. 

В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна на наложените обезпечителни мерки. Жалбата на дружеството срещу Решение № 167/21.06.2021г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. № С210024-023-0001578/03.06.2021г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, се явява основателна. От страна на жалбоподателя не се обективира искане за разноски, поради което такива не се следват на оспорващата страна. 

Водим от гореизложеното, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Я.П.П., в качеството му на физическо лице с ЕГН-********** и като ЕТ „Я.П.“***, ЕИК ********* Решение № 167/21.06.2021г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА: 

ОТМЕНЯ  Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. № С210024-023-0001578/03.06.2021г., издадено от ст. публичен изпълнител при ТД НАП Пловдив, офис Стара Загора.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно  чл. 197, ал. 4 от ДОПК.

               

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: